Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
30.05.2011 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ТАНЯ Д.
при секретаря И.Д. и прокурора З.Т., сложи за разглеждане кас. адм. дело № 187 по описа на съда за 2011 год., докладвано от съдията ТАНЯ Д. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на Общинска служба “Земеделие”-Генерал Тошево /ОСЗ/, подадена чрез началника К.К. срещу решение №19 от 22.02.2011 год. по адм. дело № 592/2010г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево /ГТРС/, с което е отменен отказ с изх.№ ВС-17-986/07.06.2010г., издаден от /ОСЗ-Генерал Тошево/. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че неправилно районният съд е тълкувал разпоредбите на чл.20, ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.9, ал.1 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/, съобразно които оземляването следва да е по постоянното местоживеене на лицето, респ. към момента на закупуване на имота не следва лицето, което е оземлено чрез отдаване под наем да е променило постоянния си адрес. Изтъква се, че наредбата не регламентира отделна процедура за промяна на начина на оземляване от отдаване под наем в право на собственост и следва да се прилагат първоначалните изисквания, включително и за постоянното местожителство. Според касатора, министърът на земеделието и храните като собственик на земите от държавния поземлен фонд /ДПФ/ има право да поставя допълнителни условия за извършване на продажбата им и такива е поставил с писма с изх.№9166-156/15.09.2009г. и изх.№9166-176/30.10.2009г. Твърди се, че първоначалната процедура по отдаване под наем за определен срок на земи от ДПФ не задължава министъра да продаде тези земи на наемателя. Иска се отмяна на решението на районния съд и решаване на делото по същество.
Ответникът – С.А.Х. *** Тошево, чрез процесуалния си представител адв.И.Р., оспорва основателността на касационната жалба и иска да се остави в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на ДОП пледира за отмяна на обжалваното решение на районния съд, като дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като Х. не отговаря на условията за закупуване на земята, предвид факта, че живее в друго населено място от това, в чието землище е бил оземлен чрез отдаване под наем.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е в срока по 211, ал.1 от АПК и от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, т.е. от страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.
С обжалваното решение ГТРС по жалба на С.А.Х. отменя отказ с изх.№ ВС-17-986/07.06.2010г., издаден от ОСЗ-Генерал Тошево за закупуване на имот №*****6 /новообразуван от имот №*****1/- нива, трета категория, с площ 14 дка, находящ се в землището на с.Спасово, общ.Ген.Тошево, ползван под наем от Х. по силата на решение №13/03 от 16.10.2002г. на ОСЗ-Генерал Тошево и договор за наем. Произнасяйки се по същество на спора, ГТРС е признал за установено спрямо ОСЗ-Генерал Тошево, че С.А.Х. има право да бъде оземлен чрез придобиване правото на собственост върху недвижим имот имот №*****6 – нива от ДПФ, трета категория, с площ 14 дка, находящ се в землището на с.Спасово, общ.Ген.Тошево. По делото не е имало спор по фактите. От данните по административна преписка се установява, че с решение №13/ОЗ от 16.10.2002г. на ОСЗ-Генерал Тошево, издадено на основание чл.20 от ЗСПЗЗ, чл.42 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от НОБМГ, е признато на С.А.Х., жител *** Тошево правото на оземляване с предимство по реда на чл.21, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, чрез отдаване под наем на поземлен имот с площ от 14,000 дка, представляващ част от поземлен имот от държавния поземлен фонд с №*****1 по КВС на землището на с. Спасово, категория ІІІ. Въз основа на това решение, между директорът на ОДЗ – Добрич и Х. е сключен договор № ДО-05-90/02.01.2003г. за отдаване под наем на горепосочения земеделски имот за срок от 5 години. В заключителните разпоредби на договора е включена уговорката оземленото лице да може да поиска в едномесечен срок от изтичане на срока на договора да придобие правото на собственост върху ползваните земи, като в този случай изплатеният наем се приспада от стойността на земята за оземляване. На 13.01.2009г. с анекс към посочения договор срокът на действие на договора е удължен с още 5 години, считано от стопанската 2007/2008г. Не е спорно между страните, че не е откривана процедура по отземляване на Х., че е спазвал изискванията на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му, както и че към момента на искането си, по което е постановен отказът Х. е изпълнил задълженията си.
С молба с вх.№ВС-17-3182/17.09.2009г. до ОС “Земеделие” – Генерал Тошево, С.А.Х. прави искане на основание §23, ал.1 от ПЗР за ИД на ППЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имот №*****6 по плана на землището на с.Спасово с площ 14 дка, с който е бил оземлен чрез отдаване под наем. Към молбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние, удостоверено е обстоятелството, че молителят и членовете на семейството му не са оземлени в друга община над размера, определен в §1 от ДР на ППЗСПЗЗ, както и е декларирано, че от момента на подаване на заявлението за оземляване Х. и членовете на неговото семейство не са прехвърляли земя, която да им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, собствена или наследствена. Приложено към административната преписка е и Удостоверение №29/08.12.2009г., издадено от кметство с.Рогозина, от което се установява, че постоянният адрес на Х. ***6-176/30.10.2010г. на МЗХ-София, подписано от директорите на Дирекция ”Земеделие” и Дирекция “Поземлени отношения”, са дадени указания до областните дирекции “Земеделие” за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл.21, ал.6 от НОБМГ. В обхвата на проверките е включено и това дали лицата, подали заявления по чл.4, ал.4 от НОБМГ и §23 ПЗР на ППЗСПЗЗ, отговарят на условията за оземляване, съгласно чл.7, чл.8 и чл.9, ал.1 от НОБМГ. С писмо с изх.№ВС-17-986/07.06.2010г. ОСЗ-Генерал Тошево отказва на Х. закупуване на имота, с който е оземлен, на основание горецитираното писмо от МЗХ и с мотива, че неотговаря на изискванията, тъй като съгласно удостоверението за постоянен адрес лицето живее в друго населено място – с.Рогозина.
Именно това писмо – отказ е било предмет на жалбата пред районния съд, който го е отменил с обжалваното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът, отговаря на изискванията за форма и съдържание на административния акт, визирани в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, издаден е от компетентен орган, при липса на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. И тъй като жалбоподателят е с постоянен адрес в с.Рогозина, община Генерал Тошево, чието землище е съседно на землището на с.Спасово, районният съд приема, че отказът противоречи на чл.20, ал.3 от ЗСПЗЗ и на чл.9, ал.1 от НОБМГ, според които е налице възможност за оземляване и в съседни землища.
Касационната инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд.
Съгласно чл.20, ал.3 от ЗСПЗЗ оземляването се извършва в землището на населеното място, където лицето постоянно живее или са му възстановени земеделските земи, както и в съседни землища. Посочената разпоредба е възпроизведена в чл.9 от НОБМГ. Ясно и недвусмислено е регламентирана от законодателя възможността за оземляване в съседно землище. В чл.21, ал.1 законодателят е въвел ред за оземляване с предимство, като в т.1 е посочено, че с предимство се ползват лицата, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място. Не е спорно по делото, че Х. към момента на оземляване чрез отдаване под наем с имот в землището на с.Спасово е бил с постоянен адрес в с.Спасово. Към момента на подаване на искането си по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Х. ***, което населено място е в същата община Генерал Тошево и е съседно на с.Спасово, респективно става въпрос и за съседни землища. Настоящият състав на съда приема, че изискването, посочено в чл.21, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, а именно лицето да се занимава със селскостопанска дейност в населеното място има значение само и единствено за да се ползва това лице с предимство при първоначално оземляване чрез отдаване под наем. При преценка основателността на искане по §23 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ следва да се изследва само дали това лице, което е вече оземлено чрез отдаване под наем на земя от ДПФ е изпълнило задълженията си – тези посочени в раздел ІV от НОБМГ. Според съда безспорно задължението по чл.26, т.1 от НОБМГ оземленото лице да стопансва дадената му земя с грижата на добър стопанин в срока на договора за наем би било затруднено, ако оземленото лице след оземляването промени постоянния си адрес и пребивава в друго далечно населено място. Това обстоятелство следва да бъде констатирано от областна дирекция земеделие и отразено в списъка, които следва да изпрати, съгласно чл.21, ал.5 от НОБМГ, на ОСЗ с лицата, които са изпълнили задълженията си. В случая обаче става въпрос за съседно населено място, няма данни Областна дирекция земеделие – Добрич да е посочила Х. като оземлено лице, което не е изпълнило задълженията си и тези факти обосновават извод, че промяната на постоянния адрес на Х. не е пречка да бъде уважено искането му по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Основният спорен въпрос, поставен при разглеждане на делото и в настоящото производство, се свежда до това дали заявителят по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ трябва да отговаря на изискванията по чл.7, чл.8 и чл.9 от НОБМГ /отм. с §52, т.1 на Постановление №139 от 13 май 2011г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.39/2011год., в сила от 24 май 2011год./ . За да се отговори на този въпрос, следва да се съобразят юридическите методи за тълкуване /чл.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/ на законовите норми във връзка с административното производство, образувано по искане на основание §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Оземляването по смисъла на чл.20 от ЗСПЗЗ е предоставяне на земя от държавния или общинския поземлен фонд на безимотни или малоимотни граждани чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация е издадена Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани (по – нататък Наредбата), уреждаща условията и реда за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. По аргумент на чл.23, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр.с чл.37, ал.2 от ППЗСПЗЗ /отм. с §3 на Постановление №139 от 13 май 2011г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.39/2011год., в сила от 24 май 2011год./ и чл.3, ал.4 от Наредбата /отм. с §52, т.1 на Постановление №139 от 13 май 2011г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.39/2011год., в сила от 24 май 2011год./ правото на собственост при оземляване се придобива с влизане в сила на решението на ОСЗ. В този смисъл е налице хипотеза, в която специален закон изключва приложението на общите разпоредби на Закон за общинската собственост и Закон за държавната собственост и в случая правото на собственост се придобива не с договор за продажба между държавата, съответно – общината и оземленото лице, а с решението на общинска служба земеделие.
В чл.4, ал.4 на Наредбата е предвидена възможността в едномесечен срок от изтичане на договора за наем оземлените лица да поискат от МЗХ, съответно от общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи. Тази норма от своя страна е доразвитие на разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която гласи, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите след изтичане на договора за наем. Оземляването, като държавна помощ е допустимо да съществува като институт в рамките на договорения гратисен период /до края на 2009год./, в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС /приложение V, раздел 3 “Земеделие”, б.”б” във вр. чл.88, пар.1 от ДЕО/. В този смисъл именно с разпоредбите на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ законодателят регламентира възможност за приключване на правоотношенията във връзка с оземляването на безимотни и малоимотни граждани. Предвидена е възможност до края на 2009г. оземлените лица предсрочно да внесат сумите за придобиване на земите от ДПФ и ОПФ, с които са били оземлени чрез наем или в собственост. Определен е тримесечен срок от влизане в сила на изменението, в който оземлените лица чрез отдаване под наем могат да поискат от общинските служби на земеделие да придобият правото на собственост преди изтичането на срока на договора за наем, като е предвидено изплатеният наем за срока на договора да се приспада от стойността на земята за оземляване.
С §3 от Постановление №139 от 13 май 2011г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.39/2011год, в сила от 24 май 2011год. са отменени чл.37-40, 42-44 от ППЗСПЗЗ, а с §52, т.1 са отменени Раздели І, ІІ и ІІІ от НОБМГ. Съгласно §49 от ПЗР на посоченото постановление, в случаите, когато решенията за признаване правото на оземляване на безимотни и малоимотни граждани са постановени преди 31 декември 2009г., преписките се приключват по досегашния ред. Съдът приема, че приложение в случая намира досегашния ред, предвид факта, че решението за признаване правото на оземляване на Х. е постановено на 16.10.2002год, т.е. преди 31 декември 2009г.
По естеството си искането по §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се различава от това по чл.4, ал.4 от Наредбата. И двете разпоредби касаят придобиване право на собственост върху земеделска земя, с която се оземлени лицата чрез отдаване под наем. Отличават се по това, че срокът за подаване на искането за придобиване правото на собственост, в единия случай е съответно преди изтичане срока на договора за наем, а в другия случай след изтичане на договора, както и пред кого се подава искането. С оглед на това, настоящият състав на съда приема, че при липса на разпоредби, уреждащи реда и условия за разглеждане на исканията по §23 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно процедурата, определена за искания по чл.4, ал.4 от Наредбата. В този смисъл приложение намират разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от НОБМГ, в светлината на които по постъпилите в ОСЗ от оземлените лица със земи от ДПФ искания на основание §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Областна дирекция “Земеделие” следва да представи информация за изпълнение на задълженията им и информация за платените суми по договорите. Общинската служба по земеделие издава решение по ал.3 на чл.21 от НОБМГ след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, като след влизане в сила на решението, то се вписва в службата по вписванията.
Следователно налице е изрична правна регламентация на тези отношения, която изключва правоприлагането по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Ето защо, единствените критерии, които следва да се преценяват с оглед на основателността на искането както по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и по чл.4, ал.4 от Наредбата, са тези свързани с изпълнението на задълженията на оземленото чрез отдаване под наем лице, стига, разбира се, искането да е подадено в определения за това срок. Именно в това е смисъла и на изискването за изпращане на списъка на наемателите, които са изпълнили задълженията си, както и на информация за платените суми по договорите. ППЗСПЗЗ и Наредбата не предвиждат никакви други допълнителни изисквания и условия за валидното упражняване на правото на придобиване на правото на собственост върху ползвания под наем имот от оземленото лице. Затова, при наличието на предпоставките на чл.21, ал.5 от Наредбата, за които не се спори между страните, че са изпълнени, и след като искането от заинтересованото лице е подадено в преклузивния тримесечен срок, административният орган е бил длъжен да издаде решение по ал.3 за признаване на правото на придобиване на собствеността от оземленото лице. При изричната нормативна регламентация по отношение на изискванията за придобиване правото на собственост върху земите, с които е било оземлено лице чрез отдаване под наем, приложение не следва да намерят нормите относими за първоначално оземляване чрез прехвърляне на правото на собственост.
Неоснователно е становището на касатора, че първоначалната процедура по отдаване под наем за определен срок на земи от ДПФ не задължава министъра на земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на държавата върху земите от ДПФ да продаде тези земи на оземленото лице и че като такъв има правото да поставя допълнителни условия, каквито са посочените в писмо с изх.№ 9166-156/15.09.2009г. на МЗХ. В случаите по §23 от ПЗР на ППЗСПП, както и в тези по чл.4, ал.4 от Наредбата, органът действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с правото на избор и преценка дали да издаде или не решение, а правомощията му се свеждат само до проверка за наличието на релевантните факти. При осъществяване на фактическия състав на приложимата правна норма, административният орган следва да издаде искания административен акт. Действително с цитираното писмо от МЗХ са дадени методически указания по приложението на закона, които са задължителни за административния орган, но не и за съда. Освен това с тях не могат да се въвеждат нови критерии и изисквания, стесняващи кръга на правоимащите лица по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които не са предвидени в самата наредба и ППЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното дотук, неправилно общинската служба по земеделие, е изследвала по аналогия наличието на предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Касае се за различни правни уредби с различни материалноправни предпоставки и е недопустимо по пътя на тълкуването да се релевират изисквания от едната по отношение на другата. Самостоятелното съществуване на двете уредби е обусловено от обстоятелството, че при едната се признава правото на оземляване чрез придобиване правото на собственост, а при другата се признава правото на оземляване чрез придобиване правото на собственост за земя на лица, които имат качеството на оземлени вече чрез отдаване под наем. Действително по отношение на правната регламентация на процедурата на правото на преференциално изкупуване се прилага Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, но това е така, защото негови адресати (носители) са оземлените лица чрез отдаване под наем. Правоимащи лица по смисъла на чл.4, ал.4 от Наредбата и §23 от Правилника са тези лица, които веднъж вече са били преценени с оглед на критериите по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата и им е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем. Ако изискванията за първоначално оземляване се отнасяха и за тях, законодателят не би направил разграничение между двете процедури по оземляване. Това следва и от систематичното място на правилата, уреждащи реда и условията по закупуване на ползваните земеделски земи. Разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 се намират в раздел ІІІ “Технически дейности”, а не в раздел ІІ “Ред за оземляване”, т.е. това, което се изисква по процедурата по оземляване, вкл. и съответствието с условията по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата, вече е станало и проверено, а правото на оземляване чрез изкупуване е самостоятелна правна последица от факта на оземляването на лицето чрез отдаване под наем и добросъвестно изпълнени задължения по договора за наем и чл.26 от Наредбата. Логическият анализ на цялостната правна уредба във връзка с искания по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ разкрива, че с нея се цели да се нормират правоотношения, възникнали след процеса на първоначално оземляване, при които не се проверяват наново предпоставките по чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Обратното схващане, което свързва възникването на правото на изкупуване с тези предпоставки, опорочава смисъла на §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. чл.4, ал.4 от Наредбата и не е в състояние да оправдае самостоятелното им съществуване.
Неоснователно е становището на касатора, че социалният характер на оземляването води до извода, че право на придобиване на собствеността върху земи от ДПФ по реда на Наредбата следва да има лице, което отговаря на условията по чл.7, чл.8 и чл.9, защото в противен случай ще е налице противоречие както с идеята на законодателя, така и с нормата, че разпореждане със земи от ДПФ става само чрез търг или конкурс. Действително оземляването е социално мероприятие за задоволяване на силно изразени потребности на безимотни и малоимотни лица от земеделска земя. ППЗСПЗЗ и Наредбата уреждат приоритетно положение за оземлените лица чрез отдаване под наем, като държат сметка за обстоятелството, че те са били редовни платци по договорите за наеми, стопанисвали са земята с грижата на добър стопанин, използвали са я по предназначение и са спазвали всички изисквания на ЗСПЗЗ, Закона за опазване на земеделските земи и правилника по прилагането му, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползване земя, като я заплатят на собственика – държавата или общината след приспадане на изплатения наем за срока на договора. Държавната помощ внася истински принос за развитието на някои икономически дейности или области, като разбира не следва това да е единствена й цел, без никакви изисквания към получателя на тази помощ. Ето защо, кръгът на правоимащите лица по Наредбата не се ограничава само до безимотните и малоимотните граждани, а включва в себе си и тези безимотни или малоимотни граждани, на които е било признато правото на оземляване чрез отдаване под наем, а в резултат на тяхната изправност като страни по договорите за наем – и правото на изкупуване на ползваните от тях земеделски земи. Всякакво друго тълкуване е в противоречие с идеята на законодателя за въвеждане на правото на преференциално изкупуване и почива на схематичното разбиране, че след като това право е предвидено в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, то непременно получателите му следва да отговарят на предпоставките по чл.7, 8 и 9 от Наредбата, без да се отчитат обаче спецификите на отделните поземлени отношения, които са уредени с нея.
Признаването на това право не е в противоречие и с общия принцип, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг. С разпоредбата на чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ е предвидено изключение от този принцип, като е посочено изрично, че продажбата на земи от ДПФ се извършва чрез търг, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Именно това “друго” е предвидено с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а впоследствие и на §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с които е установено преференциалното право за оземленото лице чрез наем да изкупи без търг земята, с която е било оземлено. Фактът, че в разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника е записано, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване право на собственост върху земите, вместо употребеното в Наредбата и в §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – “могат да поискат да придобият правото на собственост” не води до друг, различен от направения дотук извод, защото и двата израза имат едно и също смислово съдържание и значение. Освен това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са дадени само принципните положения, а цялостната правна уредба на оземляването се съдържа в Наредбата по силата на делегиращата норма на чл.20, ал.1 от закона. Следователно законодателят, след като е дал една специална делегация, е счел за необходимо да допусне доразвитие и допълване на определена част от закона. Текстът на чл.4, ал.4 от Наредбата е именно такава разпоредба, развиваща и допълваща както нормата на чл.20, ал.1 от закона, така и тази на чл.37а, ал.3 от правилника за неговото прилагане, поради което не е в противоречие с тях. Независимо от това, дори и да се приеме, че е налице някакво несъответствие на чл.4, ал.4 от Наредбата с разпоредбата на чл.37а, ал.3 от правилника, то същото е преодоляно с §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където ясно е посочено, че оземлените лица могат да поискат да придобият собствеността върху ползваните от тях земи.
С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че като е отменил отказа на общинската служба по земеделие, районният съд е приложил правилно материалния закон. В конкретния случай дори да се приеме, че следва да се съблюдават изискванията на чл.9 от НОБМГ във вр. с чл.20, ал.3 от ЗСПЗЗ, то както по-горе се посочи, нейното буквално тълкуване влече извод, че оземляване е допустимо и в съседни землища. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, и с оглед на разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която съдът разглежда жалбите като инстанция по същество, е постановил и решение по същество, като след отмяната на оспорения отказ на общинската служба по земеделие признава на жалбоподателя правото на придобиване на собствеността върху имота, с който е бил оземлен чрез отдаване под наем.
Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд -Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19 от 22.02.2011 год. по адм. дело №592/2010г. по описа на Районен съд-Генерал Тошево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.