Р Е Ш Е Н И Е
№……………/02.05.2011 г. гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Добрич, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕЛИ КАМЕНСКА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря И.Д. и с участието на прокурора П.Н., като разгледа докладваното от съдия Т. Милева кас. адм. д. №144 по описа на АС – Добрич за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „СИТИ-СК” ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя С.И.К., подадена от пълномощник – адв. Р. Б. – ДАК против Решение №1/11.02.2011 г. по НАХД №2564/2010 г. по описа на ДРС. Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че дружеството никога не е било преригистрирано по §4 от ПЗР на ЗТР, поради което и няма задължението по §9а, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗСч. Същото е регистрирано на 24.06.2008 г.и е извършвало дейност само от м. юли до м. ноември 2008 г. Моли, да се приложи текста на чл.28, б.”а” от ЗАНН с оглед маловажността на нарушението.
В о.с.з., жалбоподателя, чрез пълномощника си адв. Б., поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – ТД на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Попова, счита решението на ДРС за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на ДОП изразява становище, че е извършено нарушение, което е формално и поради това правилно е ангажирана отговорността на търговеца. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Административен съд – Добрич при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение с оглед наведеното в жалбата касационно основание и правомощията му по чл. 218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да потвърди процесното наказателно постановление въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена документална проверка на 22.06.2010г. служители на ТД на НАП- Варна са констатирали, че дружеството като предприятие не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията – търговски регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2008 г. в законоустановения срок – до 30.06.2009 г. Дружеството е регистрирано на 24.06.2008 г. При тази констатация те съставили акт за установяване на административно нарушение, който бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. На 19.11.2010г. е издадено процесното НП, с което дружеството е санкционирано за извършеното нарушение. На 22.06.2010 г., още на датата на документалната проверка дружеството е публикувало в Агенцията по вписвания годишния си финансов отчет за 2008 г.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на всички срокове и процедури по ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон, в резултат на което е потвърдил издаденото от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП- Варна наказателно постановление. Обосновал е и неприложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е неправилно. След като правилно е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил обоснования и законосъобразен извод, че описаното в акта и в НП нарушение е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство, районният съд неправилно е преценил, че извършеното нарушение не се явява “маловажен случай”. Изводите на съда в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Преценката за “маловажност” следва да се направи с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното, отражението на деянието сред обществото и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказание. Безспорно е по делото, че като задължено лице по смисъла на чл.40, ал.1,т.1 от ЗСч, касаторът не е публикувал годишния си финансов отчет за 2008 г., чрез заявяване и представяне за обявяването му в ТР в срок до 30.06.2009 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗСч. Безспорно е обаче също така, че същият ден, в който е съставен акта -22.06.2010 г. и няколко месеца преди съставянето на НП, той го е заявил за обявяване и е подал заявление Г1 пред търговския регистър. Действително визираното в акта и в НП нарушение е на формално извършване и все пак задължението за обявяване на актовете по чл.40, ал.1 от ЗСч е установено именно, за да се охранят интересите на участниците в стопанския оборот както от публичния, така и от частния сектор и да се избегне ненормалното развитие на правоотношенията между тях. Ето защо, липсата на настъпили вредни последици от извършването на конкретното нарушение следва да се вземе предвид при преценката за маловажността на случая. Не без значение е и обстоятелството, че ГФО на дружеството за 2008 г. е подаден в ТД на НАП Добрич на 22.06.2009 г. , което означава, че той е бил известен на приходната администрация, а следователно и на част от публичния сектор. Още повече, че след като настоящият състав извърши служебна проверка в Търговския регистър установи, че дружеството от момента на регистрацията си 24.06.2008 г. до края на 2008 г. е извършвало само няколко месеца търговска дейност и не е реализирало никаква печалба в края на този период. С оглед на това и с оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението, характерът на деянието, фактът, че нарушението е извършено за първи път, липсата на данни за извършване на други нарушения по ЗСч, цялостното поведение на санкционираното лице в хода на административно наказателното производство, което си е признало извършването на нарушението и веднага при констатирането му от контролните органи го е отстранило, административният съд намира, че не са засегнати съществено целите и предмета на ЗСч и нарушението покрива белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Очевидно е, че в случая дори самото съставяне на акта за административно нарушение е постигнало предупредителен и възпираш ефект, поради което е било достатъчно да бъде отправено предупреждение до нарушителя по чл.28, б.”А” от ЗАНН, вместо да се санкционира в противоречие с целите на наказателната принуда. Затова като е приел обратното и е изключил приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона.
Съгласно ТР 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е направена в нарушение на закона, поради което и постановеният от него акт, с който е потвърдил атакуваното наказателно постановление, е неправилен и незаконосъобразен.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление, поради маловажност на случая.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, , Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1/11.02.2011 г. на Добричкия Районен съд, постановено по НАХД №2564/2010 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №7577/19.11.2010 год. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП- Варна, с окето на “СИТИ-СК” ЕООД гр. Добрич, ЕИК 200200661, представлявано от управителя С.И.К., за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл.48, ал.2 и чл.47, ал.3 от ЗСч.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.