Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… гр. Добрич, 05.05.2011 год.
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря С.К. и с участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 58/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от ЕТ “Д.И.” с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, представлявано от управителя Д.И.Т. против решение № 242/ 21.12.2010 год. по НАХД № 375/2010 год. по описа на Районен съд – Балчик, по силата на което е потвърдено наказателно постановление № 10-5339/01.09.2010 год. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че действията на проверяващите органи, в резултат на които е направен изводът за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС, представляват организиран капан по изключително нереден и незаконен начин, недостоен за изпълнение на служебните им задължения.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че нарушителят не е издал изискуемия от закона касов бон, а това как контролните органи ще организират своите проверки не влияе на констатациите им. Настоява първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 10-5339/01.09.2010 год. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на ЕТ “Д.И.” гр.Балчик за нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че на 19.08.2010 год. в 20.50 ч. е извършена проверка на търговски обект-щанд за сувенири, находящ се в гр. Балчик, алея Двореца, стопанисван от търговеца, при която е констатирано, че при извършена контролна покупка от 1 бр. сувенир на стойност 2.00 лв. от орган по приходите – св.Ст.Стоянов не е издаден фискален касов бон от монтирания и въведен в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. Съдът е направил своите фактически изводи въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели (актосъставителя и свидетеля по акта), както и на приложените по делото писмени доказателства : ПИП сер.******/19.08.2010 год., констатациите по който не са оспорени от жалбоподателя, финансов отчет с контролна лента, опис на паричните средства. След преценка на доказателствата по делото е констатирал също така, че процедурата по съставяне на АУАН и НП е спазена. АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, и в двете пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Приел е още, че правната квалификация на деянието чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. По отношение на наложената санкция, съдът е преценил, че административно наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и правилно е определил същата в минималния предвиден от закона размер. Не на последно място е приел, че допуснатото нарушение не би могло да се квалифицира като маловажен случай с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения. Посочил е, че стойността на продажбата от 2 лв. не може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН както предвид вида на обществените отношения, така и с оглед на факта, че се касае за търговски обект – щанд за сувенири, при което характера на дейността в обекта предполага извършваните продажби да са с невисока стойност. Основавайки се на тези свои изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.
Настоящият състав възприема становището на въззивния съд. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. Неоснователно е единственото направено в жалбата възражение относно начина на извършване на проверката от приходната администрация, който приличал повече на нагъл рекет, отколкото на нормална данъчна проверка. ЗАНН, както и специалният ЗДДС не предвиждат някакъв особен ред и правила за извършване на проверките по установяване на административни нарушения, така че изцяло в правомощията на контролните органи е да преценят по какъв начин и с какви средства те ще установят спазването на данъчното законодателство, стига разбира се да следват общите принципи за законност, обективност, служебно начало, самостоятелност и независимост в действията си. В случая е била извършена контролна продажба от проверяващите органи, която не е забранено от закона средство за установяване на факти и обстоятелства от значение за случая и за събиране на доказателства. Освен това проверката е извършена от оправомощени длъжностни лица от приходната администрация и е надлежно документирана с протокол за извършена проверка. Ето защо, настоящият касационен състав не намира, че са налице извършени незаконосъобразни действия от страна на органите по приходите, които да са опорочили направените от тях констатации. ПИП и АУАН се основават на действителните факти от значение за случая и истината за тях е установена с всички необходими и допустими процесуални средства, без да е ограничена възможността на проверяваното лице да упражни процесуалните си права и правото си на защита. Следователно административнонаказващият орган, както и съдът в производството по обжалване на НП, правилно са се съобразили с отразените в акта фактически констатации, въз основа на които са направили обоснования извод за наличие на извършено административно нарушение от страна на търговеца, изразяващо се в неиздаване на касова бележка.
При извършената служебна проверка съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно. Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от касационната инстанция. Нарушението е формално и законът не обвързва извършването му с настъпване на вредоносни последици. Правилно е становището на съда, че стойността на осъществената без касов бон продажба не следва да се взема предвид, когато се преценява налице ли е “маловажен случай” или не. Тази стойност има значение за определяне на размера на наказанието, но не и при преценката дали да се приложи в конкретния случай чл. 28 от ЗАНН или не.
С оглед на гореизложеното настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242/21.12.2010 год. по НАХД № 375/2010 год. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :