Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./
град Добрич,28.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд,в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря И.Д. и прокурора Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАД №125 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Е.А. ***,подадена чрез пълномощник адв.С.Н., против решение № 50/06.12. 2010г., постановено по н.а.х.д. № 244/2010г. по описа на Районен съд гр.Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление № 221 от 10.08.2010г. на Директора на РИОКОЗ Добрич,с което на касатора, за нарушение на чл.44 от Закона за здравето /ЗЗ /, на основание чл.213, ал.1 от същия е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева.
Решението се оспорва като незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и относно размера на санкцията,потвърден с него,който според касатора е явно несправедлив.Излагат се съображения, като се моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.Алтернативно се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. Н. и поддържа жалбата.
Ответникът Регионална здравна инспекция-Добрич,като правоприемник на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве-Добрич, чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата.
Прокурорът при ОП Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Касаторът е нарушил разпоредбата на чл.44 от ЗЗ.След като му е била издадена заповед за спиране на експлоатация на обект,амбулатория за първична медицинска помощ, същата е продължила да функционира.Правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност,тъй като са били налице условията за това.Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба.
Съдът е обсъдил всички възражения на административно-наказания срещу наказателното постановление и в съответствие с приложимия закон е достигнал до законосъобразен извод,че правото на защита на въззивника не е било нарушено.
Първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи, като е приел, че санкционираният е осъществил състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение на чл.44 от ЗЗ а именно, не е изпълнил заповед изх.№ РД-3040/10.06.2010г. на Директора на РИОКОЗ-Добрич за спиране експлоатацията на обект амбулатория за първична медицинска помощ с.Спасово, община Генерал Тошево,където общопрактикуващ лекар е въззивникът,с което същият не е изпълнил и задължението си да изпълнява заповедите на органите за държавен здравен контрол.
Изразеното в касационната жалба становище, че е нарушен закона при обсъждане на събраните по делото доказателства,настоящият състав счита за неоснователно.Съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора писмени и гласни доказателства и не е допуснал процесуални нарушения при събиране на гласните доказателства.Изводът му,след като се е обосновал мотивирано,какъвто е настоящият случай,е израз на неговата вътрешна воля, която воля не подлежи на преценка от касационната инстанция.
Възражението,че при съставянето на АУАН неправилно е издирен субекта на нарушението, като е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец и полагащото му се наказание би следвало да бъде имуществена санкция,се съдържа и във въззивната жалба и съдът се е произнесъл по него.Изводите му напълно се споделят от настоящия състав.Вярно е, че съгласно представеното по делото удостоверение №091/19.01.2001г. на Министерството на здравеопазването, процесното лечебно заведение е учредено и регистрирано като едноличен търговец,а не като физическо лице, но в случая, това не води до неправилно определяне на субекта на нарушението.С процесното НП, д-р А. е наказан за това,че не е изпълнил заповед изх.№ РД-3040/10.06.2010г. на Директора на РИОКОЗ-Добрич за спиране експлоатацията на обект амбулатория за първична медицинска помощ с.Спасово,община Генерал Тошево.Изпълнението на тази заповед е възложено д-р Е.А.А.-***, а не на едноличния търговец.Заповедта не е оспорена от д-р А. и е влязла в сила.При влязла в сила заповед,чието изпълнение е възложено на ФЛ д-р А., то санкцията за неизпълнение на същата тази заповед следва да бъде понесена именно от това лице,а не от едноличния търговец.
Независимо от извода за неоснователност на касационната жалба,с оглед задължението на настоящия съдебен състав да извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, то първоинстанционото решение следва да се отмени. Решаващият съд се е произнесъл съобразно с нормата на чл.213 от Закона за здравето в редакцията й, действаща към момента на постановяване на решението.В брой 98 от 14.12.2010 год. на Държавен вестник е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, в сила от 01.01.2011 год., като разпоредбата на чл. чл.213,ал.1 се изменя относно минималния и максималния размер на наложената санкция от 3000 до 9000 хиляди лева,като той се намалява.Съгласно изменената норма,който не изпълни заповед за спиране на обекти или част от тях,се наказва с глоба от 2000 до 6000 хиляди лева.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН,ако до влизането в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,която е по-благоприятна за нарушителя.В случая,административното наказание е наложено към минимално определения съгласно чл. чл.213,ал.1 от Закона за здравето размер от 3000 лева. Новата редакция на нормата,с определен минимален размер на санкцията от 2000 лева, сочи на по-благоприятен закон за нарушителя. Съдът следва да приложи по-благоприятния закон,като за целта отмени решението на районния съд и измени наказателното постановление в частта на наложеното наказание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл второ и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 50 от 06.12.2010 г. по а.н.х.д №244/2010г. на Районен съд гр.Генерал Тошево като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №221/10.08.2010г. на Директора на РИОКОЗ-Добрич в частта на наложеното на д-р Е.А.А. административно наказание КАТО ВМЕСТО “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, ОПРЕДЕЛЯ на д-р Е.А.А., ЕГН **********,***,с месторабота АИППМП с.Спасово,община Генерал Тошево, на длъжност ОПЛ административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.