Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 27. 02. 2012 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Таня Д.
при секретар И.Д. и с участието на прокурораЗлатко Тодоров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 878/ 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “ТУРБО ТРАНС 71” ЕООД, БУЛСТАТ ХХХХХХХ с адрес за призоваване гр. Добрич, ул. “Екзарх Йосиф I” № 3, офис 12 чрез адв. Р. Б., редовно упълномощен, против решение № 81/ 14. 11. 2011 год. по НАХД № 1000/ 2011 год. на Районен съд, гр. Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 08-275/ 5. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “ИТ”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ наложенатаимуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. е намалена на 1 500. 00 лв.
В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като съдът неоснователно е отхвърлил искането на жалбоподателя за събиране на доказателства по отношение начина на връчване на АУАН, с което е осуетил правото му на защита. Претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или, евентуално, решаване на делото по същество и отмяна на наказателното постановление. Твърдяното нарушение съставлява касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявеното касационно основание, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от “ТУРБО ТРАНС 71” ЕООД, БУЛСТАТ ХХХХХХХ, гр. Добрич срещунаказателно постановление№ 08-275/ 5. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “ИТ”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ е наложенаимуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. Жалбатаечастично уважена.Наказателното постановление е изменено като наложената имуществена санкция е намалена от 2 500. 00 лв. на 1 500. 00 лв..
Районният съд е приел за установено, че е извършена проверка на 1. 03. 2011 год. от служители на Дирекция “ИТ”, гр. Добрич в “ТУРБО ТРАНС 71” ЕООД във връзка с искане от 14. 02. 2011 год. От проведените разговори, дадените писмени обяснения и представените граждански договори е установено, че от 13. 07. 2010 год. лицето Антон Русев Койчев с ЕГН ********** работел като водач на тежкотоварен автомобил Волво с рег. № ТХ 2448 КХ и ремарке с рег. № ТХ 83 65 ЕХ, стопанисван от жалбоподателя. Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 350. 00 лв. и 10% от тон/километър пробег, а работното време било в зависимост от извършените курсове за пренос на зърно. С действията си жалбоподателят в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство като не е уредил правоотношенията си с наетото лице като трудово правоотношение. Съдът е приел, че сключените граждански договори между търговското дружество и наетото лице прикриват трудови правоотношения с оглед силно занижените задължения на търговското дружество, произтичащи от гражданския договор в сравнение с трудовия такъв. Съдът е приел, че така сключените граждански договори не кореспондират с останалия събран в съдебното производство материал. Съдът не е уважил и възражението на жалбоподателя, че съставения АУАН не е редовно връчен на жалбоподателя с мотива, че акта е връчен на търговския адрес на дружеството и е получен от лицето Атанасова, което лице е получило и наказателното постановление. Съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил правото си на съдебна защита в пълен обем, поради което не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила в административно-наказателното производство. Съдът е обосновал своите изводи и на факта, че постановлението на Дирекция “ИТ” Добрич за обявяване на трудово правоотношение между жалбоподателя и наетото лице не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че наложената имуществена санкция по размер е прекомерна и не съответства на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства. Въз основа на тези си мотиви е намалил същата и я е определил в рамките на законоустановения минимум и е изменил в този смисъл наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд са правилни. Неоснователно е становището на касатора, че АУАН е нередовно връчен, поради което е осуетено правото му на защита. В куриерския лист, с който е връчен АУАН /л. 11 от делото на РС-Добрич/ е отбелязано, че получателят е запознат с Общите условия за доставка на пратки на “СПИДИ АД”. Съгласно раздел II, т. 9 от тези общи условия, договорът за куриерска услуга се счита за изпълнен с поставяне на подписа на получателя на пратката на определеното за целта поле в куриерския лист за разнос. Пратката е приета от лицето Атанасова, същата не е отказана, следователно пратката е редовно връчена на адресата й. Същият е имал възможност да депозира възражения срещу акта, но не се е възползвал от нея. Освен това правото на защита на нарушителя срещу издаденото наказателно постановление е осъществено в пълен обем в процеса на съдебното производство, поради което не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила в административно-наказателното производство.
При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.
Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 14. 11. 2011 год. по НАХД № 1000/ 2011 год. на Районен съд, гр. Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 08-275/ 5. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “ИТ”, гр. Добрич, с което на “ТУРБО ТРАНС 71” ЕООД, БУЛСТАТ ХХХХХХХ, гр. Добрич на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ наложенатаимуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. е намалена на 1 500. 00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 2. 07. 2009 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Галин Несторов
Дарина Витанова
при секретар И.Д. и с участието на прокурораПетко Тухчиев изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 253/ 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “ППН-ПИТЪРС ХАУС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Хан Аспарух” № 10, представлявано от управителя Петър Петков Недялков чрез адв. Б. Каменова, редовно упълномощена, против решение № 25/ 9. 03. 2009 год. по НАХД № 168/ 2008 год. на Районен съд, гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-244/ 14. 08. 2008 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.
В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е неправилен извода на съда, че между страните “ППН- Питърс Хаус” ЕООД и Красимир Димитров Иванов е било създадено трудово правоотношение за работа на длъжността “барман” в ресторант “Хемингуей”, гр. Балчик, прикрито от тях с привиден граждански договор. Жалбоподателят изтъква, че този основен извод на съда е неправилен, тъй като не са обсъдени събрани и относими към спора доказателсва, а именно протокол за приемане и предаване на възложена работа, сметка за изплатени суми по граждански договор. Сочи се в жалбата, че неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Христо Енчев и св. Красимир Иванов, а е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя и другите свидетели, посочени от административнонаказващия орган. Изразява се становище, че не е налице нарушение щом като наказващия орган, след като е приел, че е налице трудово правоотношение, не го е обявил за такова на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ. В подкрепа на тезата си, че е съществувало гражданскоправно, а не трудовоправно правоотношение, касаторът пред касационната инстанция е представил като доказателство писмо от 17. 06. 2009 год. на ТД на НАП-Добрич, че лицето Красимир Димитров Иванов е декларирало полученото възнаграждение за работата си по сключения граждански договор в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 год.Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от “ППН-ПИТЪРС ХАУС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Хан Аспарух” № 10, представлявано от управителя Петър Петков Недялков срещунаказателно постановление№ 08-244/ 14. 08. 2008 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.
Жалбата не е уважена и е потвърдено наказателното постановление.
Районният съд е приел за установено, че при извършена проверка на 6. 08. 2008 год. от служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”, гр. Добрич е било установено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е приел на работа на 6. 08. 2008 год. лицето Красимир Димитров Иванов и му е възложил да престира работна сила като барман с определено работно време и работно място като не е уредил отношенията си с наетото лице чрез сключване на писмен трудов договор преди постъпването на работа. Съдът е приел, че представения по делото като доказателство граждански договор е привиден, чиято цел е да прикрие създаденото трудово правоотношение между жалбоподателя и лицето Кр. Иванов. Този свой извод съдът е основал на факта, че към момента на проверката св. Кр. Иванов е бил зад бара, в работно облекло, че по време на проверката същият е напуснал ресторанта и едва след поредица увещания от присъстващите на проверката лица се е върнал в търговския обект, че в приетото като доказателство по делото писмено сведение, попълнено от него в деня на проверката е отбелязано, че същият няма подписани договори с жалбоподателя /трудов или друг/, че в същото сведение е посочено работно време, че на следващия ден след проверката е сключен трудов договор. Въз основа на така установените факти и след изложени съображения за спецификата на трудовия договор и договора за изработка съдът е приел, че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил нарушение по см. на чл. 61, ал. 1 от КТ. Съдът, аргументирайки се с факта на служебна зависимост, не е кредитирал показанията на св. Енчев и св. Кр. Иванов. По изложени в решението мотиви съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е извършено нарушението, тъй като административнонаказващия орган не е упражнил правомощието си по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ и не е обявил съществуването на трудово правоотношение, не е дал предписание на работодателя да предложи на работника трудов договор. Въз основа на тези си изводи съдът е оставил без уважение жалбата и е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд са правилни. Правилно съдът не е уважил тезата на жалбоподателя, че в конкретния случай не е извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ , тъй като между него и лицето Красимир Димитров Иванов има сключен договор за изработка. Съпоставката на ангажираните от жаллбоподателя доказателства / граждански договор от 27. 07. 2008 год., протокол за приемане на извършена работа от 5. 09. 2008 год., сметка за изплатени суми от 10. 09. 2008 год./ с останалите писмени и гласни доказателства налагат извода за привидност на гражданския договор, извод, който е направен и от въззивния съд. Ако действително имаше сключен граждански договор на 27. 07. 2008 год. със св. Кр. Иванов необяснимо е защо същият не го е посочил в попълненото от него сведение на 6. 08. 2008 год., защо в същото сведение е посочено и работно време, необяснимо е и поведението на този свидетел по време на самата проверка – напускане на обекта и връщането му обратно в него едва след настояването на проверяващите лица. Необяснимо е и поведението на самия жалбоподател, който не е осигурявал лицето Кр. Иванов по граждански договор, а по трудов такъв, и то сключен един ден след проверката. Настоящият състав не приема становището на касатора, че чрез необсъждане на представените пред въззивната инстанция протокол за приемане на извършена работа от 5. 09. 2008 год., сметка за изплатени суми от 10. 09. 2008 год и чрез некридитиране на показанията на св. Енчев и св. Кр. Иванов районния съд е направил погрешен извод относно характера на отношенията между жалбоподателя и лицето Кр. Иванов. Именно противоречието между представените от жалбоподателя по делото писмени доказателства и извънпроцесуалното поведение на самия жалбоподател непосредствено след проверката и поведението на лицето Кр. Иванов по време на самата проверка дават основание да не се вземат предвид съставените по повод “гражданския договор” документи – протокол от 5. 09. 2008 год., сметка от 10. 09. 2008 год., и да не се кредитират показанията на св. Енчев и св. Кр. Иванов. По същите съображения касационния състав не взема предвид и представеното пред касационната инстанция писмено доказателство, че лицето Кр. Иванов е декларирал полученото от жалбоподателя възнаграждение в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 год.
Неоснователно и неотносимо към спора е и становището на касатора, че не е налице нарушение по см. на чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като инспекцията по труда не е обявила наличие на трудово правоотношение между касатора и лицето Красимир Димитров Иванов. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ в редакцията на текста в ДВ бр. 25/ 2001 год., действала към момента на проверката, инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса. Нормата е диспозитивна и е въпрос на суверенна преценка на административния орган да упражни или не правото си по чл. 405а, ал. І от КТ. Този орган не е бил задължен при констатиране на нарушения по трудовото законодателство да издава постановления за обявяване на трудовоправни отношения. Освен това санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ не поставя като условие за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителите по този текст упражняване на правомощията по чл. 405а от КТ от страна на контролните органи на инспекцията по труда.
При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.
Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/ 9. 03. 2009 год. по НАХД № 168/ 2008 год. на Районен съд, гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-244/ 14. 08. 2008 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”, гр. Добрич, с което на “ППН-ПИТЪРС ХАУС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Хан Аспарух” № 10, представлявано от управителя Петър Петков Недялков, на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….
Р Е Ш Е Н И Е