Р Е Ш Е Н И Е
№ ……06. 04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова к.адм.д. № 123/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 478/ 23. 02. 2011 год. на ДАС, подадена от Областен отдел “Контролна дейност – ДАИ” Добрич, срещу Решение № 221/ 01. 12. 2010 год. на БРС по нахд № 392/ 2010 год. на БРС, с което е отменено изцяло наказателно постановление № 28 – 0000602/ 24. 06. 2010 год. на Началника на ОО “КД – ДАИ” гр. Добрич, с което на В.Т.Т., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34 от 06. 12. 1999 г. на МТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/ .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата и настоява за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът – В.Т.Т. не взема становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.
Представителят на ДОП счита подадената жалба за неоснователна, а решението на БРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и тези, представени в касационната инстанция, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е отменил наказателно постановление № 28 – 0000602/ 24. 06. 2010 год. на Началника на Областен отдел “Контролна дейност – ДАИ” Добрич, с което на В.Т.Т. на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34 от 06. 12. 1999 г. на МТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за това че на 09. 06. 2010 г., около 17. 20 часа в град Балчик, улица Асен Петров, до ресторант Красина, престоява с таксиметров автомобил, с който не извършва таксиметров превоз, Опел Астра с рег. № Тх 10 05НХ, включен в удостоверение № 07958, приведен в неработно състояние, с поставена табела “не работи”, със свален знак “такси”, с изключен ЕТАФП и приключен пътен лист от пътна книжка с № 109127. Водачът извършва следното нарушение: В качеството си на водач г – н Т. е без карта за допълнителен преглед на ЛТА рег. № Тх 10 05НХ, с което виновно е нарушил чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34 от 06. 12. 1999 г. на МТ.
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени при стриктно спазване на процесуалния закон. В решението обстоятелствено са анализирани фактическата обстановка, при която административнонаказващият орган е приел, че е налице деяние, съставляващо нарушение. Същевременно са анализирани и приложимите процесуални и материалноправни норми, като съдът е сторил правилния извод, че административният орган не е изтълкувал вярно материалния закон относно съставомерността на деянието и съответно не го е приложил точно.
Касационният състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно несъставомерност на деянието на конкретното лице.
Това е така, защото:
На касатора е било наложено наказание с процесното наказателно постановление, за това че на съответната дата и час, в качеството си на водач на ЛТА е без карта за допълнителен технически преглед. Съгласно отразеното в АУАН и НП административноказавщият орган е счел това обстоятелство като нарушение по смисъла на чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34 на МТ. Според разпоредбата на този текст: При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:
1. …
2. …
3. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2007 г. ) контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил;
От една страна, както в АУАН, така и в НП е отразено, че водачът не е управлявал таксиметровия автомобил, което е едно от изискванията за нарушение на тази разпоредба, защото законодателят е предпоставил “управление на таксиметров автомобил”, а от друга страна, текстът на чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредбата не касае нарушение, състоящо се в липса на карта за допълнителен технически преглед, т. е. неявяване на преглед, а в “неносене” на тази карта. В случая лицето, именно защото не е управлявало автомобила, не е притежавало такава карта, и след като не е притежавало, няма и как да я е носило. Видно от приложените доказателства по делото, такъв допълнителен технически преглед е минат от водача, но след съставянето на АУАН, явно при колебанието си дали да продължи да упражнява тази дейност. По – късно, също от приложените от административнонаказващия орган към касационната жалба доказателства, се установява, че водачът е решил и е подал и заявление за отписване на 15. 11. 2010 год.От една страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства не сочат на нарушението, за което е повдигнато обвинение на водача. От друга страна, самата материална разпоредба по чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредбата кореспондира със санкцията не по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, тъй като там вече се говори за липса на надлежно издадени документи, както е в случая, а със санкцията по чл. 93 ал. 2 от ЗАП. А санкцията по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, която е правилно определена, ако се касаеше до “извършване на таксиметров превоз”, какъвто в случая, видно от отразеното в съставените АУАН и НП, не е бил налице, е приложима при нарушение на чл. 21 ал. 1 т. 1 от Наредбата – не е преминал допълнителен технически преглед за ЛТА, който е на 6 месеца съгласно чл. 147 ал. 3 т. 2 от ЗДвП, поради което съответно няма издадени надлежни документи за това.
С оглед изложеното изводите на БРС за липса на деяние по съответния текст от Наредбата, съответно изискващо пък санкция по чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАП, е правилен, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на съда като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/ 01. 12. 2010 год. на БРС по нахд № 392/ 2010 год. на БРС, с което е отменено изцяло наказателно постановление № 28 – 0000602/ 24. 06. 2010 год. на Началника на ОО “КД – ДАИ” гр. Добрич, с което на В.Т.Т., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34 от 06. 12. 1999 г. на МТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/ .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.