Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 22. 07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря И.Д. изслуша докладваното от председателя административно дело № 235/ 2011 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 216 ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Н. Р.-Г., ЕГН **********,***, против Писмо изх. № ВН – 29 – 00 – 047/ 14. 01. 2011 год. на Началник РДНСК Североизточен район, с което на основание чл. 216 ал. 5 във връзка с чл. 149 ал. 3 от Закона за устройство на територията е отхвърлена като недопустима депозираната от Д.Н. Р.-Г. жалба срещу Писмо изх. № УТ – 23. 2 – 31/ 09. 11. 2010 год. на Главния архитект на Община Аксаково /л. 43/
Жалбоподателката настоява, че е налице изричен отказ на Главния архитект на Община Аксаково да издаде разрешение за строеж, който отказ е обективиран в писмо изх. № УТ – 23. 2 – 31/ 3 от 9. 11. 2010 г. Сочи, че счита този отказ за изричен, тъй като молба за издаване на разрешение за строеж е внесена едновременно с искането за одобряване на инвестиционните проекти /05. 11. 2010 г./, придружени с комплексен доклад на НСН. Обръща внимание, че в това писмо е указано, че инвестиционните проекти са одобрени, поради което срокът за произнасяне по искането за издаване на разрешение за строеж съобразно чл. 148 ал. 4 ЗУТ е изтекъл на 12. 11. 2010 г. Счита, че материализираните в писмото изявления на Главния архитект правят възможна преценката на законосъобразност на отказа от страна на началника на РДНСК – СИР, който неправилно според жалбоподателката е приел, че изискването за представяне на съгласие от собственика на съседния имот представлява указание относно комплектоването на документите, необходими за издаване на разрешението за строеж. Сочи, че въпросът дали такова съгласие е необходимо, е въпрос по съществото на спора и следва да получи отговор в производството по ревизия на отказа на Главния архитект да издаде разрешение за строеж. Твърди, че независимо от това дали неиздаването на Разрешение за строеж ще бъде квалифицирано като изричен или мълчалив отказ, то и в двата случая началникът на РДНСК е компетентен и е следвало да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл, тъй като липсва произнасяне по същество, настоява да бъде отменен отказът на началника и да бъде върната преписката за произнасянето му спрямо отказа на Главния архитект да издаде разрешение за строеж.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Ответникът – Началник на РДНСК Североизточен район, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна – А.Н.Р. не взема становище по жалбата.
Жалбата /именована “частна жалба”/ срещу Писмо изх. № ВН – 29 – 00 – 047/ 14. 01. 2011 г. на Началника на Сектор Варна РДНСК Североизточен район, е подадена чрез административния орган на 27. 01. 2011 год. По делото липсват доказателства кога жалбоподателката е уведомена за обжалваното писмо, но доколкото същото е издадено на 14. 01. 2011 г., а жалбата е входирана на 27. 01. 2011 г., то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК. Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, като подадена от засегнатото от заповедта лице, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът с оглед разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт и установи следното:
Писмо изх. № ВН – 29 – 00 – 047/ 14. 01. 2011 г. е издадено от Началника на РДНСК Североизточен район по реда на чл. 216 от Закона за устройство на територията, във връзка с постъпила чрез Главния архитект на Община Аксаково жалба в Сектор Варна РДНСК Североизточен район от Д.Н. *** срещу Писмо на Главния архитект на Община Аксаково изх. № УТ – 23. 2 – 31/ 3/ 09. 11. 2010 г., в което е изписано, че по Заявление вх. № УТ 23. 2 – 31/ 2/ 05. 11. 2010 г., съдържащо искане за одобряване на проекти за обект: “Реконструкция и смяна предназначение на жилищна сграда в гараж”, находящ се в УПИ ІV – 203, кв. 18 по плана на град Аксаково, представената проектна документация е одобрена на 08. 11. 2010 г., но Разрешение за строеж ще бъде издадено след представяне на нотариално заверена декларация – съгласие от собственика на съседния имот, с който е установено свързаното застрояване. В случая произнасянето на Началника на РДНСК Североизточен район е на основание чл. 216 ЗУТ, съгласно който не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите):
2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г.) Административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол …
В този смисъл обжалваното писмо е издадено от компетентен орган, в рамките не неговите правомощия по закон, в писмена форма, поради което не са налице нарушения, налагащи отмяната му на това основание.
С оглед уредените по закон правомощия на Началника на РДНСК в ЗУТ и произнасянето му с акт, независимо, че е под формата на писмо, но засягащ интересите на адресата на това писмо, то съдът счита, че се касае до индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол.
При преценката на процесното писмо, съдът взе предвид следното:
Налице е първоначално Заявление за одобряване на инвестиционни проекти вх. № УТ – 23. 2 – 31/ 27. 08. 2010 г. и съответно подадено заедно с него Заявление за издаване на Разрешение за строеж с вх. № УТ 8 – 198/ 27. 08. 2010 г. /л. 42 и 43/. С Писмо изх. № УТ – 23. 2 – 31/ 1/ 10. 09. 2010 г. /л. 31/ заявителката е уведомена от Главния архитект, че представената проектна документация не отговаря на изискването на чл. 82 ал. 1 от Наредба № 7 от 22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е указано, че документацията ще бъде одобрена след отстраняване на посочените недостатъци. Със заявление от 05. 11. 2010 год. вх. № УТ – 23. 2 – 31/ 2 са представени коригирани проекти за разглеждане и одобряване. Последните са приети като доказателство по делото /л. 40 – 100/, като върху тях липсва печат на Община Аксаково, от който да се направи извод, че са одобрени съобразно чл. 145 ал. 3 от ЗУТ: Всички части на одобрените инвестиционни проекти се подпечатват с печата на общинската администрация, областната администрация или на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната – с печата на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция “Национална сигурност”. Същевременно на 9. 11. 2010 год. е изпратено писмо до заявителката, в което й се указва, както вече бе писано по – горе, че по нейно Заявление вх. № УТ 23. 2 – 31/ 2/ 05. 11. 2010 г. с искане за одобряване на проекти за обект: “Реконструкция и смяна предназначение на жилищна сграда в гараж”, находящ се в УПИ ІV – 203, кв. 18 по плана на град Аксаково, представената проектна документация е одобрена на 08. 11. 2010 г., но Разрешение за строеж ще бъде издадено след представяне на нотариално заверена декларация – съгласие от собственика на съседния имот, с който е установено свързаното застрояване. По каква причина в това писмо се сочи, че е налице одобрена проектна документация, при събраните по делото доказателства и липсата на изискуемите реквизити върху инвестиционните проекти, не е ясно. Това именно писмо обаче е предмет на обжалване пред Началника на РДНСК Североизточен район. Началникът го е разгледал и е преценил, че жалбата се явява недопустима, тъй като се касае за писмо по процедурата по издаване на Разрешение за строеж. Вярно е, че становището му не е изразено надлежно в нарочно оформена заповед, със съответен диспозитив, но така или иначе от него става ясно, че административният орган е отхвърлил жалбата като недопустима. Съгласно чл. 216 ал. 5 от ЗУТ началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като може само да я отхвърли като неоснователна, респективно – да остави в сила обжалвания първоначален административен акт, т. е. не е предвидена възможност за прекратяване на производството, поради недопустимост на жалбата. Следователно в тази хипотеза следва жалбата да бъде отхвърлена като недопустима. Допуснатото от началника на РДНСК процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизен диспозитив, не е съществено и не препятствува съдебния контрол, като не пречи на съда да разбере волята на административния орган. В съответствие с правомощията на органа по чл. 216, ал. 5 ЗУТ обективираното прекратяване на производството следва да се разбира като отхвърляне на жалбата поради недопустимост.
Настоящият състав счита, че административният орган правилно е преценил фактите и е счел жалбата за недопустима. В случая Главният архитект е изискал необходимите според него документи, за да прецени своето произнасяне. Писмото му не представлява отказ, респ. индивидуален административен акт, който да бъде разгледан по същество, както не е представлявало отказ и писмото на Главния архитект от 10. 09. 2010 год. за коригиране на проектната документация. Интересно, че писмото от 10. 09. 2010 год. не е възприето като отказ и по него са предприети действия, а това от 9. 11. 2010 год. е възприето като отказ от страна на заявителката. На следващо място, в подкрепа на изводите на Началника на РДНСК е и произнесеният по – късно Отказ № 6/ 28. 12. 2010 год. /л. 33/, който съдържа всички белези на индивидуален административен акт и подадената по него вече жалба /л. 28 – 30/ следва обстойно да бъде разгледана от Началника на РДНСК Североизточен район и да бъде издадена по нея мотивирана заповед по смисъла на чл. 216 ал. 5 ЗУТ.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното, на основание чл. 172 ал. 2 пр. посл. АПК във връзка с чл. 173 ал. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Н. Р.-Г., ЕГН **********,***, против Писмо изх. № ВН – 29 – 00 – 047/ 14. 01. 2011 год. на Началник РДНСК Североизточен район.
Решението е постановено при участие на заинтересованото лице А.Н.Р..
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: