Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.05.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на осемнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Нели Каменска административно дело № 195 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на З.М.Х. *** срещу решение № 7/08.03.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № **********/08.12.2010г. на началник отдел “Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич.
Жалбоподателката не е съгласна с разпореждането, което е обжалвала пред директора на ТП на НОИ гр.Добрич. Счита, че пенсията й е неправилно отпусната от датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Иска пенсията й да бъде отпусната на датата, на която е освободена от работното си място – 12.03.2008г., поради навършване на осигурителен стаж и възраст.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че потвърденото от директора на ТП на НОИ разпореждане е съобразено с нормата на чл.94, ал.1 от КСО.
Административен съд гр.Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното :
Административното производство е започнало на 02.07.2010г. с подаване на заявление на жалбоподателяктата до директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр.Добрич, с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № ********** от 27.08.2010г. на З.М. ***, считано от датата на подаване на заявлението, 02.07.2010г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена в минимален размер от 136 лв., съгласно чл.70, ал.7 от КСО. С последващо разпореждане с № ********** от 08.12.2010г. размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен на 391,50 лв., считано от 02.07.2010г., датата на подаване на първоначалното заявление. На 09.02.2011г. жалбоподателката е подала жалба срещу второто разпореждане, тъй като не е била с определената начална дата, 02.07.2010г., от която е отпусната пенсията й. В жалбата си настоява пенсията й да бъде отпусната, считано от момента на прекратяването на трудовото й правоотношение, 12.03.2008г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Директорът на ТП на НОИ е разгледал жалбата, след като е приел, че същата е постъпила в законоустановения тримесечен срок и я е отхвърлил като неоснователна. За да постанови този резултат, административния орган е приел, че пенсията за осигурителна стаж и възраст на З. Х. е правилно отпусната, считано от датата на подаване на заявлението в РУСО гр.Добрич, като е изложил и подробно съображенията си за това, основани на разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО.
От данните по делото се установява, че жалбоподателката е била учител и трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, със заповед от 10.03.2008г. на директора на СОУ”Христо Ботев” гр.Балчик. Жалбоподателката не е била съгласна с уволнението си и е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно, за отмяна на заповедта за уволнение и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
Към преписката са приложени решение на РС гр.Балчик по гр.д. № 66/2008г., решение № 654/16.12.2008г. на Окръжен съд гр.Добрич по гр.д. № 590/2008г. и решение на Върховен касационен съд № 712/21.12.2010г. по гр.д. № 1132/2009г., от които е видно, че трудовият спор е приключил с отхвърляне на исковете за незаконно уволнение, като съдът е признал правото на обезщетение за оставане без работа.
В съдебно заседание жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че не е подала заявлението си за пенсиониране в шест месечен срок, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Обяснява, че не е подала документите си за пенсиониране, понеже водила трудов спор и така била посъветвана от адвоката си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
І. Жалбата е допустима. Жалбоподателката е адресат на акта, постановяващ неблагоприятни последици за нея, поради което има правен интерес от обжалването му. По делото няма данни кога решението е съобщено на жалбоподателката, но видно от преписката жалбата е подадена в законоустановения по чл.118 от КСО 14-дневен срок, тъй като е постъпила на 21.03.2011г., а самото решение е издадено на 08.03.2011г. Спазено е условието по чл.117, ал.1, т.2 б.”а” и чл.117, ал.3 във вр. с чл.118, ал.1 от КСО за задължително обжалване по административен ред на разпореждане № ********** от 08.12.2010г. Пред съда подлежи на обжалване решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич с което е отхвърлена жалбата срещу въпросното разпореждане. Съдът намира, че непрецизното посочване от жалбоподателката на предмета на съдебния контрол не е пречка за разглеждане на жалбата й.
ІІ. Жалбата е неоснователна по следните съображения:
1. Решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането от 08.12.2010г., е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия по чл.117, ал.3 от КСО. Спазена е предписаната от чл.59 от АПК форма на административния акт. Същият е мотивиран и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК.
2. Съобразно заявеното пред съда с жалбата и изложеното в съдебно заседание, налице е спор каква следва да бъде началната дата, от която да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З. Х. по подаденото от нея заявление с вх. № МП 9466/02.07.2010г. Правният спор е по прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 68, ал. 1 и 2 § 5 от ПЗР на КСО. По така направеното оспорване са относими следните правни норми:
а/ За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са въведени изисквания по чл. 68, ал.1 – 3 от КСО за наличие на определен осигурителен стаж и възраст. Към 2008г. е било необходимо жените да са навършили 59г. и 6 м. За учителите обаче, в действащата към момента на уволнението редакция на § 5 от ПЗР на КСО е било предвидено, че същите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 25г. за жените и три години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, т.е при навършени 56 години и половина. С влезли в сила съдебни решения е установено, че към момента на уволнението жалбоподателката е отговаряла на условията за пенсиониране , поради навършване на възраст и наличие на определен стаж.
б/ Датата, от която се отпускат пенсиите за осигурителен стаж и възраст се определя от чл. 94, ал. 1 от КСО. Съгласно последната разпоредба, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно прекратяване на осигуряването, а ако документите са подадени след изтичане на 6месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението пред компетентните пенсионни органи.
в/ Датата на прекратяването на осигуряването се определя в чл. 10 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня на упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до нейното прекратяване, а във вр. с чл. 4, ал. 1 от КСО, прекратяването на осигуряването съвпада с момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е спорно приетото за осигурителен стаж, възраст и датата на прекратяване на осигуряването в мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и в разпореждането от 08.12.2010г. Въз основа на доказателствата по административната преписка, съдът намира за правилно установена фактическа обстановка в посочените административни актове, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката със СОУ”Христо Ботев” гр.Балчик – 10.03.2008г.- същата е отговаряла на условията за придобиване право на пенсия по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО. Позоваването на обстоятелството, че жалбоподателката се е осигурявала, макар и да не е била в трудово правоотношение, докато е водила трудовите спорове за незаконно уволнение, е неотносимо към оспорването по делото, тъй като към по ранна дата – 10.03.2008г. е налице прекъсване на осигуряването като предпоставка за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно посочените разпоредби.
Правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, с което е оставено в сила разпореждането за отпускане на пенсия, че процесното заявление с дата 02.07.2010г. с необходимите документи е подадено след изтичане на шестмесечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, съобразно чл. 94, ал. 1 от КСО. Прекратяване на осигуряването е настъпило на 10.03.2008г., тъй като от този момент жалбоподателката е прекратила упражняването на трудова дейност. Следователно към тази дата са налице законовите предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид този извод, заявлението за отпускане на пенсия е следвало да се подаде в шест месечен срок, т.е. до 10.09.2008г., считано от 10.03.2008г. Поради пропускането му, правилно и в съответствие с чл. 94, ал. 1 от КСО, още с първоначалното разпореждане за отпускане на пенсия и последвалото го разпореждане за изменение размера на отпусната пенсия № ********** от 08.12.2010г. е постановено отпускане на пенсия считано от 02.07.2010г. – датата на подаване на заявлението.
Неправилно е становището на жалбоподателката, че до влизане в законна сила на съдебен акт по исковете й за оспорване законността на уволнението й, заповедта за уволнение на действала. Жалбоподателката е узнала за извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение и независимо от законосъобразноста на акта, с който трудовото й правоотношение е прекратено, тя е престанала да упражнява трудова дейност от посочената дата. Тъй като са налице предвидените в правните норми юридически факти за възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на уволнението / § 5, ал.1 от ПРЗ на КСО във вр. с чл. 68, а. 1 – 3 от КСО, предявяването на искове за оспорване законността на уволнението, не препятстват упражняването на посоченото право. Също така наличието на искови претенции не съставлява юридически факт, от значение за определяне началната дата, от която следва да се отпусне пенсията на жалбоподателя при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предявяването им не съставлява отлагателно условие за предвидената в закона начална дата по чл. 94, ал. 1 от КСО, нито от влизането в законна сила на съдебно решение по същите искове започва да тече срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия. Поради липса на изрична норма за това, шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, не тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за законно.
По горните съображения съдът намира, че решение № 7/08.03.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата на З. Х. срещу разпореждане № **********/08.12.2010г. на началник отдел “Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич, е постановено в съответствие с приложимите правни норми, същото е законосъобразно и не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. Жалбата на З. Х. е неоснователна е следва да бъде отхвърлена. Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.М.Х. *** срещу решение № 7/08.03.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/08.12.2010г. на началник отдел “Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска