О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/21.04.2011г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 207 по описа на ДАС за 2011 г. намира следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.В.С. ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР – Добрич и ТД – Варна, офис Добрич, с която се иска да бъде обявено, че с наложената на ищеца принудителна административна мярка “забрана за напускане на РБългария” по чл.75, т.5 от ЗБЛД е нарушено правото му на свободно придвижване на територията на страните от ЕО по силата на чл.18 от ДЕО, както и същото да му бъде възстановено. В исковата молба се твърди, че при намерението на ищеца да напусне РБългария в посока държава от ЕС, му е съставен протокол за предупреждение с рег. № 721/14.01.2011г. по описа на РДГП-Русе, тъй като имал наложена ПАМ по чл.75, т.5 от ЗБДС поради наличие на парични задължения към НАП в размер на 18 123, 97 лева. Твърди се, че тази ПАМ е наложена на ищеца въз основа на писмо с изх.№ 2859/01.02.2011г., т.е. 20 дни след издаване на протокола за предупреждение. За нея ищецът узнал на 14.01.2011г. на ГКПП-Русе, като не е получавал по-рано писмо за налагането й. Излагат се доводи, че съгласно чл.17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), всеки български гражданин е гражданин и на ЕС и има предоставена по силата на Учредителните договори и въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите – членки на ЕС, съгласно чл.18 от ДЕО, конкретизирана в чл.39-42 като свобода на движение на работниците, в чл.43-48 като свобода на установяване на самонаетите лица и в чл.49-55 като свобода за предоставяне на услуги. Въз основа на Директива 2004/38/ЕО на Европейския съвет от 29.04.2004г. и практиката на Съда на Европейските общности е прието, че такива административни мерки ограничават свободата на движение на европейските граждани на територията на държавите – членки на ЕО. Това е залегнало и в мотивите към решение № 3909/24.03.2010г. на ВАС на РБългария, където е посочено, че такива забрани за свободно придвижване на граждани на ЕС в рамките на страните – членки са в противоречие с Учредителните договори на ЕС.
Съдът, като постави на разглеждане исковата молба, счита същата за недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.128, ал.2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита, Следователно искът по този член е субсидиарен и се прилага по административноправни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване.
В случая с така предявения иск ищецът практически цели да получи защита срещу наложената му принудителна административна мярка “забрана за напускане на РБългария” по реда на чл.75, т.5 от ЗБДС (сега ЗБЛД). Тази мярка му е наложена по искане на АДВ – РД – Варна, ИРМ – Добрич със заповед на директора на РДВР – Добрич с рег. № з-863/31.03.2006г., която е подлежала на оспорване както по административен ред, така и по съдебен ред на основание чл.79, ал.1 от ЗБДС. Освен това ищецът е поискал възобновяване на административното производство и отмяна на ограничителната мярка по реда на чл.99, ал.1 от АПК, видно от представената от ответника административна преписка. По искането му административният орган се е произнесъл с отказ за възобновяване на административното производство по смисъла на 103, ал.3 от АПК, който също е подлежал на оспорване по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. Следователно за ищеца е бил налице друг ред за защита, което е пречка за допустимостта на иска му. С оглед на това, последният следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Р.В.С. ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР – Добрич и ТД – Варна, офис Добрич иск, с който се иска да бъде обявено, че с наложената на ищеца принудителна административна мярка “забрана за напускане на РБългария” по чл.75, т.5 от ЗБЛД е нарушено правото му на свободно придвижване на територията на страните от ЕО по силата на чл.18 от ДЕО, както и същото да му бъде възстановено.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 207/2011г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Административен съдия :