Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 10.02.2012г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Сандева
ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска
Таня Д.
при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Пламен Николов, разгледа докладваното от съдия Нели Каменска к.адм.д.№ 877 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел “Контролна дейност-ДАИ” гр.Добрич, подадена от С.М., началник на отдела против решение № 77/07.11.2011г.., постановено по нахд № 1823/2011г. по описа на Районен съд гр.Добрич. С обжалваното решение съдът е отменил наказателно постановление № 28-0000695/16.08.2011г. на началника на Областен отдел “Контролна дейност-ДАИ” гр.Добрич, с което за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на А.Й.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв.
В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, понеже съдът не е оценил правилно събраните по делото доказателства. Според касатора обясненията направени от административно наказания установявали неприложимост на изключенията по чл.5 от Наредба № 41/2008г., при наличието на които карта за квалификация на водача не се изисква. Счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли решението на районния съд да се отмени, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба в писмена молба оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че наказателното постановление е правилно отменено, тъй като наказващият орган не е изследвал факти и обстоятелства, касаещи връзката на водача на превозното средство с неговия собственик ххххххх От представеното възражение срещу акта ставало ясно, че водачът превозвал материали, необходими му за извършване на неговата основна дейност. Същите нямало да се ползват с търговска цел, а щели да бъдат вложени в дейност, която е пряко свързана с основната дейност на дружеството и не е налице превоз на товари за собствена сметка по см. на §1, т.4 от ДР на Закона за автомобилните превози. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба и за незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че решението не е съобразено с материалния закон и следва да бъде отменено, а наказателното постановление да се потвърди.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:
С оспореното пред районния съд наказателното постановление А.А. е наказан за това, че в качеството си на водач на товарен автомобил категория № 2 с обща маса 7490 кг. на 26.07.2011г. на изхода от гр.Добрич в посока с.Бранище е управлявал по маршрута от гр.Добрич за с.Славеево като е извършвал превоз за собствена сметка на товар без карта за квалификация на водача, каквато се изисква по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г. на министъра на транспорта. Административното наказание “глоба” в размер на 1500 лв. е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но събраните по делото доказателства не установявали съставомерността на деянието и вината на нарушителя. В мотивите на решението е прието, че чрез възражението си срещу акта жалбоподателят оборил по неоспорим начин вмененото му нарушение, понеже посочил, че е превозвал материали, свързани с основната дейност на водача – две рула полиетиленови тръби, предназначени за поливане в база за селски туризъм. Въз основа на направеното възражение съдът е приел, че деянието попада в изключението по чл.5, т.7 от Наредба № 41/2008г. на МТ, според което карта за квалификация на водача не се изисква за управлението на превозни средства, превозващи материал или оборудване, необходими на водача за извършване на неговата основа дейност.
Настоящата инстанция намира тези изводи на въззивния съд за неправилни и несъответстващи на установените по делото факти и материалния закон. Необосновано и в противоречие с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че деянието попада в изключението по чл.5, т.7 от Наредба № 41/2008г.
Спорно по делото между страните е обстоятелството дали осъществяваният на 26.07.2011г. от административнонаказания превоз е бил за собствена сметка по см. на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г., тъй като разпоредбата изисква водачът да притежава карта за квалификация, ако извършва превоз за собствена сметка.
Според легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т.4 от ДР на Закона за автомобилните превози, “превоз за собствена сметка” е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. От дефиницията става ясно, че законодателят е разграничил случаите, в които търговците осъществяват превоз на товари като основа дейност от случаите, в които осъществяват превоз на товари за собствена сметка, т.е. за личните нужди на предприятието си.
В жалбата си срещу наказателното постановление административно наказаният е дал обяснения, че работи по трудов договор като шофьор при ххххххх, крайният получател на стоката, която превозвал бил събирателното дружество, което притежавало в с.Славеево център за селски туризъм, с който е свързана основната му дейност. В тази жалба се твърди също, че основната дейност на дружеството не е превоз на товари срещу заплащане по см. на § 1, т.2 от ДР на ЗАП. Във възражението си срещу акта водачът на товарния автомобил сочи, че превозното средство е собственост на събирателното дружество и с него се извършва превоз за собствена сметка “на семейната ни фирма” и че като семейна фирма, водачът е превозвал материали, необходими за извършване на неговата основна дейност- доставки, свързани със семейството по месторегистрация на фирмата. В становището по касационната жалба също се сочи, че превозваните материали се влагат в дейност, която е пряко свързана с основната дейност на дружеството.
Така дадените обяснения напълно съответстват с констатацията на наказващия орган, че водачът е извършвал превоз за собствена сметка на товар по см. на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн. в ДВ бр.73 от 2008г.
Обстоятелството, че А.А. е управлявал товарно превозно средство, собственост на събирателното дружество, при което работи по трудов договор и че превозваният материал е бил предназначен за събирателното дружество, за чиято сметка се извършва превозът, доказва наличието на “превоз за собствена сметка” по см. на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г., съгласно която, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Неправилен е изводът на съда, че водачът превозвал материали, необходими на водача за извършване на основната му дейност. Първо, това обстоятелства се опровергава от твърденията на самия водач, че превозваният материал бил необходим на събирателното дружество и второ, за да бъде приложимо изключението по чл.5, т.7 от наредбата, самият водач, за да има основна дейност следва да има и качеството търговец, а не да е лице, назначено по трудов договор при търговец.
Обстоятелството, че въпросният товарен автомобил с марка Мерцедес и рег. № ххххххх е регистриран като собственост на събирателното дружество, води до отпадане на възможността да се приложи и изключението по чл.5, т.6 от наредбата, тъй като същото изисква управление на превозно средство, използвано за лична употреба с нетърговска цел, т.е. превозното средство да е регистрирано като собственост на нетърговец или да е наето от нетърговец.
От показанията на разпитания по делото актосъставител, ххххххх, се установява дори, че в момента на проверката автомобилът бил обозначен, че извършва превоз за собствена сметка, както изисква наредбата. Следователно, водачът му е осъзнавал, че извършва именно този вид превоз. При положение, че превозваният товар е бил предназначен за събирателното дружество и че товарът се превозва от водач, назначен по трудов договор при събирателното дружество води до единствената възможност извършваният превоз да се квалифицира като “превоз за собствена сметка” по см. на § 1, т.4 от ДР на ЗАП, щом като страните не спорят ,че основната дейност на събирателното дружество не е превоз на товари срещу заплащане. По делото не се спори, че водачът не е разполагал към деня на проверката с карта за квалификация, каквато се изисква от Наредба № 41/2008г. на министъра на транспорта. За това правилно наказващият орган е преценил, че е извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г. и е санкционирал деянието по реда на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, който обявява за наказуеми деянията, изразяващи се в извършване на превоз за собствена сметка на товари без документи, които се изискват от подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона. Глобата от 1500 лв. е определена , според фиксирания в нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП размер е не може да бъде намалявана от съда, съгласно правилото по чл.27, ал.5 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящия състав счита, че касационната жалба е основателна, тъй като събраните по делото доказателства установяват извършването на нарушението и вината на нарушителя. Решението като неправилно следва да се отмени, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 77/07.11.2011г., постановено по нахд № 1823/2011г. по описа на Районен съд гр.Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28-0000695/16.08.2011г. на началника на Областен отдел “Контролна дейност-ДАИ” гр.Добрич, с което за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на А.Й.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :