Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 13. 07. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА к. адм. д. № 422/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1580/ 16. 06. 2011 год. на ДАС, подадена от Д.Д. ***, чрез адв. Р.К.К.,*** срещу Решение № 30/ 27. 04. 2011 год. по нахд № 222/ 2011 год. на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 4113/ 10 от 28. 12. 2010 год. на Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР гр. Добрич, с което на Д.Д.Д. за нарушение по чл. 6 т. 1 предл. 2; чл. 137а ал. 1 предл. 1 и чл. 104а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183 ал. 4 т. 3 предл. 1, чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. 1 и чл. 183 ал. 4 т. 6 предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер на по 50 лв. /петдесет лева/ за всяко от нарушенията и на основание Наредба Із – 1959 на МВР е постановено да се отнемат общо 22 контролни точки.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Според процесуалния представител на жалбоподателя съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, тъй като не е допустимо чрез тях да се установяват факти, които следва да фигурират в АУАН и НП. Неправилно съдът не е отчел приетата като доказателство служебна бележка относно факта, че водачът страда от хипертония, което изпълнява изискванията на чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП и съответно не е отменил НП в тази му част. Сочи, че никъде не е записано изискването, че за доказване на “физическото състояние” по смисъла на закона следва да е налице произнасяне на ТЕЛК. Моли да се отмени съдебното решение и респективно да бъде отменено и НП изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. К. в нарочно писмено становище заявява, че поддържа жалбата, излага отново своите доводи, настоява, че НП не отговаря на изискванията за валидност. Твърди, че съдът е следвало да кредитира медицинската бележка за физическото състояние на водача и моли да бъде отменено НП изцяло.
Ответникът – Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Добрич не взема становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по изложени в нея основания.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 4113/ 10 от 28. 12. 2010 год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на Д.Д.Д. за нарушение по чл. 6 т. 1 предл. 2; чл. 137а ал. 1 предл. 1 и чл. 104а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН , чл. 183 ал. 4 т. 3 предл. 1; чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. 1 и чл. 183 ал. 4 т. 6 предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер на по 50 лв. /петдесет лева/, за това че на 20. 12. 2010 г. около 10. 00 часа, в град Добрич, бул. Добруджа (9-ти септември) като водач на МПС – лек с рег. № Тх 01 84 МХ, управлявайки лек автомобил Форд Транзит, извършва маневра ляв завой преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим; не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван; използва мобилен телефон по време на управление без устройство за свободни ръце.
Предмет на обжалване в производството пред ДРС е наказателното постановление изцяло. Жалбоподателят оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като притежава и представя с жалбата медицинска бележка, съгласно която физическото му състояние не позволява да поставя обезопасителен колан. Настоява, че не е говорил по мобилния си телефон в движение, защото това било невъзможно, а сторил това едва, след като спрял. По отношение преминаването на червен светофар заявява, че е възможно да е станало това, тъй като сигнализацията на съответното кръстовище е нелогична, но той не е съзнавал това нарушение, поради което не може да се говори за вина в различните й форми. Счита, че АУАН и НП страдат от съществен порок поради факта, че според него не е уточнено мястото на извършване на нарушението.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счел е, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП, т. е. че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, с оглед на което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е обсъдил всяко едно от възраженията на жалбоподателя, като е изложил своите мотиви защо не ги приема. Така постановеното съдебно решение според настоящия състав е правилно и законосъобразно с изключение на частта, в която се потвърждава НП относно задължението за поставяне на обезопасителен колан. Това е така, защото:
Съдът е анализирал обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, и правилно е приел, че при тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП на това основание. Жалбоподателят излага свои доводи относно оспорване мястото на нарушението, осъществяване на разговор по мобилния телефон без устройство за свободни ръце, несъобразяване със светлинните сигнали, но не представя никакви доказателства в тази насока. В този смисъл АУАН запазва своята презумптивна доказателствена сила, която по отношение на тези нарушения не е оборена от жалбоподателя.
Същевременно до провеждане на съдебното производство на административнонаказващия орган не е бил известен фактът за наличието на медицинската бележка, издадена от ДКЦ І “Света Клементина” Варна. Водачът не е възразил за наличието й при съставяне на АУАН, нито е сторил това в тридневния срок за възражение. В този смисъл е нямало как административнонаказващият орган да се съобрази с неизвестен нему факт. Съдът обаче е длъжен в производството пред него да прецени всички факти и обстоятелства от значение за ангажиране административнонаказа – телната отговорност на водача. Той е приел медицинската бележка като доказателство, но я е игнорирал с мотива, че е необходимо решение на ТЕЛК за установяване на физическото състояние на лицето. Нито в ЗДвП, нито в ППЗДвП е налице изискване как следва да се установява това физическо състояние, и след като в съдебно заседание е представена медицинската бележка, не е оспорена от Началника на Сектор “ПП” към ОДМВР Добрич, то тя има силата на валиден официален документ. Този документ изключва за съответното лице задължението за поставяне на обезопасителен колан по силата на чл. 137а ал. 2 т. 2 от ЗДвП. Като е приел противното, съдът е постановил своето решение в противоречие с материалния закон, което налага отмяната на съдебното решение като неправилно и респ. отмяна на НП в тази му част, като съответно не следва да се отнемат и на основание Наредба Із – 1959 на МВР 8 контролни точки.
В останалата част жалбата се явява неоснователна, като следва да се обърне внимание, че касационните жалби се разглеждат съгласно чл. 63 ЗАНН от Административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно чл. 348 НПК решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това основание.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 30/ 27. 04. 2011 год. по нахд № 222/ 2011 год. на ДРС, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 4113/ 10 от 28. 12. 2010 год. на Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР гр. Добрич, с което на Д.Д.Д. за нарушение по чл. 137а ал. 1 предл. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. 1 от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4113/ 10 от 28. 12. 2010 год. на Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР гр. Добрич, в частта в която на Д.Д.Д. за нарушение по чл. 137а ал. 1 предл. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. 1 от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.