Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 29.07.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. №353/2011 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.26, ал.9 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на Е.А.Д. – гражданин на Руската федерация с настоящ адрес село Оброчище, общ. Балчик, област Добрич срещу Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, рег. №****3/10.05.2011г., постановен от Началника на група “Миграция” при ОД на МВР-Добрич, с който е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя и е определен 14-дневен срок от датата на връчване на отказа за напускане на страната. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като административният орган е изискал представяне на доказателства за да се промени основанието, въз основа на което да получи разрешение за пребиваване, което е в противоречие на забраната по чл.27, ал.1 от ЗЧРБ. Сочи се, че посоченото в отказа правно основание за издаването му чл.141б, ал.1, т.1 от ППЗМВР касае краткосрочното и дългосрочното пребиваване, но не и продължителното. Изтъква се, че Законът за изменение и допълнение на ЗЧРБ, влязъл в сила на 01.02.2011г. няма обратно действие. Иска се отмяна на оспорения акт и да се задължи органът да продължи срока на пребиваване на Д..
Ответникът – Началника на група “Миграция” при ОД на МВР-Добрич, чрез процесуалния си представител юриск. М.Желев, в хода на делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на отказа, предвид отмяната на чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ и изрично предвидената в чл.27, ал.1 от ЗЧРБ възможност да се продължат сроковете за пребиваване по изключение на друго основание, например заболяване, лечение, каквото основание не е посочено от Д.. Обстоятелството, че жалбоподателката има пари на влог не обосновава, според ответника, извод, че е налице инвестиция по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и като подадена от заинтересовано лице, адресат на административния акт. Видно от отразеното върху самия отказ, оспорващият е уведомен за акта на 10.05.2011г., от което следва, че настоящата жалба, подадена на 25.05.2011г. /24 май е празничен ден/ е в законоустановения срок /чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.26, ал.9 от ЗЧРБ/. Жалбата е допустима и като насочена срещу годен за оспорване акт /по арг. на чл.26, ал.9 от ЗЧРБ/.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено следното:
С Молба с вх.№8804 от 29.03.2011г. и Заявление от 17.03.2011г. жалбоподателят е поискал продължаване срока на продължително пребиваване на чужденец в Република България за срок до шест месеца поради шзвэршена пряка инвестиция. Към молбата си жалбоподателят е приложил удостоверение от Агенция по вписвания, банково удостоверение, нотариален акт и копие на паспорта си. В хода на административното производство, със Съобщение рег. №17751/08.04.2011г. /получено от Д. на 08.04.2011г./, Началникът на група “Миграция” при ОД на МВР Добрич указва на Е.Д., че за получаване на разрешение за продължително пребиваване следва лицето да отговаря на едно от условията на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ и предвид отмяната на т.11 на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ, е удължен до 08.05.2011г. срокът на разглеждане на заявлението на основание чл.24, ал.3 от с.з., поради правна сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи. На 10.05.2011 г. след непредставяне на допълнителни документи, даващи право за кандидатстване за пребиваване в РБългария, Началникът на група “Миграция” е издал Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България с рег. №22333/10.05.2011г. Посочените от органа фактически основания за постановяване на отказа са отмяната на чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ, на което основание е било разрешено продължително пребиваване на Д. със срок до 08.04.2011г., наличието на уведомяване за отмяната и непредставянето на допълнителни документи, даващи право на кандидатстване за пребиваване в РБ. В отказа е визирано, че на Д. е било разрешено продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ /отм./ със срок до 08.04.2011г. Правните основания за издаване на отказа, посочени от органа са чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, чл.90, т.3 от ЗМВР, чл.141б, ал.1, т.1 от ППЗМВР и заповед №З-433/28.01.2010г. на Директора на ОД на МВР Добрич.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.141б, ал.1, т.2 от ППЗЧРБ, материалната компетентност за продължаване срока на пребиваване на чужденците в РБ принадлежи на директора на дирекция “Миграция”, директорите на ОД на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед Рег.№З-433/28.01.2010г. на Директора на ОД на МВР Добрич, Началникът на група “Миграция” е оправомощен на основание чл.30, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР и чл.141б от Правилника за прилагане на ЗМВР да продължава срока на пребиваване на чужденците в Република България.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за постановяване на поканата, и предвид това, че от тези фактически основания стават ясни юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и с оглед наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на оспорения акт. Неоснователно жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като посоченото в него разпоредба на чл.141б, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на ЗМВР е неотносима към продължаване срока на пребиваване. Действително, не в чл.141б, ал.1, т.1, а в т.2 на същата разпоредба от ППЗМВР е посочена компетентността на директорите на ОД на ВМВР или оправомощените от тях лица да продължават срока на пребиваване на чужденците в РБ. Следва да се отбележи обаче, че неправилното посочване на правното основание за издаване на административен акт не влече незаконосъобразността му. В случая става въпрос за норма по отношение на компетентността на автора на акта /наличието на каквато компетентност се установява безспорно по делото/, а и актът се позовава на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, която разпоредба е правното основание за издаване му.
Съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в ЗЧРБ, ППЗЧРБ и АПК при издаване на отказа, съдът не констатира.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът намира следното:
По реда на ЗЧРБ на Д. преди това е разрешено продължително пребиваване със срок до 08.04.2011г. на основание чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ /отм./, според която разпоредба разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 от с.з. и извършват дейност по Закона за насърчаване на инвестициите. Видно от приетия като доказателство паспорт на жалбоподателката, двете издадени й визи са с изтекъл срок. В бр.9 от 28.01.2011г. на ДВ е публикуван ЗИД на ЗЧРБ /в сила от 01.02.2011г./, с който се отменя т.11 на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ. Предвид изложеното, извършването на дейност по Закона за насърчаване на инвестициите е отпаднало като основание за продължаване на срока за пребиваване. Молбата на Д. за продължаване на срока за пребиваването й в РБ е от дата 29.03.2011г., т.е. действащата редакция на ЗЧРБ не предвижда възможност за продължаване на срока на основание чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ. Следва да се посочи, че не съществува преходна разпоредба в ЗЧРБ, която да дава възможност за продължаване на срока за пребиваване на чужденци в РБ, на които е било вече разрешавано пребиваване на основание отменената разпоредба на чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ. Предвид изложеното неоснователно е възражението на жалбоподателя в този аспект. Доводите, които жалбоподателят извлича от Решение №11 от 09.07.1996г. на Конституционния съд по дело №10 от същата година, не влияят на направения от съда извод. В настоящия казус не става въпрос за законодателна промяна на основанията за реализиране на вече съществуващо право, а за отмяна на правна норма, регламентираща възникването на правото на продължително пребиваване, съответно на правото на продължаване на срока на това пребиваване. В този смисъл не е налице заварено положение, спрямо което да не е приложима новата редакция на ЗЧРБ. Налице е образувано ново и самостоятелно административно производство, което е инициирано от Д. след отмяната на чл.24, ал.1, т.11 от ЗЧРБ.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЧРБ продължаването на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24 се отказва. Тълкувайки граматически правната норма, настоящият състав намира, че изразът “отказва се” /а не например “може да откаже”/ налага извод, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. той не разполага с избор между юридически равностойни варианти, а има само една възможност, която следва да избере. Административният орган, в тези случаи прави само проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и следва да действа по нормативно предписания му начин. Казано по друг начин, административният орган извършва само констатация относно материалното съществуване на фактите. В конкретния по делото случай, административният орган е приел, че Д. не отговаря на условията по чл.24 от ЗЧРБ и е отказал издаване на разрешение за продължително й пребиваване, така както разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ го задължава.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че предвид направената от нея пряка инвестиция в Република България /закупуване на имот от дружество, в което Д. е съдружник/, следва да бъде признат за инвеститор по Закона за инвестиците и на това основание да му бъде издадено ново удостоверение за продължително пребиваване. Без значение за издаване на оспорения отказ е дали е налице инвестиция от страна на жалбоподателя, доколкото в чл.24, ал.1 от ЗЧРБ не съществува такова основание за продължаване на срока на продължително пребиваване. Направената от жалбоподателя инвестиция и развиваната от нея дейност би имала значение за да получи разрешение за постоянно пребиване по чл.25, ал.1, т.13 от ЗЧРБ /каквото постоянно пребиваване не е поискано/, и то само ако е налице сертификация по реда на Закона за насърчаване на инвестициите /каквито данни по делото липсват/. Инвестиция е дългосрочното влагане на парични средства или капитали за придобиване на финансови инструменти или други активи, с цел да се постигнат печеливши възвращения във формата на лихва, доход или повишаване на стойността на инструмента. Дружеството, в което е съдружник жалбоподателят има капитал от няколко хиляди лева, но това е дружествен капитал, а не инвестиция. Закупуването на имот само по себе си, също не представлява извършване на дейност по Закона за насърчаване на инвестициите, като следва да се отбележи, че сертификат по ЗНИ не се издава, за да се удостовери извършена вече инвестиция, а е акт на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с които се дава възможност на инвеститори, осъществяващи значими по размер инвестиции да ползват редица насърчителни мерки. Самото осъществяване на търговска дейност /посредством регистрираното търговско дружество “Ладия”ООД/, може да представлява основание за продължаване на срока за пребиваване на чужденеца по аргумент на чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, но при условие, че в резултат на тази осъществявана дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. В този аспект, в хода на делото изрично е заявено от страна на жалбоподателя, че не са налице разкрити въобще работни места в рамките на осъществявана от дружеството дейност.
Неоснователно е и възражението, че органът принуждава жалбоподателя да наруши чл.27, ал.1 от ЗЧРБ, тъй като там изрично е казано, че “на чужденците влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание”. Посочената норма въвежда едно изключение и то е “когато държавния интерес налага това и при извънредни обстоятелства”. Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗЧРБ “Извънредни обстоятелства” са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати. В този смисъл правилно органът е дал възможност на Д. да представи допълнителни доказателства с оглед установяване евентуално наличието на извънредни обстоятелства, които да обосновават продължаване на срока на продължителното й пребиваване в РБ. Фактът, че извън посоченото в молбата си от 29.03.2011г. основание за продължаване на срока за пребиваване, а именно “извършена пряка инвестиция”, Д. не е ангажирала в рамките на административното производство други документи, които да влекат извод, че следва да се уважи искането й, обосновава извод, че правилно е направен отказ за продължаване на срока й за пребиваване. Следва да се отбележи, че не е налице в случая задължение за административния орган да изследва наличието на всички посочени в чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ основания за разрешаване продължаването на срока на пребиваване на Д.. Спецификата на това производство предполага именно чужденецът да посочи на какво фактическо основание иска продължаване на срока на пребиваването си. Административният орган е обвързан и дължи произнасяне само и единствено по отношение на заявеното фактическо основание, и дори да установи наличието на друго основание /извън извънредните обстоятелства/ не може да се произнася свръх искането на заявителя.
В случая въпрос на оперативна самостоятелност на органа е дали да упражни правомощието си по чл.12, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Според посочената разпоредба, когато чужденецът не притежава виза “тип Д” – за дългосрочно пребиваване, органите на Дирекция “Миграция” в МВР след съгласуване с Дирекция “Консулски отношения” в МВР могат да продължат срока на пребиваване или да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства срещу представен документ за платена такса. Доколкото не е налице очевидна индиция продължителното пребиваване на Д. да се налага от държавен интерес и предвид непозоваването й на някакви извънредни обстоятелства, съдът намира, че правилно и в съответствие с конкретното й искане, с принципа за съразмерност и целта на закона не е задействана цитираната процедура.
Настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ е постановен в съответствие с целта на ЗЧРБ, с който закон са определени условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основанията, посочени в чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК, респ. оспорването следва да се отхвърли, тъй като актът е законосъобразен.
Изходът на делото е основание да се уважи искането на ответника за присъждане в негова полза на съдебните разноски /по аргумент на чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл.8 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Добрич сумата в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.Д. – гражданин на Руската федерация, родена на ***г., ЛНЧ ******, с настоящ адрес село Оброчище, общ. Балчик, област Добрич срещу Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, рег. №22333/10.05.2011г., постановен от Началника на група “Миграция” при ОД на МВР-Добрич, с който е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя и е определен 14-дневен срок от датата на връчване на отказа за напускане на страната.
ОСЪЖДА Е.А.Д. – гражданин на Руската федерация, родена на ***г., ЛНЧ ******, с настоящ адрес село Оброчище, общ. Балчик, област Добрич да заплати в полза на ОД на МВР-Добрич сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: