Р Е Ш Е Н И Е
№ ……14. 03. 2012 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова кад № 74/ 2012 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 429/ 06. 02. 2012 год. на К.И.П. срещу Решение № 66/ 01. 12. 2011 год. по нахд № 1663/ 2011 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2373/ 11 от 01. 07. 2011 год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на К.И.П., ЕГН ********** *** Тошево за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 182 ал. 1 т. 3 от с. з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят твърди, че Решението на ДРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. Настоява, че е нарушено правото му на защита, тъй като АУАН е съставен в негово отсъствие. Сочи, че по правило съгласно нормата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствие на нарушителя, като съставянето му в негово отсъствие е само, ако са налице изискванията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Счита, че в случая тези изисквания не са налице. Заявява, че според него нарушението на чл. 40 ал. 2 ЗАНН е от категорията съществените нарушения и налага отмяна на НП. Сочи и на други нарушения при издаване на НП – нарушението е установено според него от едно лице – актосъставителят, а нарушителят – от друго лице, което не е допустимо. Не е спазен и срокът по чл. 34 ЗАНН за съставяне и приключване на действията по АУАН. Настоява за отмяна на съдебното решение и за отмяна на НП изцяло.
Ответникът – Сектор “ПП” ОДМВР Добрич, редовно призован, не изпраща представител, в съдебно заседание не взема становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 66 от 30. 03. 2011 г. районният съд е потвърдил наказателно постановление № 2373/ 11 от 01. 07. 2011 год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на К.И.П. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за това че на 17. 01. 2011 г. в 15. 29 часа в с. Стефан Караджа, като водач на МПС – лек с рег. № Тх 7337КХ, в посока гр. Добрич, управлява лек автомобил “Тойота” със скорост 75 км/ час при максимално разрешена за населено място 50 км/ час. Скоростта е измерена със система за видеоконтрол TFR – 1M, клип № 2814.
Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. С оглед на така изложените факти ДРС е преценил, че не са налице пороци, които да налагат отмяна на НП.
Касационният състав споделя изводите на ДРС за липса на съществени нарушения на закона, които да налагат отмяна на НП.
В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но в конкретния случай никъде в АУАН не е отбелязано, че е съставен при посочената по – горе хипотезата, а именно, че известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН, като не се сочи нито номер, респ. дата на поканата, нито по какъв начин устно или писмено нарушителят е бил поканен за съставянето на АУАН. При съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. В чл. 40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния случай се установява, че на 02. 02. 2011 г. с рег. № 1660 и на 08. 04. 2001 г. с рег. № 4253 са изпратени писма от ОД на МВР Добрич сектор “Пътна полиция” до Началника на РУ “Полиция” Генерал Тошево, с които се иска да бъде призован собственикът на заснетия автомобил и да му бъде предоставена декларация за попълване по смисъла на чл. 188 ЗДвП, след което документите да бъдат върнати в сектора за приключване на административната преписка. На 01. 03. 2011 г. с вх. № 3238 е получено писмо от РУП Г. Тошево, в което е описано, че се изпращат три броя декларации по чл. 188 ЗДвП. Декларациите са приети като доказателства по делото и са попълнени от К.И.П., съпругата му Даниела Панайотова и синът му Иван П.. Под трите декларации е изписана датата 24. 02. 2011 г. От тях става ясно, че не може да се установи кой е управлявал автомобила, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, действала към процесния момент. В този смисъл за актосъставителя на 01. 03. 2011 г. е станал известен извършителят. АУАН е съставен на 02. 05. 2011 г., като в този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекъл преклузивен срок за съставянето му по смисъла на чл. 34 ЗАНН, т. е. нарушение на това основание на закона не е налице.
След като е станал известен нарушителят, последният е следвало да бъде поканен за съставяне на АУАН от служителите на сектор “ПП” Добрич. Както вече бе посочено по – горе, доказателства в тази насока не са налице. Актосъставителят – св. Живко Колев Великов обяснява в своите показания, че в Сектора се съставя актът, но се изпраща на районния инспектор по местоживеене за връчване. Допустимо е да бъде извършено действие в тази насока по местоживеене на лицето съгласно чл. 43 ал. 4 ЗАНН, ако АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, както е в конкретния случай.
Не е налице разлика по отношение на лицето, установило нарушението и лицето, установило нарушителя. Това е все актосъставителят, който след получаване на декларациите, е преценил, че извършителят е К.П. и е съставил АУАН. В този смисъл неоснователно се явява и това оплакване.
Вярно е, че в нарушение на закона, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но е връчен надлежно и е дадена възможност на водача да направи своите възражения. Дори да се отчете, че с връчването е довършена процедурата по предявяване на АУАН, то с оглед датата, на която е станал известен извършителят – 01. 03. 2011 г. и датата на връчване – 26. 05. 2011 г., отново не е налице нарушение на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Водачът е имал възможност след запознаване с обвинението на 26. 05. 2011 год. да подаде и писмени възражения, съответно да представи доказателства, ако разполага с такива, за оборване презумптивната доказателствена сила на акта. Той не е сторил това нито в административнонаказателното производство, нито по – късно в съдебно заседание пред ДРС или пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното, посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН не водят до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като не са довели до нарушаване правото на защита на водача. Той не се е възползвал от възможността за възражения в тридневния срок по акта, но е подал жалба и по нея е образувано съдебно производство, в което е имал възможност да организира своята защита. В този смисъл не са налице особено съществени нарушения, които да налагат отмяната на НП.
ДРС е постановил своето решение, без да събере преписката по издаване на АУАН и НП, съдържаща доказателства за клипа и за годността на техническото средство. Тези доказателства бяха събрани служебно от съда в настоящата инстанция и не бяха оспорени от жалбоподателя. ДРС не е обсъдил в своето решение възраженията на водача от жалбата до съда, но като се има предвид, че оплакванията пред касационната инстанция са същите, но техният анализ не води до различен от този на първоинстанционния съд резултат, то тези недостатъци в производството пред ДРС, не водят до опорочаване на съдебното решение, налагащо неговата отмяна.
По изложените съображения съдът намира процесното НП за законосъобразно, а атакуваното решение за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/ 01. 12. 2011 год. по нахд № 1663/ 2011 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2373/ 11 от 01. 07. 2011 год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.