Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 07 .04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА к. адм. д. № 98/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Р.И.К. *** срещу Решение № 11/ 24.01.2011 год. по нахд №419/ 2010 год. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление №747 от 07.07.2010 год. на Началника на РУ на МВР гр. Балчик с което на Р.И.К. за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР са отнети 7 /седем/ контролни точки от общия размер на водача.
В касационната жалба се излагат доводи, че е налице неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че не са събрани доказателства обосноваващи пригодността на техническото средство, с което е установена скоростта на движението на управлявания от жалбоподателя автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Н. Пеев – ВАК поддържа жалбата си по изложените в нея основания и моли за отмяна на съдебното решение.
Ответникът – Началник на РУ на МВР гр. Балчик не взема становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло наказателно постановление №747 от 07.07.2010 год. на Началника на РУ на МВР гр. Балчик с което на Р.И.К. за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР са отнети 7 /седем/ контролни точки от общия размер на водача за това че на 28. 06. 2010 г. в 20.36 часа по пътя от гр. Балчик в посока КК Албена управлява л. а. “БМВ” с рег. №СА 4602 МР, до комплекс “Хоризонт” със скорост 87 км/час, при максимално разрешена за населено място 50 км/ час, измерена и фиксирана със скоростомер ТR-4Д с фабр. № 292/01, показана на водача.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счел е, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП, т. е. че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Обсъдил е останалите възражения на жалбоподателя и на база събраните в съдебно заседание писмени и устни доказателства е приел възраженията за неоснователни.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно и настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивната инстанция.
Неоснователно е възражението за пригодността на техническото средство с което е установена скоростта на движение и най-вече в тази връзка, че са останали неизяснени обстоятелствата при извършване на нарушението. Предвид приетите от първоинстанционния съд доказателства безспорно може да се направи извода, че техническото средство е било годно да отчита скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Необходимо е да се отбележи, че техническото средство “Трафик радар”, съставлява средство за измерване по смисъла на §1, т.27 от Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Средствата за измерване и процедурата по тяхното одобряване е регламентирана в Закона за измерванията, като от друга страна, радарните скоростомери като одобрен тип средства за измерване са регламентирани в чл.745 и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и именно в чл.745 е предвидено, че радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на МПС чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер. Съгласно чл.761, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, радарните скоростомери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки, като разпоредбата на чл.764, ал.1,т.3 от същата наредба е регламентирано, че първоначалната и последваща проверка включват и проверка на точност при измерване на скорост чрез стимулиране на Доплеров сигнал.
Настоящият състав намира, че от всички доказателства по делото се установяват по безспорен начин трите предпоставки за реализирането на административно-наказателната отговорност, а именно деецът, деянието и вината.
Независимо, че решението на въззивния съд е правилно, настоящият състав следва да отчете фактът, че междувременно в брой 10 от 01. 02. 2011 год. на Държавен вестник е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, в сила от 04. 02. 2011 год., като разпоредбата на чл. 182 ал. 1, т.4 ЗДвП придобива следния вид: за превишаване от 31 до 40 км/ч глобата е 200 лева а думите: “един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават. Наказанията по ЗДвП се налагат съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. В чл. 13 от ЗАНН наказанията са подредени съобразно тяхната тежест, като най – леко се явява наказанието “обществено порицание”, следвано от “глоба” и най – тежкото “лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. В този смисъл независимо от увеличаване размера на глобата при изменението на закона, то отпадането на кумулативно приложеното с глобата наказание “лишаване от право да управлява МПС” сочи на по – благоприятна норма за нарушителя. В случая, като се има предвид, че наложеното наказание с процесното наказателно постановление съдържа санкциите глоба от 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, то при промяната на санкционната норма на чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, независимо от увеличението на размера на глобата, предвид факта, че отпада наказанието “лишаване от право да управлява МПС”, безспорно се налага на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН съдът да приложи тази норма. Същевременно, с оглед на това, че със същия Държавен вестник е отменена разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 12 от Наредба № Із – 1959/ 2007 год., в сила от 15. 02. 2008 г. на МВР, то след влизане в сила на НП не следва да се отнемат точки от общия брой контролни точки на водача.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 11/ 24. 01. 2011 год. по нахд № 419/ 2010 год. на Районен съд гр. Балчик като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №747 от 07.07.2010 год. на Началника на РУ на МВР гр. Балчик с което на Р.И.К. за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР са отнети 7 /седем/ контролни точки от общия размер на водача като ОПРЕДЕЛЯ наказание за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 182, ал. 1, т.4 от същия закон: “глоба” в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.