Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К. и прокурора Златко Тодоров, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. №672/2011 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на М.Т., гражданин на Гана, роден на ***г. с ЛНЧ *** срещу Заповед с рег. №з-2281 от 17.08.2011г., издадена от Директора на ОД на МВР-Добрич, с която на оспорващия е отнето правото на продължително пребиваване в РБългария и е определен 14-дневен срок за напускане на страната. С протоколно определение на съда от 02.11.2011г. на основание чл.129, ал.1 от АПК, жалба на М.Т. с вх.№Ж-7927/29.08.2011г. при МВР е съединена с подадената до съда жалба в едно общо производство, подведомствено на съда. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като на 03.06.2011г. е сключил брак с А.Л.Н, която е в напреднала бременност. Сочи се също, че Т. ще бъде на постоянна работа във ФК”Черноморец-Бургас”. В хода на делото се изтъква, че в нарушение на чл.14, ал.2 от АПК административният орган не е назначил преводач на Т., като по такъв начин го е лишил от надлежно участие в производството по издаване на оспорения акт. Излагат се доводи за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ /във връзка с неотчитането от органа на семейното положение на Т./, чл.35 от АПК /издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка/, чл.8 от ЕКЗПЧ и чл.7 и чл.24, т.3 от Хартата на основните права /поради незачитане на правото му на семеен живот/. Иска се съдът да отмени оспорената заповед и да присъди на Т. направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на ОД на МВР-Добрич, чрез процесуалния си представител юриск. М.Желев, застъпва становище за неоснователност на жалбата, респ. иска съдът да отхвърли жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на отказа, предвид отпадане на основанието за пребиваване на Т. в РБ. Сочи се, че в рамките на административното производство по издаване на оспорената заповед, Т. не е представил доказателства за семейното си положение, а за административния орган не е налице задължение да издирва и да събира доказателства в този аспект.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Според прокурора, преценката за законосъобразността на заповедта следва да се направи към момента на нейното издаване, а към този момент е отпаднало основанието за пребиване на Т. в РБ. Сочи се, че тъй като Т. не е гражданин на РБ, дори да е била извършена проверка в системата ГРАО, нищо е нямало да излезе на справка за сключен от него брак.
Жалбите са редовни и допустими като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и като подадена от заинтересовано лице, адресат на административния акт. Видно от отразеното върху самия отказ, оспорващият е уведомен за акта на 19.08.2011г., от което следва, че жалба, подадена до съда на 31.08.2011г. и жалбата, подадена по административен ред до главния секретар на МВР с вх.№Ж-7927 от 29.08.2011г. /л.52 от делото/ са в законоустановения срок /чл.149, ал.1 и чл.84, ал.1 от АПК, във вр. с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ/.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено следното:
Административното производство във връзка с издаване на оспорената заповед е образувано служебно по повод получено в ОД на МВР-Добрич писмо с вх.№21636/29.07.2011г. от Дирекция “Миграция” /л.17 от делото/. С посоченото писмо Началникът на група “Миграция” при ОД на МВР-Добрич е уведомен, че във връзка с писмо №6192.0071 от 15.07.2011г. на Министерство на труда и социалната политика-Агенция по заетостта /л.60 от делото/, поради предсрочно прекратяване на трудовия договор с ФК”Калиакра” е невалидно разрешение за работа с №8198168/26.01.2011г. със срок на валидност до 01.01.2012г. на М.Т. и че следва да се изготви заповед за отнемане на пребиваването му.
Със Съобщение с рег. №37653/03.08.2011г. /л.16 от делото/, съобщено по телефона на Т. на 08.08.2011г., Началникът на група “Миграция” при ОД на МВР Добрич уведомява Т. за започването на производство за налагане на принудителна административни мярка /ПАМ/ “Отнемане правото на продължително пребиваване в РБ”, тъй като е отпаднало основание по чл.24, ал.1, т.1 – поради предсрочно прекратяване на трудов договор с ФК”Калиакра” и е невалидно разрешението му да работа. Указано е, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението, лицето може да представи допълнителни възражения, обяснения и доказателства. Т. не е взел отношение по повод съобщението в указания му срок.
На 17.08.2011г. Директорът на ОД на МВР-Добрич издава заповед за отнемане правото на продължително пребиваване в РБ на М.Т., с рег. №з-2281. Посочените от органа фактически основания за постановяване на заповедта са факта, че Т. има разрешение за продължително пребиваване до 01.01.2012г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от ЗЧРБ- разрешение за работа, което разрешение е невалидно, поради предсрочно прекратяване на трудов договор с ФК”Черноморец”, за което ОД на МВР-Добрич е уведомена от Директора на Дирекция “Миграция”, а последният е сигнализиран за прекратяване на договора от МТСП-Агенция по заетостта. Правните основания за издаване на отказа, посочени от органа са чл.40, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ.
Не е спорен по делото фактът, че с разрешение №158142/21.04.2011г. /л.55 от делото/ е продължен срокът за пребиваване в РБ на М.Т. до 01.01.2012г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Директорът на ОД на МВР-Добрич е сред лицата, посочени в чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, които разполагат с материалната компетентност за налагане на ПАМ със заповеди.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за постановяване на поканата, и предвид това, че от тези фактически основания стават ясни юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и с оглед наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на оспорения акт.
Съдът намира, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в ЗЧРБ и АПК, които ако не бяха допуснати е налице съмнение да се предполага, че решението на органа би било друго.
Директорът на ОД на МВР-Добрич е издал оспорената заповед без в съответствие с чл.35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. По аргумент от чл.36 от АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, а страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Следва да се има предвид и факта, че в случая производството е образувано служебно, а не по искане на Т.. Нормата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ изисква органът при налагане на ПАМ да отчете продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на РБ, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Доколкото задължението по цитираната норма е императивно, обстоятелството, че в случая в оспорената заповед не съдържа мотиви в тази насока, сочи че органът е допуснал нарушение на чл.35 от АПК и е издал акта без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение по случая. Процесното нарушение е съществено и е основание за отмяна на оспорения акт. Още повече, че безспорно по делото се установи, че оспорващият е встъпил в брак с българска гражданка на 03.06.2011г.
Неоснователно е твърдението на прокурора, че в ГРАО не се съдържат данни за семейното положение на чужденците. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията раждане, брак и смърт за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Фактът, че група “Миграция”-Добрич няма достъп до данните в тези регистри, не обосновава неизвършването на процесната справка. Налице е възможност по съответния ред да се изискат данни от регистъра.
Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение от страна на органа, който не е съобразил разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК и не е назначил в административното производство преводач на М.Т.. Неназначаването на преводач в случая не е в несъответствие с основния принцип, визиран в чл.14, ал.1 от АПК, доколкото нормата не изисква задължително да се назначава преводач. Производствата по АПК се водят на български език и е налице възможност за назначаване на преводач в случай, че лицето заяви, че иска да се ползва от език, различен от българския.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът намира следното:
Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ЗЧРБ правото на пребиваване на чужденец в република България се отнема, когато са отпаднали основанията по чл.24. Разрешение за продължително пребиваване, според разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, могат да получат чужденците, които притежават виза по чл.15, ал.1 от с.з. и желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение на Министерство на труда и социалната политика. Именно на това основание – чл.24, ал.1, т.1 е и разрешено пребиваването на М.Т. в РБ /разрешение №158142/21.04.2011г. – л.55 от делото, за продължаване на срока за пребиваването му в РБ до 01.01.2012г./. От писмо с изх.№6192.0071 от 15.07.2011г. на Министерство на труда и социалната политика-Агенция по заетостта /л.60 от делото/ се установява, че трудовия договор на оспорващия с ФК”Калиакра е предсрочно прекратен и разрешението на МТСП е невалидно. Съдът приема, че са отпаднали кумулативно изискуемите предпоставки по чл.24, ал.1, т.1 от ЗЧРБ Т. да е носител на правото на пребиваване в РБ.
При налагане на принудителните административни мерки /каквато е наложена оспорената заповед/ компетентните органи следва задължително да отчетат както по-горе се посочи визираните в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ обстоятелства. Сред въпросните обстоятелства е семейното положение на чужденеца, което обстоятелство М.Т. сочи като изключващо възможността да му се отнеме правото на пребиваване в РБ. Доколкото отнемането на правото на пребиваване на чужденец в РБ представлява намеса в личната му сфера и засяга основни права и свободи на човека, следва задължително компетентните органи да обсъдят посочените в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ обстоятелства в мотивите на заповедите за налагане на ПАМ. Фактът, че оспорената заповед не съдържа подобни мотиви, освен, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, влече извод за незаконосъобразност на заповедта поради несъобразяване с материалния закон. Предвидената в чл.40, ал.1, т.1 от ЗЧРБ възможност за отнемане на правото на пребиваване е допустима и правомерна само, когато са налице кумулативно два факта – отпаднало основание за пребиваване в РБ и липса на съображения от естеството на посочените в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, които да обосновават извод за непропорционалност на предвидената в закона ПАМ – отнемане правото на пребиваване. В случая наложената ПАМ рефлектира на правото на зачитане на семейния живот на Т.. Намесата на държавните власти се явява неоправдана, доколкото в заповедта не е обоснована необходимостта от налагане на ПАМ, независимо от факта, че лицето е съпруг на българска гражданка.
Позоваването на оспорващия директно на нормите на ЕКЗПЧ и Хартата на основните права в ЕС, е неоснователно и не е необходимо, доколкото в случая е налице национална норма – чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, която е в унисон, не е в противоречие с прокламираните права в посочените два акта. Установеното от съда несъобразяване на органа с тази норма представлява преди всичко нарушение на националния закон, а нормите на Европейското право и на международните договори /каквато е ЕКЗПЧ/ имат предимство пред националните само доколкото е налице противоречие, каквото настоящия съда не установява в случая.
Посредством императивната норма на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ законодателят създава гаранции, че намесата на компетентните органи в правата на гражданите ще е в съответствие с прогласените им права и предвидени възможности за ограничаването им в ЕКЗПЧ и в Хартата на основните права в Европейския съюз. В този смисъл Директорът на ОД на МВР-Добрич е постановил оспорената заповед в несъответствие с целта на закона да се пристъпва към налагане на ПАМ, доколкото не се засягат в по-голяма степен от необходимото другите права на лицето.
По изложените съображения, съдът намира, че следва оспореният акт да се отмени като незаконосъобразен. Административното производство е започнало служебно и след отмяна на заповедта не се налага изпращане на преписката на органа.
Изходът на делото е основание да се уважи искането на оспорващия за присъждане в негова полза на съдебните разноски /по аргумент на чл.143, ал.1 от АПК. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на М.Т. сумата в размер от 160 лева, от които 150 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева платена държавна такса за разглеждане на спора/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.второ, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед с рег. №з-2281 от 17.08.2011г., издадена от Директора на ОД на МВР-Добрич, обективираща наложена на М.Т., гражданин на Гана, роден на ***г. с ЛНЧ *** принудителна административна мярка – отнемане на правото му на продължително пребиваване в РБългария.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Добрич да заплати в полза на М.Т., гражданин на Гана, роден на ***г. с ЛНЧ *** сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение – 150 лева и платена държавна такса за разглеждане на спора – 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: