Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06. 04. 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря И.Д. и прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова кад № 111/ 2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по лекарствата София, представлявана от Изпълнителния директор – магистър – фармацевт А.Я., подадена чрез младши юрисконсулт Н. И. Н. срещу Решение № 81 от 22. 12. 2010 г. по нахд № 201/ 2010 г. на Районен съд – Каварна, с което е отменено Наказателно постановление № РД – И – 153/ 24. 09. 2010 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата София, с което на основание чл. 287 ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ на П.Г.С., ЕГН ********** ***, в качеството й на ръководител на дрогерия “Марешки”, с адрес гр. Каварна, ******, е наложена глоба в размер на 5000 лв. за извършено нарушение по чл. 238 ал. 1 от закона във връзка с чл. 287 ал. 3 от същия закон и чл. 2 от Наредба № 29/ 09. 12. 2008 год. на Министерство на здравеопазването..
С жалбата се настоява да бъде отменено решението на КРС като неправилно и необосновано. Сочи се, че с НП е наложено наказание “глоба” за установеното и констатирано нарушение – съхранение на лекарствени продукти, които се отпускат по “лекарско предписание”. Указана е разпоредбата на чл. 6 т. 3 от Наредба № 29, с която законодателят е предвидил кумулативно забрана за продажба и съхранение на продукти, извън посочените в чл. 2 от Наредбата, поради което според касатора АНО няма как да наложи наказание само за съхранение на нарушителя, тъй като алтернатива не била предвидена. Обръща се внимание, че отпускането на лекарствени средства във фармацевтичната наука включва много повече функции от тяхното предоставяне, вкл. и консултиране на пациента. Твърди се, че съхранението на лекарствени продукти и тяхното предоставяне на граждани в дрогерията, дори и същите да са изпълнени в аптека, представлява нарушение на ЗЛПХМ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответникът П.Г.С., чрез своя процесуален представител адвокат Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, предвид това, че доказателствата по делото не сочат извършване на продажби на тези лекарствени продукти.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П.Г.С. срещу Наказателно постановление № РД – И – 153/ 24. 09. 2010 год. на Изпълнителния директор на ИАЛ София, с което на С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ по чл. 287 ал. 3 от ЗЛПХМ за нарушение на чл. 238 ал. 1 от същия закон и чл. 2 от Наредба № 29/ 09. 12. 2008 г. на Министерство на здравеопазването.
За да отмени Наказателното постановление, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но е счел, че не са спазени разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН. Приел е, че установената фактическа обстановка не съответства на предвидените в ЗЛПХМ и Наредба № 29 на МЗ нормативни разпоредби. Според съда действията на жалбоподателката са неправилно квалифицирани. Същевременно според КРС и актосъставителят, и наказващият орган са допуснали съществено нарушение, като са вписали за нарушени текстове, които не въвеждат задължителни правила за действия и поведение и налагащи забрана за извършване на определени дейности. Неправилно според съда е определена и санкционната норма. Фактическата обстановка е подробно анализирана, респ. анализирани са и изявленията на процесуалния представител на административнонаказващия орган, като съдът е стигнал до извода, че е недопустимо становището на представителя на АНО, че макар и деянието да е квалифицирано като такова по чл. 2 от Наредба № 29, то би следвало съдът да приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 6 т. 3 от Наредбата.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено:
На ответника по жалбата е било наложено наказание с процесното наказателно постановление, за това че при извършената проверка на 23. 06. 2010 год. в дрогерия с удостоверение за регистрация № 795/ 06. 07. 2007 г. на ИАЛ, намираща се на адрес: Каварна, ****** с ръководител П.Г.С. е установено, че: Ръководителят на дрогерията е допуснал снабдяването и съхранението в помещенията на дрогерията на лекарствени продукти, които са с режим на отпускане “по лекарско предписание”, което е в нарушение на издаденото удостоверение за регистрация, с което е нарушил разпоредбите на чл. 238 ал. 1 от ЗЛПХМ във връзка с чл. 287 ал. 3 от ЗЛПХМ и чл. 2 от Наредба № 29 на МЗ/ 09. 12. 2008 г. Изписано е в НП, че нарушението е за пръв път, както и че се потвърждава от АУАН от 25. 08. 2010 год. и от констативен протокол от 23. 06. 2010 год.
НП е издадено, след като в дрогерията е извършена проверка и е съставен АУАН на основата на констативния протокол от извършената проверка. Формално АУАН съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 42 ЗАНН, съставен е в присъствието на двама свидетели, в отсъствието на ръководителя на дрогерията, но надлежно връчен впоследствие на специално упълномощено за целта лице. Срещу АУАН в законоустановения срок чрез адв. Н.Н. е постъпило възражение, с което се настоява, че не е налице нарушение от страна на ръководителя на дрогерията по смисъла на посочените в АУАН текстове, респ. че в дрогерията се продават единствено лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание и стоки, имащи значение за здравето на населението. Твърди се във възражението, че установеното от проверяващите не съставлява нарушение по смисъла на ЗЛПХМ и Наредба № 29. С възражението се моли да бъде прекратена административнона-казателната преписка и да не се издава съответно НП. НП е издадено на 24. 09. 2010 год., като в него липсват мотиви защо не се приемат доводите на възразилия за липса на съставомерно деяние. Липсата на мотиви се явява съществено процесуално нарушение, тъй като необсъждането на възражението е довело до издаването на един порочен акт, който съдът правилно е отменил.
Така издаденото НП и АУАН, въз основа на който е издадено, противоречат на материалния закон. Правилно КРС е приел, че същевременно между описаната фактическа обстановка, цитираните материалноправни норми и наложената санкция също е налице противоречие.
Цитираният като нарушен текст на чл. 238 ал.1 ЗЛПХМ гласи: Лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, могат да се продават в дрогерия. В дрогерията могат да се продават и продукти и стоки със значение за здравето на човека, определени в наредбата по чл. 243, и медицински изделия. В случая, както от КП, така и от АУАН, респ. НП и показанията на проверяващите в съдебно заседание, дадени в качеството им на свидетели, категорично се установява, че продажба на лекарствени продукти по лекарско предписание в процесната дрогерия не е констатирана.
Разпоредбата на чл. 2 пък от Наредба № 29 определя какво може да се продава в дрогерия: В дрогерията могат да се продават:
1. лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание;
2. медицински изделия;
3. продукти и стоки със значение за здравето на човека:
а) хранителни добавки;
б) храни със специално предназначение;
в) козметични продукти;
г) биоциди от група I “Дезинфектанти и общи биоциди” и група III “Биоциди за борба с вредители”.
Дори да се счете, че по аргумент на противното е посочил административнонаказващият орган този текст, то отново се стига до констатация за необходимост от продажба на недопустими продукти, каквато в случая не е налице.
Санкционната норма на чл. 287 ал. 3 от закона е със следното съдържание: Който продава в дрогерия лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание или продукти и стоки със значение за здравето на човека извън определените в наредбата по чл. 243 , се наказва с глобата по ал. 1, а при повторно извършване на същото нарушение се отнема издаденото удостоверение за регистрация на дрогерия. Реквизит на съставомерното деяние по тази норма е отново наличието на “продажба”.
С оглед текстовете на цитираните норми, правилен и законосъобразен е изводът на КРС за липса на деяние, което да осъществява състав на нарушение по смисъла на повдигнатото с АУАН обвинение, преповторено и в НП.
Квалификацията на деянието, приложението на санкционната норма при констатирано нарушение се извършва от административнонаказващия орган, респ. неговите служители. В този смисъл неприемливо е твърдението на процесуалния представител на същия, както в съдебно заседание пред КРС, така и в касационната жалба, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6 т. 3 от Наредба № 29. След като тази разпоредба не е посочена като обвинение, то недопустимо е чрез тълкуване да се стига до нейното приложение, защото най – малкото би нарушило правото на защита на обвинения. Освен това следва да се има предвид и че именно защото са поставени кумулативно изискванията в тази разпоредба, то дори да беше посочена, липсата на едната предпоставка – липса на констатирана “продажба” на забранени лекарствени продукти в дрогерията – води до липса на състав на нарушение въобще. В този смисъл жалбата се явява необоснована и неоснователна.
С оглед изложеното решението на КРС като правилно законосъобразно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба оставена без уважение.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 22. 12. 2010 г. по нахд № 201/ 2010 г. на Районен съд Каварна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.