Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/25.05.2010 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, гр. Добрич, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 74/2011 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. /глава Х/ от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Г.А., ЕГН **********,*** и Д.Й.Г., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-08-672/17.12.2010 г. на кмета на Община, с. Крушари за одобряване на ПУП – ПЗ за ПИ № 013021, находящ се в землището на с. Добрин, Община – Крушари за промяна на предназначението му от земеделски имот “нива” в имот за “монтиране на ветрогенератор”.
В жалбите се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон. От първия жалбоподател се твърди се, че със същата се одобрява ПУП, в нарушение на законовите изисквания, предвид липсата на съгласие на заинтересуваното лице и факта, че с ветрогенератора се навлиза в собствения му имот без съответното разрешение. От втория жалбоподател също така се навеждат доводи, свързани с невъзможността за свободно и безпрепятствено експлоатиране на собствения му имот.
Ответната страна изразява становище по основателността на жалбата като счита същата за неоснователна, а процесната заповед за правилна и законосъобразна.
Конституираната заинтересувана страна “БЕВЕДЕ” ООД, гр. София, в писмено становище, подадено чрез процесуалния представител адв. И.Ж. изразяват становище по делото като счита жалбата за неоснователна, предвид спазването на законовите изисквания за издаване на процесната заповед.
Заинтересуваните страни Л.Н., П.П. и Т.Т. не изразяват становище по делото.
Добричка окръжна прокуратура не е конституирана, като страна по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Фактическа обстановка:
По инициатива на “БЕВЕДЕ” ООД, гр. София е започната процедура за одобрение на ПУП – ПЗ, касаещ ПИ № 013021 по плана на землището на с. Добрин, Общ. Крушари, Обл. Добрич за високотехнологична производствена зона – разполагане на 1 бр. ветрогенераторна станция и промяна на предназначението на земята, съгласно графична част на проекта. Приложени са нотариален акт за собственост на имота, от който е видно, че същият е собственост на дружеството и заповед № РД-08-206 на кмета на Община-Крушари за разрешаване изработването на ПУП-ПЗ за ПИ № 013021 в землището на с. Добрин, скица на имота, заверена от ОС “ЗГ”, Община Крушари /л. 74/, декларация за съгласие с нотариална заверка от Л.Н., собственик на ПИ № 013020 за преминаване през имота /л. 75/, удостоверение, изх. № 1611 от “Напоителни системи” клон Варна, че имотът е неполивна площ /л. 54/, писмо от “ЕОН” до дружеството, относно предварително проучване на възможностите за присъединяване, решение № ВА 438-ПР/2008 на РИОСВ-Варна да не се извършва оценка на въздействието на околната среда на инв. предложение за изграждане на ветрогенератор /л. 55-57/. Решението се отнася за монтаж на един ветрогенератор с номинална мощност 2,5 MW, диаметър на ротора 90 м., височина на кулата 110 м. ПУП-ПЗ за имот № 21470.13.21 в землището на с. Добрин /л. 69-86/ е изготвен за утвърждаване на площадка за строителство, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 7 ППЗОЗЗ като към същия е налице обяснителна записка, нотар. актове – 2 бр., проект за изменение на ПУП-ПП, координатен регистър, диск с цифров модел.
С обжалваната заповед е одобрен ПУП за посочения имот по представения от възложителя проект за ПУП /л. 69 и сл. от д./. В същия са включени графична част /л. 76/ с граници на имота и ограничителни линии на застрояване. Налице е също така обяснителна записка, становище на главния архитект на Община-Крушари, координатен регистър и проект за присъединяване към ЕЕС. Видно от приети по делото уведомления /л. 22-27/, заинтересуваните страни са били уведомявани за изготвения проект за ПУП-ПЗ, както и в последствие за издадената заповед за одобряването му.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, частично оспорено от “БЕВЕДЕ” ООД, гр. София, видно от която проектът, одобрен с процесната заповед отговаря в голямата си част на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, но с някои изключения, посочени в т. 1,2 – несъответствие на плана с Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове – таблица и матрица на устройствените показатели, както и в графичната и текстовата част по отношение данните за площта, предвидена за промяна на предназначението. В т. 1.3 на заключението се приема, че по отношение размерите на ротора, които определят сервитутна зона около кулата, проектът не съответства на изискванията за отстояния до съседни имоти – зоната с радиус около 50 м. навлиза в съседния имот № 013041, собственост на жалбоподателя Д.Й.Г., съгласно договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, отразен в КК – скица № ф00600/01.03.2006 г. /л. 106, 107/.
Тези констатации се оспорват от “БЕВЕДЕ” ООД, гр. София, което представя декларация от Д.Й.Г., нотариално заверена /приета по делото/, с която същата дава съгласие на дружеството да извърши застрояване на ветроегенератори в собствения си имот № 013021, вкл. вътрешната граница между двата съседни поземлени имота, съгласно одобрени инвестиционни книжа като декларира, че е получила сумата от 1000 лева.
От правна страна:
Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е изцяло допустим и възможен.
Процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган, но при противоречие с материалните норми.
Възраженията на жалбоподателя А. за нарушение на закона, свързано с липсата на съгласие от негова страна за изграждане на ветрогенератора е неоснователно. Такова не се изисква, понеже не са налице основанията на чл. 64 от Закона за енергетиката за учредяване на сервитутно право по отношение на собствения му имот. През него не се предвижда съгласно проекта за ПУП преминаване на хора и техника или прокарване на надземно съоръжение за производство на ел. енергия, т.е. не се засяга имота нито от изграждането на кулата на ветрогенератора, нито пък се предвижда ротора да навлиза в имота му. Същият е уведомен за образуването на производството, подал е съответно възражение /л. 25/, което е било разгледано на заседание на ОБЕСУТ и видно от протокола е било отхвърлено /л.27/. Съгласуване със заинтересуваните страни е налице, като същите са били надлежно уведомени за извършване на процедурата и им е била предоставена възможност за подаване на възражение, от което право някои са се възползвали.
Съгласно заключението по СТЕ, което съдът е приел и намира за напълно обективно и обосновано, проектът за подробен устройствен план е в противоречие с някои законови изисквания. Но докато тези, посочени в т. 1.2 – несъответствие на плана с Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове – таблица и матрица на устройствените показатели, както и в графичната и текстовата част по отношение данните за площта, предвидена за промяна на предназначението, могат да се приемат за несъществени и отстраними, то не стои така въпроса с нарушението на закона, посочено в т. 1.3. По тази точка вещото лице посочва, че по отношение размерите на ротора, които определят сервитутна зона около кулата, проектът не съответства на изискванията за отстояния до съседни имоти – зоната с радиус около 50 м. навлиза в съседния имот № 013041, собственост на жалбоподателя Д.Й.Г.. По-просто казано, роторът с около половината от диаметъра си – зона с радиус от 50 м. навлиза в този имот. За да се приеме, че планът съответства на законовите изисквания по отношение на отстояния и възникване на сервитутно право при изграждане на съоръжението в чужд имот, следва същото да възникне в съответствие със закона. Учредяването на сервитутно право, Съгласно чл. 64, ал. 4 и 5 от ЗЕ се извършва по следния начин:
“Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.
5. Титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение.”
За да възникне това право, действително от законодателя не е предвидено спазване на определена форма – договор, а изплащане на обезщетение на собственика на съответния имот за учредяване на конкретното сервитутно право, в случая на изграждане на съоръжение за производство на ел. енергия – ветрогенератор, по-конкретно на неговия ротор. Съдът намира, че това условие на закона не е било изпълнено при изготвяне на проекта. Не е налице възникнало сервитутно право за инвеститора по отношение на имота притежаван от жалбоподателя Д.Г.. По делото е представена от “БЕВЕДЕ” ООД, гр. София декларация от Д.Й.Г., нотариално заверена /приета по делото/, с която същата дава съгласие на дружеството да извърши застрояване на ветроегенератори в собствения си имот № 013021, вкл. вътрешната граница между двата съседни поземлени имота, съгласно одобрени инвестиционни книжа като декларира, че е получила сумата от 1000 лева. Никъде в тази декларация не се посочва, че се предоставя право на посоченото дружество да изгради част от съоръжението – ветрогенератор в имота на Г., т.е. на сервитутно право. С декларацията същата посочва единствено, че е съгласна със застрояването на съседния имот и получава за целта съответна сума, но не се посочва предоставянето на правото по чл. 64 от ЗЕ.
Това нарушение на закона, допуснато при одобряването на ПУП – ПЗ с процесната заповед е твърде съществено, касае засягането на основно право на упражняване на чужда собственост и води до категоричния извод за налагане на нейната отмяна.
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се възложат разноските по делото за държавни такси и вещи лица и адвокатско възнаграждение – 150 лева /внесени/ в полза на жалбоподателката Д.Г..
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-08-672/17.12.2010 г. на кмета на Община, с. Крушари за одобряване на ПУП – ПЗ за ПИ № 013021, находящ се в землището на с. Добрин, Община – Крушари за промяна на предназначението му от земеделски имот “нива” в имот за “монтиране на ветрогенератор”.
ОСЪЖДА Община, с. Крушари, обл. Добрич да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********,*** сума в размер на 166 /сто шестдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото,
ОСЪЖДА Община, с. Крушари, обл. Добрич да заплати на Д.Й.Г., ЕГН **********,***, сума в размер на 267 /двеста и шестдесет и седем/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: