Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 01.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично заседание на дванадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Нели Каменска административно дело № 344 по описа на съда за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.26, ал.9 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на Х.Б., роден на ***г. в Република Турция, турски гражданин, ЛНЧ ***, живущ ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Ж. М. А.-*** срещу отказ за разрешаване на продължително пребиваване на чужденец в Република България с рег. № 24345/18.05.2012г. на началник група “Миграция” при ОД на МВР гр.Добрич.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като се оспорват фактическите констатации и изводите на административния орган за наличие на обстоятелствата по чл.26, ал.3 от ЗЧРБ. Настоява се, че бракът не е сключен с цел заобикаляне на закона, независимо, че съпрузите не живеят заедно. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът по делото- началникът на група “Миграция” към ОД на МВР гр.Добрич, представляван от юрисконсулт Максим Желев, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят, Х.Б., гражданин на Република Турция е със статут на продължително пребиваващ чужденец на територията на страната, за което му е издаден документ за самоличност- разрешение за продължително пребиваване № 700734572 от 27.05.2011г. със срок до 18.06.2012г., стр.52. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 06.02.2008г., л.53, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0032/06.02.2008г. се установява, че на 06.11.2007г. жалбоподателят е сключил в Турция граждански брак с българската гражданка, Н.Д.Х. с ЕГН ********** от гр.Добрич, наричаща се с фамилията на съпруга си след брака.. От трудов договор, сключен между Х.Б. и ЕООД ”Макси 93” гр.Варна, а също и от справка, издадена на 23.07.2008г. от НАП- ТД гр.Варна е видно, че жалбоподателят е назначен на безсрочен трудов договор на длъжността “фризьор” в горепосоченото дружество с място на работа в гр.Варна.
На 23.02.2012г. служители от Група “Миграция”гр.Добрич Н.С. и Й.Й. са извършили проверка по повод подадено заявление от 16.05.2011г., за резултатите от която са съставили констативен протокол. Според констатациите в протокола проверените лице Х.Б. и Н.Д. Б. не живеят на посочения адрес *** и не живеят заедно. Според твърденията на бащата на Н.Д. жалбоподателят живее и работи в гр.Варна, а съпругата му е в Турция, за да се грижи за болната му майка. Н. Б. си идвала рядко в страната, според твърденията на бащата на Н.Д.. При съставяне на протокола служителите са извършили справка за в базата данни на МВР и са вписали като забележка, че жалбоподателят пребивава в България по-дълго от съпругата си, двамата нямат съвместни излизания и влизания в страната. По делото е представена Справка за пътуване на лице-чужда гражданин за периода от 01.01.2011г. – 08.05.2012г., изготвена 08.05.2012г., от която се установява, че влизанията и излизанията от страната на жалбоподателя и съпругата му са ставали на различни дати.
По делото са представени също и писмени данни за резултати от извършени предходни, от 2009г. и от 2010г. проверки от служители на служба “Миграция” гр.Добрич и гр.Варна – рапорт на С.Александров при Сектор “Миграция” при ОДП Варна от 30.06.2009г., докладна записка от 12.05.2010г. на Н.С. при Група “Миграция на ОДП Добрич, констативен протокол от 23.04.2010г., изготвен от същия служител и обяснение от Н.Д. от 04.05.2010г. При тези предходни проверки компетентните органи са установили същите обстоятелства, т.е., че съпрузите живеят разделени – единият в гр.Варна, а другият в Истанбул Турция. В писмените обяснения на Н.Д. от 2010г. и от 08.05.2012г., както и в обяснението на съпруга й от 08.05.2012г. се изтъква, че причина за това е съвместният им бизнес в Турция и необходимостта да се полагат грижи за майката на Х.Б. в Турция.
По делото бяха събрани и гласни доказателства- показанията на Н.С. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в Група “Миграция” при ОД на МВР гр.Добрич, извършвал проверките по реда на чл.26, ал.4 и ал.5 от ЗЧРБ през 2009, 2010г. и 2012г. по отношения на жалбоподателя. Свидетелят твърди, че многократно е приканвал при личните си срещи Х.Б. и съпругата му да представят някакви писмени доказателства за твърденията си, относно причините, наложили съпрузите да не живеят заедно. Свидетелят подробно описва всички извършвани по отношение на жалбоподателя и съпругата му проверки, при които е установил, че двамата не живеят заедно.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични и последователни. Същите напълно съответстват на представените по делото писмени доказателства, включително и на обясненията, снети в административно производство по чл.26, ал.4 и ал.5 от ЗЧРБ от засегнатите лица.
В самата жалба, по повод която е образувано настоящото производство, също не се оспорва обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно на посочените адреси. Жалбоподателят потвърждава факта, че той и съпругата му нямат съвместни пътувания – влизания и излизания от Република България. Като причина за това сочи, че притежава със съпругата си фризьорски салон / магазин в Истанбул, където последната работи. През свободното си време съпругата му Н. полагала грижи за майката на Х.Б.. Доказателства в подкрепа на изложените твърдения на съпрузите не са представени. В настоящото производство не се сочи наличие на подобни доказателства и съответно не се прави искане за тяхното събиране.
Преди изтичане на срока на разрешението за продължително пребиваване, на 08.05.2012г., Х.Б. подава заявление до директора на ОД на МВР гр.Добрич. Видно от свидетелските показания, докладна записка на Н.С. полицейски инспектор при Група “Миграция” гр.Добрич и писмени обяснения от съпрузите, направени на същата дата, служителят е провел лични срещи с двамата съпрузи. Последните са потвърдили, че продължават да не живеят заедно, по причините изложени при предходните проверки. В докладната записка от 09.05.2012г., както и в предходната от 2010г. служителят, извършил проверките е предложил на началника на Група “Миграция” гр.Добрич да откаже издаване на разрешение за продължително пребиваване на Х.Б.. В мотивите на оспорени отказ е посочено, че решението е взето с оглед данните, събрани от проведените беседи и извършените проверки, които са обобщени в докладна записка от 09.05.2012г. на Н.С. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в Група “Миграция” при ОД на МВР. Органът е приел, че обстоятелството, че съпрузите на живеят заедно дава основание да се направи извод, че бракът на Х.Б. с българската гражданска е сключен с цел заобикаляне на закона.
Отказът е връчен на жалбоподателя лично на 18.05.2012г. Жалбата срещу същия е подадена до съда на 01.06.2012г., т.е. на четиринадесетия ден от срока за оспорване, видно от представени от процесуалния представител на жалбоподателя адв.Ж. М. писмени доказателства разписка “копие за подател” от Еконт –Експрес.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от прана страна следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт, според чл.26, ал.9 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че жалбата е просрочена, тъй като от представените писмени доказателства, посочени по-горе се установява по категоричен начин, че жалбата е подадена по пощата в последния ден от срока за обжалване, на 01.06.2012г., петък, от адвокат Ж. М., редовно упълномощена от Х.Б… Видно от представената разписка “копие за подател” на Еконт –Експрес адвокат Ж.М. е адресирала пощенската пратка-писмо до получател – ОД на МВР Добрич, Група “Миграция”, ул.”Максим Горки” № 12 в гр.Добрич, т.е. до органа, издал оспорени акт. Същият е получил жалбата на 04.06.2012г., понеделник първия работен ден, следващ деня, в който е подадена в гр.Варна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изразените становища и твърдения е явно, че страните не спорят по фактите, установения при проверките от компетентните органи, извършени по реда на чл.26, ал.4 и ал.5 от ЗЧРБ. Спорът е изцяло правен и е относно материалната законосъобразност на постановения отказ. Следва да се отговори налице ли е правното основание по чл.26, ал.4, т.1 от Закона за чужденците в Република България, т.е. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно, достатъчно ли е да се направи извод, че бракът с чужденец е сключен с цел заобикаляне на закона.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване..
Според ал. 4 на цитираната разпоредба, преценката за наличието на такива обстоятелства се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат: 1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно; 2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака; 3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака; 4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация; 5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата; 6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра; 7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.
В конкретния случай, видно от посочените в акта фактически и правни основания, отказът е постановен, поради наличие на обстоятелството по чл.26, ал.4, т.1 от ЗЧРБ – съпрузите не живеят заедно.
Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове, като подкрепи с убедителни доказателства, необходимостта от отнемане правото на пребиваване. Предвид посоченото разпределение на доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че от страна на ответника се установява по безспорен начин обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно. Самите те признават този факт. Видно от представените по делото данни от извършени през 2009г., през 2010г. и началото на 2012г. проверки по реда на чл.26, ал.4 от ЗЧРБ съпрузите не живеят заедно през продължителет период от времете, фактически от момента на сключването на брака през 2008г. до датата на проведените с тях последни беседи 08.05.2012г.
При безспорно установяване на наличието на предпоставката по чл.26, ал.4, т.1 от ЗЧРБ административният орган е длъжен да откаже продължаването срока на пребиваване на чужденец в страната. Обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно е достатъчно да обоснове извода, че бракът е фиктивен и е сключен единствено с цел заобикаляне на закона.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – началникът на Група “Миграция” при ОД на МВР гр.Добрич, чието правомощие му е възложено със заповед на директора на ОД на МВР гр.Добрич № з-433/28.01.2010г., на основание чл.90, т.3 във вр. с чл.30, ал.1, т.1 от Закон за МВР.
Издаденият отказ отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. В хода на административното производство са спазени общите изисквания на АПК и императивното правило на чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ за изслушване на засегнатите лица – двамата съпрузи – преди отказване на продължаване на пребиваването в Република България. Извършените от служителите на Група “Миграция” при ОДП – Добрич проверки са в рамките, предписани от чл. 26, ал. 4 от ЗЧРБ при спазване.
С оглед изхода от спора, съдът намира, че са налице предпоставките на закона в полза на ОД на МВР гр.Добрич да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., представляващ минималния размер на възнаграждението за защита по административни дела по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Б., роден на ***г. в Република Турция, турски гражданин, ЛНЧ ***, живущ ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Ж. М. А.-*** срещу отказ за разрешаване на продължително пребиваване на чужденец в Република България с рег. № 24345/18.05.2012г. на началник група “Миграция” при ОД на МВР гр.Добрич.
ОСЪЖДА Х.Б., роден на ***г. в Република Турция, турски гражданин, ЛНЧ ***, живущ ***, да заплати на ОД на МВР гр.Добрич сумата от 150 / сто и петдесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: