А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д Д О Б Р И Ч
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………….07. 04. 2011 г., гр. Добрич
Административен съд, гр. Добрич, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 883/ 2010 год. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на дял ІІІ от АПК и е образувано по жалба вх. № 3387/ 28. 12. 2010 год. на АС Добрич, подадена от И.М.Г. и Г.П.Г.,***.
След Разпореждане на съда за уточняване предмета на жалбата и срещу кого е насочена, е подадена втора такава /л. 31 – 32/, в която е изписано, че се иска съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото Разрешение за поставяне на “Сезонна тераса” като незаконосъобразно; да разпореди изпълнение на заповедта на Кмета от 21. 01. 2010 год. за премахване на обект “Оградна дървена конструкция с остъкляване и покривна дървена конструкция”, както и да обяви за незаконно откриването и функционирането на заведението кафе – бар “Мартини”.
С Разпореждане от 17. 01. 2011 год. съдът е насрочил заседание за разглеждане на делото, като е посочил, че възприема жалбата като: оспорване законосъобразността на Разрешение за поставяне № РП – 1/ 28. 04. 2010 год., издадено от Главния архитект на Община град Добрич; установяване незаконосъобразното функциониране на кафе – бар “Мартини”; оспорване бездействието на Кмета, свързано с изпълнение на Заповед № 82/ 21. 01. 2010 год. за премахване на сезонна тераса.
В съдебно заседание на 17. 03. 2011 год. жалбоподателите се явяват лично. От името на двамата изявления прави жалбоподателят Г., като заявява, че поддържат жалбата си, като на въпрос на съда, твърди, че за издаденото Разрешение за поставяне са научили на 10. 12. 2010 год., когато са получили на хартиен носител документите, изискани със Заявление за достъп до информация от 26. 11. 2010 год. /л. 8/ Представят и писмено становище /л. 136/, в което заявяват също, че поддържат жалбата, като излагат допълнителни доводи за несъответствие и незаконосъобразност на документите, издадени от Община град Добрич.
Процесуалният представител на Община град Добрич – адв. Желева оспорва жалбата и настоява за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. без уважение.
Главен архитект на Община град Добрич редовно призован не се явява и не изразява становище по делото.
Кметът на Община град Добрич редовно призован не се явява и не изразява становище по делото.
Процесуалният представител на заинтересованата страна “Агро – грийн” ЕООД – адв. Г. Николов оспорва жалбата и счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна.
Заинтересованата страна “Валентино” ООД чрез управителя си В.Н. оспорва жалбата.
Заинтересованите страни Н.Ж.К., Д.А.С., М.К.Г., С.К.Г.,***, С.Д.С.,***, Д.В.А., И.В.А., В.Г. П. – С., К.С.С., И.Г.И., М.С. ***, В.Д.Д., К.М.Б., И.Б.Б. и Г.К.Ц. редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена чрез Община град Добрич, видно от поставения печат с вх. № 94 – 00 – 376/ 22. 12. 2010 год.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, съдът на основание чл. 159 от АПК следва да прецени нейната допустимост в отделните й части, при което установи следното:
Жалбоподателите са собственици съгласно нотариален акт № 149 том 42 н. д. № 9825/ 2008 г. на Службата по вписванията на: Апартамент № 7 на втория етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59. 85 кв. м. с идентификатор ******* 7, с прилежащата му изба № 7, ведно с 4. 36858 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор *****. 6, равняващи се на 7. 71 кв. м. и 18. 94 кв. м., представляващи 4. 25642 % идеални части от поземления имот, целият с площ от 621 кв. м. с идентификатор 72624. 622. 9575 по кадастралната карта на града /стар идентификатор: УПИ VІІ – 3817, 3818, кв. 3 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич …/л. 20/
С Разрешение за поставяне № РП – 1/ 28. 04. 2010 год. за преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, издадено на основание чл. 26 ал. 1 и 2 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на Община град Добрич, се разрешава на “Агро – грийн” ЕООД – с представител – И.С.Н. /л. 61/ да постави: “Сезонна тераса” с площ от 38. 60 кв. м. пред съществуващо заведение – кафе – бар “Мартини” при следните условия: без трайно свързване с недвижимия имот, в който се поставя на основание чл. 3 и без остъкляване и ограждане с материали от всякакъв вид или спускане на прозирни завеси …” Местонахождение на обекта: ул. “******” № 26 – 28 – в УПИ ХVІІ – 3817, 3818 кв. 3 ЦГЧ гр. Добрич.
От съпоставката с нотариалния акт на жалбоподателите, Разрешението за поставяне, останалите нотариални актове, приети по делото, изпратената от СГКК справка за ПИ с идентификатор 72624. 622. 9575 /л. 70 – 72/, Протокол от ОС на собствениците /л. 150/ , скицата – виза /л. 43/, в която е цитиран и н. а . на заявителя, независимо от разликите в старите номера на посочения парцел /VІІ в н. а. на жалбоподателите, ХVІІ в заявлението и РП, ХVІІІ във визата и в архитектурната част на проекта/, се установява, че сезонната тераса е разположена в ПИ пред кафе – бар “Мартини” гр. Добрич, административен адрес ул. “******” 26 – 28, съсобственост на изредените в справката от СГКК лица, вкл. жалбоподателите и конституираните като заинтересовани страни в процеса. В този смисъл жалбоподателите имат правен интерес от оспорване на РП, доколкото преместваемият обект е разположен в имот, в който те притежават съсобственост, поради което в този смисъл жалбата им се явява допустима.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 159 т. 5 АПК условие за допустимостта на жалбата е подаването й в срок. Текстът на чл. 149 ал. 1 АПК поставя като изискване оспорването на административните актове да става в 14 – дневен срок от съобщаването им. В конкретния случай, независимо от изявлението на жалбоподателите, че са научили за издаденото Разрешение за поставяне едва на 10. 12. 2010 год., съдът е длъжен служебно да извърши проверка за това. Настоящият състав счита, че по делото са налице категорични доказателства, че жалбоподателите най – късно към 31. 08. 2010 г. са знаели за издаденото Разрешение за поставяне /налице е изрично признание за това от тяхна страна чрез изявление в писмото до МРРБ от 31. 08. 2010 г., а е и приложен и отговор от Община град Добрич от 29.06. 2010 год. /л. 10 и 22/ В този смисъл към датата на подаване на настоящата жалба – 22. 12. 2010 год. срокът за оспорване от тяхна страна на Разрешението за поставяне отдавна е изтекъл. В този смисъл в тази част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Жалбоподателите могат да защитят правата си, като подадат жалба до Началника на РДНСК и изискат от него да разпореди проверка дали се касае до “преместваем обект” или до “строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, респ. ако е преместваем дали отговаря на поставените в Разрешението за поставяне условия, съответно да поискат след установяване на фактите от Началника на РДНСК, в случай, че констатира незаконосъобразност, да упражни своите правомощия по Закона за устройство на територията. /на съда е известно, че жалбоподателите имат подадена жалба до РДНСК, но тъй като узнаването за нея е след приключване на производството по делото, няма право да я обсъжда/
По отношение жалбата, съдържаща искане за установяване незаконосъобразното функциониране на кафе – бар “Мартини”:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 ал. 2 от АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред на защита. Безспорно в случая, като потърпевши от съществуването и функционирането на заведението, респ. като съсобственици, жалбоподателите имат правен интерес от установяване на претендирания факт. Законът обаче допуска с иск пред административния съд да се установява само съществуването или не на правото или на правоотношението, а не неговата незаконосъобразност. Претендирането на незаконосъобразност може да стане със сигнал до административния орган, отговарящ за категоризацията на обекта, разрешаването на продажба на съответен вид храни в него. В случай че компетентният орган установи нарушение, то той е този, който може да предприеме мерки за констатиране на незаконното извършване на дейност, несъответствие с разрешението за вида дейност, категорията обект и т. н. и респ. предприемане спиране на тази дейност. В случая, от една страна е налице друг ред, а от друга предпоставките за предявяване на подобен иск пред съда не са налице. Отделен въпрос е, че заведението разполага с Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни № Т087104961/ 26. 05. 2009 г. на Директора на РИОКОЗ Добрич /л. 7/; Заповед № 984/ 24. 08. 2009 г. за категоризация на туристически обект на Кмета на Община град Добрич /л. 54/, предпоставки за законосъобразното му функциониране. Тези доказателства обаче касаят основателността на искането, ако е допустимо, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Жалбоподателите следва да се обърнат към компетентния за това орган – Директора на РИОКОЗ Добрич /сега преобразувана в Регионална здравна инспекция/, за да изискат от него отговор по изпълнение на посоченото в писмо № 94И – 00 – 380/09. 07. 2009 г. на Община град Добрич предписание от РИОКОЗ, респ. да изискат разпореждане на проверка от РИОКОЗ дали юридическото лице, стопанисващо заведението спазва изискванията на чл. 16а от Закона за защита от шума в околната среда. С оглед изложеното и в тази част жалбата – искане се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение жалбата, в частта, в която се оспорва бездействието на Кмета по изпълнението на Заповед № 82/ 21. 01. 2010 г. /л. 13/ , с която е наредено да се премахне обект “Оградна дървена конструкция с остъкляване и покривна дървена конструкция” със застроена площ от 67 кв. м., поставен без разрешение към съществуващо заведение кафене “Мартини”, разположен в УПИ ХVІІ в кв. 3 на ЦГЧ, град Добрич, ул. “******” № 26 – 28, собственост на “Агро – грийн” ЕООД, представлявано от И.С.Н.. Със заповедта е даден 14 – дневен срок на собственика да премахне на основание чл. 57а ал. 6 от ЗУТ описания обект, като е изписано, че в случай на непремахване доброволно обекта, същият ще бъде премахнат принудително, при необходимост със съдействието на полицията. По делото липсват доказателства да е обжалвана процесната заповед, не се сочат такива и в съдебно заседание. Същевременно с писмо изх. № 11 – 09 – 1/ 13. 01. 2011 г. /л. 38/ Кметът на Община град Добрич отговаря, че към принудително изпълнение на заповедта не е пристъпено, тъй като собственикът е предприел действия за частично премахване на елементи от сезонната тераса, във връзка с връчена Покана за доброволно изпълнение от 30 . 03. 2010 г. В самата покана /л. 11/ е посочено, че заповедта е връчена на собственика на 17. 02. 2010 г., не е обжалвана в посочения срок и е влязла в сила. На основание чл. 277 ал. 1 АПК е даден срок с поканата за доброволно изпълнение. В писмото – отговор относно неизпълнението на заповедта за премахване се сочи, че основание за неизпълнението на заповедта, освен действията по премахване на елементи от сезонната тераса, е и издаденото впоследствие Разрешение за поставяне РП № – 1/ 28. 04. 2010 год. Изложеното сочи, че от една страна, към момента на подаване на жалбата, не са налице предпоставки с оглед установените факти за изпълнение заповед № 82/ 21. 01. 2010 год. във вида, в който е издадена, поради което жалбата не подлежи на разглеждане. Все пак следва да се има предвид, че доколкото се касае до влязъл в сила административен акт, то неговото изпълнение се осъществява по реда на чл. 271 ал. 1 т. 1 АПК и следващите. По делото не са налице доказателства жалбоподателите да са поискали от органа изпълнение на тази заповед и да е постановен отказ по това тяхно искане. Съдът е длъжен да отбележи освен това, че съгласно чл. 274 ал. 1 АПК взискател по изпълнителното производство може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки друг гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правопроиемници. Жалбоподателите на са сред тези лица. В този смисъл, с оглед изложеното жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За допустимостта на жалбата, както бе посочено вече, съдът следи служебно и като намира жалбата изцяло за недопустима, следва да отмени хода по същество, да остави жалбата без разглеждане, като прекрати производството по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО, даден в открито съдебно заседание на 17. 03. 2011 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3387/ 28. 12. 2010 год. на АС Добрич, подадена от И.М.Г. и Г.П.Г.,***
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 883/ 2010 год. по описа на Административен съд Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд София.
СЪДИЯ: