Р Е Ш Е Н И Е
№ ……11. 05. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова к.адм.д. № 216/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 901/ 13. 04. 2011 год. на ИА “Главна инспекция по труда” София, подадена чрез Д.М.П. – старши юрисконсулт при Дирекция “Инспекция по труда” Добрич срещу Решение № 18/ 07. 03. 2011 год. по нахд № 206/ 2010 год. на КРС, с което е отменено Наказателно постановление № 29 – 0060130/ 20. 09. 2010 год. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” София, с което за допуснато от “Корнер” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. “Чайка” № 195, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, нарушение на разпоредбата на чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
С жалбата се моли да бъде отменено решението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и съответно да бъде потвърдено наказателното постановление. Настоява се, че съдът не е приложил правилно закона, като не е изтълкувал смисъла на разпоредбата на чл. 61 ал. 1 КТ, чиято цел е първо да се сключи трудов договор и след това да започне неговото изпълнение с постъпването на работника на работа. Сочи се, че именно това е констатираното нарушение и че нормата на чл. 62 ал. 1 КТ е различна. Тя касае изискването за форма на договора. След като законодателят не е извел отделно наказание за нарушение по чл. 61 ал. 1 КТ, то правилно лицето е санкционирано с общата норма на чл. 414 ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание касаторът не взема становище по жалбата.
Ответникът – “Корнер” ЕООД в нарочно писмено становище чрез адв. М. В., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление.
Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е основателна, с оглед на което следва да бъде отменено решението на КРС и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение районният съд е отменил наказателно постановление № 29 – 0060130/ 20. 09. 2010 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” гр. София, с което на “Корнер” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от В.Н., в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, е наложено наказание “имуществена санкция”, за това че не е сключил с лицето Н.А.Н. трудов договор преди постъпването му на работа 29. 07. 2010 г. като барман в стопанисвания от работодателя клуб – кафе “Лайф Корнер”, намиращо се в гр. Каварна, ул. “****”, с което е нарушил чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда. В НП е указано, че нарушението е установено на 29. 07. 2010 г. в 22. 50 часа при проверка, извършена в обекта. Посочени са писмените доказателства към НП, а именно: декларация от 29. 07. 2010 год., попълнена от Н.А.Н.; справка от ТД на НАП изх. № 03388103069072 от 30. 07. 2010 г.;заверено копие от трудов договор № 90/ 28. 07. 2010 г., подписан само от работодател;
Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП, като е посочил, че тази фактическа обстановка намира потвърждение в приложените и приети като писмени доказателства по делото цитираните вече като приложение към НП, както и копие от уведомление по чл. 62 ал. 4 КТ, копие от идентификационна карта на “Корнер” ЕООД, копие от служебна бележка № 90/ 28. 07. 2010 г. за извършен начален инструктаж, копие от постановление за обявяване съществуването на ТПО, копие от длъжностна характеристика, сведение за проверка. Следва да се отбележи обаче, че служебната бележка е неотносима, като се има предвид, че липсват други доказателства чрез подпис на работника за проведен инструктаж на съответната дата. Посочената в договора пък дата на постъпване на работника е 30. 07. 2010 год., т. е. след датата на която вече е констатирано, че работникът е постъпил и изпълнява трудовите си задължения, а трудовият договор не е подписан от работника, което буди съмнение относно съществуването му към датата 28. 07. 2010 г., указана в него
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че описаната фактическа обстановка обосновава нарушение, но не по чл. 61 ал. 1 от КТ, а по чл. 62 ал. 1 от КТ, с оглед на което пък приложима е санкционната норма на чл. 414 ал.3 от КТ, а не на чл. 414 ал.1 от същия кодекс.
Настоящият състав счита, че изводите на първоинстанционния съд за липса на процесуални нарушения при издаване на АУАН и последващото го наказателно постановление са правилни и законосъобразни. Фактическата обстановка е анализирана на база събраните по делото доказателства и е правилно установена.
Касационният съд не споделя обаче изводите на ДРС досежно приложението на материалния закон при така установената фактическа обстановка и съответно неправилно приложение на разпоредбата за констатираното нарушение, а оттам и на санкционната норма.
Безспорно в случая е установено, че в обекта е полагал труд работник, който към момента на проверката не е разполагал с трудов договор. Длъжността, която лицето е изпълнявало е “барман” и по този въпрос също няма спор. Нормата на чл. 61 ал. 1 КТ изисква трудовият договор между работника или служителя и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа. В случая е констатирана липсата на предварително сключен трудов договор, поради което безспорно е налице нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, както правилно е констатирал административнонаказващият орган. Изискването по чл. 62 ал.1 от КТ е изискване вече за форма на трудовия договор, която форма е начин за доказване съществуването му. Налага се изводът, че дружеството – работодател законосъобразно е санкционирано за допуснатото нарушение на трудовото законодателство, на основание чл. 414 ал. 1 КТ.
Настоящият състав счита обаче, че при индивидуализация на санкцията не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е над минимално установения размер, без да има мотиви за това в НП, поради което при липса на данни за други нарушения от същото юридическо лице, би следвало тази липса да се изтълкува в негова полза и да бъде намален размерът на наложената санкция на предвидения по закон минимум.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява основателна и доказана. Първоинстанционният съд, като е приел, че не е налице нарушение по чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда, за което да бъде санкционирано дружеството на основание чл. 414 ал. 1 КТ, е постановил решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено. Същевременно с оглед необходимостта от индивидуализация на наказанието, следва НП да бъде изменено в посочения по – горе смисъл.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222 ал. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18/ 07. 03. 2011 год. по нахд № 206/ 2010 год. на КРС, с което е отменено Наказателно постановление № 29 – 0060130/ 20. 09. 2010 год. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” София, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 29 – 0060130/ 20. 09. 2010 год. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” София, с което за допуснато от “Корнер” ЕООД, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, нарушение по чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.