Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 19. 04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора П.Н. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя к. адм. д. № 6/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 7/ 03. 01. 2011 год. на ДАС, подадена от Г.Т.К., ЕГН ********** *** срещу Решение № 494/ 13. 08. 2010 год. по нахд № 509/ 2010 год. на СРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 20 от 16. 11. 2009 год. на И.С.И. – на длъжност ВНД Директор към ОДМВР Силистра, с което на Г.Т.К. за нарушение по чл. 45 ал. 2 от Закона за закрила на детето на основание чл. 53 от ЗАНН , чл. 45 ал. 2 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради неизпълнение на дадените писмени и задължителни указания от страна на Административен съд Силистра, състоящи с в това да се установи кой е управлявал търговския обект за периода на процесното нарушение. Настоява се, че не е извършена справка в ТД на НАП, за да се установи има ли управител търговският обект, кой е той, за да носи съответно и административнонаказателната отговорност. Счита, че изложеното от него в касационната жалба сочи на извода за съществено процесуално нарушение и налага отмяната на съдебното решение на това основание.
Ответникът –ОД на МВР Силистра не взема становище в съдебно заседание по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е изцяло неоснователна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото, е събрал допълнително като доказателства по делото Удостоверение от Община Силистра № 00306 от 11. 07. 2008 г. за утвърдена категория “две звезди” на кафе – клуб “88” с адрес: Силистра, ***** и собственик “Ер Джи Ес Трейд” с БУЛСТАТ ******, Заповед № 1215 от 11. 07. 2008 г. на Кмета на Община Силистра, Заповед № 1168/ 04. 07. 2008 г. на Кмета н Община Силистра, справка от ТД на НАП Варна офис Силистра за регистрираните трудови договори на лицето И.С.И., показанията на св. Н.М.Н., св. В.И.Р., св. А.А.А., както и писмените доказателства, представени с жалбата и с наказателното постановление.
Касационната инстанция изцяло споделя фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд.
Категорично е установено, че на 31. 10. 2009 г. актосъставителят Николов и св. Радев извършвали полицейски проверки в заведения на територията на община Силистра, като около 1. 30 часа след полунощ в кафе – клуб “88” са констатирали лице ненавършило 18 год. Фактическата обстановка съдът е описал подробно и тя е идентична с тази по АУАН и НП, като се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни. Единствено св. Аврамов излага твърдение, че като охранител проверява всички лични карти на входа, но пък сочи, че работят по двама охранители и не осъществяват проверката едновременно, което пък налага извода, че той не може да знае какво прави колегата му.
При тази фактическа обстановка настоящият състав споделя констатациите на СРС, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната му. Голословно е твърдението на жалбоподателя, че СРС не е изпълнил указанията на Административен съд Силистра. Напротив, по делото е налице изрична справка за лицето И.С., за което се твърди от жалбоподателя, че е било управител на обекта. Видно от справката, такова лице е наето по трудов договор в заведението, но е наето като “салонен управител”. В тази насока е посоченият в справката код от НКПД – 51232004. С нарочна молба от адв. К. в касационната инстанция е представена длъжностната характеристика за длъжността “салонен управител”, като в горния край е написано на ръка “И.”. От раздел ІІ т. 1 е видно, че длъжността е на пряко подчинение на управителя на заведението. Същевременно текстът на санкционната норма на чл. 45 ал. 2 от Закона за закрила на детето сочи: Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект …, което навежда на извода, че санкцията е предвидена за управителя на търговския обект, а не за подчинения нему салонен управител, чиито функции, задачи и задължения спрямо гостите са след тяхното влизане в заведението.
С оглед изложеното не са налице твърдените от касатора пороци в съдебното решение, които да налагат неговата отмяна. При служебната проверка от касационната инстанция също не бяха установени съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Съдът е обсъдил всички относими норми, включително налице ли са или не предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, като е мотивирал обстойно защо счита, че в случая е неприложима хипотезата на “маловажен случай”. Отчел е факта, че наложеното наказание е към минимума на предвиденото по закон и е приел, че то ще изпълни целите на чл. 12 ЗАНН. В касационната жалба няма доводи за нарушения в съдебното решение, свързани с основанието “явна несправедливост на наказанието”, поради което съдът с оглед разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК, като е обвързан от посочените от жалбоподателя основания не може да преразглежда този въпрос.
При така установеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 494/ 13. 08. 2010 год. по нахд № 509/ 2010 год. на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.