Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 05.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при участието на секретаря С.К. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Пламен Костадинов, разгледа докладваното от съдия Нели Каменска к.адм.д.№ 138 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
С решение № 93 от 13.01.2011г., постановено по нахд № 2159/2010г., Добрички районен съд е потвърдил наказателно постановление № 157/2010 от 03.06.2010г. на Директора на РИОКОЗ гр.Добрич, с което за нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № 5 за хигиената на храните, на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните на ЕТ ”Г.С. М.” с.Бенковски, община Добрич, ул.”Пета” № 3, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В законния срок против решението е постъпила касационна жалба от Г.С.М. в качеството й на ЕТ ”Г.С.М.” с.Бенковски. Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди, че съдът не бил констатирал допуснатите в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушенията на материалния закон, вследствие на което бил постановил незаконосъобразен акт.
Ответникът по жалбата – Регионална здравна инспекция гр.Добрич, чрез процесуалния си представител юриск.Великова, счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Прокурорът при ОП гр.Добрич, изразява становище, че решението на РС гр.Добрич следва да се потвърди.
Жалбата е процесуално допустима. По делото няма данни за съобщаване на въззивното решение на жалбоподателката, поради което съдът намира, че жалбата срещу същото е подадена в законноустановения срок..
Добричкият административен съд, съобразявайки се с касационното основание, изразените становища на страните, мотивите на атакувания съдебен акт, събраните по делото доказателства счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора съдът е приел за доказана описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, от която се установява извършването на нарушението. Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: При извършване на проверка на 30.04.2010г. в обект –магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Бенковски, стопанисван от едноличния търговец, контролните органи установили, че в обекта не била осигурена течаща вода за поддържане на текущата хигиена. Проверката е обктивирана в Доклад от извършена инспекция с дата 30.04.2010г. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба № 5 за хигиената на храните в съставения на 03.05.2010г. акт за установяване на административно нарушение срещу предприятието на едноличния търговец. Въз основа на така съставения акт, на 03.06.2010г. било издадено наказателно постановление № 157, с което търговецът бил санкциониран, на осн. чл.48, ал.2 от Закона за храните, с налагане на имуществена санкция в размер от 1000 лв.
След обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е приел, че извършването на нарушението, изразяващо се в неосигуряване в обекта, в който се търгува с храни на течаща топла вода, е доказано и е потвърдил наказателното постановление. Съдът е обсъдил размера на наложената имуществена санкция и е приел, че същият е правилно определен в минималния, предвиден в нормата на чл.48, ал.2 от ЗХ размер от 1000 лв.
Административен съд гр.Добрич в рамките на касационната проверка по чл.218 от АПК, намира решението за валидно, допустимо и правилно. Същото не страда от визираните в жалбата пороци, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че извършването на нарушението, извършителят и неговата вина са безспорно установени със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не бил констатирал допуснатите в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения. Видно от събраните по делото доказателства, не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Актът и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителката, която го е подписала, като е вписала и възражението си. Констатацията на съда, че наказващият орган е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде наказателно постановление по реда на чл.48, ал.2 от ЗХ, се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, поради което е правилна. Към датата на издаване на наказателното постановление, подписалата го, д-р Р.А., е имала качеството “ директор на РИОКОЗ” гр.Добрич, видно от представения по делото трудов договор от 20.05.2010г.
Наказателното постановление е съобразено и с материалния закон. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № 5 за хигиената на храните изрично изисква обектите, в които се произвежда или търгува с храни да бъдат снабдени с топла и студена течаща вода. Неспазване на изискванията на наредбата е обявен за наказуемо от нормата на чл.48, ал.2 от Закона за храните. От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен фактическия състав на нарушението по чл.48, ал.2 от ЗХ във вр. с чл.15, ал.1 от Наредбата. По делото е било безспорно, в процесния обект се е търгувало с храни, но не била осигурена течаща топла вода за поддържане на хигиената. Нарушението се потвърждава и от вписаните от едноличния търговец обяснения в акта, че поради студените атмосферни условия и спукана водопроводна тръба не е могла да извърши ремонта.
Законосъобразен е изводът на районния съд, че размерът на санкцията е правилно определен от наказващият орган, тъй като е в минимума, който се предвижда за извършеното нарушение. С оглед забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН размерът на наложената санкция не може да бъде намаляван по предвидения в закона минимален размер от 1000 лв.
С оглед горното, Административен съд гр.Добрич намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 13.01.2011г., постановено по нахд № 2159/2010г., по описа на Добрички районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1……………………
2……………………