Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… / 09.05.2011год., град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на дванадасети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря С.К. изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 121/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба на Н.Л.К. *** срещу решение № 113/06.01.2011г. по н.а.х.д. № 1860/2010г. по описа на Добричкия районен съд, с което е изменено наказателно постановление № 1431/16.08.2010г. на началник отдел “Пътни такси и разрешителни” – Дирекция “ПТРСПП” при Агенция “Пътна инфраструктура” – София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 900 лева за извършено административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, като е намален размерът на санкцията на 300 лева. С общи доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение жалбоподателят иска то да бъде отменено. Твърди, че съдът не е възприел възраженията му срещу НП, което е довело до потвърждаване на факта, че е налице извършено административно нарушение от негова страна.
Ответникът по касационната жалба – Агенция “Пътна инфраструктура” – София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че като водач е осъществявал движение на тежко пътно превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща пътя, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, като при измерването е констатирано, че автомобилът е с натоварване на втора задвижваща ос 16 560 кг, при максимално допустимо натоварване 11 500 кг, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, а общото му тегло възлиза на 48 790 кг (в НП е допусната техническа грешка и е посочено тегло 49 790 кг), при максимално допустимо общо тегло 40 000 кг, съгласно чл.6, ал.1, т.2, б.”а” от горепосочената наредба. Това деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като административно нарушение по смисъла на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за което на касатора е наложена глоба в размер на 900 лева. За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Приел е, че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и авторството на дееца, поради което законосъобразно наказващият орган го е санкционирал на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Отхвърлил е всички възражения на жалбоподателя, освен това за явната несправедливост на наложеното наказание. Тук съдът е преценил, че наказателното постановление следва да изменено, като бъде намален размерът на административното наказание, тъй като се касае за първо по ред нарушение. След като е отчел материално правните предпоставки, регламентирани в чл.12 и 27 от ЗАНН, районният съд е преценил, че административното наказание следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер за този вид нарушения, с оглед на което е постановил и изменителното си решение.
Решението е правилно. В бланкетната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, които да бъдат квалифицирани като касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се констатират пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Не се констатират и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно нарушение от страна на водача на товарния автомобил. За да стигне до този извод, той е събрал всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост на решението.
Неоснователно е единственото направено в касационната жалба възражение, че съдът не е приел аргументите на жалбоподателя. Право на съда е да не кредитира доводите на страните в процеса, като се обоснове. В тази връзка съображенията следва да се основават само на установените факти и обстоятелства и на цялостната преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка. Съдът се е аргументирал подробно защо не възприема възраженията на жалбоподателя и доводите му за това се основават на данните по делото и материалния закон. По отношение на годността на електронната везна да измерва товари над определено тегло съдът правилно се е позовал на представените по делото доказателства, удостоверяващи, че измервателният уред е преминал последваща периодична проверка със срок до м.април 2011г., а така също на ръководството на потребителя и на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза, установяващи, че точността на измерването на теглата на товарния автомобил не е повлияно от условията, при които е извършено. Касационната инстанция споделя мотивите му, че ограничението от 10 000 кг важи за една платформа (колело), а не за ос (колоос), където максималният допустим товар е 20 000 кг, поради което метрологичните характеристики на електронната везна са позволявали измерването на товара. Законосъобразно е становището на съда, че в случая не е налице твърдяната от касатора крайна необходимост. Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Жалбоподателят не е доказал по никакъв начин, че личните или имотните му блага и пък тези на търговското дружество, което го е наело да превозва селскостопанската му продукция, са били застрашени от някаква непосредствена опасност, както и че той не е могъл да я избегне по друг начин. В тази връзка правилно районният съд е кредитирал приложеното по делото удостоверение от хидрометеорологичната обсерватория в град Добрич, от което е видно, че метеорологичните условия на 20.07.2010г., когато е извършено превозването, не са били такива, че да налагат претоварването на автомобила. Колкото до възражението, че са били налице допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, то е твърде общо формулирано и не съдържа конкретни обстоятелства за това кои процесуални норми са били нарушени. Касаторът не е посочил кои нарушения на процедурата не са обсъдени от районния съд и в какво точно се изразяват те. Във връзка с принципа на служебното начало, регламентиран в чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът осъществява цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Това предполага, че всяко постановление, предмет на съдебен контрол, се преценява доколко отговаря на всички условия за законосъобразност. Очевидно, в настоящия случай, районният съд не е констатирал пороци на обжалваното постановление, поради което се е спрял единствено на наведените от касатора оплаквания за неправилното измерване на товара, както и за наличието на крайна необходимост и ги е отхвърлил като неоснователни. Незаконосъобразно е най-после направеното едва в хода на устните състезания пред касационната инстанция оплакване, че са налице две извършени нарушения, а е наложено едно наказание. Нарушението на Закона за пътищата е едно единствено и то е движение на тежко пътно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, а надвишаването на стойностите за допустима максимална маса на ППС и за допустимо максимално натоварване на ос за ППС е съставомерен елемент от фактическия състав на това нарушение. В заключение районният съд е разгледал всички доводи на страните и след като ги е преценил съобразно с доказателствата по делото е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, които да налагат отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/06.01.2011г. по н.а.х.д. № 1860/2010г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….