Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 19. 04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 33/ 2012 год.
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН ********** *** против Заповед с рег. № 14624/ 13. 12. 2011 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Добрич, с която е отказано възстановяване на регистрация на лек автомобил марка ххххх, рама: ххххх, двигател: ххххх.
С жалбата се описват обстоятелствата, довели до необходимостта от възстановяване регистрацията на лекия автомобил. Твърди се, че не е предприемана от жалбоподателя никаква интервенция по автомобила. Настоява се, че отказът за регистрация е незаконосъобразен, без да се сочат конкретни пороци на административния акт. В съдебно заседание първоначално се поддържа жалбата, правят се искания за СТЕ и разпит на свидетели, но впоследствие, въпреки дадените указания, не се предприемат действия за установяване твърденията в жалбата относно незаконосъобразност на постановения отказ.
Ответникът в нарочно писмено становище /л. 15/ и чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт ххххх Ж., в съдебно заседание, оспорва жалбата. Настоява, че са спазени изискванията на закона и подзаконовите актове, които регулират отношенията, свързани с регистрацията, пререгистрацията и идентификацията на МПС. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд Добрич е сезиран с жалба против Заповед с рег. № 14624/ 13. 12. 2011 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Добрич, която представлява изричен отказ за регистрация на МПС. Изричният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 4 АПК, тъй като е волеизявление на административния орган по отправено към него искане. Заповедта е изпратена до жалбоподателя на 16. 12. 2011 г. чрез “Български пощи” АД от сектор “ПП” ОДП – МВР Добрич. Кога е получена, липсват доказателства. Жалбата е подадена на 30. 12. 2011 г. до Районен съд Добрич, след което е препратена на Административен съд Добрич. По смисъла на чл. 149 ал. 1 АПК жалбата е в подадена в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от отказа. Всичко това налага извода, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Административното производство е започнало по заявление за възстановяване на регистрация от 07. 07. 2011 г. /л. 29/ В заявлението е посочена дата на първа регистрация : 24. 08. 2005 г. Посочен е номер на рама, а по отношение номер на двигателя е задраскан този по талон и е изписан друг. Представянето на автомобила за възстановяване на регистрацията е чрез пълномощник на жалбоподателя – ххххх, като пълномощното е прието като доказателство по делото. /л. 30/ Към заявлението са приложени технически протокол № 11 – 1173/ 10. 06. 2011 г. и изпитвателен протокол със същия номер и дата, че автомобилът е възстановен от категория М съгласно изискванията на БДС. /л. 31 – 32/
На 31. 08. 2011 г. е извършена проверка от комисия при ОД на МВР Добрич по подаденото заявление, която проверка е обективирана в Протокол № 34 от същата дата. /л. 34 – 35/. Констатациите на комисията са, че има съмнение за интервенция и се насочва за проверка към НТЛ. На 31. 08. 2011 г. автомобилът е предаден с Протокол за доброволно предаване за извършване на проверка по него /л. 36/ На 1. 09. 2011 г. е изготвена експертна справка от ххххх – младши експерт при НТЛ ОД на МВР Добрич. В експертната справка е отразено, че на автомобила е установен набит номер на рама, какъвто е отразен в заявлението, но не на указаното от завода – производител място, с нестандартен шрифт, различен от заводския. Същевременно е посочено, че заводският стикер е установен на предвиденото от завода – производител място, но при обработване с химически препарат отпечатаните върху него цифрено – буквени символи се изтриват, което според експерта е сигурен признак, че стикерът е неистински. Номерът на двигателя е набит със стандартен шрифт, но се различава от този по регистрационен талон. /л. 37/ Извършена е допълнителна предварителна проверка, снети са обяснения, изискана е справка за автомобила от САЩ, като с писмо изх. № 54381/ 11. 11. 2011 г. на основание чл. 9 ал. 3 от Инструкция за извършване на предварителни проверки преписката по автомобила с вх. № 25238/ 2011 г. е изпратена на Началника на сектор “Пътна полиция” с отразяване, че при извършената предварителна проверка не са установени данни за извършено престъпление от общ характер. /л. 22/
След получаване на преписката на 23. 11. 2011 г. комисия при ОД на МВР извършва отново проверка по автомобила, обективирана в Протокол № 47/ 23. 11. 2011 г., като по отношение процесния автомобил в протокола е изписано, че е установен двигател, различен от този по документи (талон на МПС с рег. № ххххх с прекратена регистрация през 2010 г.), като е посочено, че се потвърждава становището на експертната справка. /л. 20 – 21/ Вследствие на това от инспектор в сектор “ПП” при ОД на МВР Добрич – ххххх, до Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР Добрич е внесена докладна записка, с която се описва установеното при извършените проверки и се сочи, че не са изпълнени изискванията, визирани в чл. 143 ал. 1 от Закона за движение и чл. 5 ал. 1 от Наредба І – 45/ 2000 г. за регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, относно искането за възстановяване на регистрацията на процесното МПС. /л. 18 – 19/ В резултат е издадена оспорената заповед за отказ за регистрация.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че постановеният отказ е законосъобразен. Отказът е издаден на основание чл. 143 ал. 3 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 7 ал. 1 от Наредба І – 45/ 2000 г. Съгласно нормата на чл. 143 ал. 3 ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, а съгласно чл. 7 ал. 1 от Наредба І – 45/ 24. 03. 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях: Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. В настоящия случай безспорно е установен фактът, че идентификационният номер на двигателя на автомобила не е оригиналният по документи, а номерът на рамата не е на указаното от завода производител място, нанесен е с нестандартен шрифт, поради което се изключва възможността да е поставен от завода – производител. Стикерът, пък, независимо, че е на предвиденото от завода – производител място, поради факта, че при обработка с химичен препарат, данните върху него за МПС се изтриват, очевидно е неистински. В този смисъл събраните по делото доказателства безспорно сочат, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 143 ал.3 ЗДвП, както правилно е подходил административният орган, като правилно е приложил материалния закон и е отказал да извърши регистрация на процесния автомобил, установявайки релевантните за приложението на забранителната правна норма факти.
Отказът на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Добрич за регистрацията на превозното средство се основава в конкретния случай на невъзможност да се установи оригиналният идентификационен номер на лекия автомобил – откритият номер e на двигател с неизяснен произход, и е различен от номера на двигателя, с който е бил регистриран автомобилът, преди да бъде бракуван; стикерът е неистински; номерът на рама е с нестандартен шрифт и не на предвиденото за това място. При това положение изводите на административния орган за осъществяване на юридическите факти, явяващи се нормативна пречка за регистрация на автомобила на жалбоподателя, намират законова опора в събрания доказателствен материал и в приложимото материално право.
Законът за движението по пътищата не въвежда абсолютна забрана за регистрация на МПС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Тази регистрация се извършва, ако автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, бъде установен, което условие в конкретния случай не е изпълнено. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя оспори експертната справка, но не и останалите доказателства по делото, които по безспорен начин я потвърждават. Същевременно, независимо че на основание чл. 170 ал. 2 от АПК с разпореждането за насрочване му е указано, че в случая тежестта за доказване е негова, назначена бе по негово искане СТЕ и бяха допуснати свидетели, последният обаче не внесе определения депозит за призоване на допуснатите свидетели и за изготвяне на СТЕ. В този смисъл пасивното му поведение изключи възможността да докаже релевантните за делото факти, а именно автентичния идентификационен номер на автомобила, респ. в случая каква е връзката на поставения на автомобила двигател с този автомобил. Ето защо, издаването на оспорения отказ е законосъобразно. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган е извършил преценка на обстоятелствата, свързани с място и шрифт на идентификационния номер на рамата, различни от заводските, неистинския стикер, неизяснения произход на двигателя и е сторил единствения правилен извод в случая за необходимост от отказ за регистрация по подаденото от жалбоподателя заявление.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед на това жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд Добрич,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.С., ЕГН ********** *** против Заповед с рег. № 14624/ 13. 12. 2011 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Добрич, с която е отказано възстановяване на регистрация на лек автомобил марка ххххх, рама: ххххх, двигател: ххххх.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция при МВР Добрич сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: