Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
18.05.2011 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ Д.
при секретаря И.Д. и прокурора МИЛЧО КАМЕНСКИ, сложи за разглеждане кас. адм. дело № 192 по описа на съда за 2011 год., докладвано от съдията ТАНЯ Д. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу решение №20 от 23.02.2011 год. по гр. дело № 645/2010г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево /ГТРС/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ с изх.№ ВС-17-992/07.06.2010г., издаден от Общинска служба “Земеделие” – Генерал Тошево /ОСЗ-Генерал Тошево/. В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалните закони при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че неправилно районният съд е смесил критериите по Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, съобразно които на едно лице се признава качеството на малоимотен гражданин, респ. признава му се качеството на оземлено лице с тези, на които трябва да отговаря същото лице, когато кандидатства за закупеване на предоставанета за ползване земя. Изтъква се, че към момента на оземляването Д. е отговарял на критериите по §1 от ППЗСПЗЗ, а последващите промени в имотното му състояние са без значение за прават му, тъй като не са въздигнати като основание за прекратяване на правото му на оземляване. Твърди се, че изводите на районния съд в противния смисъл са следствие на нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и необсъждане на доводите и възраженията на Д., което е довело и до неправилни изводи за тълкуването и приложението на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът – ОС “Земеделие”-Генерал Тошево, чрез началника си – Кр.Крумова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, идентични с изложените в писменото му становище, представено пред районния съд.
Представителят на ДОП пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като районният съд правилно е стигнал до извод, че Д. не отговаря на условията за малоимотен гражданин.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е в срока по 211, ал.1 от АПК и от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, т.е. от страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.
С обжалваното решение ГТРС оставя без уважение жалбата на С.Г.Д. срещу отказ с изх.№ ВС-17-992/07.06.2010г., издаден от ОСЗ-Генерал Тошево за закупуване на имот №0059051- нива, находяща се в землището на с.Сърнино, общ.Ген.Тошево, ползвана под наем от Д. по силата на решение №17/03 от 12.09.2002г. на ОСЗ-Генерал Тошево и договор за наем. По делото не е имало спор по фактите. От данните по административна преписка се установява, че с решение №17/ОЗ от 12.09.2002г. на ОСЗ-Генерал Тошево, издадено на основание чл.20 от ЗСПЗЗ, чл.42 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от НОБМГ, е признато на С.Г.Д. ***, правото на оземляване с предимство по реда на чл.21, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, чрез отдаване под наем на поземлен имот с площ от 15,000 дка, представляващ част от поземлен имот от държавния поземлен фонд с №059017 по КВС на землището на с.Сърнино, категория ІV. Въз основа на това решение, между директорът на ОДЗ – Добрич и Д. е сключен договор № ДО-05-60/19.12.2002г. за отдаване под наем на горепосочения земеделски имот за срок от 5 години. В заключителните разпоредби на договора е включена уговорката оземленото лице да може да поиска в едномесечен срок от изтичане на срока на договора да придобие правото на собственост върху ползваните земи, като в този случай изплатеният наем се приспада от стойността на земята за оземляване. На12.01.2009г. с анекс към посочения договор срокът на действие на договора е удължен с още 5 години, считано от стопанската 2007/2008г. Не е спорно между страните, че не е откривана процедура по отземляване на Д., че Д. е спазвал изискванията на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му, както и че към момента на искането си, по което е постановен отказът Д. е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите наемни вноски.
С молба с вх.№ВС-17-3655/15.10.2009г. до ОС “Земеделие” – Генерал Тошево, С.Г.Д. прави искане на основание §23, ал.1 от ПЗР за ИД на ППЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имот 059051 по плана за оземляване /произлизащ от имот №059017 по КВС на с.Сърнино/ с площ 15 дка, с който е бил оземлен чрез отдаване под наем. Към молбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние, удостоверено е обстоятелството, че молителят и членовете на семейството му не са оземлени в друга община над размера, определен в §1 от ДР на ППЗСПЗЗ, както и е декларирано, че от момента на подаване на заявлението за оземляване Д. и членовете на неговото семейство не са прехвърляли земя, която да им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, собствена или наследствена. Не се спори между страните по делото, че след оземляването Д. придобива ниви с обща /сумирана/ площ 51,502 дка в землището на с.Калина и едни имот в землището на с.Победа.
С писмо вх.№9166-176/30.10.2010г. на МЗХ-София, подписано от директорите на Дирекция ”Земеделие” и Дирекция “Поземлени отношения”, са дадени указания до областните дирекции “Земеделие” за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл.21, ал.6 от НОБМГ. В обхвата на проверките е включено и това дали лицата, подали заявления по чл.4, ал.4 от НОБМГ и §23 ПЗР на ППЗСПЗЗ, отговарят на условията за оземляване, съгласно чл.7, чл.8 и чл.9, ал.1 от НОБМГ. С писмо с изх.№ВС-17-992/07.06.2010г. ОСЗ-Генерал Тошево отказва на Д. закупуване на имота, с който е оземлен, на основание горецитираното писмо от МЗХ и с мотива, че неотговаря на изискванията, тъй като придобита от него земеделска земя, надвишава размера, определен в §1 от ДР на ППЗСПЗЗ, за малоимотни граждани.
Именно това писмо – отказ е било предмет на жалбата пред районния съд, който я е отхвърлил с обжалваното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че става дума за отказът, отговаря на изискванията за форма и съдържание на административния акт, визирани в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, издаден е от компетентен орган, при липса на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на противоречие с материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. И тъй като домакинството на жалбоподателя притежава над нормативно установения размер земеделска земя по смисъла на тази §1 от ДР на ППЗСПЗЗ, районният съд приема, че Д. не отговаря на условията за безимотен или малоимотен гражданин, за да има право след изтичане на договора му за наем да бъде оземлен чрез придобиване на собствеността върху процесиня имот, поради което правилно административният орган му е отказал с обжалваното писмо.
Касационната инстанция не споделя тези изводи на районния съд.
Основният спорен въпрос, поставен при разглеждане на делото и в настоящото производство, се свежда до това дали заявителят по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ трябва да отговаря на изискванията по чл.7, чл.8 и чл.9 от НОБМГ. За да се отговори на този въпрос, следва да се съобразят юридическите методи за тълкуване /чл.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/ на законовите норми във връзка с административното производство, образувано по искане на основание §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Оземляването по смисъла на чл.20 от ЗСПЗЗ е предоставяне на земя от държавния или общинския поземлен фонд на безимотни или малоимотни граждани чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация е издадена Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани (по – нататък Наредбата), уреждаща условията и реда за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. По аргумент на чл.23, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр.с чл.37, ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл.3, ал.4 от Наредбата правото на собственост при оземляване се придобива с влизане в сила на решението на ОСЗ. В този смисъл е налице хипотеза, в която специален закон изключва приложението на общите разпоредби на Закон за общинската собственост и Закон за държавната собственост и в случая правото на собственост се придобива не с договор за продажба между държавата, съответно – общината и оземленото лице, а с решението на общинска служба земеделие.
В чл.4, ал.4 на Наредбата е предвидена възможността в едномесечен срок от изтичане на договора за наем оземлените лица да поискат от МЗХ, съответно от общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи, като в този случай изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Тази норма от своя страна е доразвитие на разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която гласи, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите след изтичане на договора за наем. Оземляването, като държавна помощ е допустимо да съществува като институт в рамките на договорения гратисен период /до края на 2009год./, в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС /приложение V, раздел 3 “Земеделие”, б.”б” във вр. чл.88, пар.1 от ДЕО/. В този смисъл именно с разпоредбите на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ законодателят регламентира възможност за приключване на правоотношенията във връзка с оземляването на безимотни и малоимотни граждани. Предвидена е възможност до края на 2009г. оземлените лица предсрочно да внесат сумите за придобиване на земите от ДПФ и ОПФ, с които са били оземлени чрез наем или в собственост. Определен е тримесечен срок от влизане в сила на изменението, в който оземлените лица чрез отдаване под наем могат да поискат от общинските служби на земеделие да придобият правото на собственост преди изтичането на срока на договора за наем, като е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспада от стойността на земята за оземляване.
По естеството си искането по §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се различава от това по чл.4, ал.4 от Наредбата. И двете разпоредби касаят придобиване право на собственост върху земеделска земя, с която се оземлени лицата чрез отдаване под наем. Отличават се по това, че срокът за подаване на искането за придобиване правото на собственост, в единия случай е съответно преди изтичане срока на договора за наем, а в другия случай след изтичане на договора, както и пред кого се подава искането. С оглед на това, настоящия състав на съда приема, че при липса на разпоредби, уреждащи реда и условия за разглеждане на исканията по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно процедурата, определена за искания по чл.4, ал.4 от Наредбата. В този смисъл приложение намират разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от НОБМГ, в светлината на които по постъпилите в ОСЗ от оземлените лица със земи от ДПФ искания на основание §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Областна дирекция “Земеделие” следва да представи информация за изпълнение на задълженията им и информация за платените суми по договорите. Общинската служба по земеделие издава решение по ал.3 на чл.21 от НОБМГ след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, като след влизане в сила на решението, то се вписва в службата по вписванията.
Следователно налице е изрична правна регламентация на тези отношения, която изключва правоприлагането по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Ето защо, единствените критерии, които следва да се преценяват с оглед на основателността на искането както по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и по чл.4, ал.4 от наредбата, са тези свързани с изпълнението на задълженията на оземленото чрез отдаване под наем лице, стига, разбира се, искането да е подадено в определения за това срок. Именно в това е смисъла и на изискването за изпращане на списъка на наемателите, които са изпълнили задълженията си, както и на информация за платените суми по договорите. ППЗСПЗЗ и Наредбата не предвиждат никакви други допълнителни изисквания и условия за валидното упражняване на правото на придобиване на правото на собственост върху ползвания под наем имот от оземленото лице. Затова, при наличието на предпоставките на чл.21, ал.5 от Наредбата, за които не се спори между страните, че са изпълнени /а и са приети писмени доказателства относно факта, че Д. е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски/, и след като искането от заинтересованото лице е подадено в преклузивния тримесечен срок, административният орган е бил длъжен да издаде решение по ал.3 за признаване на правото на придобиване на собствеността от оземленото лице. При изричната нормативна регламентация по отношение на изискванията за придобиване правото на собственост върху земите, с които е било оземлено лице чрез отдаване под наем, приложение не следва да намерят нормите относими за първоначално оземляване чрез прехвърляне на правото на собственост. Без значение е дали процедурата ще бъде наречена промяна в способа, начина или вида на оземляване.
Предвид изложеното районният съд неправилно е приложил материалния закон като е стигнал до извод, че следва по отношение на искания по §23 от ППЗСПЗЗ да се прилагат разпоредбите на чл.8 от НОБМГ. Не без значение е и обстоятелството, че разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата са въведени много по-късно с §40 от ПМС № 85/30.04.2008г. за ИД на ППЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.45 от 2008г., и ако законодателят е смятал, че режимът /изискванията/ при първоначално оземляване е приложим и по отношение на правото на изкупуване, едва ли щеше да създаде нарочни правила относно реда и условията за неговото упражняване.
В случая става за хипотеза, регламентираща специален облекчен привилегирован ред за оземляване чрез придобиване на правото на собственост върху земеделски земи /ДПФ или ОПФ/ от оземлените с тях чрез отдаване под наем лица. Именно затова в наредбата и в правилника е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспадне от стойността на земята за оземляване, т.е. става въпрос за самостоятелна нормативно призната преференция на една определена категория лица – оземлени лица чрез отдаване под наем.
Неоснователно е становището на ответника, че първоначалната процедура по отдаване под наем за определен срок на земи от ДПФ не задължава министъра на земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на държавата върху земите от ДПФ да продаде тези земи на оземленото лице и че като такъв има правото да поставя допълнителни условия, каквито са посочените в писмо с изх.№ 9166-156/15.09.2009г. на МЗХ. В случаите по §23 от ПЗР на ППЗСПП, както и в тези по чл.4, ал.4 от Наредбата, органът действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с правото на избор и преценка дали да издаде или не решение, а правомощията му се свеждат само до проверка за наличието на релевантните факти. При осъществяване на фактическия състав на приложимата правна норма, административният орган следва да издаде искания административен акт. Действително с цитираното писмо от МЗХ са дадени методически указания по приложението на закона, които са задължителни за административния орган, но не и за съда. Освен това с тях не могат да се въвеждат нови критерии и изисквания, стесняващи кръга на правоимащите лица по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които не са предвидени в самата наредба и ППЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното дотук, неправилно общинската служба по земеделие, а в последствие и съда в производството по обжалване на отказа, са изследвали по аналогия наличието на предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Касае се за различни правни уредби с различни материалноправни предпоставки и е недопустимо по пътя на тълкуването да се релевират изисквания от едната по отношение на другата. Самостоятелното съществуване на двете уредби е обусловено от обстоятелството, че при едната се признава правото на оземляване чрез придобиване правото на собственост, а при другата се признава правото на оземляване чрез придобиване правото на собственост за земя на лица, които имат качеството на оземлени вече чрез отдаване под наем. Действително по отношение на правната регламентация на процедурата на правото на преференциално изкупуване се прилага Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, но това е така, защото негови адресати (носители) са оземлените лица чрез отдаване под наем. Оземлените лица обаче не следва да се отъждествяват с кандидатите за оземляване при първоначално оземляване. Съдържанието на понятието “кандидат за оземляване” не е аналогично на понятието “оземлено лице” и предпоставките за дефинирането им са различни. Правоимащи лица по смисъла на чл.4, ал.4 от Наредбата и §23 от Правилника са тези лица, които веднъж вече са били преценени с оглед на критериите по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата и им е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем. Ако изискванията за първоначално оземляване се отнасяха и за тях, законодателят не би направил разграничение между двете процедури по оземляване. Това следва и от систематичното място на правилата, уреждащи реда и условията по закупуване на ползваните земеделски земи. Разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 се намират в раздел ІІІ “Технически дейности”, а не в раздел ІІ “Ред за оземляване”, т.е. това, което се изисква по процедурата по оземляване, вкл. и съответствието с условията по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата, вече е станало и проверено, а правото на оземляване чрез изкупуване е самостоятелна правна последица от факта на оземляването на лицето чрез отдаване под наем и добросъвестно изпълнени задължения по договора за наем и чл.26 от Наредбата. Логическият анализ на цялостната правна уредба във връзка с искания по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ разкрива, че с нея се цели да се нормират правоотношения, възникнали след процеса на първоначално оземляване, при които не се проверяват наново предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Обратното схващане, което свързва възникването на правото на изкупуване с тези предпоставки, опорочава смисъла на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. чл.4, ал.4 от Наредбата и не е в състояние да оправдае самостоятелното им съществуване.
Неоснователно е становището на ответника, че социалният характер на оземляването води до извода, че право на придобиване на собствеността върху земи от ДПФ по реда на Наредбата следва да има лице, което отговаря на условията по чл.7, чл.8 и чл.9, защото в противен случай ще е налице противоречие както с идеята на законодателя, така и с нормата, че разпореждане със земи от ДПФ става само чрез търг или конкурс. Действително оземляването е социално мероприятие за задоволяване на силно изразени потребности на безимотни и малоимотни лица от земеделска земя. Целите на законодателя обаче не се изчерпват само с простото предоставяне на земеделска земя от ДПФ и ОПФ на преференциални цени и условия на определена категория лица, а и с подпомагане с доходите от земеделска дейност и поддържане на земеделската земя в добро състояние, т.е. стимулиране на развитието на земеделските производители и на земеделието изобщо чрез включване на обработваемите земи в производство. Именно затова условията за оземляване чрез откупуване на земя, която е вече отдадена под наем следва да бъдат приемливи и да имат по своята същност стимулиращ характер, като печалбата за държавата или общината да остане главно увеличения ръст на икономиката и особено намалените социални разходи. В тези случаи ППЗСПЗЗ и Наредбата уреждат приоритетно положение за оземлените лица чрез отдаване под наем, като държат сметка за обстоятелството, че те са били редовни платци по договорите за наеми, стопанисвали са земята с грижата на добър стопанин, използвали са я по предназначение и са спазвали всички изисквания на ЗСПЗЗ, Закона за опазване на земеделските земи и правилника по прилагането му, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползване земя, като я заплатят на собственика – държавата или общината след приспадане на изплатения наем за срока на договора. Освен това държавната помощ трябва да внася истински принос за развитието на някои икономически дейности или области. Разбира се държавна помощ, чиято единствена цел е да подобри финансовото състояние на бенефициера, без никакви изисквания към него, не може да се приеме за съвместима с договора. Ето защо, кръгът на правоимащите лица по Наредбата не се ограничава само до безимотните и малоимотните граждани, а включва в себе си и тези безимотни или малоимотни граждани, на които е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем, а в резултат на тяхната изправност като страни по договорите за наем – и правото на изкупуване на ползваните от тях земеделски земи. Всякакво друго тълкуване е в противоречие с идеята на законодателя за въвеждане на правото на преференциално изкупуване и почива на схематичното разбиране, че след като това право е предвидено в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, то непременно получателите му следва да отговарят на предпоставките по чл.7, 8 и 9 от Наредбата, без да се отчитат обаче спецификите на отделните поземлени отношения, които са уредени с нея.
Признаването на това право не е в противоречие и с общия принцип, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг. С разпоредбата на чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ е предвидено изключение от този принцип, като е посочено изрично, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Именно това “друго” е предвидено с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а впоследствие и на §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с които е установено преференциалното право за оземленото лице чрез наем да изкупи без търг земята, с която е било оземлено. Фактът, че в разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника е записано, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите, вместо употребеното в Наредбата и в §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – “могат да поискат да придобият правото на собственост” не води до друг, различен от направения дотук извод, защото и двата израза имат едно и също смислово съдържание и значение. Освен това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са дадени само принципните положения, а цялостната правна уредба на оземляването се съдържа в Наредбата по силата на делегиращата норма на чл.20, ал.1 от закона. Следователно законодателят, след като е дал една специална делегация, е счел за необходимо да допусне доразвитие и допълване на определена част от закона. Текстът на чл.4, ал.4 от Наредбата е именно такава разпоредба, развиваща и допълваща както нормата на чл.20, ал.1 от закона, така и тази на чл.37а, ал.3 от правилника за неговото прилагане, поради което не е в противоречие с тях. Независимо от това, дори и да се приеме, че е налице някакво несъответствие на чл.4, ал.4 от Наредбата с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника, то същото е преодоляно с §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където ясно е посочено, че оземлените лица могат да поискат да придобият собствеността върху ползваните от тях земи.
С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че като е отхвърлил жалбата срещу отказа на общинската служба по земеделие по съображения, че жалбоподателят не отговаря на критериите по чл.8 от Наредбата, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Механичното пренасяне на изискванията при първоначално оземляване към процедурата по изкупуване е направено, без да се разграничат особеностите на двете хипотези и тяхното приложно поле. Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която съдът разглежда жалбите като инстанция по същество, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменен оспореният отказ на общинската служба по земеделие, респ. да се признае правото на жалбоподателя на придобиване на собствеността върху имота, с който е бил оземлен чрез наем, а делото да се върне като преписка на административния орган за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху имота от жалбоподателя.
С оглед на изхода от спора, жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, но предвид липсата на данни за такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд -Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №20 от 23.02.2011 год. по гр. дело № 645/2010г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказа на Общинска служба “Земеделие” – Генерал Тошево, обективиран в писмо с изх.№ВС-17-992/07.06.2010г. ОСЗ-Генерал Тошево, да признае правото на С.Г.Д. да придобие собствеността върху имот №059051 по плана на землището на с.Сърнино /произлизащ от имот №059017 по КВС на с.Сърнино/ с площ 15 дка, с който е бил оземлен чрез отдаване под наем.
ПРИЗНАВА правото на С.Г.Д. с ЕГН ********** ***, да придобие правото на собственост при условията на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху поземлен имот №059051 по плана на землището на с.Сърнино /произлизащ от имот №059017 по КВС на с.Сърнино/ с площ 15 дка, категория ІV, с който имот е бил оземлен чрез отдаване под наем с решение № 17/ОЗ/12.09.2002г. на ОС “Земеделие”-Генерал Тошево.
ВРЪЩА преписката на ОС “Земеделие”- Генерал Тошево за извършване на необходимите действия по придобиване на собствеността върху горепосочения имот от жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.