Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./02.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при участието на секретаря С.К. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, П.К., разгледа докладваното от съдия Нели Каменска к.адм.д.№ 169 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на “ЕКО-БГ” ЕООД гр.Добрич, представлявано от В. Г. Х., подадена чрез адв. М.Я.-*** срещу решение № 3/28.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2646/2010г. по описа на РС гр.Добрич.
Ответникът ТД на НАП гр.Варна, Офис Добрич, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Попова оспорва жалбата и моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 7784/26.11.2010г., издадено от директора на офис Добрич при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение по чл.355, ал.1 във връзка с чл.5, ал.4 от КСО във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ, на “ЕКО-БГ” ЕООД гр.Добрич, представлявано от В. Г. Х., е наложена имуществена санкция от 500 лв.
В мотивите си съдът е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и визираното в НП нарушение е безспорно доказано. По отношение на възражението на жалбоподателката за маловажност на нарушението, съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН в случая е неприложима. И след като е приел, че наложеното административна санкция от 500 лева е в минималния предвиден от нормата на чл.355, ал.1 от КСО размер, е стигнал до окончателния извод, че наказващият орган е постановил едно законосъобразно постановление, което следва да бъде потвърдено.
Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, но не по изложените в касационната жалба основания за отмяна.
Съгласно чл.218, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
След като се запозна с приетите от въззивния съд доказателства по делото настоящата инстанция установи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон – чл.5, ал.1 и ал.2 от КСО и при неправилното прилагане на чл.355, ал.1 от КСО. Приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка противоречи на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.
И актът за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление са издадени срещу търговското дружество, което не е отговорно за извършеното нарушение по чл.355, ал.1 във връзка с чл.5, ал.4 от КСО във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.
Видно от мотивите на наказващия орган, на дружеството е наложена имуществена санкция за това, че “ Субектът, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП гр.Варна, офис Добрич Декларация “образец 1” по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.” Търговското дружеството не може да се определя като “субект, имащ качеството самоосигураващо се лице”. Търговските дружества и едноличните търговци могат да имат качеството “осигурители”, когато имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други лица.
В административната преписка няма данни дружеството да е наказано за това, че не е подало декларация за внесени от него осигурителни вноски за физическо лице. Напротив, данните по делото са, че управителят и собственикът на дружеството, В. Г. Х., в качеството си на самоосигуряващо се физическо лице, не е подала в законоустановения срок декларация за внесените от нея за м.август 2010г. осигурителни вноски. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), собствениците на ЕООД са самоосигуряващи се лица. Съгласно чл.2, ал.2 от същата наредба те имат лично задължение да внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. В чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ е предвидено, че декларация образец 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от самоосигуряващите се лица- не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. Следователно, за неизпълнение на задължението за подаване на декларация по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/2005г., самоосигуряващите се лица носят лична отговорност.
В чл.355, ал.1, предл.1 от КСО е предвидено налагането на наказанието глоба /от 50 до 500 лв./, а не имуществена санкция, понеже извършителят на деянието, в качеството си на самоосигуряващо се физическо лице, което няма качеството “търговец” по см. на чл.5, ал.2 и чл.355, ал.1, предл.1 от КСО, е субектът на нарушението.
В случая наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление – в нарушение на правилата по чл.53, ал.1 и чл.54 от ЗАНН е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение извършено от друг субект
След като въззивния съд е потвърдил процесното наказателно постановление, е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение следва да се отмени, а спорът за законосъобразността на наказателното постановление – да се реши по същество с отмяната на наказателно постановление.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3/28.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2646/2010г. по описа на Добрички районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7784/26.11.2010г. на директора на офис Добрич при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение по чл.355, ал.1 във връзка с чл.5, ал.4 от КСО във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ, на “ЕКО-БГ” ЕООД, БУЛСТАТ ******, гр.Добрич, представлявано от В. Г. Х., е наложена имуществена санкция от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: