Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./10.05.2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ
2. КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря И.Д. и прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, сложи за разглеждане к. адм. дело № 191 по описа на съда за 2011 г., докладвано от съдията Г.НЕСТОРОВ и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Г.И.В., ЕГН **********,***, против решение № 17 от 21.02.2011 г. по адм.д. № 591/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Ген. Тошево, с което е отхвърлена /неправилно формулирано в диспозитива на решението “оставя без уважение”/ жалбата му против отказ, обективиран в писмо, изх. № ВС-17-990/07.06.2010 г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, гр. Ген. Тошево за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 111100 по КВС на с. Росица, Общ. Ген. Тошево.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излага се, че неправилно ГТРС е приел, че оспорвания административен акт е правилен и законосъобразен. Твърди се също така, че оспорваният административен акт е нищожен, постановен при съществени нарушения на производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По изложените съображения се иска отмяна на решението на ГТРС като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспорваното решение е правилно и законосъобразно, както и потвърдения със същото административен акт.
След като прецени наведените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства и провери обжалвания съдебен акт, касационният съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за същата и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд, гр. Ген. Тошево, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата против отказ, обективиран в писмо, изх. № ВС-17-990/07.06.2010 г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, гр. Ген. Тошево за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 111100 по КВС на с. Росица, Общ. Ген. Тошево. За да постанови този резултат, съдът е приел, че адм. акт не страда от пороци, както по отношение на приложената процедура по аналогия с чл. 4, ал. 4, чл. 21, ал. 5 и 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/ и § 23 от ППЗСПЗЗ, така и по отношение прилагането на материалните норми, с оглед неудовлетворяването от страна на жалбоподателя на предпоставките за оземляване /придобиване от същия на недвижим имот с площ от 12,931 дка в землището на с. Изворово, Общ. Ген. Тошево/, посредством закупуване на земеделска земя. Предвид неизпълнението на тези изисквания на закона се приема, че решението на адм. орган е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е възприел с процесното решение следната фактическа обстановка, която се възприема от настоящия съдебен състав като установена в съответствие с процесуалните правила и при задълбочен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства:
Производството пред адм. орган е започнало по заявление на Г.И.В., вх. № ВС-17-4433/31.10.2007 г., на основание § 23, ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 111100 по КВС на с. Росица, Общ. Ген. Тошево. Представено е решение № 35/03/11.09.2002 г. на ПК, гр. Ген. Тошево, с което на същия е признато правото на оземляване с предимство по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗСПЗЗ, посредством отдаване под наем на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № *****0 по КВС на с. Росица, Общ. Ген. Тошево. На 08.01.2003 г. е сключен договор за наем № ДО-05-169 между директора на ОД “Земеделие и гори”, гр. Добрич и жалбоподателя за оземляване на имотни и малоимотни граждани за същия имот. С анекс срокът на действие на договора е удължен с 2 години, считано от стопанската 2007/2008 г.
По делото не е налице спор, относно добросъвестното изпълнение на договора за наем от страна на жалбоподателя, предвид редовното заплащане на наемните вноски по сметка на МЗ и по отношение на липсата на образувана процедура по отземляването му. Липсва също така спор по делото, относно факта, че към 31.10.2007 г. жалбопоадтелят е притежавал недвижим имот с площ от 12,931 дка в землището на с. Изворово, Общ. Ген. Тошево.
С писмо № 9166-176/30.10.2010 г. от МЗХ, гр. София до ОД “З”, гр. Добрич, подписано от директорите на Д “Земеделие” и Д “ПО” са дадени укузания за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл. 21, ал. 6 от НОБМГ.
С оспорвания адм. акт – писмо от 07.06.2010 г. ОС “З” отказва на жалбоподателя закупуване на наемания от същия имот, на основание горепосоченото писмо, предвид на обстоятелството, че притежаваната от същия земя надвишава размера на определения в § 1 от ДР на ППЗСППЗЗ.
От правна страна:
След извършената проверка на така постановеното решение съобразно критериите на чл. 218 от АПК съдът намира същото за валидно и допустимо, както и правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Събрани са съответните писмени доказателства, в съответствие с процесуалните правила.
Неоснователни са посочените в жалбите възражения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. При гореустановените по делото фактически обстоятелства и като е обсъдил същите, решавайки спора по същество, съдът обосновано е приел, че процесния отказ е в съответствие с производствените правила и материалния закон. Изложените съображения се споделят от настоящия състав на съда.
Правилно се приема, че в настоящия случай е приложима процедурата по § 23 ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ, предоставяща възможност на оземлените лица в 3-месечен срок от влизане в сила на постановлението да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост върху имотите с които са оземлени, посредством отдаване под наем, но преди изтичане срока за наем. Правилно се приема също така, че в случая е приложима процедурата по чл. 21, ал. 5 и 6 от НОБМГ /Наредбата/. Действително първоначално правото за закупуване на наетите имоти в процедура по оземляване е уредено в чл. 4, ал. 4 от Наредбата. В настоящия казус жалбоподателят е подал молбата в тримесечния срок по § 23 от ППЗСПЗЗ и преди изтичането на срока за наем. Процедурата по разглеждане на заявлението е спазена, понеже чл. 16 от Наредбата, относно съставянето на протокол е приложим в случаите, когато се удовлетворяват молбите за закупуване на земята, с която лицата са били оземлени. В преценката си по основателността на искането, ОС “З” е взела предвид, че заявителят е придобил право на собственост върху 12,931 дка земя, което го поставя извън категорията на лицата, отговарящи на изискването на чл. 8, ал. от НОБМГ, във вр. с § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, по т. 2 в равнинни райони – до 8 дка или общо за домакинството до 10 дка, когато то се състои от повече от 1 член. В случая действително жалбоподателят не отговаря на посочените изисквания и процесния отказ се явява в съответствие с материалните изисквания на закона.
Възраженията на жалбоподателя, наведени в настоящото производство са неоснователни. В чл. 21 от ЗСПЗЗ са посочени критериите, на които следва да отговарят кандидатите, за да ползват предимство при оземляване, докато в чл. 22 от ЗСПЗЗ е уредено, че лицата, неотговарящи на критериите се оземляват, посредством търг, при определени от МС правила. Общото правило, залегнало съща така в ЗДС и в ППЗДС за разпореждане с имоти, държавна собственост е чрез търг, освен в изрично уредени в закона изключения. Изключението по § 23 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл. 4, ал. 4, във вр. с чл. 8 от НОБМГ се прилага при наличие на кумулативно предвидени условия – редовно заплащане на наемните вноски за наетата от същите земеделска земя, спазването на съответните срокове за подаване на молба за закупуване и отговаряне на изискванията по отношение притежаване на земя, според членовете на домакинството. Моментът, към който се преценяват тези обстоятелства е именно моментът на подаване на заявлението за закупуване, а не моментът на първоначалното оземляване, посредством отдаване на земята под наем. Това е така, понеже, за да бъде оземлено едно лице чрез продажба на земя при облекчени условия без търг, следва същото да притежава качеството малоимотен, по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и да не е придобило към този момент земи в размер, по-голям от изискуемия. Обратното, да се предвиди такава привилегия за тези лица, би било в несъответствие с преследваната от закона цел, а именно – оземляване на малоимотни и безимотни лица. В това производство – по § 23 от ППЗСПЗЗ, несъмнено следва да се преценяват всички релевантни законови изисквания за закупуване на земя при облекчени условия, вкл. и притежаване на земя до изискуемия размер за домакинство. В процесния казус, несъмнено жалбоподателят не покрива именно последния критерии, поради което правилно й и отказано правото на закупуване на наетата от същата земя по посочения законов ред.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От ответната страна не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 21.02.2011 г. по адм.д. № 591/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Ген. Тошево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./18.04.2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ
2. КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря И.Д. и прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, сложи за разглеждане к. адм. дело № 94 по описа на съда за 2011 г., докладвано от съдията Г.НЕСТОРОВ и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена жалба от БЕРУЗЕ ЯКУБОВА ОСМАНОВА, ЕГН **********,***, против решение № 46 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3864/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против отказ, обективиран в писмо, изх. № РД-05-151-35/08.07.2010г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари, за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 123088 по КВС на с. Телериг.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излага се, че неправилно ДРС е приел, че оспорвания административен акт е правилен и незаконосъобразен. Твърди се също така, че оспорваният административен акт е нищожен, постановен при съществени нарушения на производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По изложените съображения се иска отмяна на решението на ДРС като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспорваното решение е правилно и законосъобразно, както и потвърдения със същото административен акт.
След като прецени наведените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства и провери обжалвания съдебен акт, касационният съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за същата и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд, гр. Добрич, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата против отказ, обективиран в писмо, изх. № РД-05-151-35/08.07.2010г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари, за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 123088 по КВС на с. Лозенец. За да постанови този резултат, съдът е приел, че адм. акт не страда от пороци, както по отношение на приложената процедура по аналогия с чл. 4, ал. 4, чл. 21, ал. 5 и 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/ и § 23 от ППЗСПЗЗ, така и по отношение прилагането на материалните норми, с оглед неудовлетворяването от страна на жалбоподателя на предпоставките за оземляване /придобиване от същия на недвижим имот с площ от 13,208 дка в землището на с. Телериг/, посредством закупуване на земеделска земя. Предвид неизпълнението на тези изисквания на закона се приема, че решението на адм. орган е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е възприел с процесното решение следната фактическа обстановка, която се възприема от настоящия съдебен състав като установена в съответствие с процесуалните правила и при задълбочен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства:
Производството пред адм. орган е започнало по заявление на Б. ЯКУБОВА ОСМАНОВА, вх. № РД-03-48/15.09.2009 г., на основание § 23, ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 123088 по КВС на с. Телериг, категория ІV, местност “Гробищата”. Към заявлението са приложени декларация за семейно и имотно положение на членовете на домакинството й и с удостоверение на Кметство, с. Телериг, установяващо постоянното местожителство *** и основно занимание селскостопанска дейност. Представено е също така решение № 402/28.08.2002 г. на ОС “Земеделие”, с. Крушари, с което на същата е признато правото на оземляване с предимство по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗСПЗЗ, посредством отдаване под наем на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № 123088 по КВС на с. Телериг, категория ІV, местност “Гробищата”. На 25.11.2002 г. е сключен договор за наем № ДО-03-434 между директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич и БЕРУЗЕ ОСМАНОВА за оземляване на имотни и малоимотни граждани за същия имот. С анекс от 30.01.2009 г. срокът на действие на договора е удължен с 5 години, считано от стопанската 2007/2008 г.
По делото не е налице спор, относно добросъвестното изпълнение на договора за наем от страна на жалбоподателката, предвид редовното заплащане на наемните вноски по сметка на МЗ и по отношение на липсата на образувана процедура по отземляването й. Липсва също така спор по делото, относно факта, че след оземляването й през 2002 г., жалбоподателката е придобила по силата на договор за замяна № 180, том ІХ/2009 г. на Сл.Вп., гр. Добрич правото на собственост върху недвижим имот с площ от 13,208 дка в землището на с. Телериг като е престирала по сделката неин недвижим имот с площ от 8,999 дка в с. Коритен, Общ. Крушари.
С писмо № 9166-176/30.10.2010 г. от МЗХ, гр. София до ОД “З”, гр. Добрич, подписано от директорите на Д “Земеделие” и Д “ПО” са дадени укузания за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл. 21, ал. 6 от НОБМГ.
С протокол от 23.12.2009 г., съставен на основание чл. 21, ал. 5 от НОБМГ комисия от член на Общинската администрация и ОС “З” е определила одобрените лица да придобият правото на собственост върху имотите, с които са оземлени като жалбоподателката ОСМАНОВА, под № 22 в списъка не е одобрена, предвид на обстоятелството, че не отговаря на т. 2 от П№ 9166-176/30.10.2009 г.
С оспрования адм. акт – писмо от 08.07.2010 г. ОС “З” отказва на жалбоподателката закупуване на наемания от същата имот, на основание горепосоченото писмо, предвид на обстоятелството, че притежаваната от същата земя надвишава размера на определения в § 1 от ДР на ППЗСППЗЗ.
От правна страна:
След извършената проверка на така постановеното решение съобразно критериите на чл. 218 от АПК съдът намира същото за валидно и допустимо, както и правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Събрани са съответните писмени доказателства, в съответствие с процесуалните правила.
Неоснователни са посочените в жалбите възражения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. При гореустановените по делото фактически обстоятелства и като е обсъдил същите, решавайки спора по същество, съдът обосновано е приел, че процесния отказ е в съответствие с производствените правила и материалния закон. Изложените съображения се споделят от настоящия състав на съда.
Правилно се приема, че в настоящия случай е приложима процедурата по § 23 ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ, предоставяща възможност на оземлените лица в 3-месечен срок от влизане в сила на постановлението да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост върху имотите с които са оземлени, посредством отдаване под наем, но преди изтичане срока за наем. Правилно се приема също така, че в случая е приложима процедурата по чл. 21, ал. 5 и 6 от НОБМГ /Наредбата/. Действително първоначално правото за закупуване на наетите имоти в процедура по оземляване е уредено в чл. 4, ал. 4 от Наредбата. В настоящия казус жалбоподателката е подала молбата в тримесечния срок по § 23 от ППЗСПЗЗ и преди изтичането на срока за наем. Процедурата по разглеждане на заявлението е спазена напълно като е издаден протокол от 23.12.2009 г., в който жалбоподателката е посочена като лице, невключено в списъка на отговарящите на условията за оземляване, посредством закупуване на земята. В преценката си по основателността на искането, комисията е взела предвид факта, че заявителката е придобила право на собственост върху 13,208 дка земя, което я поставя извън категорията на лицата, отговарящи на изискването на чл. 8, ал. от НОБМГ, във вр. с § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, по т. 2 в равнинни райони – до 8 дка или общо за домакинството до 10 дка, когато то се състои от повече от 1 член. В случая действително ОСМАНОВА не отговаря на посочените изисквания и процесния отказ се явява в съответствие с материалните изисквания на закона.
Възраженията на жалбоподателката, наведени в настоящото производство са неоснователни. В чл. 21 от ЗСПЗЗ са посочени критериите, на които следва да отговарят кандидатите, за да ползват предимство при оземляване, докато в чл. 22 от ЗСПЗЗ е уредено, че лицата, неотговарящи на критериите се оземляват, посредством търг, при определени от МС правила. Общото правило, залегнало съща така в ЗДС и в ППЗДС за разпореждане с имоти, държавна собственост е чрез търг, освен в изрично уредени в закона изключения. Изключението по § 23 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл. 4, ал. 4, във вр. с чл. 8 от НОБМГ се прилага при наличие на кумулативно предвидени условия – редовно заплащане на наемните вноски за наетата от същите земеделска земя, спазването на съответните срокове за подаване на молба за закупуване и отговаряне на изискванията по отношение притежаване на земя, според членовете на домакинството. Моментът, към който се преценяват тези обстоятелства е именно моментът на подаване на заявлението за закупуване, а не моментът на първоначалното оземляване, посредством отдаване на земята под наем. Това е така, понеже, за да бъде оземлено едно лице чрез продажба на земя при облекчени условия без търг, следва същото да притежава качеството малоимотен, по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и да не е придобило към този момент земи в размер, по-голям от изискуемия. Обратното, да се предвиди такава привилегия за тези лица, би било в несъответствие с преследваната от закона цел, а именно – оземляване на малоимотни и безимотни лица. В това производство – по § 23 от ППЗСПЗЗ, несъмнено следва да се преценяват всички релевантни законови изисквания за закупуване на земя при облекчени условия, вкл. и притежаване на земя до изискуемия размер за домакинство. В процесния казус, несъмнено жалбоподателката ОСМАНОВА не покрива именно последния критерии, поради което правилно й и отказано правото на закупуване на наетата от същата земя по посочения законов ред.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От ответната страна не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3864/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
При участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Таня Д. административно дело №152/2010 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/.
Образувано е по жалба на Явор Альошиев Киселов, подадена чрез адв.С.Рюстем срещу Решение №543 по протокол №30 на Общински съвет Шабла, постановено на проведено заседание на 27.11.2009г., в частта по т.16, с което е взето решение на жалбоподателя да не се прехвърля правото на собственост като оземлено лице чрез отдаване под наем със земи от общински поземлен фонд /ОПФ/, а именно правото на собственост върху имот 83017.16.4 /стар идентификатор 016001/ с площ от 14999кв.м. и АОС №884/19.12.2008г. на цена от 712,43лв, представляваща разликата между цената на имота 1034,93лв и внесения наем 322,50лв.
С жалбата се иска отмяна на оспорения акт, а в хода на делото по същество се пледира и за прогласяване на нищожността му. Конкретно жалбоподателят сочи следните основания за оспорване: Противоречие на решението с административнопроизводствените правила, тъй като административният орган се е произнесъл при условията на оперативна самостоятелност, без да са налице предпоставките за това, както и че докладната записка и проекто-решението са внесени на 16.11.2009г, а решението е от 27.11.2009, т.е. в дневния ред е включена докладната записка в нарушение на изискването да е постъпила най-малко 15 дни преди заседанието; Неспазване на установената форма и съдържание на акта – не е мотивирано решението, липсват фактически и правни основания; Противоречие с материалноправните норми и с целта на закона /сочи се, че процесният имот е включен на 27.11.2009г. в Програмата на общината за управление и разпореждане с общинско имуущество, т.е. общинския съвет няма против да се разпореди с имота/. Твърдението за липса на компетентност на общинския съвет се обосновава с приложимите нормативни актове ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НОБМГ, които сочат, че компетентен орган е Общинската служба “Земеделие”.
Ответникът – Общински съвет Шабла, чрез процесуалния си представител адв.Тенев, счита жалбата за неоснователна. Твърди се и недопустимост на жалбата, тъй като молбата на жалбоподателя до кмета по чл.4, ал.4 от НОБМГ е от 2007г. и след като няма произнасяне, към 2009г. е налице мълчалив отказ на кмета, който е влязъл в сила. С оспореното по настоящото дело решение, според ответника, е налице произнасяне, което е преклудирано. Сочи се, че правилно общинският съвет, сезиран не от кмета, а от зам.кмета, е отхвърлил искането. Оспореното решение се твърди, че е правилно, тъй като липсва протокол на общинската служба, който да бъде одобрен от общинския съвет. Заявява се, че цялата процедура по оземляването е опорочена, тъй като Общинската служба “Земеделие”-Шабла не е изпълнила предвидената процедура в НОБМГ /чл.10-18/, където според чл.16 се изисква комисия с участието на представител на общинската администрация и постановяване на решение от общинската служба по земеделие по всяко заявление, което именно решение подлежи на обжалване и то пред районния съд. Иска се отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение, по изложените съображения и поради обстоятелството, че общинският съвет не е длъжен да следи дали е спазена процедурата по НОБМГ.
Заинтересованата страна – Общинска служба “Земеделие”-Шабла /ОСЗ/, представлявана от началника Ил.Букорова, намира жалбата за основателна, като изтъква, че законодателят е определил, че оземляването става не от общинските съвети, а от общински служби по земеделие. Общинските съвети в това производство само формално вземат решение общинската служба по земеделие да извърши оземляването, ако е изплатена стойността на земята, като това според ОСЗ просто не е обяснено на общинските съветници. Изтъква се, че с §23 от ППЗСПЗЗ е предвидена нова възможност оземлените чрез отдаване под наем лица да поискат да им бъде прехвърлена собствеността върху земите, с които са оземлени и не е необходим договор за прехвърляне на собствеността, а решение по чл.21, ал.5 от НОБМГ.
Заинтересованата страна – Кмета на Община Шабла, чрез процесуалния си представител юриск.Р.Господинов изразява становище за наличие на мълчалив отказа по молбата от 2007г. за придобиване на право на собственост върху земите, с които е бил оземлен жалбоподателят. Заявява се, че волята на Общината и на Общинския съвет е да не се продаде земята на оземлените лица, да не се отчуждава земя от общинския поземлен фонд. Сочи се, че тази воля датира от 2002г., когато общинският съвет е взел решение да се предоставя под наем земята, а не да се продаде на правоимащите за оземляване.
Съобразявайки се с посочените в жалбата доводи, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, предвид приетото от ВАС в определението по АД №10997/2010г., както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата не е просрочена, предвид начина на съобщаването на акта, а именно обявяване на таблото на Общинския съвет, за което не са приложени доказателства, а само се твърди и публикуване на решението на страницата на Общината в Интернет, доказателства, за което са приложени на л.25 от делото.
С определение №12243/20.10.2010г. по АД №10997/2010г. ВАС отменя определение №136/17.05.2010 по АД №152/2010г. на АС-Добрич и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид определението на Върховния административен съд жалбата е допустима като насочена срещу акт, подлежащ на оспорване. Наличието на произнасяне на ответника с оспореното решение по молбата на жалбоподателя от 2007г., не обосновава извод за наличие на твърдяната от ответника процесуална пречка за оспорване, а именно влязъл в сила мълчалив отказ. По аргумент от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 АПК, с издаването на изричния отказ отпада действието на мълчаливия отказ /Определение №6905/09.06.2008г. на ВАС по АД №10590/2007г./
Оспореният акт е постановен по докладна записка на зам.кмета на Община Шабла /л.38/ във връзка с писмо от Общинска служба по земеделие – Шабла /ОСЗ/ с изх.№ ВХК-2091/12.10.2009г. /л.61/. С процесното писмо ОСЗ-Шабла уведомява, че правоимащите лица, оземлени със земи от Общински поземлен фонд /ОПФ/ са подали молби до Община Шабла за придобиване право на собственост за ползваните от тях имоти и изисква списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си и информация за платените суми по договорите. В писмото се съобщава също, че в ОСЗ-Шабла са подадени 20 броя молби на основание §23 от ППЗСПЗЗ. Изразена е необходимост за приемане на решение за прехвърляне правото на собственост на оземлените лица, както и че изплащането на стойността на земята може да стане до 31.12.2009г. Към писмото е приложени списък на оземлените лицата със земи от ОПФ-Шабла, които са подали молби по §23 от ППЗСПЗЗ. Списъкът съдържа вх.№ на молбите, номер и дата на договора за отдаване под наем и данни за имота.
С решение №543, т.16 по протокол №30 от проведено заседание на ОбС-Шабла на 27.11.2009г. е прието да не се прехвърля на жалбоподателя правото на собственост върху имот 83017.16.4 /стар идентификатор 016001/ с площ от 14999кв.м., представляващ общински поземлен фонд АОС №884/19.12.2008г. на цена от 712,43лв, представляваща разликата между цената на имота 1034,93лв и внесения наем 322,50лв, с който имот Киселов е бил оземлена чрез отдаване под наем. Като фактическо основание за постановяване на акта са посочени молба с вх.№5627/16.11.2007г. и договор за наем №111/18.10.2002г., а като правно основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА.
Предвид изричното посочване като фактическо основание в решението на Общинския съвет на молбата на жалбоподателя от 2007г. /л.10/, подадена на основание чл.4, ал.4 от Наредбата, следва да се направи извод, че актът е във връзка с молбата на жалбоподателя по чл.4, ал.4 от НОБМГ от 2007г.
Настоящият състав на съда приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразен, като постановен при неспазване на установена форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона по следните съображения:
Страните не спорят, че жалбоподателят е оземлен с решение на Общинска служба по земеделие –Шабла №008/17.09.2002г. /л.23/ със земя –общински поземлен фонд, въз основа на което решение е сключен договор за оземляване чрез отдаване под наем между Общината и жалбоподателя №111/18.10.2002г./л.11 и сл./, както и че Киселов е подал молба до кмета на община Шабла с вх.№5627/16.11.2007г. по чл.4, ал.4 от НОБМГ и молба до ОСЗ по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като и двете молби са с искане за придобиване правото на собственост върху земите, с които е било оземлено лицето чрез отдаване под наем.
В случая става въпрос за административно производство във връзка с искане за придобиване на собственост върху земята – общински поземлен фонд /ОПФ/, с която е било оземлено лицето, чрез отдаване под наем. Тази нормативно определена възможност е предвидена в чл.4, ал.4 от Наредбата във връзка с чл.37а от ППЗСПЗЗ /а в последствие с изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62 от 04.08.2009г. и в §23 на ППЗСПЗЗ/.
Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата след изтичане срока на договора за отдаване под наем оземлените лица могат в едномесечен срок да поискат от Министерство на земеделието и храните, съответно от Общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи. Според чл.21, ал.5 и ал.6 от НОБМГ, в случаите по чл.4, ал.4, лицата подават искане до областна дирекция “Земеделие” /ОД”З”/ за земите ДПФ и до Общината – за земите от ОПФ, за придобиване право на собственост за ползваните от тях земи. Именно такава молба жалбоподателя подава /вх.№5627/16.11.2007г./ до Кмета на община Шабла. Въведено е задължение на ОД”З”, съответно на Общината да изпратят до Общинска служба по земеделие /ОС”З”/ списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите. Определено е също, че ОС”З” издава на лицата по ал.5 на чл.21 от НОБМГ решения по ал.3, след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, а именно решение, в което се посочва номера на имота, категорията, начина на трайно ползване, границите и съседите, цените и начина на плащане. Посочено е в чл.21, ал.6 от НОБМГ, че процесното решение се вписва в службата по вписванията в 14-дневен срок от влизането му в сила.
По силата на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗСПЗЗ при оземляване правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на ОС”З”, което решение подлежи на вписване в службата по вписванията. В този смисъл са и разпоредбите на чл.37, ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл.3, ал.4 от Наредбата, определящи, че компетентният орган по оземляването е общинската служба по земеделие. Тези разпоредби се явяват специални спрямо разпоредбите на общия Закон за общинската собственост. По силата на принципа lex specialis derogat legi generali в случая правото на собственост се придобива не с договор за продажба между кмета и оземленото лице, а с решението на общинска служба земеделие.
Според настоящия състав на съда поради празнота на нормативната уредба относно процедурата по оземляване чрез прехвърляне правото на собственост върху ползваните под наем земи, следва по аналогия първо да се приеме, че чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата е приложим и за образуваните производства на основание §23 от ППЗСПЗЗ, както и, че и в двете хипотези и по чл.4, ал.4 от Наредбата и по §23 от ППЗСПЗЗ, следва да се процедира като при първоначално оземляване чрез прехвърляне на правото на собственост. Този извод на съда относно тълкуването е направен в светлината на цялостния дух на закона и след изясняване на намерението на законодателя, тъй като в случая независимо от наличието на разпоредба, нейното конкретно прилагане не е прецизирано. Запълването на тази празнота е на първо място работа на органа, овластен с прилагането на нормата, а именно – общинската служба по земеделие, който орган следва да намери решение в рамките на цялостната система от норми. В настоящия случай се налага съдът да запълни съществуващата празнота за да направи преценка за правната същност на решението на общинския съвет във въпросната процедура.
Предвид направеният извод, следва да се приеме, че за да издаде общинската служба по земеделие решение по заявление по чл.4, ал.4 от Наредбата /или по §23 от ППЗСПЗЗ/ на оземлено чрез отдаване под наем лице, което е поискало да придобие правото на собственост върху ползваните от него земи – ОПФ следва да са налице следните предпоставки:
1/ Общината следва да е изпратила до общинската служба по земеделие списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите – изискване на чл.21, ал.5 от Наредбата; 2/ да се изиска от заявителя представяне на доказателства /ако не е представил/ за обстоятелствата по чл.8, както и доказателства във връзка с изискването за постоянно местоживеене ***, за да се удостовери отговарят ли заявителите на условията за оземляване въобще; 3/ да се направи извод подадена ли е в срок молбата – съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата искането трябва да е подадено в 1-месечен срок след изтичането на срока на договора за отдаване под наем /по §23 от ППЗСПЗЗ искането трябва да е подадено най-късно в 3-месечен срок от влизане в сила на ПМС №188 от 24.07.2009г. /обн.ДВ, бр.52 от 04.08.2009г., т.е. вл. в сила на 08.08.2009г./ и преди да е изтичането срока на договора за наем/; 4/ Кметът със заповед да определи представител на общинската администрация за участие заедно с Общинската служба по земеделие при разглеждането на постъпилите заявления и документи, за което се изготвя протокол /по аналогия с чл.16 от Наредбата/, в който се определят гражданите, на които ще бъде прехвърлено на правото на собственост, както и кандидатите, на които се прави мотивиран отказ; 5/ С процесния протокол следва да е сезиран ОбС да одобри евентуално решенията по протокола. Наличието или липсата на посочените условия следва да се съобрази именно при разглеждане на исканията и констатациите следва да се отразят в протокола.
Решението на общинската служба по земеделие за прехвърляне правото на собственост на лицата, които са били оземлени чрез отдаване под наем с тези земи, се постановява след приемане на решение за одобряване на посочения протокол от Общинския съвет. Последното се явява част от фактическия състав на крайния акт на общинската служба по земеделие. В конкретния казус липсва съставен такъв протокол по чл.16, който общинския съвет да одобри или да откаже да одобри. В този смисъл, оспореният акт е незаконосъобразен, защото поради неспазване на установената в НОБМГ процедура /несформиране на комисия, която да разгледа постъпилите молби/, общинският съвет се е произнесъл при липса на фактически основания. Тъй като общинският съвет в случая действа като административен орган, сезиран с искане за постановяване на административен акт, е следвало да изиска от общинската служба представяне на протокол по чл.16 от НОБМГ и едва след това да се произнесе. Материалната компетентност на ответника в рамките на конкретното производство, свързано с оземляване, законът свежда единствено до одобряване на протокола, обективиращ решенията на комисията, която разглежда молбите на гражданите. В този смисъл не е налице нищожен акт, а унищожаем, тъй като ответникът има законоустановени правомощия да се произнесе, а това че е постановил акта без да са налице предпоставките, води до незаконосъобразност на решението му.
По отношение твърдението за липса на мотиви: В докладната записка проекто-решението е обосновано с писмото от ОСЗ-Шабла и с едно изречение “оземлените от общински поземлен фонд гр.Шабла, са оземлени чрез отдаване под наем, а не чрез прехвърляне на правото на собственост”. При обсъждане на проекто-решението на съвместно заседание на всички постоянни комисии двама от общинските съветници заявяват, че не са съгласни да се продава земята, защото в списъка има лица, които не са в момента в общината, а други притежават доста земя и не са малоимотни. На проведеното на 27.11.2009г. заседание на общинския съвет е обсъждана липсата на мотиви за отказа и възможността да бъдат добавени такива “за да бъде по-ясна позицията на ОбС”, но напрактика не е налице посочване на други фактически основания за постановяване на акта, извън молбата по чл.4, ал.4 и договора за наем, т.е. не става ясно от кои юридически факти ОбС черпи конкретно упражненото от него субективно право. От друга страна липсват доказателства жалбоподателят да има и друга земя и да не е малоимотен, или, че не живее в община Шабла. Освен това при обсъждане на проекто-решението се смесва правото по чл.4, ал.4 от НОБМГ с изменението на Наредбата, а всъщност става въпрос за новото предвиждане на законодателя по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Общинският съвет при одобряване на протокола действа в условията на обвързана компетентност, т.е. няма право на преценка дали е съгласен да одобри протокола, предвиждащ прехвърляне на правото на собственост върху земи, с които е било оземлено лице чрез отдаване по наем, доколкото искането на това лице е подадено в срока по чл.4, ал.4 от НОБМГ и жалбоподателят отговаря на изискванията както при първоначално оземляване. Ако подалият искането по чл.4, ал.4 от НОБМГ отговаря на изискванията, Общинският съвет е длъжен да одобри протокола, независимо от съображенията си за нецелесъобразност на такова решение. /Аналогично е разрешението на чл.35, ал.3 от ЗОС, според която разпоредба при направено искане кметът е длъжен да продаде земята – частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда./
Предвид гореизложеното, процесното решение, разглеждано като акт на Общинския съвет, не следва да се разглежда като решение по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА за разпореждане с общинско имущество, а като решение /акт/ с правно основание чл.16, ал.2 от НОБМГ. Решението е прието при спазване на процедурата по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА относно необходимия брой общински съветници за провеждане на заседанието и за приемане на самото решение, което се установява от приложените по делото списъци на общинските съветници, присъствали на заседанието и гласували решението. Дейността и работата на ОбС нормативно се урежда от приетия Правилник за организацията и дейността на ОбС на основание делегацията по чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Видно от докладната записка на зам.кмета тя е внесена в Общинския съвет на 17.11.2009г. По проекто-решението, съдържащо се в нея са се произнесли всички постоянни комисии към ОбС-Шабла на проведено съвместно заседание на 19.11.2009г. След това /няма дата на становището/ е изготвено и самостоятелно становище на Комисията по управление на общинска собственост, икономическа и инвестиционна политика. Постоянните комисии подкрепят предложението за решение, така както е посочено в докладната записка, а именно да не се прехвърля правото на собственост на оземлените чрез отдаване под наем лица. Според чл.60, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет град Шабла, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация /публикуван на сайта на Община Шабла/, председателят на общинския съвет, подпомаган от председателския съвет, подготвя проект за дневен ред най-малко 15 дни преди датата на заседанието, като според ал.2 на същата разпоредба в дневния ред могат да бъдат включени само материали, по които са приети становища на комисиите на общинския съвет. В случая предвид това, че заседанието на ОбС-Шабла, на което е прието оспореното решение, е проведено на 27.11.2009г., очевидно не са спазени горепосочените изисквания, тъй като докладната е постъпила на 17.11.2009г., а становищата на комисиите към ОбС са от 19.11.2009г. Процесното нарушение на процедурните правила е съществено, тъй като самите правила целят създаване на гаранция за законосъобразност на актовете на общинските съвети. Несъблюдаването на правилата препятства формирането на обосновано становище по отношение на конкретен въпрос, по който следва да се произнесат общинските съветници.
След отмяна на процесното решение на общинския съвет, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество следва Общинския съвет да изиска от Общинската служба по земеделие Шабла да сформира комисия, която да разгледа постъпилите молби по чл.4, ал.4 от НОБМГ от оземлените, чрез отдаване под наем граждани, които са поискали да им бъде прехвърлена собствеността върху земята, с която са оземлени, а от кмета следва да се изиска да посочи представител за участие в тази комисия. Комисията следва да вземе предвид наличието на предпоставките за допустимост на искането, а именно подаване в срок на искането, както и предпоставките за уважаване на искането /представените на доказателства за обстоятелствата по чл.8 от НОБМГ, доказателства във връзка с изискването за постоянно местоживеене ***3, ал.2, т.3, б.а от НОБМГ/. Указването на жалбоподателя за необходимостта от отстраняването на непълнотата на искането следва да се направи или от кмета или от комисията. Изготвеният протокол от комисията следва да се предостави на кмета на община Шабла, като последния е необходимо да го приложи към докладната си записка и така да го внесе за одобряване от ОбС-Шабла.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да се уважи, но по делото не са пирложени доказателства за договорено и внесено адвокатско възнаграждение, респ. следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да му се присъди сумата в размер на 10 лева, пердставляваща и платена държавна такса за разглеждане на спора -10 лв.
По изложените съображения, както и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №543 по протокол №30 от заседание на Общински съвет Шабла, проведено на 27.11.2009г. в частта по т.16., с което е взето решение на Явор Альошиев Киселов да не се прехвърля правото на собственост като оземлено лице чрез отдаване под наем със земи от общински поземлен фонд /ОПФ/, а именно правото на собственост върху имот 83017.16.4 /стар идентификатор 016001/ с площ от 14999кв.м.- общински поземлен фонд АОС №884/19.12.2008г. на цена от 712,43лв, представляваща разликата между цената на имота 1034,93лв и внесения наем 322,50лв.
ВРЪЩА делото като преписка на Общински съвет – Шабла за произнасяне по молба на Явор Альошиев Киселов с вх.№5627/16.11.2007г. при съобразяване с дадените указания в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Общински съвет– Шабла да заплати в полза на Явор Альошиев Киселов от гр.Шабла сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: