Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 11.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ
2. КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д.,
разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 92/2011 г. по описа на АС- Добрич.
Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “АДФИ”, гр. София, чрез процесуалния представител гл.юр. Т., срещу решение № 75/04.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 83/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна, с което е отменено наказателно постановление № 11011607/01.04.2010 г., издадено от директора на АДФИ, гр. София.
Касаторът иска съдът да отмени решението на КРС като твърди, че същото
е незаконосъобразно, необосновано, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал закона, като е приел, че при установената фактическа обстановка нарушителят е осъществил състава на нарушението, посочено в НП, но в същото време е приложил института на абсолютната погасителна давност, която в случая била 3 години, поради което е отменил процесното наказателно постановление.
Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Е.Д. срещу наказателно постановление № 11011607/01.04.2010 г., издадено от директора на АДФИ, гр. София, с което за нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 47, ал. 9, във вр. с ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки й е било наложено наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
С решение 75/04.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 83/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна е отменено наказателно постановление №11011607/01.04.2010 г., издадено от директора на АДФИ, гр. София. В мотивите си районният съд приема, че нарушението е било осъществено от фактическа и правна страна от нарушителя, но е изтекла абсолютната погасителна давност за това нарушение.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и е налице касационно основание за отмяна на процесното решение.
Фактическата обстановка е правилно установена и в съответствие с процесуалните правила. Всички писмени и гласни доказателства са преценени правилно в съвкупност и поотделно. Фактическата обстановка, посочена в решението и съответстваща на изложеното в НП и в АУАН се възприема напълно от настоящата инстанция. По същата не е възникнал спор пред въззивната инстанция. Същата е следната: Кметът на Община-гр. Шабла, в качеството й на възложител на малка обществена поръчка сключва договор № 224/10.10.2007 г., след провеждане на процедура “открит конкурс” по реда на чл. 3, ал. 2 от НВМОП с предмет “Канализация на гр. Шабла-ЦГЧ” с прогнозна стойност 1549718.00 лева с Консорциум “Инфраструктурно строителство” ДЗЗД, гр. Варна. При подписване на договора дружеството – контрагент не представя, изискуемите, съгласно чл. 47 от ЗОП документи, а именно – свидетелство за съдимост на представляващия, документи за наличие или липса на задължения от сборове на “НЕКТОН 2” ООД, гр. Варна и “Пътно строителство”, гр. Варна по реда на чл. 162 ДОПК. По този факт по делото спор липсва.
При установената фактическа обстановка въззивния съд е достигнал до извода, че нарушителят е осъществил състава на нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 47, ал. 9, във вр. с ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки. Този правен извод се споделя от касационната инстанция.
Относно извода за изтекла абсолютна погасителна давност за извършеното нарушение по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН настоящият състав на съда не споделя изводите на въззивния съд. Действително, относно субсидиарното прилагане на института на погасителната давност, уреден в чл. 80 и сл. от НК в адм.-наказателното производство е налице многобройна и за съжаление твърде противерочевиа съдебна практика. Липсата на изрична правна уредба в ЗАНН води до принудително приложение при определени обстоятелства на този институт, въпреки противоречивото тълкуване на чл. 11 от ЗАНН, относно това дали в случая разпоредбата се прилага единствено за обстоятелства, изключващи отговорността, уредени в глава ІІ от НК или включва и института на погасителната давност. Характерът на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е процесуален, понеже касаят провеждане на адм.-накаазателното производство и случаите в които същото се образува и прекратява. Липсата на конкретно уредени в този закон давностни срокове води до сериозни проблеми в практиката, например в случаите на образувано наказателно производство и прекратяването му в последствие, основание изключващо образуването на адм.наказателно производство. Вероятно по този причина се е достигнало до издаването на Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, “относно спиране и прекъсване на давността по чл. 34 ЗАНН” и третиращо именно този въпрос. В определени случаи се достига до приравняването, с оглед на определени последици, на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН на давностните по чл. 80 от НК.
Съгласно възприетата от настоящата инстанция съдебна практика, действително института на погасителната давност, респ. на абсолютната погасителна давност в размер на 3 години следва да се прилага по отношение на административните нарушения. В настоящия случай обаче това не е така. Налице е специална, спрямо чл. 34 от ЗАНН разпоредба, а именно – чл. 66, ал. 1 от НВМОП, предвиждаща 6 месечен срок за съставяне на АУАН, но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението. Очевидно, абсолютната погасителна давност за административни нарушения в размер на 3 години е неприложима в случая, понеже с АУАН се поставя начало на производство по налагане на наказание, чийто срокове приключват във всички случаи по-късно. Това обстоятелство категорично препятства прилагането на института на абсолютната давност, по аналогия със случаите по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, предвиждащи срокове от 6 месеца, респ. 5 години за образуване на адм.-наказателно производство.
Оспорваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено, потвърдено. Размерът наложената санкция в размер на 100 лева съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съгласно чл. 27 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 75/04.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 83/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна и вместо същото
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11011607/01.04.2010 г., издадено от директора на АДФИ, гр. София, с което за нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 47, ал. 9, във вр. с ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки на Е.К.Д., ЕГН ********** *** е наложено наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.