Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/18.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ Д.
При участието на прокурора МИЛЧО КАМЕНСКИ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Таня Д. к.а.н.х.д. № 145/2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е подадена касационна жалба от И.Д.М. *** срещу решение № 82/13.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2173/2010г. по описа на Добричкия районен съд. Жалбоподателят твърди, че решението на съда е назаконосъобразно и неправилно. Конкретно се сочи, че е неправилен изводът на съда, а и не са изложени мотиви защо М. следва да в случая да носи отговорност за административното нарушение. Твърди се, че осигурител в случая, предвид чл.5, ал.1 и ал.3 от КСО е “Чатски”ЕООД, а не физическото лице М.. Според касатора от наказателното постановление не става ясно в какво качество е наложено наказанието, след като се наказва М., като същевременно е посочено, че се наказва в качеството му на осигурител, след като такъв е “Чатски”ЕООД. Изтъква се, че деянието не е осъществено, не може да му се вмени вина , респ. неправилно е ангажирана отговорността му. Излагат се доводи, за неприложимост за конкретното деяние на разпоредбата на чл.104, ал.1 от КСО, предвид редакцията й към 2009г. и чл.83 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на ДРС и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответникът – ТД на НАП Варна- офис Добрич не изразява становище по жалбата.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба като пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, която има правен интерес от оспорване, в срока по 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 5244/31.08.2010г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – Варна, с което на И.Д.М., представляващ “Чатски”ЕООД, гр.Добрич, за нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на нарушението от страна на М. безспорно се установява от доказателствата по дело, а наложеното наказание е в границите, предвидени в закона и тъй като е минимално предвиденото – не подлежи на преразглеждане от съда.
Решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
С процесното наказателно постановление И.Д.М., представляващ “Чатски”ЕООД, гр.Добрич, е санкциониран за това, че в качеството си на осигурител не е изпълнил задължението си да внесе дължимите здравноосигурителни вноски за месец септември 2009г. в размер на 245,44лева, след като е начислил възнагражденията за м.септември на 30.09.2009г. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.40, ал.1, б. “в” от ЗЗО, във вр. чл.104, ал.1 от ЗЗО, като на физическото лице – М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗЗО, в приложимата редакция от ДВ бр.107/2002г., длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева. В случая И.Д.М. е санкционирана в качеството му на осигурител, а съгласно чл.5, ал.1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължението по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Наказващият орган е допуснал смесване на понятията “длъжностно лице” и “осигурител”, като физическото лице неправилно е окачествено като осигурител, какъвто в действителност се явява ЕООД. Този пропуск води до неяснота на волята на административно наказващия орган в какво качество наказва физическото лице. В случая задължението за плащане на здравноосигурителните вноски е на едноличното дружество с ограничена отговорност в качеството му на осигурител, поради което не може да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на физическото лице. Фактът, че М. е представляващ на ЕООД не го прави осигурител. Действително към момента на извършването на деянието законът е предвиждал единствено административно наказание глоба, но този пропуск не може да се тълкува във вреда на наказаното лице по аргумент от разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, която забранява разширителното тълкуване и правоприлагането по аналогия при обосноваване на административно наказателна отговорност. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, в която е установен общият принцип за законоустановеност на административните нарушения и административните наказания. Несъобразяването на санкционната норма с видовете субекти не означава, че следва да се изопачава нейния смисъл, за да има наказан. Подобно тълкуване не ограничава обхвата на действие на закона. По старата редакция на чл.104, ал.1 от ЗЗО, отговорността за деянията, изразяващи се в бездействие, извършени от юридически лица до края на 2009год., следва да се носи от длъжностното лице на работодателя – осигурител, но само при доказано задължение от негова страна да разпорежда плащане (внасяне) на здравноосигурителните вноски, според длъжностната му характеристика и др., каквито констатации липсват в проведеното административно наказателно производство. Извън горното следва да се посочи, че действително от описанието на деянието в АУАН и в НП не става ясно за кое лице е следвало да се внесат процесните вноски. В този аспект възражението в касационната жалба е основателно, тъй като невъзможността да се установи от АУАН и от НП за кое лице дължимите вноски не са внесени, препятства правото на защита на привлеченото към отговорност лице и представлява съществено процесуално нарушение, което влече отмяна на наказателното постановление.
Стигайки извод, че наказателното постановление е законосъобразен акт, районният съд е допуснал неправилно приложение на закона, което представлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК за отмяна на съдебното решение.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, извън посочените, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
След отмяната на първоинстанционното решение, административният съд следва съгласно чл.222, ал.1 от АПК да реши спора по същество, предвид липсата на установени съществени нарушения на съдопроизводствените дела и липсата на необходимост от установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. По изложените по-горе съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 82/13.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2173/2010г. по описа на Добричкия районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №5244/31.08.2010г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – Варна, с което на И.Д.М., представляващ “Чатски”ЕООД, гр.Добрич, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.