Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на секретаря И.Д. и окръжния прокурор З.Т. разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №162/2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от “ГАБИНА” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, представлявано от управителя С.П.М. срещу Решение №1 от 25.01.2011 г. по нахд №12338/2010 г. на Добричкия районен съд, с която се моли съдът да отмени решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и явно несправедливо. По същество се навеждат доводи за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Варна, офис Добрич не изразява становище по жалбата.
Становището на окръжния прокурор е да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в срока по 211, ал.1 от АПК, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение №1 от 25.01.2011 г. по нахд №2338/2010 г. Добричкия районен съд е изменил Наказателно постановление №5975/28.09.2010 г. на Зам. Директор на ТД на НАП Варна, с което на “ГАБИНА” ЕООД гр. Добрич с управител С.П.М. за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б. “в” от ЗЗО във връзка с чл.7, ал.3 от КСО и на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като съдът я е намалил на 4 000 лева. Добричкият районен съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Спор по тези обстоятелства не е бил налице. Съдът е приел за установено, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.7, ал.3 от КСО, за което е санкциониран, тъй като не е изпълнил задължението си да внесе дължимите вноски за здравно осигуряване за месец февруари 2010 г. в законоустановения срок – до десето число на месеца, следващ месеца за който те се дължат – т.е. в настоящия казус до 31.03.2010 г., а същите са внесени на 01.06.2010 г.
Въззивният съд е приел, че не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, а именно, че не се касае за маловажен случай, тъй като нарушението е на данъчната политика на държавата и това е едно сериозно нарушение, а санкционирането му цели поддържането на строга данъчна дисциплина на физическите и юридическите лица
Административният съд като касационен не споделя изводите на въззивния съд.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касационния състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и по КСО, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.3 от НК.
Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието “маловажен случай”, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като “маловажен случай” да се изведат от чл.93, т.9 от НК – “маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като от съдържанието на чл.93,т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.
Касационният състав в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като “маловажен случай”. Самият факт, че са внесени дължимите здравни вноски, говори за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Отделно от това за закъснението на вноските на търговеца същият е заплатил и начислената лихва, която също е внесъл в бюджета, т.е. същият е наказан и по този начин за извършеното нарушение.
Предвид изложените съображения, решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като следва да се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1/25.01.2011 г., постановено по нахд №2338/2010 г. по описа на ДРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №5975/28.09.2010 г. на Зам. Директор ТД на НАП гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.