header

Решение по Административно дело 127/2011г.

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Добрич,  07.04.2011 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори март  две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

                                                                                              ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря И.Д. и окръжния прокурор З.Т. разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №127/2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

         Подадена е касационна жалба от “ВАЛЕНТИНО” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, представлявано от управителя В.Г.Н., чрез пълномощник адв. Р. Б. срещу Решение №5 от 03.01.2011 г. по нахд №395/2010 г. на Балчишкия районен съд. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в несъответствие със закона. Твърди се, че първоинстанционния съд в недостатъчна степен е мотивирил решението се и не е аргументирал некредитирането на показанията на свидетеля Таня Д.. Оспорва се, че е извършено нарушение, като се навеждат доводи, че иззетия от проверяващите “регистър за гости” не е действителния такъв и не съответства на информацията в книжата с надпис “Рецепция”. Моли се решението да бъде отменено, като в алтернатива се моли да се намали размера на санкцията в посока към минимума.

          Ответникът ТД на НАП гр. Варна се  представлява от старши юрисконсулт Г.А., която изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Становището на окръжния прокурор е, че жалбата е неоснователна. Безспорно е установено нарушението и следва да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

         Касационната жалба е подадена в срока по 211, ал.1 от АПК, допустима е а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         С Решение №5 от 03.01.2011 г. по нахд №395/2010 г.  Балчишкия  районен съд е потвърдил  Наказателно постановление №5616/14.09.2010 г. на  Зам. териториалния директор  на ТД на НАП гр. Варна, с което на “ВАЛЕНТИНО” ЕООД гр. Добрич, представлявано от В.Г.Н.,  е наложено административно наказание “имуществена санкция”  в размер на 1 000 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушаване на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.3 от ЗДДС. Въззивният  съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е приел за установено, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.118,ал.3 от ЗДДС за което е санкциониран. В административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  

          Административният съд като касационен  споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд.

           Правилно, законосъобразно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при извършената проверка на 13.04.2010 г.  на търговски обект – хотел Валео, находящ се в гр.Балчик, ул. “Самара” №6 и стопанисван от “ВАЛЕНТИНО” ЕООД на рецепцията за гости била открита папка-регистър за гости за периода 06.02 – 10.04 като за всяка дата били посочени брой резервирани нощувки, единична цена, обща цена, номер на стая, заплатена сума и дата на освобождаване на стаята. Регистърът се водил от администратора на съответната смяна. Съгласно този регистър оборота от продажби за периода 06.02.2010 г. – 10.04.2010 г. било установено, че е в размер на 7 638,05 лева. След съпоставка с извлечения от банковата сметка на дружеството за същия период е установено, че са преведени суми за резервация и нощувки за сумата от 439,76 лева. Съгласно периодичния финансов отчет от касовия апарат за същия период било установено, че е регистриран оборот от продажба в размер на 3 896,25 лева. За остатъка от сумата 3 302,04 лева дружеството не е изпълнило задълженията си да издаде фискални касови бележки с което е нарушило реда и начина на регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискално устройство. Описаната фактическа обстановка е безспорно установено от писмените и гласни доказателства.

         Касационната инстанция не споделя становището в жалбата, че съдът не е взел в предвид показанията на свидетеля Таня Д., която в съдебно заседание е заявила, че тези листи се водят за тяхно улеснение и по тях има след това много промени и поради това не отразяват действителната информация. Настоящият състав, счита това за защитна позиция от страна на жалбоподателя.                

         При внимателен анализ на отбелязванията в регистъра по начина на записване, може да се направи категоричен извод за реализирани обороти. Това е така, тъй като има отбелязвания за № на стая, дни престой, брой гости, цена  и платена сума и дата. Наличието поне на едни от тези елементи е достатъчен до доведе до извод, за осъществени сделки, за които не са издадени фискални касови бележки.

        Възражението на касатора, че процесният регистър не е за 2010 г., също е неоснователно и не се подкрепя от никакви доказателства по делото.

         С оглед на изложеното, правилно районният съд е мотивирал извода си за административно-наказателната отговорност на касатора и възражението в касационната жалба за липса на състав на извършеното административно нарушение е неоснователно. Основателно е обаче възражението на касатора, че наложеното наказание е явно несправедливо и неправилно районният съд е потвърдил наказателното постановление при този размер на административно наказание. Законовите граници на наказанието за извършено нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ за юридическите лица са от 500 до 2 000 лева, съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в размер на 1 000 лева. Правилно районният съд е приел, че касаторът следва да бъде санкциониран по изложените по-горе съображения, но при индивидуализацията на наказанието както той, така и административно-наказващият орган преди него, са били длъжни да вземат предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и критериите на чл.27 от ЗАНН, като отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационната инстанция намира, че наложената имуществена санкция в размер на 1 000 лева е завишена, поради което следва да измени размера й, съобразявайки тежестта на нарушението с оглед на стойността на сумата за която не са издадени фискални касови бележки, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път и липсват данни ТД да е санкционирано по административен ред с влезли в сила НП за други нарушения във връзка с търговската си дейност, като постанови имуществена санкция в размер към минимума, предвиден в закона, а именно 700 лева. Така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както предвижда чл.12 от ЗАНН. Като е приел обратното, че наложената имуществена санкция е законосъобразно определена и справедлива по размер и не са налице предпоставките за изменението й, районният съд е действал незаконосъобразно, поради което и на основание чл.348, ал.1,т.3 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, постановеният от него акт следва да бъде отменен, като неправилен и на негово място постановен друг по същество, с който да бъде изменено наказателното постановление, като бъде намален размерът на наложената с него имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

         Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК , Административен съд гр. Добрич

 

        Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Решение №5 от 03.01.201 г. на Балчишкия районен съд по нахд №395/2010, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №№5616/14.09.2010 г. на  Зам. териториалния директор  на ТД на НАП гр. Варна, с което на “ВАЛЕНТИНО” ЕООД гр. Добрич, представлявано от В.Г.Н.  е наложено административно наказание “имуществена санкция”  в размер на 1 000 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушаване на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.3 от ЗДДС, като намалява размера на имуществената санкция от 1 000 лева на 700 лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.