Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 07. 03. 2012 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на прокурора МИЛЧО КАМЕНСКИ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к. адм. д. №12/2012 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С.К.Й. – директор на Областна дирекция на МВР град Добрич срещу Решение № 188/ 16.11.2011 год. по нахд №184/2011 год. на БРС, с което е отменен изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К № 0018825/16.04.2011 г., с който на З.В.З. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност на съдебното решение и необоснованост на същото. Според жалбоподателя липсват съществените нарушения при издаване на електронния фиш, на които съдът се е позовал, за да отмени същия. Електронният фиш, сочи Директорът на ОД на МВР Добрич, съдържа всички изискуеми по закон реквизити, като в този смисъл законът е спазен точно. Обръща внимание, че съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Конкретният вид мобилна система е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването. Ролята на оператора на системата се свежда единствено до позициониране или придвижване на патрулния автомобил в определения участък от пътя, насочване на системата радар – камера към обектите или участъците за наблюдение, въвеждане на работните параметри и въвеждане на ограниченията на скоростта. Жалбоподателят обяснява, че всяко едно нарушение автоматично се записва и съхранява като отделен файл. Указва, че техническите данни на конкретната система са качени на интернет страницата на отдел “Пътна полиция”. Моли да бъде отменено решението на БРС и да се потвърди електронният фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв. К. К., счита жалбата за неоснователна и изцяло споделя доводите на БРС. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд .
Представителят на ДОП счита, че жалбата е основателна. Моли да бъде отменено решението на БРС и да бъде потвърден изцяло електронния фиш за налагане на глоба.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение районният съд е отменил изцяло електронен фиш серия К № 0018825 от 16.04.2011 г. на ОД на МВР Добрич, с който на З.В.З. за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189 алинея 4 във връзка с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/, за това че на 16.04.2011 г. в 18.27 часа в гр. Балчик във вилна зона “Овчаровски лагер” с МПС “Шкода Октавия”, регистрационен номер Тх 9494 РХ е извършил нарушение за скорост № 201104161533, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 558, при разрешена скорост 50 км/ час, установена скорост – 77 км/ час, превишаване на разрешената скорост с 27 км/ час, с което виновно е нарушила чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Предмет на обжалване в производството пред ДРС е електронният фиш, като жалбоподателят оспорва авторството на деянието и сочи, че фиша не съдържа подпис и име на издателя и в същия не е посочено дали подлежи на обжалване и пред кой съд и с това е ограничено правото му на защита. От РС е поискано да бъде отменен по тези причини електронният фиш.
За да отмени електронния фиш, съдът е приел, че при издаването на фиша не са спазени императивните разпоредби на чл. 189 ал. 4 и следващите от ЗДвП, което е довело до порочност на издадения акт. Тълкувайки разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП съставът на БРС е приел, че електронният фиш е издаден въз основа на документи – снимков материал и справка за собственост, но нарушението било констатирано от служител на РУП – Балчик, младши автоконтрольор И., работещ на 16.04.2011 г. в 18.27 часа със системата за видеоконтрол. Същевременно съдът е счел, че липсва описание на нарушението и мястото, където то е констатирано. Стигнал е до извода, че изложените нарушения са съществени и по тази причина е отменил електронния фиш.
Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав намира, че изводи на БРС са следствие от неправилно тълкуване и прилагане на закона. Тълкуването на всяка една норма, включена в съдържанието на нормативен акт, представлява изясняване на нейното действително съдържание с оглед осигуряване на правилното й прилагане. Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (както и впрочем всяка друга правна норма) представлява правило за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш. Това правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване – на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи тяхната логическа връзка съобразно с важащите в това отношение правила на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от Закона за движението по пътищата (ред. ДВ, бр. 10 от 2011г.) се въведе възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с техническо средство. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство /л. 10 от нахд/ Протокол за монтаж и настройка, в който изрично е посочен автомобилът, собственост на ОД на МВР – “Опел Астра” с рег. № Тх 82 53ТХ, в който е монтирана системата за видеоконтрол. Този автомобил, както сочи и касаторът, следва да бъде позициониран и системата – включена. В този смисъл присъствието на младши автоконтрольора не означава, че по някакъв начин влияе на констатирането и заснемането от автоматизираното техническо устройство на нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната територия.
Въззивният съд е приел още, че Електронен фиш със серия К № 0018825/16.04. 2011 г., издаден от ОД на МВР Добрич, не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т.1, т.2 и т. 5 от ЗАНН /въпреки че дори не е посочил правните разпоредби/ и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на нарушението, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, настоящ ответник по касационната жалба.
Касационната инстанция намира за неправилен и този извод на БРС. В електронния фиш е посочено като място на извършване на нарушението /гр. Балчик/, както и е извършено препращане към приложение към преписка № 201104161533, където са изписани точните координати на местоизвършването на нарушението. По – същественото е в случая, че съвсем ясно и конкретно в електронния фиш е обозначено, че нарушението е извършено в гр. Балчик , като е посочено и конкретното изискване за ограничение на скоростта на движение до 50 км/ час.
От друга страна, соченото място попада в териториалната структура на ОД на МВР Добрич, от която е издаден ЕФ. В закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно – наказателното производство.
Съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което изводите на БРС за пороци в тази насока са неправилни.
БРС не е разгледал спора по същество, което е в грубо противоречие с разпоредбата на чл. 63 ал. 1 ЗАНН. Противоречието е особено съществено и не може да бъде изправено като порок от настоящата инстанция, тъй като би нарушило правото на защита на наказаното лице.
С оглед изложеното Решението на БРС следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 188/ 16.11.2011 год. по нахд № 184/2011 год. на БРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на БРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.