Р Е Ш Е Н И Е
№ ……12. 04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА к.адм.д. № 85/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 355/ 11. 02. 2011 год. на “Томи ХМ” АД, с изпълнителен директор В.Н.П., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.Я.,*** срещу Решение № 67/ 28. 10. 2010 год. по нахд № 1308/ 2010 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 145/ 01. 06. 2010 год. на Директора на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/ гр. Добрич, с което за допуснато от дружеството нарушение на чл. 15 ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ на основание чл. 48 ал. 2 от същия закон.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се твърди необходимост от отмяната на същото поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. М. Я., поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване, респ. отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – Регионална здравна инспекция Добрич, конституирана на основание чл. 153 ал. 3 АПК, чрез процесуалния си представител, Десислава Великова – старши юрисконсулт при РЗИ – Добрич, надлежно упълномощена с пълномощно № РД 674/ 15. 03. 2011 год. на Директора на РЗИ – Добрич оспорва жалбата и настоява да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 145/ 01. 06. 2010 год. на Директора на РИОКОЗ гр. Добрич, с което на “Томи ХМ” АД за нарушение на чл. 15 ал. 2 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ на основание чл. 48 ал. 2 от Закона за храните, за това при извършената проверка на 27. 04. 2010 год. от Е.А.А. – младши здравен инспектор отдел “КХОХ” в обект супермаркет “Томи”, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Добрич, ж. к. “Балик” бл. 10, представляван от В.Н.П. – управител на обекта е установено, че се извършва размразяване и овкусяване на пилешки дробчета в складовото помещение на обекта, както и че управителят на фирмата, стопанисваща обекта, не е извършил нова регистрация по реда на чл. 12 от Закона за храните, във връзка с настъпилата промяна на групите храни, които се предлагат. Посочено е, че установеното нарушение се потвърждава от Доклад за извършена инспекция от 27. 04. 2010 г., както и че нарушението е за първи път.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че в административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да съставлява основание за отмяна на атакуваното постановление. Този извод на съда се споделя изцяло от настоящия състав. Както АУАН, така и НП, съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40 и 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на нарушителя, което е удостоверено с подписа му. В него е описана подробно фактическата обстановка по установяване на нарушението, като е посочено име, адрес, вкл. и ЕГН на свидетеля. АУАН е предявен надлежно на лицето, за което е налице разписка по делото. В АУАН управителят изрично е вписал, че няма възражения. Наказателното постановление също е издадено при спазване императивните разпоредби на чл. 57 от ЗАНН. То е постановено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 49 ал. 2 ЗХ. Предвид изложеното неоснователни и голословни са доводите на касатора за допуснати нарушения в административнонаказателното производство.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал фактическата обстановка. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е установил фактите и приложимият спрямо тях материален закон. В тази връзка следва да се отбележи, че както административнонаказващият орган, така и съда правилно са подвели фактите под нормата на чл. 15 ал. 2 от Закона за храните. Не отговаря на обективната истина, че липсва промяна в обстоятелствата относно групите храни или дейности, които са заявени от дружеството и за които е получено разрешение да бъдат извършвани. В Удостоверението за регистрация на обект на търговия с храни Т081505185/ 10. 03. 2010 год. на дружеството е разрешена крайна топлинна обработка на месни полуфабрикати, тестени полуфабрикати и мелене на кафе. /л. 8 от нахд № 1308/ 2010 г./ В Анкетния лист от 28. 12. 2009 г., съставен по повод издаването на удостоверение за регистрация, е вписано изрично:
Топла точка – месни полуфабрикати /кебапчета, кюфтета, пържоли и други готови полуфабрикати без допълнителна обработка/
Топла точка – хляб и хлебни изделия /съхр. в неутрална витрина/
По същия начин са отразени и продуктите в Асортимент магазин за хранителни стоки, послужил за издаване на удостоверението за регистрация. Нито в Анкетния лист, нито в Асортимента, нито в самото удостоверение за регистрация е налице разрешение за топлинна обработка на птичи продукти, в т. ч. пилешки дробчета, респ. за тяхното размразяване и овкусяване. В този смисъл, нарушението е безспорно и категорично доказано и правилно съдът е потвърдил НП.
Нито в жалбата пред ДРС, нито във възражението пред административнонаказващия орган се настоява за наличие на маловажен случай. Напротив алтернативно се иска минимално наказание. Обстоятелството, че не е обсъдено приложението на чл. 28 от ЗАНН, не променя крайния извод за правилност на съдебното решение. Това е така, защото в случая се касая за наличие или не на разрешение за съответния вид храни и обработка и само липсата на такова разрешение е достатъчна за изпълнение признаците на състава. Не е необходимо да са налице или не вредни последици, за да е налице или не нарушение. Следва да се отбележи, че още повече в случая се касае за храни, предназначени за продажба на населението и затова законът е поставил строги рамки, които следва да се спазват с оглед защитата здравето и живота на хората.
Съдът е обсъдил и размера на наложената санкция, съответствието й с чл. 12 и 27 ЗАНН и е стигнал до правилния извод за справедливост на наложеното наказание, което е минималното по закон с оглед факта, че се касае до първо по реда си нарушение.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение, а решението на ДРС като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. първо АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/ 28. 10. 2010 год. по нахд № 1308/ 2010 год. на ДРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.