Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.09.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на първи септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №503/2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.118 от КСО във връзка с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от Д.Т.К. *** срещу Решение №17/19.05.2011 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич с което е оставено в сила Разпореждане №327/25.03.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУ “СО” гр. Добрич. С последното е разпоредено на осн. чл.110, ал.3 от КСО Д.К. да възстанови недобросъвестно полученото за периода 13.11.2006 г. – 11.08.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на дете по чл.53, ал.1 от КСО в размер на 1 584,43 лева – главница и лихва в размер на 1420,76 лева от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
В жалбата се твърди, че процесното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Подробно в жалбата са изложени доводи за всяко едно от претендираните основания. Моли се решението да бъде отменено като незаконосъобразно, а с него и потвърденото разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от упълномощения адвокат С. Р., която поддържа подадената жалба. Моли, за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ гр. Добрич, чрез упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт Л Цонева, оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, а решението на Директора на ТП на НОИ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Производството е започнало със Заповед №190/10.03.2011 г. на Директора на РУСО Добрич с която на осн. чл.107 от КСО е наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Д.Т.К. ***, ЕГН **********. При извършване на ревизията е установено, че неправилно са изплатени парични обезщетения за отглеждане на дете до две годишна възраст в нарушение на чл.53, ал.4 от КСО, тъй като детето Николай Живков Комаров е посещавало детско заведение №4 “Щастливо детство” гр. Добрич от м.11.2006 г. до навършване на две годишна възраст 11.08.2007 г. Към ревизионния акт няма приложени справки от детското заведение. С оглед на тази проверка е издадено и Разпореждане №327/25.03.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО Добрич, с което е разпоредено К. да внесе сумите по ревизионен акт за начет №1/15.03.2011 г. в размер главница 1 584,43 лева и лихва върху главницата 1420,76 лева.Разпореждането е било обжалвано по реда на чл.117 от кодекса, пред Директора на ТП на НОИ гр. Добрич. С Решение №17/19.05.2011 г., на Директора на ТП на НОИ Добрич е отхвърлена жалбата.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съдът проверява законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед изискванията на чл.146 от АПК и на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверява същият въз основа на представените от страните доказателства, като не се ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, съдът на основание чл.142, ал.1 от АПК извършва преценка на административния акт в съответствие с материално правните и процесуални разпоредби към момента на издаването му.
Настоящият съдебен състав, счита че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган. Оспорваният административен акт е в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 от АПК.
Но при издаване на процесния административен акт, административният орган не е изяснил обстоятелства, които биха били от значение за правилното и законосъобразно издаване на акта.
Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпросите, дали приемането на дете в държавна или общинска детска ясла е настаняване на това дете в детско заведение по смисъла на чл.53, ал.4 от КСО, което изключва /препятства възникването на или прекратява възникналото/ правото на обезщетение по чл.53, ал.1 от същия кодекс и при неправилно тълкуване на тази разпоредба /чл.53, ал.4/, ако детето е записано и прието в детска ясла, добросъвестна или недобросъвестна е майката при получаването на парично обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО.
Според чл.19 и чл.20 от Наредба №26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите изброени във втората от посочените две разпоредби. В случая няма нито молба /заявление/ от родителите, нито други от изискуемите документи, поради което и не може да се направи обоснован извод, че детето Николай Комаров е настанено по смисъла на чл.53, ал.4 от КСО в детско заведение. Тъй като настаняването на дете в детска ясла има отношение към определени социални права на родителите му, доказването му следва да бъде надлежно удостоверено с документ, издаден от органа по чл.19 от Наредба №26/18.11.2008 г. Съгласно съдебната практика, доколко и за какъв период детето е посещавало детско заведение са въпроси, ирелевантни относно преценката дали то е било настанено в детско заведение. Фактът на настаняването на детето в детско заведение не е надлежно доказан от административния орган /арг. от чл.170 АПК/, а само когато е налице този преюдициален факт – настаняване на детето в детско заведение, майката няма право на обезщетение по чл.53 от КСО. Без наличието на доказателства за настаняване на детето, издаденият административен акт е немотивиран и противоречи на материалния закон.
Съдът следва да отбележи, че изразът “настаняване” намира употреба в Закона за закрила на детето и свързаните с него ЗСПД и ЗМВР. Всички случаи предоставят невъзможност на родителите да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своите деца в рамките на неговата семейна среда за определен период от време, а именно свързва се с извеждане на детето от семейната среда като мярка за неговата закрила. Като също така се има предвид отглеждане на детето в детско заведение изцяло за сметка на държавния бюджет и при пълно прекъсване на връзката между родител и дете.
Другото възражение, направено от жалбоподателката, че детските ясли не са посочени сред детските заведения преди 01.07.2010 г. също е основателно: С-но чл.118 от Закона за здравето “За подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физически и психическо развитие се създават детски ясли и детски кухни”, а ал.2 продължава “детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст”. А според Наредбата, “ …детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни заведения ….Детските ясли подпомагат родителите за отглеждането и възпитаването на здрави и добре развити деца…”, т.е. детските ясли не са детско заведение, а форма за подпомагане на отглеждането на дете до 3-годишна възраст, за която родителите заплащат определена такса. Видно и от представеното Удостоверение от Агенция по вписвания е, че основната дейност на ясла “Щастливо детство” е дейност на заведения за социални услуги без настаняване.
Съгласно действащата към момента редакция на чл.53, ал.4 от КСО, детските ясли не са посочени сред детските заведения, настаняването в които е отрицателно условие за получаване на обезщетение от майката. Това законодателно решение произтича от факта, че по принцип до тогава яслите не са считани за детски заведения. Законодателят, както бе посочено по-горе урежда в съвсем различни нормативни актове материята за детските заведения и за яслите. Детските заведения – детски градини, училища и т.н. са законодателно уредени в Закона за народната просвета, като част от системата на образованието в Република България. Едва с изричното посочване от законодателя на яслите в законовия текст на чл.53 КСО, те де юре се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст и относно настаняване на дете в ясла. Тъй като действието на законите е занапред, може да се търси възстановяване на платено обезщетение, след датата на влизане в сила на изменението на КСО – т.е. след 01.07.2010 г., когато яслите са добавени в законовия текст.Видно от издаденото решение обаче, това законово положение не е съобразено от административния орган и издаденият акт противоречи на материалния закон.
В текста на самата декларация по чл.62, ал.1 от НРВПО, която е попълнила жалбоподателката изрично е вписано, че детето не следва да е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, т.е към 02.12.2005 г. в декларацията изрично е вписано пълна държавна издръжка, което безспорно не обхваща детската ясла.
Съгласно чл.5 от НИИПОПДОО, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 и 54 от КСО се изплащат въз основа на заявление – декларация от осигуреното лице по образец, съгласно приложение 3 и приложение №4 със задължително попълнените данни от осигурителя относно правото на парично обезщетение. Преценката за наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение се извършва от длъжностното лице на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. По силата на чл.40, ал.3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че заявителят няма право на парично обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице издава разпореждане за отказ. Изплащането въз основа на заявление-декларация със задължително попълнени данни относно правото на заявителя, не освобождава административния орган от задължението му по чл.35 от АПК да изясни всички правнорелевантни обстоятелства и да прецени наличието на придобито от заявителя материално право, за да осигури издаването на законосъобразен административен акт. Компетентността за преценка на материалноправните основания, осигурителният орган е бил длъжен да извърши служебна проверка относно дължимостта им. Още повече, че в конкретния казус през 2008 г. е извършена ревизия на работодателя на жалбоподателката Д.К. – ЕТ “ВАНЯ-Н-92- И. К.”*** за периода 01.01.2000 г. до 30.04.2008 г. /т.е. ревизията обхваща и настоящия период/ и никъде не е направен извод, че има извършено нарушение от Д.К. или от работодателя й при изтегляне на майчинството. Т.е в момента се извършва втора ревизия за период, който е бил ревизиран от ответника, което е в нарушение на принципите на правото и на целта на закона. Настоящата проверка е извършена след четири години, което сочи за недобросъвестно изпълнение на служебни задължения от страна на органите на РУСО и превантивно упражняване на дадените им законови правомощия за търсене на възстановяване на суми.
Изхождайки от целта на закона, настоящият състав счита, че с постановения акт, административният орган засяга правата на майките извън необходимото за целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерността, който намира опора и в изискването към административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Нарушението на този принцип при издаването на оспореният акт е видно от факта, че контролните органи на НОИ не са упражнили своите правомощия, съобразно изискванията на чл.6, ал1. от АПК. И както по-нагоре бе посочено, макар, че органите на НОИ да разполагат с контролни правомощия относно наличието на материалноправни основания за изплащане, респективно за получаване от осигурените лица на съответни плащания, в конкретния случай такава проверка е извършена след четири годишен период от време, което навежда на извода, че в случая не се касае за регулярно упражняване на контролни функции на органите на НОИ.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че нито в акта за начет, нито в разпореждането се съдържат мотиви за внасянето на определената сума. Това е сторено едва с Решението на Директора на РУСО Добрич, което също е процесуално нарушение, което макар да не е съществено, ведно с другите нарушения на производствените правила води до неговата неправилност.
И не на последно място за пълнота на изложението, съдът счита, че следва да отбележи, че органа не е представил доказателства за това как е определил дължимата сума и начислената лихва върху нея, което се явява нарушение на процесуалните правила.
Предвид посоченото, Решение №17/19.05.2011 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Добрич с което е потвърдено Разпореждане №327/25.03.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУ “СО” гр. Добрич с което на осн. чл.110, ал.3 от КСО на Д.Т.К. е разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет №1/15.03.2011 г. в общ размер 3 005,19 лева, като главница в размер на 1 584,43 лева и лихва върху главницата 1 420,76 лева е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №17/19.05.2011 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Добрич с което е потвърдено Разпореждане №327/25.03.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУ “СО” гр. Добрич с което на осн. чл.110, ал.3 от КСО на Д.Т.К. е разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет №1/15.03.2011 г. в общ размер 3 005,19 лева, като главница в размер на 1 584,43 лева и лихва върху главницата 1 420,76 лева е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
ВРЪЩА административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: