Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
град Добрич,29.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
МИЛЕНА Г.
при секретаря И.Д. и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, сложи за разглеждане к. адм. дело №81 по описа на съда за 2011 год., докладвано от съдията М.Г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ана Д.И. ЕГН ********** *** против решение № 39 от 17.12.2010 год. по гр. дело № 3862/2010г. по описа на Добричкия районен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ изх.№РД-05-151-4/08.07.2010г. на ОС “Земеделие” с.Крушари.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано,като се излагат подробно съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановения отказ,обективиран в писмо изх.№РД-05-151-4/08.07.2010г. на ОС “Земеделие” Крушари, обл. Добрич и постановяване на друго по същество, с което да се признае за установено по отношение на ОСЗ Крушари,че А.Д.И. ЕГН ********** има право на закупуване на имот № ****0 с площ от 15.000 дка в землището на с.Зимница.
Ответникът ОС “Земеделие” с.Крушари, чрез началника си, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, идентични с изложените в писмената му защита пред районния съд.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
След като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, касационният съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
По делото не е имало спор по фактите. От данните по административната преписка се установява, че с решение №494/28.08.2002г. на Поземлена комисия с. Крушари, издадено на основание чл.20 от ЗСПЗЗ, чл.42 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от НОБМГ е признато на Ана Д.И. правото на оземляване с предимство по реда на чл.21, ал.1 от ЗСПЗЗ, чрез отдаване под наем на поземлен имот с площ от 15.000 дка, част от имот, представляващ имот от държавния поземлен фонд № ****0 – нива,целият от 24.711дка в местност “Съяджимезарлък” по КВС на с. Зимница, категория ІV и V. Въз основа на това решение, между директорът на ОДЗ – Добрич и И. е сключен договор № ДО-03-92/25.11.2002г. за отдаване под наем на горепосочения земеделски имот за срок от 5 години. В заключителните разпоредби на договора е включена уговорката оземленото лице да може да поиска в едномесечен срок от изтичане на срока на договора да придобие правото на собственост върху ползваните земи, като в този случай изплатеният наем се приспада от стойността на земята за оземляване. С анекс от 30.01.2009г. срокът на действие на договора е удължен с още 5 години, считано от стопанската 2007/ 2008г. Не е спорно между страните,че жалбоподателката е спазвала изискванията на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му, изплащала е своевременно наемните вноски в бюджетната сметка на МЗ, както и че не е била откривана процедура по отземляването й.Между страните не е спорно и обстоятелството,че към момента жалбоподателката е с променен постоянен адрес от с.Крушари,в гр.Балчик.
С молба с вх.№ 506 от 30.10.2009г. до ОС “Земеделие” с.Крушари А.И. е поискал на основание § 23, ал.1 от ПЗР за ИД на ППЗСПЗЗ закупуването на имота, с който е била оземлена чрез наем. Към молбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние, както и за удостоверяване на обстоятелството, че молителката и членовете на семейството й не са оземлени в друга община и че не притежават недвижими имоти над размер, определен в §1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Като членове на семейството си деклараторката е посочила съпруга си И.Д.И. и малолетните си синове Д.И.И. и Д.И.И.
С писмо № 9166-176/30.10.2010г. на МЗХ-София, подписано от директорите на Дирекция ”Земеделие” и Дирекция “Поземлени отношения”, са дадени указания до областните дирекции “Земеделие” за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл.21, ал.6 от НОБМГ. В обхвата на проверките е включено и това дали лицата, подали заявления по чл.4, ал.4 от НОБМГ и §23 ПЗР на ППЗСПЗЗ, отговарят на условията за оземляване, съгласно чл.7, чл.8 и чл.9, ал.1 от НОБМГ. С протокол от 23.12.2009г., съставен на основание чл.21, ал.5 от НОБМГ, тричленна комисия, назначена със заповед № РД-10-303/14.12.09г. на директора на ОДЗ-Добрич, не одобрява кандидатурата на жалбоподателката за придобиване на право на собственост върху ползваната от нея земя поради липса на декларация. Протоколът е одобрен от директора на ОДЗ – Добрич и с придружително писмо с изх.№ РД-05-003338/28.12.2009г. е изпратен на ОС “Земеделие” с.Крушари за издаване на мотивиран отказ за закупуване на земеделската земя,съгласно изискванията на НОБМГ. С писмо с изх.№ РД-05-151-4/08.07.2010г. ОС “Земеделие” с. Крушари е отказала на жалбоподателката закупуване на имота, с който е оземлена, на основание горецитираното писмо от МЗХ и с мотива, че не са подадени допълнителни документи в срок и не отговаря на чл.9,ал.1 и чл.13,ал.2 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани.
Именно това писмо – отказ е било предмет на жалбата пред районния съд, който я е отхвърлил с обжалваното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че става дума за административно производство във връзка с искане за промяна на начина на оземляване – преминаване от отдаване под наем към придобиване на собственост върху земята, с която първоначално е било оземлено лицето. Тази нормативно определена възможност е предвидена първоначално в чл. 4, ал.4 от НОБМГ, във вр. с чл.37а от ППЗСПЗЗ, а впоследствие с изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн.ДВ бр.62/2009г. в §23 на ППЗСПЗЗ. Приел е, че съществува празнота в нормативната уредба относно процедурата по промяна на вида (начина) на оземляване, поради което трябва по аналогия да се приложат на първо място разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата,по отношение на образуваните производства на основание §23 от ППЗСПЗЗ и на второ място,следва да се процедира като при първоначално оземляване,чрез прехвърляне правото на собственост.Предвид направения извод съдът е приел,че за да издаде общинската служба по земеделие решение по заявление по чл.4,ал.4 от Наредбата или по §23 от ППЗСЗЗ на оземлено чрез отдаване под наем лице,което е поискало да придобие правото на собственост върху ползваните от него земи трябва да са налице следните условия:
След постъпване на искането за придобиване на правото на собственост от оземленото лице,независимо дали е по чл.4,ал.4 от Наредбата или по §23 от ППЗСПЗЗ общината трябва да изпрати до ОСЗ списък на наемателите,които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите / чл.21,ал.5 от Наредбата/ след което да изиска от заявителите представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.7,чл.8 и доказателства във връзка с изискването за постоянно местоживеене,за да се удостовери отговарят ли заявителите на условията за оземляване въобще към момента на искането по §23 от ППЗСПЗЗ или по чл.4,ал.4 от Наредбата.Постъпилите заявления и документи се разглеждат от ОСЗ с определен от кмета представител на общината,като се изготвя протокол по аналогия на чл.16 от Наредбата,в който се определят гражданите, които подлежат на промяна в начина на оземляване от отдаване под наем към прехвърляне на правото на собственост и кандидатите, на които се прави мотивиран отказ.
Според съда,в конкретния случай гореописаната процедура е изпълнена и е налице протокол,съставен на осн.чл.21,ал.5 от Наредбата,в който И. е вписана под №15 в списъка на неодобрените лица,тъй като не е представила декларация.
С оглед на това съдът е стигнал до извода, че след като жалбоподателката е сменила постоянния си адрес,който не е в община Крушари, то са налице пречки за оземляването й, поради което правилно административният орган й е отказал с обжалваното писмо.
Касационната инстанция не споделя тези изводи на районния съд.
Основният спорен въпрос, поставен при разглеждане на делото и в настоящото производство, се свежда до това дали заявителят по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ трябва да отговаря на изискванията по чл.7, чл.8 и чл.9 от НОБМГ. За да се отговори на този въпрос, следва да се прецени какъв е правният характер на заявлението по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и представлява ли то по съществото си искане за промяна на способа за оземляването от наем към прехвърляне на правото на собственост.
Оземляването по смисъла на чл.20 от ЗСПЗЗ е предоставянето на земя от държавния или общинския поземлен фонд на безимотни или малоимотни граждани чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация е издадена Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани (по – нататък Наредбата), в чл.4, ал.1 на която са възпроизведени двата начина на оземляване. В ал.4 пък на същия текст е предвидена възможността в едномесечен срок от изтичане на договора за наем оземлените лица да поискат от МЗХ, съответно от общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи, като в този случай изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Тази норма от своя страна е доразвитие на разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която гласи, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите след изтичане на договора за наем.
С оглед присъединяването на България към ЕС и изтичането на тригодишния срок на преходните мерки за прилагане на института на оземляване със статут на съществуваща държавна помощ, съгласно договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, приложение V, раздел 3 “Земеделие”, б.”б” във вр. чл.88, пар.1 от Договора за създаване на ЕО, с разпоредбите на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е въведен преходен режим за приключване на започнатите процедури за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, като е предвидена възможността до края на 2009г. оземлените лица предсрочно да внесат сумите за придобиване на земите от ДПФ и ОПФ, с които са били оземлени чрез наем или в собственост. Във връзка с това на оземлените лица чрез отдаване под наем е даден тримесечен срок от влизане в сила на изменението да поискат от общинските служби на земеделието да придобият правото на собственост преди изтичането на срока на договора за наем, като е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспада от стойността на земята за оземляване.
По естеството си искането по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се различава от това по чл.4, ал.4 от Наредбата. Единственото, което ги отличава, е срокът за подаване на искането за придобиване правото на собственост, който в единия случай е изместен напред, за да се преодолее изискването правото на собственост върху отдадените под наем земи да се придобива от оземлените лица след изтичане на срока на договора за наем. С оглед на това, правилно районният съд е преценил, че при липса на разпоредби, уреждащи реда и условия за разглеждане на исканията по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно придобиването на правото на собственост по чл.4, ал.4 от Наредбата. Неправилна е обаче преценката му, че по отношение и на двете искания за изкупуване следва да намерят приложение по аналогия разпоредбите относно първоначалното оземляване, което се дължи на погрешното им квалифициране като искания за оземляване чрез промяна на способа за оземляване от отдаване под наем към прехвърляне на правото на собственост.
Никъде в наредбата, а и в преходната разпоредба на §23 от правилника, не се говори за промяна на вида на оземляването. Нормите са ясни и от съдържанието им може да се направи категоричния извод, че в случая не става дума за преминаване от един вид оземляване към друг, а за облекчен привилегирован ред за придобиване на правото на собственост върху земеделски земи, включени в ДПФ или ОПФ, от оземлените с тях лица. Именно затова в наредбата и в правилника е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспадне от стойността на земята за оземляване, т.е. не се касае за първоначално оземляване с първоначално определяне на стойността на земята за оземляване, а за самостоятелна нормативно призната преференция на една определена категория лица – оземлени лица чрез отдаване под наем.
Все в тази връзка наредбата не регламентира отделна процедура за промяна на начина на оземляване, защото такъв правен механизъм не съществува. Изрично в чл.24 от същата е посочено, че оземлените граждани могат да се откажат от оземляването. За свободните имоти в одобрения план за оземляване може да се кандидатства по установения ред, като за целта общинската служба по земеделие ги обявява на видно място в кметството. Следователно в случай на отказ от признатото вече право на оземляване не се преминава към друг начин на оземляване, а се отпочва нова процедура по първоначално оземляване по реда на чл.10 и следващи от наредбата. И това е така, защото в противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона и до признаване на ново право на оземляване извън предвидените за това ред и условия.
Ето защо, в случая признатата на оземлените лица възможност да поискат придобиване на правото на собственост върху ползваните от тях земи се реализира по друг ред и той е изрично предвиден в чл.21 от наредбата. Съгласно ал.5 и ал.6 на същия текст, искането за изкупуване се подава до ОД “Земеделие” – за земите от ДПФ и до общината – за земите от ОПФ. ОД “Земеделие”, съответно общината изпраща до общинската служба по земеделие списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите. Общинската служба по земеделие издава решение по ал.3 след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, като след влизане в сила на решението, то се вписва в службата по вписванията. Именно тези разпоредби следва да бъдат спазени и при подаване на искането за придобиване на собствеността по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ с изключение на изискването, че исканията по този ред се подават пред общинските служби по земеделие. Следователно налице е изрична правна регламентация на тези отношения, която изключва правоприлагането по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Освен това, до аналогия на закона се прибягва не само, когато е налице непълнота на нормативния акт. Изисква се още да има сходство между уредените и неуредените случаи, каквото в случая не съществува. Не без значение е и обстоятелството, че разпоредбите на чл.21, ал.5 и 6 от Наредбата са въведени много по-късно с §40 от ПМС №85/30.04.2008г.за ИДППЗСПЗЗ,обн. ДВ бр.45/ 2008г и ако законодателят е смятал, че режимът при първоначално оземляване е приложим и по отношение на правото на изкупуване, едва ли щеше да създаде нарочни правила относно реда и условията за неговото упражняване. Ето защо, единствените критерии, които следва да се преценяват с оглед на основателността на искането както по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и по чл.4, ал.4 от наредбата, са тези, свързани с изпълнението на задълженията по договорите за наем, стига, разбира се, искането да е подадено в определения за това срок. Именно в това е смисъла и на изискването за изпращане на списъка на наемателите, които са изпълнили задълженията си, както и на информация за платените суми по договорите. ППЗСПЗЗ и Наредбата не предвиждат никакви други допълнителни изисквания и условия за валидното упражняване на правото на директно закупуване на ползвания имот. Затова, при наличието на предпоставките на чл.21, ал.5 от Наредбата, за които не се спори между страните, че са изпълнени, и след като искането от заинтересованото лице е подадено в преклузивния тримесечен срок, административният орган е бил длъжен да издаде решение по ал.3 за признаване на правото на придобиване на собствеността от оземленото лице.
Неоснователно е становището на ответника, изразено още в писмената му защита пред районния съд, че първоначалната процедура по отдаване под наем за определен срок на земи от ДПФ не задължава министъра на земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на държавата върху земите от ДПФ да продаде тези земи на оземленото лице и че като такъв има правото да поставя допълнителни условия, каквито са посочените в писмо с изх.№ 9166-156/ 15. 09. 2009г. на МЗХ. В случаите по §23 от ПЗР на ППЗСПП, както и в тези по чл.4, ал.4 от Наредбата, органът действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с правото на избор и преценка дали да издаде или не решение, а правомощията му се свеждат само до проверка за наличието на релевантните факти. При осъществяване на фактическия състав на приложимата правна норма, административният орган следва да издаде искания административен акт. Действително с цитираното писмо от МЗХ са дадени методически указания по приложението на закона, които са задължителни за административния орган, но не и за съда. Освен това с тях не могат да се въвеждат нови критерии и изисквания, стесняващи кръга на правоимащите лица по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които не са предвидени в самата наредба и ППЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното дотук, неправилно общинската служба по земеделие, а в последствие и съда в производството по обжалване на отказа, са изследвали по аналогия наличието на предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Касае се за различни правни уредби с различни правни последици и е недопустимо по пътя на тълкуването да се релевират изисквания от едната по отношение на другата. Самостоятелното съществуване на двете уредби е обусловено от обстоятелството, че при едната се признава правото на оземляване, а при другата – правото на придобиване на собствеността върху земята, с която лицето е било оземлено чрез наем. Действително правната регламентация на правото на преференциално изкупуване се съдържа в Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, но това е така, защото негови адресати (носители) са оземлените лица чрез отдаване под наем. Оземлените лица обаче не следва да се отъждествяват с кандидатите за оземляване при първоначално оземляване. Съдържанието на понятието “кандидат за оземляване” не е аналогично на понятието “оземлено лице” и предпоставките за дефинирането им са различни. Правоимащи лица по смисъла на чл.4, ал.4 от наредбата и §23 от правилника са тези лица, които веднъж вече са били преценени с оглед на критериите по чл.7, чл.8 и чл.9 от наредбата и им е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем. Ако изискванията за първоначално оземляване се отнасяха и за тях, законодателят не би направил разграничение между двете процедури по оземляване, респ. изкупуване. Това следва и от систематичното място на правилата, уреждащи реда и условията по закупуване на ползваните земеделски земи. Разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 се намират в раздел ІІІ “Технически дейности”, а не в раздел ІІ “Ред за оземляване”, т.е. това, което се изисква по процедурата по оземляване, вкл. и съответствието с условията по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата, вече е станало и проверено, а правото на изкупуване е самостоятелна правна последица от факта на оземляването на лицето чрез отдаване под наем и добросъвестното изпълнение на задълженията му по договора за наем и чл.26 от Наредбата. Логическият анализ на цялостната правна уредба по изкупуването разкрива, че с нея се цели да се нормират правоотношения, възникнали след процеса на първоначално оземляване, при които не се проверяват наново предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Обратното схващане, което свързва възникването на правото на изкупуване с тези предпоставки, опорочава смисъла на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. чл.4, ал.4 от Наредбата и не е в състояние да оправдае самостоятелното им съществуване.
Неоснователно е становището на ответника, че социалният характер на оземляването води до извода, че право на придобиване на собствеността върху земи от ДПФ по реда на Наредбата следва да има лице, което отговаря на условията по чл.7, чл.8 и чл.9, защото в противен случай ще е налице противоречие както с идеята на законодателя, така и с нормата, че разпореждане със земи от ДПФ става само чрез търг или конкурс. Действително оземляването е социално мероприятие за задоволяване на силно изразени потребности на безимотни и малоимотни лица от земеделска земя. Целите на законодателя обаче не се изчерпват само с простото предоставяне на земеделска земя от ДПФ и ОПФ на преференциални цени и условия на определена категория лица, а и с подпомагане на доходите от земеделска дейност и поддържане на земеделската земя в добро състояние, т.е. стимулиране на развитието на земеделските производители и на земеделието изобщо чрез включване на обработваемите земи в производство. Именно затова условията за откупуване на оземлената земя следва да бъдат приемливи и да имат по своята същност стимулиращ характер, като печалбата за държавата или общината да остане главно увеличения ръст на икономиката и особено намалените социални разходи. В тези случаи ППЗСПЗЗ и Наредбата уреждат приоритетно положение за оземлените лица чрез отдаване под наем, като държат сметка за обстоятелството, че те са били редовни платци по договорите за наеми, стопанисвали са земята с грижата на добър стопанин, използвали са я по предназначение и са спазвали всички изисквания на ЗСПЗЗ, Закона за опазване на земеделските земи и правилника по прилагането му, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползване земя, като я заплатят на собственика – държавата или общината след приспадане на изплатения наем за срока на договора. Освен това в съответствие с принципите на Съда на Европейските общности държавната помощ трябва да внася истински принос за развитието на някои икономически дейности или области. Държавната помощ, чиято единствена цел е да подобри финансовото състояние на бенефициера, без никакви изисквания към него, не може да се приеме за съвместима с договора. Ето защо, кръгът на правоимащите лица по Наредбата не се ограничава само до безимотните и малоимотните граждани, а включва в себе си и тези безимотни или малоимотни граждани, на които е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем, а в резултат на тяхната изправност като страни по договорите за наем – и правото на изкупуване на ползваните от тях земеделски земи. Всякакво друго тълкуване е в противоречие с идеята на законодателя за въвеждане на правото на преференциално изкупуване и почива на схематичното разбиране, че след като това право е предвидено в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, то непременно получателите му следва да отговарят на предпоставките по чл.7, 8 и 9 от Наредбата, без да се отчитат обаче спецификите на отделните поземлени отношения, които са уредени с нея.
Признаването на това право не е в противоречие и с общия принцип, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг. С разпоредбата на чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ е предвидено изключение от този принцип, като е посочено изрично, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Именно това “друго” е предвидено с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а впоследствие и на §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с които е установено преференциалното право за оземленото лице чрез наем да изкупи без търг земята, с която е било оземлено. Фактът, че в разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника е записано, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите, вместо употребеното в Наредбата и в §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – “могат да поискат да придобият правото на собственост” не води до друг, различен от направения дотук извод, защото и двата израза имат едно и също смислово съдържание и значение. Освен това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са дадени само принципните положения, а цялостната правна уредба на оземляването се съдържа в Наредбата по силата на делегиращата норма на чл.20, ал.1 от закона. Следователно законодателят, след като е дал една специална делегация, е счел за необходимо да допусне доразвитие и допълване на определена част от закона. Текстът на чл.4, ал.4 от Наредбата е именно такава разпоредба, развиваща и допълваща както нормата на чл.20, ал.1 от закона, така и тази на чл.37а, ал.3 от правилника за неговото прилагане, поради което не е в противоречие с тях. Независимо от това, дори и да се приеме, че е налице някакво несъответствие на чл.4, ал.4 от Наредбата с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника, то същото е преодоляно с § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където ясно е посочено, че оземлените лица могат да поискат да придобият собствеността върху ползваните от тях земи.
С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че като е отхвърлил жалбата срещу отказа на общинската служба по земеделие по съображения, че жалбоподателката не отговаря на критериите по чл.9 от Наредбата, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Механичното пренасяне на изискванията при първоначално оземляване към процедурата по изкупуване е направено, без да се разграничат особеностите на двете хипотези и тяхното приложно поле. Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която съдът разглежда жалбите като инстанция по същество, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменен оспореният отказ на общинската служба по земеделие, респ. да се признае правото на жалбоподателката на придобиване на собствеността върху имота, с който е била оземлена чрез наем, а делото да се върне като преписка на административния орган за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху имота от жалбоподателката.
Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 39 от 17.12.2010 год. на Добричкия районен съд, постановено по гр. дело № 3862/2010г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказа на общинска служба “Земеделие” с.Крушари, обективиран в писмо с изх.№ РД-05-151-4/08.07.2010г., да признае правото на А.Д.И. ЕГН ********** *** да придобие правото на собственост при условията на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху поземлен имот № ****0 с площ от 15.000 дка в землището на с.Зимница, с който жалбоподателката е била оземлена чрез отдаване под наем въз основа на решение № 494/28.02.2002г. на ОС “Земеделие” с.Крушари.
ПРИЗНАВА правото на Ана Д.И. ЕГН ********** *** 11 А, да придобие правото на собственост при условията на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху поземлен имот с площ от 15.000дка в землището на с.Зимница, общ.Крушари, представляващ част от поземлен имот от ДПФ, съставляващ имот №****0, – нива, целият с площ от 24,711 дка, категория ІV и V, местност “Съяджимезарлък” по КВС, с който жалбоподателката е била оземлена чрез отдаване под наем въз основа на решение №494/28.08.2002г. на ОС “Земеделие” с.Крушари.
ВРЪЩА преписката на ОС “Земеделие” с.Крушари за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху горепосочения имот от жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.