Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 28. 04. 2011 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Силвия Сандева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при секретар И.Д. и с участието на прокурора Милена Любенова изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 96/ 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М.М.М., ЕГН ********** *** против решение № 37/ 17. 12. 2010 год. по гр. д. № 3867/ 2010 год. на Районен съд, гр. Добрич, по силата на което е отхвърлена жалбата му против отказ изх. № РД-05-151-14/ 8. 07. 2010 год. на Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари за оземляване чрез изкупуване на нива с площ от 11.298 дка по КВС на с. Лозенец.
В жалбата си и в съдебно заседание касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно като противоречащо на материалния закон и административно-производствените правила. Изразява становище, че оспорвания административен акт е юридически нищожен поради противоречие с материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона. Отказът на административния орган да удовлетвори молбата на жалбоподателя за изкупуване на отдадените му под наем земи е мотивиран с писмо № 9166-176/ 30. 10. 2009 год. на МЗХ, в което е посочено, че при постановяване на решенията по чл. 21, ал. 6 от НОБМГ от страна на ОС “Земеделие” следва да се изследват предпоставките по чл. 7, чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от НОБМГ. Според жалбоподателя, това становище противоречи на НОБМГ, която не предвижда такова изискване, нещо повече липсата на предпоставките по чл. 7, чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата не е основание за отземляване по см. на чл. 30 от нея. Претендира отмяна на решението на районния съд и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде признато за установено правото му на закупуване на отдадения му под наем имот. Твърдяните нарушения съставляват касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.
Ответникът по жалбата счита жалбата за неоснователна, а решението на районния за законосъобразно.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявеното касационно основание, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от М. *** срещу отказ изх. № РД-05-151-14/ 8. 07. 2010 год. на Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари за оземляване чрез изкупуване на нива с площ от 11.298 дка по КВС на с. Лозенец.
Жалбата е отхвърлена.
Районният съд е приел за установено, че въз основа на заявление за оземляване вх. № 151/ 6. 06. 2001 год. ОС “Земеделие” с. Крушари е признала на М.М.М., ЕГН **********,*** правото на оземляване с предимство по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем в землището на с. Лозенец върху поземлен имот от 11. 298 дка, представляващ част от поземлен имот от държавния поземлен фонд, имот № ****6, нива, целият от 26.298 дка, категория III, местност “АРДАЛЪК” по КВС. На 25. 11. 2002 год. е сключен договор № ДО-03-220 между Директора на ОД “Земеделие”и М.М. за оземляване чрез отдаване под наем на имота, предмет на горепосоченото решение на ОС “Земеделие” за срок от 5 години.С анекс от 30. 01. 2009 год. страните по договора удължили срока на действието му с още 5 години, считано от стопанската 2007/2008 год. Съдът е приел, че не се спори между страните, че жалбоподателят е спазвал изискванията на закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му, изплащал своевременно наемните вноски в бюджетната сметка на МЗ, както и че не е била откривана процедура по отземляването му. С молба вх. № РД-03-390/ 5. 10. 2009 год., отправена до ОС “Земеделие”, с. Крушари М.М. поискал на основание пар. 23, ал. 1 от ПЗР за ИД на ППЗСПЗЗ закупуването на ползвания под наем имот. Към молбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние, както и за удостоверяване на обстоятелството, че молителят и членовете на семейството му не са оземлени в друга община и че не притежават недвижими имоти над размера, определен в пар. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че не се спори между страните по делото, че след оземляването на М.М., последният е придобил въз основа на ДДД № 199, том XXI/ 2004 год. на Служба по вписванията Добрич нива с площ от 10. 002 дка в землището на с. Лозенец, община Крушари. С писмо № 9166-176/ 30. 10. 2009 год. от МЗХ, гр. София до ОД “Земеделие”, подписано от директорите на Д “Земеделие” и Д “ПО” са дадени указания за извършване на проверки преди издаване решенията по чл. 21, ал. 6 от НОБМГ. С протокол от 23. 12. 2009, съставен на осн. чл. 21, ал. 5 от НОБМГ комисия от член от общинска администрация и общинска служба “Земеделие” е определила одобрените лица да придобият правото на собственост върху имотите, с които за оземлени като М.М., записан под № 39 фигурира в списъка списъка с лицата, които не са одобрени, тъй като не отговаря на т. 2 от П№ 9166-176/ 30. 10. 2009 год. С писмо-отказ изх. № РД-05-151-14/ 8. 07. 2010 год. ОС “Земеделие”, с. Крушари отказала на жалбоподателя закупуване на горепосочения имот на основание писмо № 9166-176/ 30. 10. 2010 год. до ОД “Земеделие” и с мотива, че притежаваната от заявителя земя надвишава размера, определен по пар. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че в случая става въпрос за образувано административно производство във връзка с искане за промяна начина на оземляване-преминаване от отдаване под наем към придобиване на собственост върху земята, държавен поземлен фонд, с която първоначално е било оземлено лицето. Изхождайки от този свой извод, първоинстанционният съд е направил и другия си извод, че при упражняване правото на изкупуване от страна на оземления чрез отдаване под наем следва да се процедира като при първоначално оземляване, т.е. следва да са налице същите предпоставки, които се изискват при първоначално оземляване, включително и предпоставката по чл. 8, ал. 2 от НОБМГ, т.е. кандидатът да не притежава земя, надвишаваща размера, определен в пар. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани. Съдът е аргументирал този си извод и с констатираната от него празнота на нормативната уредба относно процедурата по промяна вида на оземляване по см. на пар. 23 от ППЗСПЗЗ, на което основание е подадено процесното искане. Изложил е становище, че процедурата по пар. 23 от ППЗСПЗЗ е по чл. 21, ал. 5 и 6 от НОБМГ и че тази процедура е приложима и при искане за изкупуване по чл. 4, ал. 4 от Наредбата, при което искане, според съда, следва да се изследва наличието на всички предпоставки, изискуеми при първоначалното оземляване. Съдът е приел, че жалбоподателят притежава недвижими имоти над размера, определен в пар. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Основавайки се на тези свои изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото решение на ОС “Земеделие” е законосъобразно и е отхвърлил жалбата.
Настоящият състав не възприема становището на въззивния съд.
Основният спорен въпрос, поставен при разглеждане на делото и в настоящото производство, се свежда до това дали заявителят по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ трябва да отговаря на изискванията по чл.7, чл.8 и чл.9 от НОБМГ. За да се отговори на този въпрос, следва да се прецени какъв е правният характер на заявлението по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и представлява ли то по съществото си искане за промяна на способа за оземляването от наем към прехвърляне на правото на собственост.
Оземляването по смисъла на чл.20 от ЗСПЗЗ е предоставянето на земя от държавния или общинския поземлен фонд на безимотни или малоимотни граждани чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация е издадена Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани (по – нататък Наредбата), в чл.4, ал.1 на която са възпроизведени двата начина на оземляване. В ал.4 пък на същия текст е предвидена възможността в едномесечен срок от изтичане на договора за наем оземлените лица да поискат от МЗХ, съответно от общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи, като в този случай изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Тази норма е доразвитие на разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която гласи, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите след изтичане на договора за наем.
С оглед присъединяването на България към ЕС и изтичането на тригодишния срок на преходните мерки за прилагане на института на оземляване със статут на съществуваща държавна помощ, съгласно договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, приложение V, раздел 3 “Земеделие”, б.”б” във вр. чл.88, пар.1 от Договора за създаване на ЕО, с разпоредбите на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е въведен преходен режим за приключване на започнатите процедури за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, като е предвидена възможността до края на 2009г. оземлените лица предсрочно да внесат сумите за придобиване на земите от ДПФ и ОПФ, с които са били оземлени чрез наем или в собственост. Във връзка с това на оземлените лица чрез отдаване под наем е даден тримесечен срок от влизане в сила на изменението да поискат от общинските служби на земеделието да придобият правото на собственост преди изтичането на срока на договора за наем, като е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспада от стойността на земята за оземляване.
По естеството си искането по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се различава от това по чл.4, ал.4 от Наредбата. Единственото, което ги отличава, е срокът за подаване на искането за придобиване правото на собственост, като в единия случай той е изместен напред, за да се преодолее изискването правото на собственост върху отдадените под наем земи да се придобива от оземлените лица след изтичане на срока на договора за наем. С оглед на това, правилно районният съд е преценил, че при липса на разпоредби, уреждащи реда и условия за разглеждане на исканията по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно придобиването на правото на собственост по чл.4, ал.4 от Наредбата. Неправилна е обаче преценката му, че по отношение и на двете искания за изкупуване следва да намерят приложение по аналогия разпоредбите относно първоначалното оземляване, което произтича от погрешното им квалифициране като искания за оземляване чрез промяна на способа за оземляване от отдаване под наем към прехвърляне на правото на собственост.
Никъде в наредбата, а и в преходната разпоредба на §23 от правилника, не се говори за промяна на вида на оземляването. Нормите са ясни и от съдържанието им може да се направи категоричния извод, че в случая не става дума за преминаване от един вид оземляване към друг, а за облекчен привилегирован ред за придобиване на правото на собственост върху земеделски земи, включени в ДПФ или ОПФ, от оземлените с тях лица. Именно затова в наредбата и в правилника е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспадне от стойността на земята за оземляване, т.е. не се касае за първоначално оземляване с първоначално определяне на стойността на земята за оземляване, а за самостоятелна нормативно призната преференция на една определена категория лица – оземлени лица чрез отдаване под наем.
Все в тази връзка наредбата не регламентира отделна процедура за промяна на начина на оземляване, защото такъв правен механизъм не съществува. Изрично в чл.24 от същата е посочено, че оземлените граждани могат да се откажат от оземляването. За свободните имоти в одобрения план за оземляване може да се кандидатства по установения ред, като за целта общинската служба по земеделие ги обявява на видно място в кметството. Следователно, в случай на отказ от признатото вече право на оземляване не се преминава към друг начин на оземляване, а се отпочва нова процедура по първоначално оземляване по реда на чл.10 и следващи от наредбата. И това е така, защото в противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона и до признаване на ново право на оземляване извън предвидените за това ред и условия.
Ето защо, в случая признатата на оземлените лица възможност да поискат придобиване на правото на собственост върху ползваните от тях земи се реализира по друг ред и той е изрично предвиден в чл.21 от наредбата. Съгласно ал.5 и ал.6 на същия текст, искането за изкупуване се подава до ОД “Земеделие” – за земите от ДПФ и до общината – за земите от ОПФ. ОД “Земеделие”, съответно общината изпраща до общинската служба по земеделие списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите. Общинската служба по земеделие издава решение по ал.3 след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, като след влизане в сила на решението, то се вписва в службата по вписванията. Именно тези разпоредби следва да бъдат спазени и при подаване на искането за придобиване на собствеността по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ с изключение на изискването, че исканията по този ред се подават пред общинските служби по земеделие. Следователно, налице е изрична правна регламентация на тези отношения, която изключва правоприлагането по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Освен това, до аналогия на закона се прибягва не само, когато е налице непълнота на нормативния акт. Изисква се още да има сходство между уредените и неуредените случаи, каквото в случая не съществува. Не без значение е и обстоятелството, че разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата са въведени много по-късно с §40 от ПМС № 85/30.04.2008г. за ИДППЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.45/2008г., и ако законодателят е смятал, че режимът при първоначално оземляване е приложим и по отношение на правото на изкупуване, едва ли щеше да създаде нарочни правила относно реда и условията за неговото упражняване. Ето защо, единствените критерии, които следва да се преценяват с оглед на основателността на искането както по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и по чл.4, ал.4 от наредбата, са тези свързани с изпълнението на задълженията по договорите за наем, стига, разбира се, искането да е подадено в определения за това срок. Именно в това е смисъла и на изискването за изпращане на списъка на наемателите, които са изпълнили задълженията си, както и на информация за платените суми по договорите. ППЗСПЗЗ и Наредбата не предвиждат никакви други допълнителни изисквания и условия за валидното упражняване на правото на директно закупуване на ползвания имот. Затова, при наличието на предпоставките на чл.21, ал.5 от Наредбата, за които не се спори между страните, че са изпълнени, и след като искането от заинтересованото лице е подадено в преклузивния тримесечен срок, административният орган е бил длъжен да издаде решение по ал.3 за признаване на правото на придобиване на собствеността от оземленото лице.
Неоснователно е становището на ответника, изразено още в писмената му защита пред районния съд, че първоначалната процедура по отдаване под наем за определен срок на земи от ДПФ не задължава министъра на земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на държавата върху земите от ДПФ да продаде тези земи на оземленото лице и че като такъв има правото да поставя допълнителни условия, каквито са посочените в писмо с изх.№ 9166-156/15.09.2009г. на МЗХ. В случаите по §23 от ПЗР на ППЗСПП, както и в тези по чл.4, ал.4 от Наредбата, органът действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с правото на избор и преценка дали да издаде или не решение, а правомощията му се свеждат само до проверка за наличието на релевантните факти. При осъществяване на фактическия състав на приложимата правна норма, административният орган следва да издаде искания административен акт. Действително с цитираното писмо от МЗХ са дадени методически указания по приложението на закона, които са задължителни за административния орган, но не и за съда. Освен това с тях не могат да се въвеждат нови критерии и изисквания, стесняващи кръга на правоимащите лица по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които не са предвидени в самата наредба и ППЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното дотук, неправилно общинската служба по земеделие, а в последствие и съда в производството по обжалване на отказа, са изследвали по аналогия наличието на предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Касае се за различни правни уредби с различни правни последици и е недопустимо по пътя на тълкуването да се релевират изисквания от едната по отношение на другата. Самостоятелното съществуване на двете уредби е обусловено от обстоятелството, че при едната се признава правото на оземляване, а при другата – правото на придобиване на собствеността върху земята, с която лицето е било оземлено чрез наем. Действително правната регламентация на правото на преференциално изкупуване се съдържа в Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, но това е така, защото негови адресати (носители) са оземлените лица чрез отдаване под наем. Оземлените лица обаче не следва да се отъждествяват с кандидатите за оземляване при първоначално оземляване. Съдържанието на понятието “кандидат за оземляване” не е аналогично на понятието “оземлено лице” и предпоставките за дефинирането им са различни. Правоимащи лица по смисъла на чл.4, ал.4 от наредбата и §23 от правилника са тези лица, които веднъж вече са били преценени с оглед на критериите по чл.7, чл.8 и чл.9 от наредбата и им е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем. Ако изискванията за първоначално оземляване се отнасяха и за тях, законодателят не би направил разграничение между двете процедури по оземляване, респ. изкупуване. Това следва и от систематичното място на правилата, уреждащи реда и условията по закупуване на ползваните земеделски земи. Разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 се намират в раздел ІІІ “Технически дейности”, а не в раздел ІІ “Ред за оземляване”, т.е. това, което се изисква по процедурата по оземляване, вкл. и съответствието с условията по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата, вече е станало и проверено, а правото на изкупуване е самостоятелна правна последица от факта на оземляването на лицето чрез отдаване под наем и добросъвестното изпълнение на задълженията му по договора за наем и чл.26 от Наредбата. Логическият анализ на цялостната правна уредба по изкупуването разкрива, че с нея се цели да се нормират правоотношения, възникнали след процеса на първоначално оземляване, при които не се проверяват наново предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Обратното схващане, което свързва възникването на правото на изкупуване с тези предпоставки, опорочава смисъла на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. чл.4, ал.4 от Наредбата и не е в състояние да оправдае самостоятелното им съществуване.
Неоснователно е становището на ответника, че социалният характер на оземляването води до извода, че право на придобиване на собствеността върху земи от ДПФ по реда на Наредбата следва да има лице, което отговаря на условията по чл.7, чл.8 и чл.9, защото в противен случай ще е налице противоречие както с идеята на законодателя, така и с нормата, че разпореждане със земи от ДПФ става само чрез търг или конкурс. Действително оземляването е социално мероприятие за задоволяване на силно изразени потребности на безимотни и малоимотни лица от земеделска земя. Целите на законодателя обаче не се изчерпват само с простото предоставяне на земеделска земя от ДПФ и ОПФ на преференциални цени и условия на определена категория лица, а и с подпомагане на доходите от земеделска дейност и поддържане на земеделската земя в добро състояние, т.е. стимулиране на развитието на земеделските производители и на земеделието изобщо чрез включване на обработваемите земи в производство. Именно затова условията за откупуване на оземлената земя следва да бъдат приемливи и да имат по своята същност стимулиращ характер, като печалбата за държавата или общината да остане главно увеличения ръст на икономиката и особено намалените социални разходи. В тези случаи ППЗСПЗЗ и Наредбата уреждат приоритетно положение за оземлените лица чрез отдаване под наем, като държат сметка за обстоятелството, че те са били редовни платци по договорите за наеми, стопанисвали са земята с грижата на добър стопанин, използвали са я по предназначение и са спазвали всички изисквания на ЗСПЗЗ, Закона за опазване на земеделските земи и правилника по прилагането му, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползване земя, като я заплатят на собственика – държавата или общината след приспадане на изплатения наем за срока на договора. Освен това в съответствие с принципите на Съда на Европейските общности държавната помощ трябва да внася истински принос за развитието на някои икономически дейности или области. Държавната помощ, чиято единствена цел е да подобри финансовото състояние на бенефициера, без никакви изисквания към него, не може да се приеме за съвместима с договора. Ето защо, кръгът на правоимащите лица по Наредбата не се ограничава само до безимотните и малоимотните граждани, а включва в себе си и тези безимотни или малоимотни граждани, на които е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем, а в резултат на тяхната изправност като страни по договорите за наем – и правото на изкупуване на ползваните от тях земеделски земи. Всякакво друго тълкуване е в противоречие с идеята на законодателя за въвеждане на правото на преференциално изкупуване и почива на схематичното разбиране, че след като това право е предвидено в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, то непременно получателите му следва да отговарят на предпоставките по чл.7, 8 и 9 от Наредбата, без да се отчитат обаче спецификите на отделните поземлени отношения, които са уредени с нея.
Признаването на това право не е в противоречие и с общия принцип, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг. С разпоредбата на чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ е предвидено изключение от този принцип, като е посочено изрично, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Именно това “друго” е предвидено с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а впоследствие и на §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с които е установено преференциалното право за оземленото лице чрез наем да изкупи без търг земята, с която е било оземлено. Фактът, че в разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника е записано, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите, вместо употребеното в Наредбата и в §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – “могат да поискат да придобият правото на собственост” не води до друг, различен от направения дотук извод, защото и двата израза имат едно и също смислово съдържание и значение. Освен това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са дадени само принципните положения, а цялостната правна уредба на оземляването се съдържа в Наредбата по силата на делегиращата норма на чл.20, ал.1 от закона. Следователно законодателят, след като е дал една специална делегация, е счел за необходимо да допусне доразвитие и допълване на определена част от закона. Текстът на чл.4, ал.4 от Наредбата е именно такава разпоредба, развиваща и допълваща както нормата на чл.20, ал.1 от закона, така и тази на чл.37а, ал.3 от правилника за неговото прилагане, поради което не е в противоречие с тях. Независимо от това, дори и да се приеме, че е налице някакво несъответствие на чл.4, ал.4 от Наредбата с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника, то същото е преодоляно с § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където ясно е посочено, че оземлените лица могат да поискат да придобият собствеността върху ползваните от тях земи.
С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че като е отхвърлил жалбата срещу отказа на общинската служба по земеделие по съображения, че жалбоподателят не отговаря на критериите по чл.8 от Наредбата, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Механичното пренасяне на изискванията при първоначално оземляване към процедурата по изкупуване е направено, без да се разграничат особеностите на двете хипотези и тяхното приложно поле. Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която съдът разглежда жалбите като инстанция по същество, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменен оспореният отказ на общинската служба по земеделие, респ. да се признае правото на жалбоподателя на придобиване на собствеността върху имота, с който е бил оземлен чрез наем, а делото да се върне като преписка на административния орган за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху имота от жалбоподателя. При прегледа на материалите по делото съдът констатира, че в заявлението за изкупуване вх. № РД-03-390/ 5. 10. 2009 год. погрешно е посочен номера на имота, предмет на искането за изкупуване, който грешен номер е пренесен и в отказа на ОС “Земеделие”, с. Крушари, предмет на жалбата до съда. Съдебният състав счита, че се касае за техническа грешка в заявлението, което обстоятелство не може да се отрази на правните му изводи. В заявлението от 5. 10. 2009 год. е посочено изрично, че се желае изкупуването на имота, предмет на договор за оземляване с площ от 11. 298 дка, а между страните по делото няма спор по идентичността на имота, предмет на договора за наем от 25. 11. 2002 год. и на заявлението от 5. 10. 2009 год.
С оглед на изхода от спора, жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 37 от 17.12.2010 год. на Добричкия районен съд, постановено по гр. дело № 3867/2010г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказа на общинска служба “Земеделие” – с.Крушари, обективиран в писмо с изх.№ РД-05-151-14/ 08.07.2010г., да признае правото на М. *** да придобие правото на собственост при условията на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху поземлен имот по КВС на с. Лозенец площ от 11.298 дка, с който жалбоподателят е бил оземлен чрез отдаване под наем въз основа на решение № 151/ 28. 08. 2002 г. на ОС “Земеделие” с.Крушари.
ПРИЗНАВА правото на М.М.М., ЕГН ********** ***, да придобие правото на собственост при условията на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху поземлен имот с площ от 11. 298 дка в землището на с. Лозенец, общ.Крушари, представляващ част от поземлен имот от ДПФ, съставляващ имот № ****6, целият с площ от 26. 298 дка, категория ІII, местност “АРДАЛЪК” по КВС, с който жалбоподателят е бил оземлен чрез отдаване под наем въз основа на решение № 151/28. 08. 2002 г. на ОС “Земеделие” с.Крушари.
ВРЪЩА преписката на ОС “Земеделие” с.Крушари за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху горепосочения имот от жалбоподателя.
ОСЪЖДА ОС “Земеделие” с.Крушари да заплати на М.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 150 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.