Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 07.04.2011г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора М.Л. и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия Д.Михов к.а.н.х.д. № 87/2011г. по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .
Касационното производство е образувано по касационна жалба на “Атракта Хоридейс”ЕАД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Д.К.Д., чрез надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат Г.Б.-В., против Решение № 240/21.12.2010г. на Балчишкият районен съд, постановено по НАХД № 379 по описа на съда за 2010г.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 10-5408 / 03.09.2010г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, с което за нарушение на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът “Атракта Холидейс”ЕОД, който чрез процесуалния си представител го обжалва .
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено.В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат Б., моли съдът да уважи жалбата .
Ответникът по касационната жалба ТД на НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Желязков счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на БРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно .
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава становище, че касационната жалба е неоснователна, налице са безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218 , ал.2 от АПК, прие за установено следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл.212 и 213 от АПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд. Обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление сочат на извършено нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на 19.08.2010г. при извършена данъчна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС-дискотека “Горски цар”, находящ се в к.к. “Албена”, стопанисван от жалбоподателя, за заплатена в брой поръчка на 1 бр. бакарди “Брейзър” на стойност 6 лева, не е издадена фискална касова бележка от въведения в употреба ЕКАФП с ИН на ФУ ДТ 1231670 и номер на ФП 02231670.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали и поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискална касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е доразвит в чл. 25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1-за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В случаят се касае за извършена продажба, поради което се налага извода, че касаторът е следвало да издаде касова бележка от фискално устройство, което обаче не е било сторено. След като това не е сторено, то е осъществен съставът на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
С разпоредбата на чл. 185 , ал.1 от ЗДДС , законодателят е определил диапазон между минималния и максималния размер на имуществената санкция – от 500 до 2000 лева, като е отчел различната степен на обществена опасност на посочените в разпоредбата деяния, свързани с регистрирането и отчитането на продажбите в търговските обекти и обявени за наказуеми с Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Във връзка с това, при определяне на санкцията по реда на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, задължение за административнонаказващият орган е да преценява вида на всяко конкретно нарушение, за да определи прецизно санкцията съгласно изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и целите на административнонаказателното производство по чл. 12 от ЗАНН.
Настоящата инстанция счита, че наложената санкция макар определена в границите, предвидени за извършеното деяние се явява явно несправедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, като се определи имуществена санкция в размер на 500 лева, представляваща минимума, предвиден в нормата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС .
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 240/21.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 379/2010г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-5408/03.09.2010г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, като вместо същото ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 10-5408/03.09.2010г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, с което нарушение на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на “Атракта холидейс”ЕАД, ЕИК ********, в размер на 1000 /хиляда/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.