Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Добрич, в съдебно заседание на двадесет и втори март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
при участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия СВ. БОРИСОВА адм.д. № 12/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК във вр с чл.226 от АПК.
С решение № 460/11.01.2011г по АД № 4781/2010г на ВАС на РБ е обезсилено решение № 9/25.02.2010г по АД № 410/2009г на Административен съд-Добрич в частта, с която е обявено за нищожно писмо изх.№ ИД-03-243/20.07.2009г на директора на Областно пътно управление, в частта, с която е указано на “Г. ***5.08.2009г да бъдат монтирани стоманени предпазни огради, където е необходимо за обезопасяване на изградени рекламни съоръжения. Отменено е същото решение в останалата му част и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството по делото е образувано е по жалба от “Г. и Ко”ООД, , представлявано от управителя М.Д.Г. срещу писмо с изх.№ ИД – 03-215 от 06.07.2009г и срещу писмо с изх.№ ИД- 03-243 от 20.07.2009г, издадени от Директора на Окръжно пътно управление-Добрич. В първото оспорено писмо са описани 6 бр. рекламни съоръжения /РС/ с тяхното местоположение, задължено е дружеството в срок до 15.07.2009г да ги демонтира за своя сметка, поради това че същите не отговарят на изискванията на чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ и е указано, че при неизпълнение на задължението, след този срок рекламните съоръжения ще бъдат принудително демонтирани. Във второто писмо са посочени други 6 бр. рекламни съоръжения /РС/, описани по местоположение, задължено е дружеството да премести съоръженията съгласно Констативен протокол №37/13.07.2009г в срок до 15.08.2009г, поради това че четири от тях не отговарят на изискванията на чл.15, ал.1,т.2 от НСПП, а две от тях не отговарят на изискванията на чл.15,ал.1,т.4 от НСПП и е указано,че при неизпълнение на задължението, те ще бъдат принудително демонтирани.
В жалбата се излага становище, че писмата представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и дружеството има правен интерес от оспорването им. По същество се твърди, че оспорените актове са издадени от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма – поради липсата на мотиви, на правни и фактически основания за издаването им, както и поради непосочването пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват; при съществено нарушение на административно-производствените правила-поради това, че дружеството не е било уведомено за формирането на комисия и не е имало възможност да изрази становище при издаването на акта; в противоречие с материалноправни разпоредби – поради това че на дружеството се възлагат задължения, които не произтичат от закона; в несъответствие с целта на закона, както и поради допускането на предварително изпълнение на предписанията, без да се посочат обстоятелствата по чл.60 от АПК. Сочи се, че дружеството-жалбоподател има надлежно издадени разрешения по реда на Наредбата за специално ползване на пътищата и е поставило съоръженията в съответствие с утвърдената схема. Предвид тези съображения се иска да бъдат отменени обжалваните две писма.
Ответникът по делото – директорът на Областно пътно управление-Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Твърди, че всички процесни рекламни съоръжения са монтирани в нарушение на изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата и следва да бъдат премахнати.
Съдът прецени доводите на страните по делото, наведените основания и извърши служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По своята правна същност и двете писма имат характер на индивидуални административни актове. Те съдържат едностранно властническо волеизявление на компетентен орган в изпълнение на закона и предизвикват пряко правни последици за адресатите си.
Събраните по делото доказателства установяват от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № РД-11-302/04.06.2009г на Изпълнителният директор на Национална агенция”Пътна инфраструктура”, издадена на основание чл.21, т.1 от Закона за пътищата във вр. с чл.12, ал.3, т.16 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работата в НАПИ и нейната администрация, е наредено да се сформират регионални комисии, съставени от представители на съответните “Областни пътни управления” и на сектор ПП на ОД на МВР, които да извършат проверка на рекламните съоръжения по Републиканската пътна мрежа с цел обезопасяване на съоръженията и намаляване на пътно-транспортните произшествия. Указано е на комисиите да извършат оглед и установят съответствието на РС с изискванията за минимално отстояние от ръба на настилката и да укажат на собствениците им да ги преместят, съобразно нормативните изисквания. Посочено е, че ако не бъдат обезопасени съоръженията или не бъдат преместени, същите ще бъдат премахнати след 01.07.2009г.
Въз основа на тази заповед е издадена Заповед № РД-08-26/26.06.2009г на Директора на Окръжно пътно управление-Добрич, с която е сформирана комисия и е възложено извършването на проверка на рекламните съоръжения по Републиканската пътна мрежа. Въз основа на проверката, комисията е констатирала, че 12 бр. рекламни съоръжения / на път І-71 при км 88+555 дясно; на път ІІ-97 при км 12+885 ляво; на път ІІ-97 при км 14+930 дясно; на път І-9 при км 61 +300 дясно; на път І-9 при км 61+400 ляво; на път І-9 при км 78+203 ляво; на път І-9 при км47+100 ляво; на път І-9 при км 53+400 дясно; на път І-9 при км 77+915 дясно ; на път І-9 при км 79+405 ляво;на път І-9 при км 80+120 ляво; на път І-9 при км 82+270 дясно/ не отговарят на изискванията на НСПП, а именно – да не са изградени на 500 м преди и след кръстовище и да са поставени в целия си габарит на 3 м от ръба на пътната настилка. След извършена проверка на 06.07.2009г са съставени констативни протоколи № 16, 17,18, 19, 20 и 21. Въз основа на констатациите в тях е издадено първото оспорено Уведомително писмо изх.№ ИД-03-215/06.07.2009г, съобщено на “Г. ***. В него е посочено, че описаните в писмото рекламни съоръжения не отговарят на изискванията на чл.15, ал.1,т.2 от НСПП, поради това че същите се намират в кръстовище. Указано е на дружеството да демонтира рекламните съоръжения за своя сметка, като в противен случай след 15.07.2009г същите ще бъдат премахнати принудително.
След втора проверка, извършена от комисията, е издаден Констативен протокол № 37/13.07.2009г, в който е отразено, че РС на път І-9 при км 47+ 100ляво; на път І-9- при км 53 + 400 дясно; на път І-9 при км 77+915 дясно и на път І-9 при км 80+120 ляво не отговарят на изискванията на чл.15, ал.1, т.2 от НСПП – намират се в близост до кръстовище, а РС ,изградени на път І-9 при км 79+ 405 ляво и на път І-9 при км 82 +270 дясно не отговарят на изискванията на чл.15,ал.1,т.4 от НСПП – да отстоят в целия си габарит от ръба на пътната настилка.
Въз основа на този Констативен протокол е изпратено второто Уведомително писмо, изх.№ ИД-03-243/20.07.2009г, предмет на настоящото производство. С него е указано на “Г. ***, че описаните РС следва да бъдат преместени на определеното за това място и на минимум 3 м от ръба на пътната настилка, като преместването се извърши за сметка на дружеството, а при неизпълнение, РС ще бъдат демонтирани след 15.08.2009г.
Изискани и представени по делото бяха Разрешенията за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС, издадени от Изпълнителният директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Част от тях са издадени на името на “Г. ***, а именно : Разрешение №821/28.05.2007г за 3 бр. РС; Разрешение № 92/30.08.2007г за 2 бр. РС ; Разрешение № 1446/27.08.2006г за едно РС и Разрешение без номер от 16.04.2007г. Останалите разрешения за изграждане на част от процесните РС са издадени на името на друго дружество – “Ге-Принт” ЕООД гр.Варна. Представени са 4 бр протоколи, издадени след предварителен оглед на предложените места за изграждане на рекламни съоръжения на основание чл.14, т.5 от НСПП, както следва : от 19.07.2006г /на името на “Ге-Принт” ЕООД/, от 10.04.2007г/ на името на “Г. и Ко” ООД/, от 02.05.2007г/ на името на “Ге –Принт” ЕООД/ и от 09.08.2007г/на името на “Г. и Ко” ООД/. В тях са описани по местоположение процесните РС, така както са посочени в Констативните протоколи от проверките от 06.07.2009 и 13.07.2009г, и е записано, че предложените места отговарят на изискванията на чл.15, ал.1, т.1-5 от НСПП, като допълнително е вписано указание съоръженията да бъдат поставени на 3 м от ръба на настилката.
Представени са по делото Разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, предмет на настоящото производство, а именно : № 177/21.01.2008г, №87/23.10.2007г, №1462/ 03.09.2007г, №91 от 22.11.2007г, №90 от 22.11.2007г, №2498 23.01.2008г, №1463/ 03.09.2007, №1461/03.09.2007г, №173/ 21.01.2008г, №1566/ 05.11.2007г, №174/ 21.01.2008г, №178/21.01.2008г. Всички те са издадени на името на “Г. *** и описаното в тях местоположение на РС напълно отговаря на това, посочено в разрешенията за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС, посочени по-горе.
Останалите Констативни протоколи, приложени на л.51 до л.56 по делото, са съставени след изграждане на РС и определят тяхното местоположение и площ, с цел определяне на дължима такса по Тарифа №12.
Приложени са по делото и заповедите/л.57 до л.74/, с които са отнети разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, издадени на “Г. ***. Заповедите са със следните номера: № АИО-12-55/13.09.2010г; № АИО-12-56/13.09.2010г; от № АИО-12-66 до № АИО-12-68/13.09.2010г ; № АИО-12-70/13.09.2010г; от № РД-11-665 до № РД-11-669/11.10.2010г; № РД-11-673/11.10.2010г;№ РД-11-681/12.10.2010г; №РД-11-682/12.10.2010г; № РД -11-687/12.10.2010г;№ РД-11-691/ 12.10.2010г и № РД-11-692/12.10.2010г. Те са издадени на основание чл.26, ал.9 от ЗП поради неплащане на задълженията по Тарифата за таксите, които се събират от АПК, за повече от една година.
По делото е приложен Доклад, изготвен през 2009г от Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, в който като една от причините за ПТП по Републиканската пътна мрежа са посочени билбордовете, разположени близко до пътя и на кръстовища.
За изясняване на фактическото разположение на процесните 12 рекламни съоръжения и тяхното съответствие с изискванията на чл.15, ал.1 от НСПП по делото беше назначена техническа експертиза с вещо лице инж.Димитър Николов. От заключението му е видно, че всички РС, описани в Уведомителните писма, са изградени в нарушение на НСПП, като десет са изградени в кръстовища или в непосредствена близост до тях, при което няма отстояние от 500 м от кръстовището, а две РС се намират на разстояние по-малко от 3 м от ръба на пътната настилка. Вещото лице е извършило оглед на място и е направило самостоятелно измерванията. В заключението си е отразило, че 7 бр. РС са изградени в зоната на кръстовището, което по обясненията му означава, че се намират на самото кръстовище. Останалите 3 бр. са на разстояние от кръстовището, което е много по-малко от 500 м. А две от съоръженията са на 2.70 м от ръба на пътната настилка.
Преценката на оспорените Уведомителни писма води до извод, че същите са издадени от надлежно овластен административен орган, в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл.21,ал.2 от ЗП, Агенция “Пътна инфраструктура “ София осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализирани звена: областни пътни управления. Техните властнически правомощия са посочени в чл.35,ал.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на НАПИ и нейната администрация, чл.21,ал.2 от ЗП и НСПП.
Разпоредбите на чл.13 и сл. от НСПП уреждат реда за изграждане на РС в обхвата на пътя и обслужващите зони. Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата се издава разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на РС, посочено по образец. В същата разпоредбата е посочено, че въз основа на това разрешение се издава Разрешение за строеж по глава VІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ. Към искането за издаване на разрешение по чл.13, ал.1 от НСПП се представят редица документи, посочени в чл.14 от Наредбата, като един от тях е Протокол за предварителен оглед на местоположението, извършен от администрацията и заинтересованото лице. Изрично в чл.15, ал.1 от Наредбата е уредено, че разрешение за изграждане на РС не се издава, когато то отстои на по-малко от 500 м от пътни възли и кръстовища и когато в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Следва издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на РС, за което е необходимо заплащане на дължимата такса.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че още при издаването на разрешенията за изграждане на процесните рекламни съоръжения, параметрите на тяхното местоположение са били в нарушение на изискванията на Наредбата за десет от всичките дванадесет РС. Както е посочило в заключението си вещото лице, съоръженията, за които е констатирано, че не отговарят на изискванията на чл.15,ал.1,т.2 от Наредбата, са изградени там, където е било определено тяхното място от комисията, издала протоколите за предварителен оглед на местоположението им, а също така и мястото им, посочено в разрешенията за изграждане на РС. В представените документи няма разминаване по отношение на местоположението на РС, т.е. то е идентично в протоколите за оглед, в разрешенията за изграждане на РС и в разрешенията за експлоатация на тези РС. Вещото лице е обяснило, че има незначителни отклонения от определените параметри в разрешенията за изграждане на РС. Но те са много малки и не се отразяват на законосъобразността на изградените съоръжения. Това е така, поради факта, че посочените десет РС е следвало да бъдат изградени, съгласно описанието им в разрешението за изграждане, в самата зона на кръстовището. Отклонението от 10м, дори от 100м или 250 м/т.1.4 от заключението/от предварително зададените параметри, пак оставя РС в забранената зона на 500те метра от кръстовището. От това следва, че още към момента на издаване на разрешенията за изграждане на РС /без тези по т.2.4 и 2.6 от заключението/, определеното местоположение за всяко от тях е било в нарушение на изискванията на чл.15,ал.1,т.2 от Наредбата. За останалите две РС не е било спазено отстоянието от 3 м от ръба на настилката, което задължение е било указано в издадените разрешения за изграждане на РС. С оглед на това те са в нарушение на чл.15,ал.1,т.4 от НСПП и за тях не е следвало да се издава разрешение за експлоатация на РС.
По изричното признание на процесуалният представител на ответника, посочено в писмено становище от 04.02.2011г, разрешения за строеж на РС не са били издавани и поради това не са представени по делото. Той се позовава на Наредба № 1 от 30.07.2003г за номенклатурата за видовете строежи, съгласно която строителството на рекламни съоръжения по Закона за пътищата, не попада в категорията на видовете строежи по чл.137,ал.1 от ЗУТ. Поради това от АПИ-София са издавани разрешения за изграждане и за експлоатация на рекламни съоръжения, без да е искано издаване на специално разрешение за строеж на същите.
При съпоставка на издадените разрешения за изграждане и за експлоатация на РС е видно, че една част от разрешенията за изграждане са били издадени на името на “Ге-Принт” ЕООД гр.Варна, а всички разрешения за експлоатация са на името на “Г. ***. Ответникът не представи доказателства на какво основание е извършена промяната в титуляра на правото на изграждане и експлоатация на РС.
Изложената фактическа обстановка безспорно установява, че процесните дванадесет рекламни съоръжения, описани в двете Уведомителни писма, предмет на настоящото производство, са изградени в нарушение на изискванията на НСПП. Изискванията са съществували към момента на изграждане на съоръженията /НСПП е в сила от 2001г/ и заинтересуваните лица са били длъжни да се съобразяват с тях. Ответникът представи в съдебно заседание заповеди за отнемане на издадените разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация поради неплащане на задължителните такси за ползването им. Всички тези заповеди обаче са издадени след оспорените Уведомителни писма и представляват самостоятелни административни актове, подлежащи на съдебен контрол. Те не следва да се вземат предвид в настоящото производство, което има за цел да установи законосъобразността на изградените РС, описани в Уведомителните писма.
Въпросът за законосъобразността на спорните рекламни съоръжения следва да се разреши в настоящото производство, тъй като към момента на издаване на двете Уведомителни писма, жалбоподателят е заплащал редовно дължимите такси за ползването на РС. Поради това спрямо него са били неприложими санкциите по чл.57, ал.4 от ЗП във връзка с чл.53, т.5, б”г” и чл.26, ал.2, т.1, б”б” от ЗП. Всички те предвиждат административно – наказателна отговорност, както и забрана на достъпа до съоръженията и премахването им, в случаите, когато те са изградени без разрешение или поради неплащане на дължимите такси. Както се изясни от събраните по делото доказателства, за рекламните съоръжения, ползвани от “Г. ***, са били издавани изискуемите от НСПП разрешения, които са били в нарушение на действащите законови изисквания за разполагането им. Това изключва приложението на административно-наказателната отговорност по отношение на жалбоподателите. В същото време изградените в нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б”б” от ЗП рекламни съоръжения продължават да са разположени при пълно нарушение на закона, създават опасност за движението по пътищата и са причина за ПТП.
Съгласно чл.21,ал.3,т.3 от Закона за пътищата, Агенция “Пътна инфраструктура” анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение по републиканските пътища. В изпълнение на тази си дейност и въз основа на констатациите в Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата на България през 2008г, Агенцията, чрез своята специализирана администрация –ОПУ-Добрич, е предприела действия по преместване, респ. премахване на РС, изградени в нарушение на НСПП. Преместването в случая е мярка, която не би премахнала допуснатата незаконосъобразност при изграждането на РС. Както се изясни по делото, те първоначално са разрешени за изграждане на забранени от Наредбата места. Единственият начин да се отстрани допуснатата незаконосъобразност е да се премахнат съоръженията, поставени в нарушение на НСПП. Жалбоподателят не може да черпи права от факта, че за РС е имал издадени разрешения както за изграждането им, така и за тяхната експлоатация. Изискванията на Наредбата са били действащи към момента на изграждане на всички РС и той е бил длъжен да се съобразява с тях, независимо от наличието на разрешителни документи.
Предвид изложеното съдът намира, че административният орган правилно е предприел действия по изследване и премахване на процесните РС, като това е единственият начин за да се отстранят допуснатите множество нарушения на Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата. Предвид посочените съображения, административният съд намира, че оспорените Уведомителни писма са издадени в съответствие с материалния закон и подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Г. и Ко” ООД, представлявано от М.Д.Г. срещу писмо изх.№ ИД -03-243/20.07.2009г и писмо изх.№ ИД-03-215/06.07.2009г, издадени от Директора на Областно пътно управление – Добрич.
ОСЪЖДА “Г. *** да заплати на Областно пътно управление гр.Добрич сумата от 50 лв /петдесет лв/, представляващи възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: