Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/12.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ Д.
при участието на секретаря И.Д. и окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр.Добрич МИЛЧО КАМЕНСКИ разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д.№ 196 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Варна, чрез юрисконсулт С.Ж. като процесуален представител на НАП, съгласно пълномощно № 147/06.01.2010г., срещу решение № 10 от 22.02.2011г., постановено по нахд № 2405/2010г. на Добричкия районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 7007/03.11.2010г., издадено от директора на офис Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на ЕТ “Данис – Д.С.”******6 за извършено нарушение на чл.7, ал.4 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.355, ал.1 от КСО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че становището за малозначителност на случая практически обезсмисля въведените от законодателя по – високи и стриктни изисквания към самоосигуряващите се лица – задължени по КСО да внасят дължимите осигурителни вноски в срок до 10 –то число на следващия месец. Твърди се, че не е доказано наличие на обективни предпоставки, довели до констатираното закъснение при внасяне на осигурителните вноски. Пледира се за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление в неговата цялост.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението на ДРС е мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Добричкият районен съд е приел, че правилно наказващият орган е установил, че е налице извършено нарушение на чл.7, ал.4 от КСО от страна на санкционираното лице, което не е внесло дължимата за м.юни 2010г. осигурителна вноска за фонд “Пенсии от самоосигуряващи се лица” в законоустановения срок до 10.07.2010г., но неправилно не е преценил дали то не е маловажен случай. След като е констатирал, че процесното нарушение е извършено за първи път, срокът на закъснението е кратък и от него не са настъпили вредни последици, не е налице накърняване или реално застрашаване на определени обществени отношения и интереси, съдът е приел, че то е маловажно по своя характер и попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения е мотивирал извода, че наказващият орган е нарушил нормата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която го задължава да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което е отменил издаденото от него наказателно постановление като противоречащо на закона.
Настоящата инстанция споделя приетото в мотивите към решението за маловажност на извършеното административно нарушение. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28 от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че без да се изключва обществената опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.
Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното, отражението на деянието сред обществото и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО едноличният търговец не е внесъл в законоустановения срок дължимите осигурителни вноски за фонд “Пенсии за самоосигуряващи се лица” за м.юни 2010г. в размер на 46, 20 лева, с което е извършил административно нарушение на чл.7, ал.4 от КСО, но е безспорно също така, че закъснението за плащане на осигурителните вноски е само 10 дни. Действително визираното в акта и в НП нарушение е на формално извършване – самото невнасяне в срок на дължимите осигурителни вноски до 10 – то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, осъществява състава на нарушението по чл.7, ал.4, във вр. чл.355, ал.1 от КСО. При все това не може да се пренебрегне факта, че става дума за забавено изпълнение на парично задължение само за един единствен месец – м.юни 2010г., т.е. касае се за изолиран, инцидентен случай на административно нарушение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум. С оглед на това и с оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението, липсата на данни за повторност на нарушението, личността на нарушителя, която очевидно не е с висока степен на обществена опасност, ниската стойност на предмета на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението в заплащането на дължимите осигурителни вноски е пренебрежимо малко и не е довело до неблагоприятни последици за фиска, административният съд намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на КСО и покрива белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Затова, като е стигнал до същото заключение и е приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд правилно е тълкувал и приложил закона. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая и законосъобразно го е квалифицирал като маловажен, което го е мотивирало да постанови и единственото правилно решение за отмяна на наказателното постановление.
Неоснователно е възражението на касатора, че тезата за малозначителност на случая практически обезсмисля въведените от законодателя по – високи и стриктни изисквания към самоосигуряващите се лица, защото то априори изключва приложимостта на чл.28 от ЗАНН по отношение на този вид нарушения, което е недопустимо. Това, че изискванията по отношение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са по-строги не означава, че нарушаването на някое от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН се прави конкретно по всяко административно наказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения. Без значение е обстоятелството, че не са налице обективни причини за закъснялото плащане, защото не това е водещо при определяне на маловажността на случая. От значение са другите обстоятелства, които изключват обществената опасност на деянието или я определят като явно незначителна, а те адекватно са отчетени и изброени в мотивите на обжалваното решение. При това евентуалното наличие на обективни причини би означавало липса на вина за закъснялото изпълнение на задължението за плащане, а оттам и липса на административно нарушение по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 22.02.2011г., постановено по нахд № 2405/2010г. на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.