Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на секретаря И.Д. и прокурора М.Л. разгледа докладваното от съдия ТЕОДОРА МИЛЕВА кас.адм.н.х.д. №89/2011 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „КАЛИНА-М”ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от Р.М.Н., подадена чрез адв.Г.Г. ***, срещу Решение №234 от 21.12.2010г. по а.н.х.д. №381/2010г. на РС – Балчик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №10-5334/01.09.2010г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършеното от него административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба. Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е изследвал и не е обсъдил приетата по делото като доказателство контролна лента, от която се установява, че маси 1, 2 и 3, за които са взети поръчки не са приключени и поради тази причина има издадени само служебни бонове. Изтъква се, че за отчетените със служебните бонове поръчки са издадени фискални бонове след приключване на масите, а оборотите, регистрирани с тези служебни бонове са отразени като приход на дружеството. Към касационната жалба са приложени заверени копия от контролна лента за 21.08.2010г., от които според касатора е видно, че към момента на проверката трите маси не са приключени, не са приключени и поръчките за тези маси. Изтъква се, че при приключването на маса 1 е издаден фискален бон №943 от 21.08.2010г. 01,59часа за продажба на 1 брой “Капитан Морган” на стойност 4 лева. По изложените доводи касаторът счита, че не е налице извършено от него нарушение. Неправилен според касатора е изводът на съда, че размерът на наложеното наказание не е несъразмерно тежък, като определен към средния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС размер. Твърди се, че несъобразявайки се с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН /тъй като извършеното нарушение е за първи път/, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това се излагат и доводи за маловажност на случая, която не е отчетена нито от наказващият орган, нито от районния съд. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Ответникът ТД на НАП-Варна, представляван от юриск.Ст.Желязков, счита жалбата за неоснователна и иска съдът да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че е налице плащане за покупката без да е издаден финансов бон.
Становището на прокурора при Окръжна прокуратура–Добрич е за неоснователност на жалбата, пледира се за оставяне в сила на първоинстанционното решение, предвид безспорно установеното по делото извършване на нарушение и правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, която има правен интерес от оспорване, в срока по 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу наказателно постановление №10-5334/01.09.2010г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.25, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на производството не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е направил извод, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение, установено на 21.08.2010год при извършена проверка от служители на НАП, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведен в експлоатация фискален касов апарат при извършване на продажба на един брой напитка “Капитан Морган” на стойност 4 лева на физическо лице в търговския обект Дискотека “Фантастико”, находящ се в КК Албена и стопанисван от „КАЛИНА-М”ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от Р.М.Н.. Съдът е приел, че наложеното административно наказание-имуществена санкция в размер на 1 000 лева не е несъразмерно тежко, както и че определеният размер е към средния, предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд по същество на спора.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал.2 на същия текст, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената разпоредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство…., като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обект” и “фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по §1, т.40,41 от ДР и чл.118, ал. от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ…., а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл.3, ал.1 от наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги и да е извършено плащането.
В настоящия казус проверяващите са извършили проверка в обекта, обективирана в протокол №0029514/20.08.2010 г. /нечетлив/ и по документи са установили, че е извършена продажба на 1 бр. “Капитан Морган” на стойност 4,00 лева, за която покупка на физическото лице не е издаден фискален бон, а само такъв служебен. Твърденията на касатора са, че за отчетените със служебните бонове поръчки са издадени фискални бонове след приключване на масите, а оборотите регистрирани с тези служебни бонове са отразени като приход за дружеството. Доказателство в тази насока е и представената в оригинал контролна лента пред настоящият състав от която безспорно е видно, че при приключването на маса 1 в 01.59 часа е издаден фискален бон за продажбата на един брой “Капитан Морган” на стойност 4 лева. Настоящият състав счита, че не е установено безспорно, че е имало извършено плащане по конкретната поръчка към момента на проверката без да е издаден фискален бон, още повече, че от разпита на свидетелите пред районният съд се установява, че същите не са запитали получателя на стоката дали е платил направената поръчка за един брой “Капитан Морган”, което опровергава извода, че е налице нарушение.
Твърденията на ответника в настоящото производство, че когато се издава служебен бон не следва да се вземат средства са точно така, но в настоящият казус няма безспорни доказателства, че такива са взети от лицето, т.е. че лицето е платило процесната напитка.
Не става ясно за съда, как органа е установил, че след като има три фискални апарата, от които единият е на нула, а в касата има наличност 472 лева, има плащане, тъй като има един служебен бон, който отговаря на сумата в касата, но не отговаря на фискалното устройство. Как е установено на този касов апарат ли е издаден служебния бон? А в касата на този касов апарат ли са открити суми, от които се прави извод, че има плащане по продажбата, т.е. задължение за издаване на фискален бон???
От изложеното се налага изводът, че при доставката на стоката /Капитан Морган/ същата не е заплатена и поради това не е издаден фискален, а е издаден служебен бон. Процесната операция, която органите на приходите са третирали като извършена в търговския обект продажба и възникване на задължение за издаване на фискална касова бележка за сумата от четири лева не отговаря на приетата в оригинал контролна лента за 21.08.2010 г. от която е видно, че към момента на проверката маси 1,2 и 3 не са приключени и не са приключени и съответните поръчки за тези маси. Едва след приключване на поръчките на маса едно е издаден и фискален бон, включващ и сумата от 4 лева за продажба на един брой “Капитан Морган”.
Приемайки обратното, без да изследва изобщо кой е моментът на извършване на плащането, който е и релевантният момент за регистриране и отчитане на продажбата чрез издаване на фискална касова бележка, районният съд е действал в нарушение на материалния закон и го е тълкувал погрешно.
По изложените съображения, обжалваното решение, като незаконосъобразно по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 от НПК, следва да бъде отменено, като бъде отменено изцяло и наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №234/21.12.2010 г., постановено по нахд № 381/2010 г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №10-5334/01.09.2010 г. на Зам. териториалния директор на ТД НАП гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1………………….
2………………….
.