Решение по Административно дело 128/2011г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/28.04.2011г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                                         МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА 

 

  При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д. № 128/2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във  вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е подадена чрез пълномощник касационна жалба от “У. – 69” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Калипетрово, обл.Силистра, ЕИК ******, представлявано от управителя С.Д.У. ЕГН ********** срещу решение № 894/23.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 1092/2010г. по описа на Силистренския районен съд, след изпращането му по реда на чл.133, ал.3 от АПК с определение на ВАС № 2756/23.02.2011г. по адм. дело № 2513/2011г., с което за компетентен да разгледа жалбата е определен Административен съд – град Добрич поради това, че в Административен съд – град Силистра е невъзможно сформирането на тричленен състав за разглеждане на касационния спор.

 В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на чл.40, ал.3 и чл.42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си по закон да проведе съдебно следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. Сочи се, че разкриването на обективната истина е приоритет на съда като инстанция по същество, поради което законодателят му е предоставил възможността не само по искане на страните, но и по свой почин да събира и проверява доказателства, когато това се налага за изясняване на фактите и обстоятелствата по спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.                                       

  Ответникът – ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки по делото, излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението на СРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

  Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.  

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 5946/28.09.2010г. на директора на дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Варна, с което на “У.-***, за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.48, ал.2 и чл.47, ал.3 от ЗСч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон. Приел е, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.40, ал.1 от ЗСч да подаде заявление за публикуване на годишния си финансов отчет за 2008г. в срок до 30.09.2009г., поради което правилно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.47, ал.3 от с.з. Приел е, че не е налице допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен въз основа на официални документи, нарушението е описано ясно и подробно, с посочване на всички елементи от обективна и субективна страна, с което са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5, деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.40, ал.1 от ЗСч и правилно е определена приложимата санкционна норма. Коментирал е също така, че наложената санкция е определена в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което не подлежи на преразглеждане. Най-после е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за маловажност на случая с аргумента, че нарушението по чл.40, ал.1 от ЗСч е формално, такова на просто извършване и неговото осъществяване не е свързано с настъпване на някакви материални щети като елемент от състава му, поради което фактът, че към момента на проверката този отчет вече е бил публикуван и не са произтекли щети от забавата не отличава конкретното нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените за този вид нарушения. В заключение е направил извода, че наказателното постановление е законосъобразно издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.     

  Така постановеното решение е неправилно. След като правилно е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил обоснования и законосъобразен извод, че описаното в акта и в НП нарушение е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство, районният съд неправилно е преценил, че извършеното нарушение не се явява “маловажен случай”. Изводите на съда в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.

  Преценката за “маловажност” следва да се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното, отражението на деянието сред обществото и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че като задължено лице по смисъла на чл.40, ал.1, т.1 от ЗСЧ касаторът не е публикувал годишния си финансов отчет за 2008г. чрез заявяване и представяне за обявяването му в ТР в срок до 30.06.2009г., с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗСч. Безспорно е обаче също така, че непосредствено след съставянето на акта за административно нарушение и няколко месеца преди издаване на НП, той го е заявил за обявяване, като още на следващия ден е подал заявление Г1 пред търговския регистър. Действително визираното в акта и в НП нарушение е на формално извършване – самото неподаване на заявлението и подлежащия на обявяване акт в търговския регистър в законоустановения срок осъществява състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗСч. И все пак задължението за обявяване на актовете по чл.40, ал.1 от ЗСч е установено именно, за да се охранят интересите на участниците в стопанския оборот както от публичния, така и от частния сектор, и да се избегне ненормалното развитие на правоотношенията между тях. Ето защо, липсата на настъпили вредни последици от извършването на конкретното нарушение следва да се вземе предвид при преценката за маловажността на случая. Не без значение е и обстоятелството, че ГФО на дружеството за 2008г. е подаден в ТД на НАП – Силистра на 24.03.2009г. с вх.№ 19000758, според данните в АУАН, което означава, че той е бил известен на приходната администрация, а следователно и на част от публичния сектор. С оглед на това и с оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението, характерът на деянието, фактът, че нарушението е извършено за първи път, липсата на данни за извършване на други нарушения по ЗСч, цялостното поведение на санкционираното лице в хода на административно наказателното производство, което си е признало извършването на нарушението и почти веднага след констатирането му от контролните органи го е отстранило, административният съд намира, че не са засегнати съществено целите и предмета на ЗСч и нарушението покрива белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Очевидно е, че в случая дори само съставянето на акта за административно нарушение е постигнало предупредителен и възпиращ ефект, поради което е било достатъчно да бъде отправено предупреждение до нарушителя по чл.28, б.”а” от ЗАНН, вместо да се санкционира в противоречие с целите на наказателната принуда. Затова, като е приел обратното и е изключил приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона.                      

  Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН  се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е направена в нарушение на закона, поради което и постановеният от него акт, с който е потвърдил атакуваното наказателно постановление, е неправилен и незаконосъобразен. И макар че в жалбата липсва такова оплакване, съдът е длъжен да го съобрази с оглед на задължението му за служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, още повече, че един от доводите в касационната жалба за неправилност на акта е неточното прилагане на закона. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление поради маловажност на случая.                                                                                                            

  Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

  ОТМЕНЯ решение № 894/23.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 1092/2010г. по описа на Силистренския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

  ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5946/28.09.2010г. на директора на дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Варна, с което на “У.-69” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Калипетрово, обл.Силистра, ЕИК ******, представлявано от управителя С.Д.У. ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.48, ал.2 и чл.47, ал.3 от ЗСч.                         

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: