Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА МИЛЕВА
2. ТАНЯ Д.
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д.,
разгледа докладваното от съдия НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 10/2012 г. по описа на АС- Добрич.
Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, представляван от ст. юрисконсулт С.Л., срещу решение № 40/06.12.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 2112/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 08-210/04.08.2011 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич.
Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС като твърди, че същото е незаконосъобразно – неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел осъществяването на нарушението от обективна и субективна страна, но е приел, че същото представлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по касационното производство не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна като въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на “ДЕЛФИ-ПРИМ” АД, с адрес на управление: гр. София, *** представлявано от В.Ч. срещу НП № 08-210/04.08.2011 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 414, ал. 3, във вр. с 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на дружеството е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С решение № 40/06.12.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 2112/2011г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е изменено наказателно постановление № 08-210/04.08.2011 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич като е приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ и е намален размера на наложената санкция от 1500 на 300 лева.
В мотивите си районният съд приема, въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, че е осъществен състава на визираното нарушение от дружеството – работодател, но е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ, във вр. с чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Като е достигнал до този извод, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, при спазване на процесуалните правила, но е налице касационно основание за отмяна на процесното решение по смисъла на чл. 348, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.
На основание чл. 218 от АПК, съдът обсъжда единствено посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи и служебно. В изпълнение на тези си задължения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно, респ. незаконосъобразно.
В преценката на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, въззивният съд правилно и в съответствие с логическите и опитните правила достига до правно обосновани фактически изводи за правно значимите по отношение на спора юридически факти, относно осъществяването на състава на процесното нарушение. Тези изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Редовно съставените АУАН по КТ, съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ притежават презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, което означава, че тежестта на доказване се прехвърля на лицето, което оспорва установените със същите факти. В производство пред инстанцията по същество това не е направено от нарушителя. Видно от всички събрани в хода на производството по издаването на наказателното постановление, а и от тези събрани пред въззивния съд, нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Нарушителят е установен по категоричен начин, а вина не се изисква, понеже отговорността на дружествата е обективна, безвиновна по ЗАНН. Фактът на допускането до работа на лице без сключен трудов договор се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани в производството доказателства. Що се отнася до приложението на чл. 415в от КТ, то същото е възможно, понеже изричното изключване от приложното му поле на нарушенията по чл. 61 и чл. 62 от КТ, по силата на чл. 415в, ал. 2 от КТ е влязло в сила след датата на извършване на нарушението, т.е. действащата към онзи момент правна норма е по-благоприятна.
Въпреки това обаче, настоящият състав на съда намира, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен, като прилагането на института на “маловажния случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 415в от КТ е неправилно като процесното деяние не представлява такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 415в от КТ, такива са нарушенията, което са отстранени веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая само първото от кумулативно предвидените условия е налице. Вредните последици за работниците са налице, понеже същите са работили без трудов договор в продължение на няколко месеца преди установяването на нарушението като не са били защитени от действието на КТ, не са притежавали съответните осигурителни права и не са правени съответните отчисления във фондовете. Тези последици не са отстранени и не би могло да бъдат отстранени, поради което втората законова предпоставка за прилагане разпоредбата на чл. 415в от КТ не е налице. По тези съображения съдът намира, че не следва деянието на нарушителя да се характеризира като “маловажен случай”.
Размерът на санкцията е правилно определен от наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, като е взето под внимание обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като същата е индивидуализирана към предвидения в закона минимален размер, а именно: 1500 лева. Липсват основания за изменение на същата.
Оспорваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, наказателното постановление потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 40/06.12.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 2112/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич като вместо същото
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-210/04.08.2011 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, с което на “ДЕЛФИ-ПРИМ” АД, с адрес на управление: гр. София, *** представлявано от В.Ч., за нарушение на чл. 414, ал. 3, във вр. с 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.