Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич, 29.04. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора М.Л. и секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдия М.Георгиева по КАД №114/2011 по описа на АС Добрич.
Производството е по чл. 208 от АПК,във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от “Грил Смити” ООД,представлявано от В.Г.З.,чрез адв. Г. С.,против Решение №1/25.01.2011г., постановено по н.а.х.дело №2360 по описа на Районен съд Добрич за 2010г.В жалбата са заявени оплаквания за неправилност и нeзаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се подробно съображения,които се свеждат до това,че съдът не е извършил преценка за маловажност на случая и не е подложил на съдебен контрол преценката на наказващия орган за приложение на чл.28 от ЗАНН Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът,чрез процесуалния си представител,юрисконсулт Ж. оспорва жалбата.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Касаторът не е изпълнил задължението си съгласно Закона за счетоводството и не е публикувал годишния финансов отчет в Агенцията по вписванията и по този начин е осъществил състава на административното нарушение.Случаят не следва да се дефинира като маловажен.Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:
С наказателно постановление №6620/21.10.2010г.,издадено от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна на “Грил Смити” ООД,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,,БУЛСТАТ ******, представлявано от В.Г.З. ЕГН **********, за нарушение на чл. 40,ал.1,т.1,вр.чл.47,ал.3 от Закона за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 хиляди лева.Наказателното постановление е оспорено пред РС-Добрич,като в жалбата се твърди,че от самото си начало,дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност и единственото обстоятелство,че е налице това дружество е вписването му в търговския регистър.Навеждат се съображения за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съдът е обсъдил всички възражения на административно-наказания срещу наказателното постановление и е достигнал до извода,че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Приел е, че санкционираният е осъществил описаното в НП административно нарушение а именно,не е изпълнил задължението си по чл. 40,ал.1 от ЗСч да подаде заявление за публикуване на годишния си финансов отчет за 2008г. в срок до 30.09.2009г.,поради което правилно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.47,ал.3 от с.з.Съдът е коментирал,че наложената санкция е определена в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не подлежи на преразглеждане и е отхвърлил възраженията на въззивника за маловажност на случая с аргумента,че се касае за един значително дълъг срок на закъснение при подаване на годишния финансов отчет.Като краен резултат, съдът е направил извода,че атакуваното НП е законосъобразно издадено и го е потвърдил.
С жалба срещу това решение е сезиран административния съд.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора,въз основа на която е направил обоснования и законосъобразен извод,че описаното в акта и наказателното постановление нарушение е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство,но неправилно е преценил,че нарушението не може да се определи като “маловажен случай”.Изводите на съда в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Преценката за “маловажност” следва да се прави с оглед на всички обстоятелства по делото,които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното, отражението на деянието сред обществото и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че като задължено лице по смисъла на чл.40, ал.1, т.1 от ЗСЧ касаторът не е публикувал годишния си финансов отчет за 2008г. чрез заявяване и представяне за обявяването му в ТР в срок до 30.06.2009г., с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗСч. Безспорно е обаче също така, че към 22.06.2010г., той го е заявил за обявяване, като е подал заявление Г1 пред търговския регистър.Това се установява от копие – извлечение от търговския регистър от което е видно,че към 22.06.2010г.-датата на съставяне на акта,заявлението е подадено,но се обработва.Действително визираното в акта и в постановлението нарушение е на формално извършване – самото неподаване на заявлението и подлежащия на обявяване акт в търговския регистър в законоустановения срок осъществява състава на нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗСч. И все пак, задължението за обявяване на актовете по чл.40, ал.1 от ЗСч е установено именно, за да се охранят интересите на участниците в стопанския оборот както от публичния, така и от частния сектор, и да се избегне ненормалното развитие на правоотношенията между тях. Ето защо, липсата на настъпили вредни последици от извършването на конкретното нарушение следва да се вземе предвид при преценката за маловажността на случая. Не без значение за случая е и обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност, което е безспорно установено по делото,както безспорно установено е, че след съставянето на акта, представляващият дружеството е подал уведомление до ТД на НАП Варна,офис Добрич за прекратяване на същото.В тази връзка следва да се посочат и приложените по делото удостоверение изх.№ 080201001425998/ 28.06.10г. на ТД на НАП Варна съгласно което, дружеството няма задължения. Видно от датата на удостоверението , същото е издадено 6 дни след съставянето на акта и няколко месеца,преди издаване на постановлението.Следователно наказващият орган е имал информация,която е смекчаващо обстоятелство. Такова е и ревизионната записка с вх.№ 1/22.06.2010г. и обяснителната записка към нея,представени по делото като писмени доказателства.От е видно, че дружеството не извършва дейност.Липсват банкови и касови документи, разчетно-платежни ведомости и няма действаща банкова сметка ***.КРД-2. Предвид това и обстоятелствата по извършване на нарушението, характерът на деянието, фактът, че нарушението е извършено за първи път, липсата на данни за извършване на други нарушения по ЗСч, цялостното поведение на санкционираното лице в хода на административно наказателното производство, което си е признало извършването на нарушението и го е отстранило към датата на констатирането му от контролните органи, административният съд намира, че не са засегнати съществено целите и предмета на ЗСч и нарушението покрива белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Очевидно е, че в случая дори само съставянето на акта за административно нарушение е постигнало предупредителен и възпиращ ефект, поради което е било достатъчно да бъде отправено предупреждение до нарушителя по чл.28, б.”а” от ЗАНН, вместо да се санкционира в противоречие с целите на наказателната принуда. Затова, като е приел обратното и е изключил приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е направена в нарушение на закона, поради което и постановеният от него акт, с който е потвърдил атакуваното наказателно постановление, е неправилен и незаконосъобразен.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление поради маловажност на случая.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1/25.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2360/2010г. по описа на Добричкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №6620/21.10.2010г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна,с което на “Грил Смити” ООД,със седалище и адрес на управление гр.Добрич, БУЛСТАТ ******, представлявано от В.Г.З. ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.48, ал.2 и чл.47, ал.3 от ЗСч.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: