Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на първи юли, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Нели Каменска административно дело № 309 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на М.Н.К. *** срещу решение № 18/11.05.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 337/28.03.2011г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич.
Жалбоподателката не е съгласна с решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич. Счита, че доколкото в разпореждането липсвали мотиви, същото било нищожен акт, нищожно било и решението на директора на ТП на НОИ оставящо в сила оспореното разпореждане. Алтернативно, счита решението за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с нормата на чл.53, ал.4 от КСО. Твърди, че сумите за отглеждане на двете деца до 2 годишна възраст са добросъвестно получени, тъй като едва с промяната на чл.53, ал.4 от КСО, публ. ДВ бр.100/2010г. в сила от 01.01.2011г. е добавен изразът “включително и детски ясли”. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ю.О. поддържа жалбата си и моли решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. От доказателствата по делото се установявало по безспорен начин, че и двете деца на жалбоподателката са били записани в детска ясла, поради което на майката не се е полагало парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. “Детско заведение” било понятие, в което се включва и “детска ясла”, според установената практика на ВАС по идентични спорове.
Административен съд гр.Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, намира следното :
Началото на административното производство е сложено с издаването на заповед № 223/18.03.2011г. от директора на ТП на НОИ гр.Добрич за извършване на частична финансова ревизия на М.К. за периода 01.09.2006г.-30.06.2009г. Видно от съставения в хода на ревизията ревизионен акт № 1/18.03.2011г. срещу жалбоподателката за ревизирания период се установило неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на двете й деца по Справка № 1 в размер на 994,43 лв. В ревизионния акт е посочена и дължимата лихва върху главницата към 18.03.2011г. в размер на 776,97лв. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателката, която е подала възражение с вх. № 1948/24.03.2011г. Въз основа на констатациите в акта, началникът на отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич е издал разпореждане № 337/28.03.2011г. С разпореждането жалбоподателката е задължена да погаси сумата от 1771,40 лв., от която 994,43 лв.- главница и 776,97 лв. -лихва, установени като дължими въз основа на ревизионен акт за начет № 1/18.03.2011г. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 01.04.2011г., видно от представеното по делото известие за доставяне, л.45. Жалбоподателката се е възползвала от правото си и на 13.04.2011г е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ гр..Добрич.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението с № 18/11.05.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставено в сила разпореждане № 337/28.03.2011г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич.
В оспореното решение ответникът е приел, че в ревизирания период жалбоподателката неправомерно, в нарушение на чл.53, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, е получавала парично обезщетение за отглеждане двете си деца до 2 г. възраст, поради това че за периода 04.09.2006г. до 04.01.2007г. детето К.З.З., ЕГН ********** било настанено в детска ясла и за периода 16.04.2009г. до 31.05.2009г. детето, Н.З.З., ЕГН ********** също бил настанено в детска ясла. В мотивите на оспореното решение е прието също, че сумите се явяват недобросъвестно получени, понеже жалбоподателката не е уведомила своевременно работодателя си за настъпили промени в обстоятелствата по чл.14, ал.1 от НИИПОПДОО. За доказване на фактите, приети за установени в оспорения административен акт, ответникът представя справка за извършените разходи по дата на платежно искане от 01.01.2006г. до 17.03.2011г. / л.28/ и справка за суми по ЕГН и типове документи и е видно, че на жалбоподателката са били превеждани суми от ДОО . По делото не се спори, че паричното обезщетение за отглеждане на двете деца е получено в размерите, посочени от ответника. Видно от 2 броя служебни бележка / л.39-40/, издадени от директора на детска ясла “Радост”№ 2 в гр.Добрич на 21.03.2011г. детето, К.З.З., е посещавало детската ясла през 2006г., както следва: м.септември -17 дни, м.октомври -15 дни, месец ноември -13 дни и м.декември – 14 дни, а детето, Н.З.З., е посещавал детската ясла през м.април 2009г. – 9 дни и през м.май 2009г. – 15 дни. Обстоятелството, че двете деца са посещавали в посочения период детската ясла в гр.Добрич се потвърждава и от представените от кмета на Община гр.Добрич два броя списъци на децата, приети в детска ясла “Радост” № 2 за процесния период.
От изисканите от директора на детската ясла писмени доказателства е видно, че жалбоподателката е подала необходимите документи за приемане на двете деца в детската ясла. По делото не се спори между страните, че за ревизирания период жалбоподателката е била осигурена за социалния риск ”майчинство”.
При така установената фактическа обстановка, по която страните не спорят, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок и е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Спорът между страните е изцяло правен – имала ли е жалбоподателката право на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2 –годишна възраст за времето от 04.09.2006г. до 04.01.2007г. и за времето от 16.04.2009г. до 31.05.2009г., когато децата й К.З.З. и Нейчо Златинов Златев са посещавали детската ясла.
На основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извърши цялостна проверка на оспорения административен акт, при която намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установеното в Кодекса за социално осигуряване административно производство.
Решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е мотивирано и отговаря на изискванията за форма на акта по чл.59 от АПК.
При проверка за материалната законосъобразност на акта съдът намира, че същият е постановен в нарушение на материалния закон – чл.53, ал.4 от КСО, в редакцията й, публ. ДВ бр.68/2006г., действала за процесния период и целта на закона преди изменението му, публ. в ДВ бр.100/2010г.. Съображенията за това са следните:
Правото на обезщетение за отглеждане на малко дете е уредено в чл.52а и сл. от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл.52а от Кодекса осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Това право възниква, когато осигуреното лице, в случая майката лично отглежда детето си и не го е настанила в детско заведение. Съгласно чл.53, ал.4 от КСО в редакцията му, публ. ДВ бр.68/2006г., парично обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение.
До 22.08.2006г., в хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, са посочени три юридически факти, чието осъществяване прекратява правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, а те са: смърт на детето, даване на детето за осиновяване, настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО е направено изменение, в резултат на което изразът “изплащането на паричното обезщетение се прекратява при” е заменен с израза “паричното обезщетение не се изплаща при” и всичките релевантни факти са формулирани от законодателя така: смърт на детето; даване на детето за осиновяване; настаняване на детето в детско заведение; отглеждане на детето от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
За да постанови решението си ответникът е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че с изменението с ДВ бр.68/2006г. на чл. 53, ал. 4 КСО се въвежда различно от досегашното правило в смисъл, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно – или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето.
Настоящият състав на съда намира това тълкуване на разпоредбата на чл.53, ал.4 от КСО /застъпено и в практиката на ВАС по идентични спорове/ за неправилно по следните съображения:
С изменението на нормата, извършено с § 4 от ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006г.) законодателят не е изразил изрично воля, която да дава повод за подобно тълкуване на закона, т.е. подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна да бъде алтернативно – или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето. Дълго време волята на законодателя не е била тълкувана по този начин – факт, който се потвърждава от бездействието на контролните органи, считано от влизането в сила на изменението на 22.08.2006г. до началото на 2010г., когато срещу майките, осигурени за този социален риск, започват да се образуват първите административни производства.
Волята на законодателя е ясно изразена едва с промяната на чл.53, ал.4 от КСО, публ. ДВ бр.100/2010г., в сила от 01.01.2011г., осъществена извън ревизирания период. Нормата след промяната гласи, че обезщетението не се дължи при настаняване на детето в детско заведение, вкл. и в детски ясли. Ако волята на законодателя е била такава и преди извършване на тази промяна означава, че добавянето на детски ясли към текста на чл.53, ал.4 от КСО е безсмислено и неоправдано.
Административният орган е приел, че записването и посещаването от детето на детска ясла се приравнява на настаняване в детско заведение. Нормата на чл.53, ал.4 от КСО, преди изменението ДВ бр.100/2010г. не приравнява детските ясли с детските заведения. Детската ясла като социално звено за дневни грижи за малки деца, се различава от детското заведение с денонощен престой, което е създадено за цялостно заместване на родителските грижи. Записването на детето в детска ясла с дневен престой, където се полагат дневни грижи за малки деца, не е свързано с настаняване на дете в детско заведение. Това е така, защото българското законодателство различава детските заведения, в които се настаняват деца са отглеждане с цел цялостно заместване на родителските грижи от детските ясли, които само подпомагат майката/семейството при отглеждане на детето. Изразът “настаняване” намира употреба в Закона за закрила на детето и свързаните с него ЗСПД и ЗМВР. Терминът “настаняване” е свързан с невъзможност на родителите да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своите деца в рамките на неговата семейна среда за определен период от време. Според съда този термин е свързан с отглеждане на детето в детско заведение изцяло за сметка на държавния бюджет и при пълно прекъсване на връзката между родител и дете.
В различни нормативни актове е уредена материята за детските заведения и за детските ясли. Детските заведения – детски градини, училища и т.н. са законодателно уредени в Закона за народната просвета, като част от системата на образованието в Република България Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. А според чл.118 от Закона за здравето, детската ясла се създава с цел подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физически и психическо развитие. По този начин законодателят е разграничил детското заведение, като институция, която изцяло замества семейството от детската ясла като социално заведение за подпомагане на семейството.
Следователно детската ясла не е “детско заведение” по см. на чл.53, ал.4 от КСО, в редакцията му ДВ бр.68/2006г., а икономическа организация за подпомагане отглеждането на дете до 3-годишна възраст, за която родителите заплащат определена такса.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на съда, че според редакцията на нормата на чл.53, ал.4 от КСО, ДВ, бр. 68 от 22.08.2006г., действала за процесния период, приемането на дете в детска ясла не следва да се приравнява с настаняване на дете в детско заведение. Едва с изричното посочване от законодателя на яслите в законовия текст на чл.53, ал.4 КСО в сила от 01.01.2011г., записването на детето в детска ясла води до лишаване на майката от правото да получи обезщетение за отглеждането му до навършване на 2 години.
Тъй като изменението няма обратно действие, понеже отрича съществуването на признато и реализирано по предишния закон субективно право, може да се търси възстановяване на обезщетения, изплатени след датата на влизането му в сила, т.е. след 01.07.2010 г., когато яслите са добавени в законовия текст.
Видно от оспореното решение, тези законови положения не са съобразени от административния орган. Актът му е постановен в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл.53, ал.4 от КСО, ДВ бр.68/2006г.
В резултат от изложеното по-горе, съдът намира жалбата за основателна, тъй като изплатеното обезщетение на М. Нейчевна К. за отглеждане на двете й деца до 2 – годишна възраст не е било недължимо. Решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добрички административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18/11.05.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него разпореждане № 337/28.03.2011г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска