Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич , 16.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 562/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производствата е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) .
Образувано е по жалба на “Хаос Инвест” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.М. и В.К., чрез процесуалния представител адвокат М.М., срещу решение на комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, назначена от кмета на Община Каварна в частта му, с която е определен размер на парично обезщетение за засегнатите от сервитут ПИ № 12173.24.141 и ПИ № 12173.24.142, собственост на жалбоподателя – съответно 515 лева и 1048 лева.
Жалбоподателят не е доволен от решението на комисията. Счита, че оспорваното решение е издадено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона. Счита още, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно и необосновано в частта му относно определяне на стойността на паричното обезщетение, като оспорва определения размер на обезщетението, тъй като изготвената пазарна оценка не била справедлива. С жалбата се пледира отмяна на решението и постановяване на съдебно решение, с което да се определи справедлива пазарна цена. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат Радослав Чемширов, поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.
Ответникът по жалбата редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата .
Заинтересована страна “НЕК” ЕАД-гр. София редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Н. оспорва жалбата. Счита, че са спазени изискванията на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката и моли съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна. Представено е и писмено становище вх. № 3431 от 15.11.2011г.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното :
Жалбоподателят е собственик на поземлен имот (ПИ) № 12173.24.141 с обща площ 2243 кв.м. и ПИ №12173.24.142 с обща площ 10736 кв.м., находящи се в с. Вранино, община Каварна.
Оспореното решение на комисията е издадено на основание изискванията на чл. 210 от ЗУТ във връзка с изграждане на трасе на ВЛ-110 кV п/ст “Добрич” – п/ст “Каварна 2” (Маяк) на територията на Община Каварна, което трасе засяга съответно – 0.286 кв.м. от ПИ 12173.24.141 и 0.582 кв.м. от ПИ 12173.24.142, и с което решение се определя размера на паричното обезщетение по чл. 210 от ЗУТ, което ще бъде заплатено на собствениците на поземлени имоти, части от които се засягат трайно от сервитута на трасето. Със Заповед № РД 11-10-48/15.03.2010г. на Областния управител на Област – Добрич е одобрен Подробен устройствен план – Парцеларен план на обект “Въздушна електропроводна линия 110 кV “п/ст Добрич – п/ст Каварна 2” в землищата на общините Добрич, Добричка, Балчик и Каварна /л.73/. С решение № 35/20.01.2011г. /л. 72/, МС на РБ е определил енергийния обект, като обект с национално значение.
С писмо изх. № 06-265-76/21.03.2011г./л.69-71/, НЕК ЕАД-предприятие “Трафоелектроинвест”-гр.София, посочвайки имотите в землищата на територията на община Каварна засегнати от сервитута на обекта, е поискало кмета на Община Каварна да назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ, която да разгледа и одобри предложените пазарни оценки.
Въз основа на направеното искане е издадена заповед № 326/19.05.2011г., подписана от Севинч Касабова-за кмет на Община Каварна, съгласно Заповед № 1568/13.08.2008г. на Кмета на Община Каварна и уведомление № РД-01-1910/13.05.2011г. на Общински съвет гр. Каварна, с която е назначена комисия, която да определи размера на обезщетенията на собственици на имоти върху които ще се постанови сервитутна зона. С протокол от 20.05.2011г. комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, приема решение за определяне на размера на паричните обезщетения, които ще се изплатят на собствениците на засегнатите от трасето имоти. За засегнатата част от ПИ № 12173.24.141 представляваща 0.286 кв.м. от общата площ и за засегнатата част от ПИ № 12173.24.142 представляваща 0.582 кв.м., собственост на жалбоподателя, комисията е определила обезщетение в размер, съответно 515 лева и 1048 лева. Размера на обезщетението е определен от комисията, на база на изготвена от лицензиран оценител пазарна оценка, по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Същата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е срещу годен за оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна относно определения размер на парично обезщетение.
От събраните по делото доказателства е видно, че имотите на жалбоподателя са засегнати от сервитут в полза на енергийно предприятие по смисъла на чл. 64, ал.2, т.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като се касае за прокарване на въздушен електропровод. Този вид сервитут възниква по силата на закона, безсрочен е и в настоящото производство следва да се установи законосъобразно ли е определена стойността на обезщетението.
За учредяване на сервитутното право на преминаване през чужд имот, породено от необходимостта от прокарването на електропровода, съществува определена от законодателя процедура. Процедурата е предвидена като сложен фактически състав, съчетаващ правна уредба в различни закони-Закона за енергетиката (ЗЕ)-чл. 64 и сл. и Закона за устройство на територията (ЗУТ)-чл. 192, чл. 210 и сл., даваща преимущество на договорното начало в отношенията между страните и на принципа на справедливо (по пазарни цени), предварително (след влизане на оценката в сила), обезщетяване на собственика на засегнатия поземлен имот, както и на задължението да се намери най-целесъобразното решение, за да не се наруши установения начин за трайното му ползване. Предприятието, в полза на което се учредява сервитут по чл. 64 от ЗЕ или такъв по § 26 ПЗР на ЗЕ, има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ, на което се издава разрешението за строеж на енергийния обект – чл. 182, ал.2 от ЗУТ, който следва да заплати дължимото обезщетение, а след това може да поиска отразяване на параметрите на установеното право на преминаване в кадастъра, както и вписване на договора, съгласно чл. 192, ал.1 от ЗУТ, или на заповедта по чл. 192, ал.2 от ЗУТ, по партидата на конкретния поземлен имот.
Съгласно чл. 64, ал.6 от ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно ал.3 на същия член, решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.1. Т.е. решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 215 от ЗУТ. В тази връзка, с оглед събраните по делото доказателства, обжалваното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, тъй като е взето от лицата, които кметът е определил за членове на комисията. При служебната проверка за законосъобразност не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.
С оглед оспорването на решението в частта му, с която е определена стойността на паричното обезщетение, дължимо на жалбоподателя, по делото бе допуснато изготвянето на съдебно-икономическа експертиза със задача да определи справедлива пазарна стойност на учредените сервитутни права на имотите с идентификатори 12173.24.141 и 12173.24.142 в землището на с. Вранино, община Каварна, собственост на жалбоподателя. В представената и приета от съда експертиза-неоспорена от страните, вещото лице е приело, че с оглед запазване собствеността върху оценяваните имоти, но предвид налагането на ограничителен режим на ползване, размерът на еднократното парично обезщетение за правото на преминаване се определя чрез капитализиране на разликата между стойността на имота без ограничение и стойността на имота с наложен ограничителен режим на ползване. При определяне стойността на паричното обезщетение вещото лице е отчело както налагането на дългосрочно ограничение при ползването на имотите, така и възможните затруднения при обслужване на съществуващия ветрогенератор. Вземайки под внимание посочените по-горе фактори, вещото лице дава заключение, че справедливата пазарна стойност на учредените сервитутни права /право на преминаване/ през имотите с идентификатори 12173.24.141 и 12173.24.142, общо за двата имота е 29 238 лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице и приема, че действителната стойност на еднократното обезщетение относно двата имота, засегнати от сервитута е тази, посочена от него. Сравнявайки оценките-тази на вещото лице и тази в оспорения акт, съдът намира за неубедителна приетата от комисията стойност на обезщетението, по отношение на двата имота на жалбоподателя. И това е така, тъй като видно от оспорвания акт, комисията е приела прокто-оценка, чието определяне е станало по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи и която оценка не е била съобразена с обстоятелството, че имотите представляват урбанизирана територия за електроенергийно производство, наличието на ветрогенератор, както и на площадка от трошено-каменна настилка. Съгласно чл. 5а от посочената наредба, цените по наредбата са база за определяне на цените на земеделските земи в случаите по чл. 1 – т.е. приложното поле и обхвата на действие на Наредбата са определени в чл. 1 от Наредбата, като не е предвидено нейното приложение за определяне цената на земята и съответно размера на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката. Прилагането на Наредбата е допустимо само за определяне парична равностойност на земеделски земи при учредяване на сервитути /чл.1, т.3/, но в отношенията между държавата и физически или юридически лица, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка доколкото прилагането на Наредбата в хипотезата на чл.1, т.3 е ограничено до сделки между държавата и физически и юридически лица, а в настоящия случай страни по отношението във връзка с възникващите сервитутни права са търговското дружество и общината, определянето на пазарната цена /стойност/ на земята и съответно размера на обезщетението по чл. 64, ал.5 във връзка с чл. 65 от ЗЕ, не може да се извърши по регламентираните в Наредбата критерии и методология.
С оглед изложеното съдът счита, че решението на комисията, прието с протокола от 20.05.2011г. следва да се измени в частта му, с която е определена стойността на обезщетението, дължимо на жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира сторените по делото разноски. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, разноските по делото-държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат-платени от жалбоподателя, следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на“Хаос Инвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.М. и В.К., Решение по протокол от 20.05.2011г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ назначена със Заповед № 326/19.05.2011г. на кмета на Община Каварна, в частта, с която е определена стойността на паричното обезщетение на засегнати от сервитута на нова “ВЛ-110кV п/ст “Добрич” – п/ст “Саварна 2” (Маяк) поземлени имоти, находящи се в землището на с. Вранино, община Каварна – ПИ № 12173.24.141 върху площ от 0.286 дка. и ПИ № 12173.24.142 върху площ от 0.582 дка, собственост на жалбоподателя, като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ по жалба на “Хаос Инвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.М. и В.К., Решение по протокол от 20.05.2011г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 326/19.05.2011г. на кмета на Община Каварна в частта, с която е определена стойността на паричното обезщетение на засегнати от сервитута на нова “ВЛ-110кV п/ст “Добрич” – п/ст “Саварна 2” (Маяк) поземлени имоти, находящи се в землището на с. Вранино, община Каварна – ПИ № 12173.24.141 върху площ от 0.286 дка. и ПИ № 12173.24.142 върху площ от 0.582 дка, собственост на жалбоподателя, в общ размер на 29 238 /двадесет и девет хиляди двеста тридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА Община гр. Каварна да заплати на “Хаос Инвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.М. и В.К., сумата от 4 055.20 лева, представляваща разноски по делото – държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платено възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал.7 от Закона за устройство на територията.
Съдия :