Р Е Ш Е Н И Е
№ ……11. 04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора П.Н. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя кад № 133/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 514/ 28. 02. 2011 год. на И.Г.М. срещу Решение № 89/ 10. 01. 2011 год. по нахд № 1410/ 2010 год. на ДРС, с което е изменено Наказателно постановление № 7099/ 05. 01. 2010 год. на Началника на І РУ на МВР Добрич, с което на И.Г.М., ЕГН ********** за нарушение по чл. 103 пр. 3 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от с. з. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, като е намален размерът на наказанието “глоба” от 700 лв. на 600 лв. и наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 15 месеца на 12 месеца.
Жалбоподателят сочи, че въпреки изменението на НП, не е доволен от решението и настоява за неговата отмяна поради незаконосъобразност. Счита, че в съдебния акт не била описана цялата фактическа обстановка, че служител от органите на реда, опитващи се да усмирят лицето К.К., е издал разпореждане до жалбоподателя да премести автомобила на баща си пред техния блок. Твърди, че в разпита си като свидетел, служителят е заявил пред съда, че е наредил на лицето И.М. да премести автомобила на баща си пред тях, за да не пречи на движението. АУАН е съставен от служители на втора полицейска кола, пристигнали след издаденото разпореждане за преместване на автомобила. Настоява, че св. С.И. е доказал, че е било разпоредено на жалбоподателя от служител да премести автомобила, поради което той е действал в изпълнение на полицейско разпореждане. Според жалбоподателя свидетелските показания на св. С.И. и св. И.М. напълно си съвпадат, което сочи на негово правомерно поведение. Настоява, че употребата на алкохол от жалбоподателя не е доказана. Претендира, че М. е управлявал автомобила при условията на чл. 14 ал.1 и чл. 16 от НК
В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител – адв. А.А. поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Ответникът – І РУ към ОД на МВР Добрич, редовно призовано, не изпраща представител, в съдебно заседание не взема становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 89 от 10. 01. 2011 г. районният съд е изменил наказателно постановление № 7099 от 05. 01. 2010 год. на Началника на І РУ МВР Добрич, с което на И.Г.М. е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ и лишаване от право на управление за срок от 15 /петнадесет/ месеца, за това че на 20. 10. 2009 г. около 17. 20 часа в град Добрич ул. Л. Каравелов като водач на МПС – лек, с рег. № Тх 64 82 МХ ул. З.С. управлява лекия автомобил във видимо нетрезво състояние, отказва да бъде тестван с техническо средство, отказва кръвна проба, с което е нарушил чл. 103 пр. 3 от ЗДвП.
Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. Правилно е счел, че АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 ЗАНН и е съставен в присъствие на двама свидетели, които са участвали при установяване на нарушението. НП е издадено в преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. С оглед на така изложените факти ДРС в съответствие със закона е отчел, че не са налице нарушения, които да налагат отмяна на НП.
Съдът е описал подробно фактическата обстановка, която е приел за установена. Посочил е, че с АУАН на жалбоподателя е вменено като нарушение, че на 20. 10. 2009 год. в гр. Добрич /от АУАН се установява, че се касае до кръстовището между улиците З.С. и Л.К./ като водач на лек автомобил е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Указал е, че като редовно съставен, АУАН се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП и е приел, че констатациите в него се потвърждават от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Указал е, че фактите са подведени под съответната материалноправна норма на чл. 103 пр. 3 от ЗДвП.
Касационният състав счита, че правилно съдът е приел за доказано вмененото на водача нарушение. Независимо от изявленията, с които водачът се стреми да оневини поведението си и да наведе доводи за липса на състав от субективна страна, то деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Въпреки изложеното в жалбата пред ДРС, респ. в касационната жалба, то следва да се отбележи какво лично е обяснил и респ. признал жалбоподателят в съдебно заседание: “… Всички, които бяхме в колата сме пили. … давам задна скорост и паркирам автомобила…виновен съм, не оспорвам …” /л. 19 – 20 от нахд № 1410/ 2010 г./
Правилно съдът е кредитирал освен това показанията на св. З., Р. и М., тъй като са еднопосочни и потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка. Голословно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че показанията на св. Митев потвърждавали показанията на св. С.И., с което цели оборване доказателствената сила на АУАН. Напротив св. М. казва: “…Въпросният господин, имам предвид жалбоподателя, потегли с автомобила. Колегите го спряха и ние продължихме със задържането му. Там, където спряхме на кръстовището, не пречехме на движението. … Не знам той как се качи да управлява колата, в момента, в който ние се боричкахме с другия водач, автомобилът потегли. “ Според показанията на св. С.И., св. В. е разпоредил преместване на автомобила. Последният обаче в показанията си не сочи подобно нещо, а казва, че не помни кой е разпоредил да се премести автомобила. Останалите свидетели въобще пък не говорят за подобно разпореждане. Очевидно отговорът е на така зададен въпрос към св. В. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е счел, че презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена и е приел нарушението за безспорно и категорично доказано.
Неоснователно е и искането в касационната жалба за приложение в случая на чл. 14 ал. 1 и чл. 16 от НК. Съгласно чл. 14 ал. 1 НК: Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Кое от фактическите основания се пита е било неизвестно за жалбоподателя, че е длъжен да не управлява автомобил след употреба на алкохол или че след като му е поискана проба за алкохол, следва да изпълни това разпореждане. От друга страна, не са доказани факти, свързани с издаване на неправомерна заповед, за да е приложима нормата на чл. 16 НК.
Предвид горното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението на ДРС – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/ 10. 01. 2011 год. по нахд № 1410/ 2010 год. на ДРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.