Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 30.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №411 от 2012г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.С. *** срещу Заповед №911 от 04.10.2011г. на Кмета на Община Балчик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІ-158, УПИ VІІ-158 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, като се образуват нови УПИ ХІ-255, УПИ ХІІ-255 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, както е показано на приложените към заповедта планове. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице съгласие на всички собственици, изискуемо съгласно чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, като се сочи и че оспорения акт е подписан от заместник кмета без да е налице упълномощаване за това. Иска се отмяна на заповедта. В писмено уточнение на жалбата /л.46/ оспорващият изтъква, че е собственик на съседен имот на УПИ, чийто план се изменя, че изменението на кадастралната основа няма връзка с регулационния план, както и че одобреното изменение на плана предвижда регулационната граница да минава до вилната сграда, намираща се в имота на оспорващия. В пледоарията по същество на делото, процесуалните представители на С., адв.Желева и адв.Борисов, излагат и следните доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед: липсват посочени фактически основания за постановяване на заповедта; заповедта е подписана със запетая, а се сочи името на кмета; неправилно е посочено, че заповедта влиза в сила от датата на издаването й, както и че не подлежи на обявяване; налице е противоречие с чл.15, ал.3 от ЗУТ, предвид липсата на съгласие за изменението на плана; изменението е в нарушение на чл.31 и чл.34 от ЗУТ /според които разпоредби се изисква 4 метра разстояние между сградите и регулационната линия/; неприложимост в случая на §8 от ЗУТ; обхватът на плана е определен неправилно. Иска се присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Заповед №911 от 04.10.2011г. на Кмета на Община Балчик е оспорена и от С.Р.Н. ***, чрез адв.П.Г., като оспорването е съединено в едно производство, а именно настоящото. Н. сочи, че за него е налице правен интерес от оспорването, тъй като от графичната част на одобрения проект за изменение на ПУП се установява, че изменението касае и собствения му УПИ І-156, кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, тъй като се променя местоположението на северната регулационна линия спрямо нов УПИ ХІ-255. Изтъква се липсата на съгласие на всички заинтересовани лица, изискващо се съгласно посоченото в заповедта правно основание /а не е допустимо съдът да поправя допусната техническа грешка в правното основание на заповедта/, както и разминаване в обхвата на изменението. Твърдят се нарушения на чл.59, ал.2, т.4, т.7 и т.8 от АПИ, предвид неизлагането на фактически основания за издаване на заповедта и непосочването на адресат. Сочи се, че заявлението на Л.С.Ж. от 21.07.2011г. не съдържа искане за промяна на местоположението на южната регулационна линия на собствения му имот, както и за промяна и получаване на нов номер на имота на Н.. Според Н., проектът не е съобщен по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ на заинтересованите лица, а липсва и надлежно делегиране на правомощия по смисъла на §1, ал.3 от ЗУТ. В пледоарията си процесуалния представител на Н. изтъква, че предписанието, издадено на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ не е подписано от кмета, а и липсват доказателства за делегиране на правомощия на трето лице, което влече извод, че още в началото на процедурата е допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се съдът да отмени оспорената заповед и да присъди разноските по делото.
Ответникът – Кмета на Община Балчик в писмено становище /л.3 от делото/ изтъква, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПР е законосъобразен, издадено на годно правно основание и при спазване на административнопроизводствените правила. Сочи се правното основание на заповедта е §8, т.2 във вр. с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, както и че е издадена от компетентен орган – зам. кмета на основание Заповед №776/20.09.2011 на председателя на ОбС-Балчик и заповед №255/08.04.2010г. на кмета на Община Балчик. Направено е и възражение за просрочие на жалбата. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна – Л.С.Ж. *** чрез процесуалния си представител адв.Н.Паскалева, прави възражение /л.32 от делото/ за недопустимост на жалбата, тъй като заповедта не подлежи на обжалване съгласно чл.128, ал.5 и ал.13 от ЗУТ. Изтъква се, че става въпрос за привеждане на страничната регулационна линия на имота на Ж. към имота на оспорващия С., съобразно изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, извършено с протокола за трасиране, означаване и координиране от 04.05.2010г. Сочи се, че правното основание на заповедта е чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, че е изменена кадастралната карта и че са изпълнени изискванията на чл.128, ал.3 от ЗУТ. По същество на делото, се излагат доводи, че правното основание на заповедта е чл.17, ал.1, чл.134, ал.2, т.2 и §8 от ЗУТ и не е необходимо съгласието на оспорващите, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. №42/2007г. на Окръжен съд-Добрич. Според заинтересованата страна, съдът може да поправи допусната грешка в обжалваната заповед по отношение на основанието като вместо чл.134, ал.2, т.6 действителното правно основание е чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Прави се възражение, че неоснователно П.С. твърди, че с изменението на ПУП-ПР се засяга сградата му, доколкото е налице заповед по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Сочи се, че поведението на двамата оспорващи е в нарушение на чл.3 от ГПК. Прави се искане за отхвърляне на жалбите им и за присъждане на сторените по делото разноски.
С определение №251 от 08.08.2012г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на П.С.С. като просрочена, но ВАС отменя процесното определение с Определение №14343/15.11.2012г. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид определението на ВАС, следва да се приеме, че жалбата на П.С.С. не е просрочена. Доколкото липсват данни по делото въобще да е съобщавана заповедта на другия оспорващ, следва да се приеме, че и жалбата на С.Р.Н. не е просрочена. Жалбите са редовни и допустими като отговарящи на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбите са допустими, като подадени от заинтересувани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, които имат правен интерес от оспорването. С определение на съда от съдебно заседание, проведено на 23.01.2013г. е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата на П.С.С., предвид липсата на правен интерес от оспорването. Съдът се мотивира, с факта, че П.С. е собственик на УПИ ІV-157, кв.26 по действащия ПУП, съгласно нотариален акт № 341/1978г., решение на ВКС по гр.д.№ 792/2011г, както и скици – извадки от ПУП /който имот е идентичен с УПИ ІХ-157, а по оспорения ПУП с УПИ ХІІІ/, а от графичната част на плана се установява, че изменението касае освен двата УПИ на Л.С.Ж., и УПИ на П.С.С., като се променя местоположението на северната регулационна линия на последния и номера на УПИ. С.Р.Н., също е носител на правото на жалба, доколкото съгласно нот.акт №152/1999г. е собственик на УПИ І-156, кв.26 /идентичен с УПИ Х-254 по изменения ПУП/, а според оспореното изменение на плана се променя местоположението на северната му регулационна линия и номера на УПИ.
Съгласно чл.214, т.1 от ЗУТ актовете по устройство на територията /какъвто е оспорената заповед за одобряване на изменение на ПУП/ са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство във връзка с издаване на оспорената заповед е започнато по искания на Л.С.Ж. с вх.№94Л-03-1/17.02.2012г. и с вх.№ 94Л-03-3/12.05.2012г. за изменение на плана за регулация за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158 на основание чл.134, ал.1, т.2 и §8, ал.1 от ЗУТ /л.159 и л.163/. Видно от приложената скица-предложение става въпрос за изместване на южната регулационна линия на двата УПИ, като от юг са: УПИ І-156 и УПИ ІХ-157. Към искането е приложена и скица на имот 02508.8.255 по Кадастралната карта, който е урегулиран в УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158.
Въз основа на становище на главния архитект на Община Балчик с изх.№94Л-03-1-2/13.05.2011г. ,че може на основание чл.134, ал.2, т.6 във вр. с §8 от ЗУТ да се допусне изменение на плана, с предписание с изх.№94Л-03-1-3/13.05.2011г. кметът на община Балчик /л.12/ допуска изработване на ПУП-ПР за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158, кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик. Посоченото правно основание в предписанието е чл.134, ал.2, т.6 във вр. с §8 от ПР на ЗУТ. На 21.07.2011г., Л.С.Ж. подава заявление за одобряване на проект на ПУП с вх.№ 94Л-03-4/21.07.2011г. /л.8 от делото/ С определение от съдебно заседание, проведено на 23.01.2013г. е задължен ответникът по делото да представи доказателства за обявяване на предписанието в съответствие с чл.128 от ЗУТ, за съобщаване на проекта и за приемането или неприемането на възраженията по обявения проект за изменение на плана, но с писмо, постъпило в АС-Добрич на 04.02.2013г. /л.156/, кметът на Община Балчик заявява, че такива не могат да бъдат представени, тъй като не са открити в административната преписка. Видно от представения по делото протокол №12 от 11.08.2011г., ОбЕСУТ-Балчик приема представения ПУП-ПР за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІ-158 кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик. Със заповед №911/04.10.2011г. кметът на Община Балчик одобрява изработения проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІ-158, УПИ VІІ-158 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, с който план се образуват нови УПИ ХІ-255, УПИ ХІІ-255 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, така както е показано на приложените към заповедта планове. В заповедта е посочено, че влиза в сила от деня на издаването й на основание чл.128, ал.13 от ЗУТ и не подлежи на обжалване.
Съдът, съобразявайки, че съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗУТ, проектите за изменение на устройствените планове се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма на ЗУТ, приема за установено от правна страна следното:
Настоящият състав на съда намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, респ. не е нищожен. Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ /в редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.82/2012г./, подробният устройствен план в обхват до един квартал /какъвто е процесния по делото план/ се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет. Съдът констатира, че с оглед поставения печат заповед №911/04.10.2011г. кметът на Община Балчик /л.157/ е подписана от зам.кмета *** въз основа на заповед за заместване №255/08.04.2010г. Видно от последната по време на отсъствията си кметът е определил ***-зам.кмет да изпълнява функциите на кмет на Община Балчик. От приетата по делото Заповед №776/20.09.2011г. на председателя на ОбС-Балчик се установява, че на кмета *** е разрешен отпуск от 21.09.2011г. до 28.10.2011г. Предвид изложеното, към датата на издаване на оспорената заповед 04.10.2011г. кметът е отсъствал и е бил заместван от зам.кмета ***, който в условията на заместване е подписал оспорения в настоящото производство акт. Доколкото, в случая става въпрос за института на заместване, разпоредбата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ се явява неприложима, тъй като тя касае института делегиране на правомощия.
С оглед спецификата на оспореното решение и предвид на обстоятелството, че от преписката по издаване на акта стават ясни юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и предвид наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, установената форма за издаване на административния акт е спазена. Възражението на С.Р.Н., че актът няма адресат, не са посочени фактическите основания за издаването му, както и не е посочено пред кой орган подлежи на оспорване, не обоснова в случая незаконосъобразност на оспорения акт. Действително, като фактически основания за постановяване на оспорената заповед са посочени само предписанието за допускане на изменение на плана и протокола на ОбЕСУТ, с който се приема проекта за изменение на плана. Непосочването, обаче, например на заявлението за изменение на плана на Л.С.Ж., както и обосноваването наличието на предпоставките на разпоредбите, посочени като правни основания за издаване на заповедта, не следва да се приемат за основания за отмяна на акта. Това е така, с оглед спецификата на акта и предвид възможността от административната преписка да се установят тези факти. Тъй като става въпрос за одобряване на план за регулация, което представлява акт по устройственото планиране, непосочването на адресат на акта, не влече извод за противоречие на заповедта с чл.59, ал.2, т.3 от АПК. Независимо от изложеното, следва административният орган да полага по-големи усилия при посочване на фактическите основания за издаване на акта, доколкото мотивирането на административните актове, освен, че е изискване на АПК /чл.59, ал.2, т.4/ е и израз на добра администрация.
Оспорената заповед, съдът намира за незаконосъобразна поради следното:
Съдът констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, които са основания за отмяната му. От една страна, независимо, че предписанието по чл.135, ал.3 от ЗУТ за допускане на изменение на плана е самостоятелен административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, доколкото процесното предписание не е обявено по реда, посочен в чл.128, ал.1 от ЗУТ, то освен, че следва да се приеме, че не е влязло в сила, е препятствана и възможността същото да бъде своевременно оспорено от настоящите жалбоподатели. Изработването и одобряването на проект за изменение на ПУП следва да става въз основа на влязло в сила предписание за допускане изработването на изменението на ПУП, а такова в случая не е налице, доколкото ответникът по делото сочи, че не е извършено съобщаване на предписанието. Приемането, в случая, на проекта за изменение на ПУП-ПР от ОбЕСУТ не санира факта, че предписанието по чл.135, ал.3 от ЗУТ не е обявено, респ. не е влязло в сила.
Проектът за изменение на ПУП-ПР, в случая, не е обявен на заинтересованите лица по реда на чл.128, ал.2 от ЗУТ, респ. последните са лишени от възможност да подадат възражения, а явно в случая наличието на възражения, най-малкото би провокирало администрацията да съзре липсата на съгласие у всички заинтересованите и да отчете, че разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ не следва да е правно основание за одобряване на изменението на плана. Разпоредбата на чл.128, ал.13 от ЗУТ, даваща възможност да не се обявяват проектите за изменение на ПУП по реда на ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, е неприложима в случая. Доколкото, става въпрос за изменение на ПУП-ПР, състоящо се в променяне границите на урегулирани поземлени имоти, два от които на Л.Ж., третият на П.С. и четвъртият на С.Н., то заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ не е само Л.Ж., по чиято се изменя плана.
Оспореният акт е в противоречие и с материалноправните норми:
От приетото по делото като доказателство заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което заключение съдът напълно възприема, като обективно, безпристрастно, изготвено компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, се установяват следните факти:
Действащият ПУП за зоната, в която са разположени процесните имоти е първи план и е одобрен със Заповед №26/04.11.1985г. на ИК на ОНС гр.Толбухин. Действащият план за застрояване предвижда запазване на съществуващата сграда в УПИ ІV-157 /сградата на П.С./. Оспорената заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР предвижда провеждане на вътрешната регулационна линия между имот … 255 и имоти …253 и …254 по новата кадастрална граница по КК, одобрена със заповед №640/24.09.2010г. на АГКК, като границата се измества в южна посока и навлиза в имоти …253 и …254, собственост на жалбоподателите. Според вещото лице, променената граница между имотите, проведена по северната фасада на съществуващата сграда в имот …253 по КК, създава неясен статут на сградата, предвид липсата на план за застрояване, който следва да е неделима част от плана за регулация.
Видно от заключението на вещото лице, от графичната част на проекта и от приложените по делото доказателства, имотите на оспорващите …253 и …254 по КК са урегулирани съответно в УПИ ІХ-157 и УПИ І-156 по действащия план. Изменението на плана се състои в промяна на северната граница на тези УПИ спрямо имота на Л.С.Ж., урегулиран в две УПИ – УПИ ІІ-158 и УПИ VІІ-158, като са дадени нови номера на 4-те УПИ. Предмет на плана са тези четири УПИ, регулационната граница между, които се променя. Неправилно административният орган сочи в оспорената заповед, че се изменя плана само за двете УПИ на Л.С.Ж., което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателите, като собственици на имоти, предмет на плана, са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, респ. явяват се заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 във вр. с ал.1 на ЗУТ при съгласуването и одобряването на измененията на ПУП. С оспорения план е предвидено преместване на регулационната линия по кадастралната граница на 4-те имота без да е налице изискуемото съгласно чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ съгласие на всички собстевници на имоти, който са непосредствено засегнати от плана.
Според настоящия състав на съда, с оглед спецификата на актовете за одобряване на изменения на ПУП, при оспорването на такива актове, следва да се изследва наличието на предпоставките, съгласно посоченото от одобряващия орган правно основание за изменението. Мотивите на един административен акт представляват единството на посочените фактически и правни основания. При установено несъответствие между фактическите и правните основания следва да се приеме, че актът е незаконосъобразен. Точното посочване на правното основание за издаване на акта е предпоставка за законосъобразността на акта и дава възможност за извършване на надлежен съдебен контрол, както и най-вече дава възможност на адресатите на акта да разберат от къде органът черпи правото да упражни субективното си право. Правото на добра администрация в случая предполага коректно посочване на точното правно основание за издаване на акта, като елемент от мотивираността му. Независимо, че практиката на ВАС на РБ е в насока, че неправилното посочване на правното основание не е основание за отмяна на акта, настоящият състав на съда, намира, че в случая оспорената заповед е незаконосъобразна поради неустановяване по делото на наличието на съгласие, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на акта.
Следва да се посочи, че неправилното посочване на правното основание за издаване на акта, не представлява техническа грешка по смисъла на чл.62, ал.2 от АПК, още повече, че липсва предвидена възможност съдът да може да я поправи /това е в правомощията само и единствено на органа, издал акта/.
От друга страна, дори да се приеме, че предвид фактическите основания за издаване на заповедта, които се извеждат от административната преписка, то основанието за одобряване на изменението е чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, заповедта отново се явява незаконосъобразна поради следното:
Местоположението на процесната кадастрална граница е одобрено със заповед №КД-14-08-640/24.09.2010г. на началника на СГКК-Добрич за изменение на кадастралната карта. Видно от представената по настоящото дело административна преписка във връзка с издаването на заповед №КД-14-08-640/24.09.2010г. на началника на СГКК-Добрич /л.129 и сл. от делото/, се установява, че процесната заповед не е влязла в сила, доколкото липсват данни за съобщаването на същата на С.Р.Н.. Искането на Л.С.Ж. за изменение на ПУП-ПР като се прокара регулационната линия по кадастралните граници на имотите, не намира основание в чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, доколкото не е влязла в сила заповедта за изменение на кадастралната карта.
Разпоредбата на §8 от ЗУТ в случая е неприложима. Видно от предвижданията на действащия ПУП-ПР /л.239/, одобрен със заповед № 26/04.11.1985г. на председателя на ИК на ОбНС-Толбухин /л.157/, не е налице придаване на части от поземлените имоти на Л.С.Ж., на С.Р.Н. и на П.С.С.. От приложената извадка от кадастралния и регулационен план, одобрен 1985г. се установява, че южната регулационна линия на двете УПИ, отредени за поземления имот на Л.С.Ж., преминава по границите на имота по кадастралния план. Вещноправните спорове, както и спорът за точното местоположение на границите на поземлените имоти имат значение за отразяването на имота в кадастралната карта, а по отношение на този въпрос не е допустим косвен контрол.
Доколкото в УПИ и на двамата оспорващи е налице съществуващо застрояване, при изменение на плана за регулация, най-малкото следва да проектът за изменение да обосновава осигуряване на изискуемите съгласно чл.31 от ЗУТ отстояния между сградите и границите на УПИ, и да отразява разрешените по предходен ПУП строежи – чл.125, ал.4 от ЗУТ. Неотразяването на съществуващо застрояване следва да се обоснове изрично. Липсата на обосноваване на тези обстоятелства в проекта за изменение на ПУП-ПР в случая влече незаконосъобразност на акта, с който е одобрен, доколкото са налице, както се посочи по-горе и други основания за отмяната му.
Направените изводи за основателност на жалбите срещу заповедта за одобряване на процесното изменение на ПУП-ПР, респ. за незаконосъобразност на акта, обосновават отмяната му. Тъй като, след отмяната на оспорената заповед производството, образувано по заявлението на Л.С.Ж. за изменени на плана оставя висящо, а естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се върне преписката на административния орган за произнасяне при съблюдаване на посочените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на оспорващите да им се присъдят направените разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК на С.Р.Н. следва да се присъдят 354,50 лева, съгласно представения списък и предвид внасянето на такса за разглеждане на спора в размер на 10 лева, а не на 15 лева както е според списъка, а на П.С.С. 1 037,50 лева /1 000 лева за един адвокат и 37,50 лева за депозит за вещо лице/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №911 от 04.10.2011г. на Кмета на Община Балчик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІ-158, УПИ VІІ-158 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, с който план се образуват нови УПИ ХІ-255, УПИ ХІІ-255 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място”, гр.Балчик, както е показано на приложените към заповедта планове.
ИЗПРАЩА на кмета на Община Балчик преписката, образувана по искания на Л.С.Ж. с вх.№94Л-03-1/17.02.2012г. и с вх.№ 94Л-03-3/12.05.2012г. за произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на П.С. *** сумата в размер на 1 047,50 лева /хиляда четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски / 10 лева държавна такса, 1 000 лева за адвокат и 37,50 лева възнаграждение за вещо лице/.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на С.Р.Н. *** сумата в размер на 353,50 лева /триста петдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски /10 лева държавна такса, 5 лева такса превод, 300 лева за адвокат, и 37,50 лева възнаграждение за вещо лице/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: