Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич, 28.04. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
МИЛЕНА Г.
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдия М.Г. по КАД №88/2011 по описа на АС Добрич.
Производството е по чл. 208 от АПК,във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от “Калина – М” ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.Дч., представлявано от управителя Р.М.Н.,подадена чрез адв.Г.Г., срещу Решение №235/21.12.2010г.,постановено по н.а.х.дело №384 по описа на Районен съд Балчик за 2010г.В жалбата са заявени оплаквания за неправилност и нeобоснованост на съдебния акт и за нарушение на процесуалния закон при постановяването му,все касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг такъв,с който да бъде отменено атакуваното НП, като се излагат подробни мотиви.Алтернативо се иска изменение на наказателното постановление,като наложената имуществена санкция бъде намалена до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв.Г., касаторът поддържа жалбата.
Ответникът,чрез процесуалния си представител,юрисконсулт Ж. оспорва жалбата.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Безспорно е било установено,че е извършено административно нарушение, доколкото е била нарушена разпоредба на Наредбата за регистрация и отчитане на продажбите в търговските обекти,чрез фискални устройства.Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за частично основателна по следните съображения:
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба.
Съдът е обсъдил всички възражения на административно-наказания срещу наказателното постановление и в съответствие с приложимия закон е достигнал до законосъобразен извод,че правото на защита на въззивника не е било нарушено.
Първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи, като е приел, че санкционираният е осъществил състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение.
Касационният състав напълно споделя изводите на съда.В тежест на АНО е да докаже наличието на нарушение,което в случая е сторено.Налице са всички документи,въз основа на които то е установено.Както в акта, така и в НП,тези документи са описани.От страна на дружеството не са ангажирани доказателства, които да се противопоставят на описаната и приета фактическа обстановка. Във връзка с това,твърденията в касационната жалба,че представената от ТД на НАП контролна лента е само една част-до 01.47ч. на 21.08.2010г., а другата част не е иззета и обсъждана нито от наказващия орган, нито от съда, представляват искане за установяване нови факти,което се подкрепя и от доказателствата, представени в настоящата инстанция.Същите не са представени във въззивното производство, в което следва да се установят всички факти и обстоятелства по спора. В този смисъл обстоятелството дали масите са приключили и дали това обстоятелство определя,че е налице плащане или не на 7 бр.”Бакарди”,при което се издава фискален бон,е следвало да се установи в първоинстанционното производство. Съгласно чл.220 АПК,в касационното производство съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Възражението, че АНО не е се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е неоснователно.В наказателното постановление изрично е записано,че при определяне на наказанието наказващият орган е преценил тежестта на извършеното нарушение,както и разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС относно вида и размера на наказанието.В този обем е и задължението на наказващия орган.В Закона за административните нарушения и наказания не е въведено задължение за наказващия орган да излага подробно мотиви за тази преценка, както липсва и задължение същият да се мотивира защо е приел,че не е налице маловажен случай.В този смисъл неоснователно е и възражението,че и съдът не е подложил на преценка процесното нарушение,относно неговата маловажност. След като е обсъдил всички относими към делото доказателства и се е мотивирал, защо ги кредитира или не,и е се е произнесъл по размера на наложената санкция, то логичният извод е,че съдът не преценява случая като маловажен. Отделно от това, във въззивната жалба липсва искане в тази насока.Такова искане се прави в касационната жалба и настоящият съдебен състав преценява,че не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН.Във връзка с това,неоснователно е и възражението,че съдът е направил погрешен извод, анализирайки събраните в хода на делото доказателства и изводите му се градят върху предположения. Съдът е събрал и обсъдил събраните доказателства,както подкрепящи тезата на наказващия орган,така и тези,които подкрепят тезата на защитата.Вътрешното убеждение на решаващия съд е формирано в съответствие с принципите на чл.14 НПК, като е сторено необходимото за разкриване на обективната истина Изводът му,след като се е обосновал мотивирано,какъвто е настоящият случай,е израз на неговата вътрешна воля, която воля не подлежи на преценка от касационната инстанция.
Предвид изложеното,касационният състав преценява всички възражения на касатора като неоснователни.Изводите на съда и основанията,на които е потвърдено наказателното постановление са правилни и законосъобразни,но настоящият състав счита,че наложеното наказание е прекомерно завишено,при което същото се явява несправедливо определено.Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /чл.12 ЗАНН/ Нормата, сочена като основание за налагане на административното наказание, определя неговия размер в минимални и максимални граници, като минималният размер е определен на 500 лв.,а максималният в размер на 2000 лева. Административният съд счита, че наказание, наложено в размер към минималния ,а именно 500лв. би било справедливо. Като е приел,че наложената имуществена санкция е справедлива по размер, районният съд е действал незаконосъобразно,поради което постановеният от него акт следва да бъде отменен като неправилен и на негово място постановен друг по същество, с който да бъде изменено НП,като бъде намален размера на наложената с него имуществена санкция от 1000 лева на 500 лева.
Водим от гореизложените съображения, както и на основание чл.222,ал.1, във връзка с чл.221,ал.2 от АПК,Административен съд-Добрич
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 235 от 21.12.2010г. по н.а.х.д. №384 по описа за 2010 год. на Районен съд гр.Балчик,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №10-5530/01.09.2010г.,на Зам. Директора на ТД на НАП Варна,с което за нарушение на чл.25,ал.1,във връзка с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС на “Калина – М” ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.Дч, представлявано от Р.М.Н.-управител на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв.,като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 1000/хиляда/лева на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.






