Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./29.04.2011г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 842/2010г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Я. Г. ЕГН ********** *** срещу решение № 22/04.09.2010г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред срещу разпореждане № **********/10.06.2010г. на ръководител РУ “СО”, началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като излага следните съображения за това : неправилно административният орган не е зачел от втора категория по чл.30в, във вр.чл.67 и чл.66и от ПКТП (отм.) положения от нея труд за периодите съответно от 01.05.1969г. до 31.12.1972г. на длъжността “животновъд – кравегледач” в ТКЗС с.Методиево, община Добричка; от 08.01.1973г. до 27.03.1976г. на длъжността “шивачка” във фабрика “Орлов” гр.Толбухин; от 13.10.1980г. до 27.11.1985г. на длъжността дърводелец в цех “ръчно – врати” в ДФ “Албена” гр.Ген.Тошево и от 04.09.1989г. до 01.12.1991г. на длъжността “монтажист – дограма” в ДФ “Албена” гр.Ген.Тошево; в оспореното решение липсват каквито и да било мотиви кои от представените в административното производство документи не удостоверяват наличието на полаган от нея труд от втора категория; органите на НОИ не са дали указания кои от документите няма да бъдат ценени съобразно вписаното в тях, нито какви други годни писмени доказателства следва да бъдат представени от жалбоподателката за удостоверяване на осигурителния й стаж, както и защо не признават представените писмени доказателства, удостоверяващи полагането на труд при условията на втора категория. Жалбоподателката счита, че е нарушен принципът за последователност и предвидимост в действията на административния орган в процедурата по упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че неправилното прилагане на чл.30в, чл.66и и чл.67 от ПКТП (отм.) е довело до постановяването на незаконосъобразно решение от страна на административния орган, което следва да бъде отменено, а преписката върната на РУСО със задължителни указания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че правилно съобразно представените пред пенсионния орган доказателства трудът за спорните периоди е приет от трета категория.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Видно от данните по административната преписка, В. А. Г. е подала пред ТП на НОИ – Добрич заявление с вх.№ МП 668/15.01.2010г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. По това заявление началникът отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл с разпореждане № **********/10.06.2010г., с което е отказал да отпусне на жалбоподателката лична пенсия за ОСВ с мотива, че не отговаря на условията за пенсиониране по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като няма 15г. стаж от втора категория и необходим сбор точки от осигурителен стаж и възраст, както и на условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 -3 от КСО, тъй като към датата на освобождаване от работа 01.01.2010г. няма навършени 60г., а е на 56г., 08м., 19 д. и няма сбор от осигурителен стаж и възраст от 94т. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че от данните по административната преписка не става ясно каква е била заеманата от жалбоподателката длъжност през периода 01.05.1969г. – 31.12.1972г., поради което положеният от нея труд през този период не следва да бъде зачетен от втора категория по т.66и от ПКТП (отм.). Положеният пък от жалбоподателката труд на длъжността “шивачка” в завод “Орлов” гр.Толбухин през периода 08.01.1973г. – 27.03.1976г. не е зачетен от втора категория по т.66и от ПКТП (отм.) с аргумента, че законодателят не е предвидил трудът на шивачките да е от втора категория, независимо от отрасъла, в който е положен. На последно място е прието, че трудът на Г. като дърводелец “ръчно – врати” в ДФ “Албена” гр.Ген.Тошево от 13.10.1980г. до 27.11.1985г. (с изключение на времето от 01.01.1984г. – 31.01.1985г., когато е работила в “машинно – врати”) и като “монтажист – дограма” в същата фирма от 04.09.1989г. до 01.12.1991г. не е от втора категория труд по т.30в от ПКТП (отм.), тъй като тези длъжности не са идентични с посочената в нормата длъжност “работник по машинна обработка в дървообработването”. В резултат на това е преценил, че жалбоподателката има придобит 11г. 6м. и 29 д. осигурителен стаж от втора категория труд, както и че сборът й от осигурителен стаж и възраст не е 94 точки, а 92г., 8 м. и 5 д., което е недостатъчно за придобиване на право на пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от КСО. Отхвърлителното решение на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателката с писмо с обратна разписка на 05.11.2010г. и е обжалвано от нея в законоустановения 14-дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО, видно от представеното по делото копие на пощенски плик.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в законоустановения едномесечен срок, в предписаната от закона форма, но в нарушение на процесуалния и материалния закон.
С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е дадена законова възможност до 31.12.2009 г. на лица, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) възраст, ако отговарят на установените в същата три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто е да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното е да е навършило определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо едновременното им наличие за придобиване право на пенсия.
Спорът в настоящото производство се свежда до това дали положеният от жалбоподателката труд за горепосочените четири периода е такъв от втора категория. Съгласно Заключителна разпоредба към Постановление № 235 на Министерски съвет от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в Постановление № 75/1998 г. на Министерски съвет за отменяне на Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) се създава § 2 , съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата ПКТП, който се явява на това основание и приложим при определяне на категорията труд на жалбоподателката.
По отношение на положения през периода от 01.05.1969г. до 31.12.1972г. трудов стаж от жалбоподателката административният орган е приел, че е от трета категория въз основа на УП обр.14 № 18 031110/01.04.2010г., издадено от Архивохранилище гр.Силистра. В това удостоверение е посочено, че Г. ***950г., работила е в него и е направила вноски от личния си годишен доход за периода 1969г. – 1972г., като изработените от нея дни за тези години се равняват съответно на 74д., 232д., 296д. и 254д. Към удостоверението са приложени два броя извлечения от книгата за пенсионните вноски на заличеното ТКЗС, от които обаче се установява, че с цитирания протокол № 5/28.01.1950г. за член – кооператори са били приети родителите на В.Г. – Янко Кънев Коев и Йовка Я. Коева. Жалбоподателката е записана по техните партиди като член на домакинството им, който е работил лично в ТКЗС. В цитираните партиди са посочени годините, през които Г. е работила в ТКЗС, отработените от нея трудодни, както и размера на личните годишни вноски върху дохода, но не и изпълняваната от нея длъжност.
Според представеното от жалбоподателката удостоверение № 3/16.02.1007г. от кметство с.Методиево и два листа справки към него, за периода 1970г. – 1972г. тя е работила в ТКЗС с.Методиево като животновъд – кравегледач. В същото е посочено, че се издава въз основа на данните от книгата за пенсионните вноски и ведомостите, съхранени в архива на кметството, но не е конкретизиран видът и характерът на тези ведомостите. Данни за изработените от нея трудодни и направените пенсионни вноски се съдържат и в още едно удостоверение № 22/03.04.1986г., издадено от КБПП с.Методиево, но в него отново не е посочена длъжността на жалбоподателката, която е изпълнявала през тези години. От представеното в пенсионното производство писмо с изх.№ 18-03-3712/13.09.2010г. от Архивохранилище – Силистра, в отговор на служебно изискана информация от административния орган, се установява, че лицето не фигурира в разчетно – платежните ведомости на земеделското стопанство за този период. Същите констатации е направило и вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, което след извършена проверка в Архивохранилище – Силистра е установило, че в партидните книги на ТКЗС с.Методиево не са посочени заеманите длъжности от жалбоподателката за процесния период – вписани са само изработените от нея трудодни и внесените пенсионни вноски, а във ведомости за заплати на същото ТКЗС тя изобщо не фигурира. Заключението по експертизата е изготвено обективно и компетентно от лице със специални знания и не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го възприема изцяло.
При липсата на данни за изпълняваната от жалбоподателката длъжност за времето от 01.05.1969г. – 30.11.1972г. са допуснати до разпит две свидетелки – Я. Г. и Д. В., от показанията на които се установява по безспорен и категоричен начин, че В.Г. е работила през периода от 1969г. до 1972г. като кравегледачка. И двете свидетелки са работили заедно с жалбоподателката в краварниците на ТКЗС с.Методиево по това време, поради което имат преки и непосредствени впечатления от вида и характера на работата й. Показанията им са логични, последователни и взаимно допълващи се, а освен това съответстват и на писмените доказателства по делото. Не е било спорно между страните по делото, че по-късно през периода 1976г. – 1978г. жалбоподателката е работила пак като кравегледачка, в която насока е и представеното пред съда свидетелство за работник “дояч” ІІ клас от 30.10.1977г., издадено от ПУЦ при АПК “Калиакра” Каварна. За този втори период се споменава в показанията на св.В., която обяснява, че първоначално Г. е работила при тях в краварника, след което за известно време е напуснала с.Методиево и няколко години по-късно отново е започнала работа в краварника. В показанията на св.Г. не се съдържат такива данни, но това е обяснимо с оглед на възрастта й. Свидетелката е родена през 1922г. и през периода 1976г. – 1977г. вече е била пенсионирана, поради което няма как да има преки сведения от този период. Достоверността на нейните показания пък се свързват със спомена, че Г. е станала краварка още като ученичка, когато се е завърнала от града, за да се грижи за болните си родители на село. Това съвпада с данните, че жалбоподателката е започнала работа в ТКЗС непосредствено след навършване на 16 – годишна възраст, когато съгласно чл.2 от отменения от 01.07.1975г. Закон за пенсиониране на земеделските стопани – кооператори е подлежала на задължително осигуряване и пенсиониране. С оглед на това и с оглед на обстоятелството, че и двете свидетелки нямат родствени връзки с жалбоподателката, съдът счита, че следва да кредитира показанията им като обективни и достоверни.
Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм., но приложим), трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. – ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. На основание чл. 40, ал. 2 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Доразвитие на тази норма е разпоредбата на § 1 от ДР на Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от НОИ, която уточнява вида на документите, въз основа на които се установява осигурителния стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно всички разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от оспорващия, следва да бъде установена с официални документи.
В запазените документи на заличеното ТКЗС с.Методиево обаче не е отбелязано какво е работила жалбоподателката за претендирания период. Затова, следва да се съобрази обстоятелството, че по отношение на пенсионното производство са приложими правилата на АПК, и в случаите, когато осигурителят – работодател не е посочил определени елементи от вида и характера на трудовата функция, от които зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина, става с всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Допустимостта на свидетелските показания следва и от изключението на чл.165, ал.1 от ГПК, визиращ случаите на загубен или унищожен не по вина на страната документ. На още по-голямо основание това би трябвало да важи за случаите, когато изискуемият се по закон документ съществува, но не съдържа данни за обстоятелствата, за които принципно е бил създаден, и това не е по вина на страната. Ето защо, при липса на всякакви други писмени доказателства за вида на изпълняваната от жалбоподателката работа, съдът счита, че следва да се съобрази със свидетелските показания и да приеме, че през периода 01.05.1969г. до 31.12.1972г. тя е работила на длъжността животновъд – кравегледач. Индиция за това, че жалбоподателката е работила в животновъдството е и обстоятелството на отработените от нея пълни календарни дни в месеца.
С оглед на изложеното дотук, за този период на жалбоподателката следва да бъде зачетен трудов стаж от втора категория, положен при условията на чл.66и от ПКТП (отм.), като работник в овцевъдството, говедовъдството и свиневъдството.
По отношение на периода от 08.01.1973г. до 27.03.1976г., в който според записванията в трудовата й книжка Г. е работила като шивачка във фабрика “Орлов” гр.Толбухин, съдебно счетоводната експертиза е установила, че в изплащателните ведомости за заплати на предприятието за посочения период, които се съхраняват в правоприемника му “Албена стил” АД – Добрич, не са посочени заеманите от жалбоподателката длъжности. Посочени са единствено имената на бригадите, в които е работила – “Митко Палаузов” и “Донка Христова”. Единствено за периода от 01.01.1976г. до 27.03.1976г. се съхраняват месечните фишове за заплати на лицето, в които е отбелязана длъжността й “машинист”. Действително съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудът на шивачките на автоматично шиене, положен при условията на чл.66и от ПКТП (отм.), е от втора категория. В случая обаче представените по делото писмени доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е работила като шивачка на автоматично шиене, а не например на ръчно шиене. Записванията в трудовата й книжка не са достатъчни, за да обосноват извод, че изпълняваната от нея длъжност попада в обхвата на дейностите по чл.66и от ПКТП (отм). Подкрепа за това не се намира и в заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, освен може би за времето от януари до март 1976г., когато е работила на длъжността “машинист”. Липсата обаче на каквито и да е доказателства за естеството и характера на тази длъжност изключват възможността тя да бъде приравнена на длъжността “шивачка на автоматично шиене”. Други конкретни доказателства за вида на упражнявания от жалбоподателката труд през този период не са представени в хода на съдебно административното производство, поради което не са налице основания да се приеме, че той е от втора категория. В този смисъл правилно административният орган го е категоризирал от трета категория, макар и принципно неправилно да е приел, че законодателят не е предвидил трудът на шивачките да е от втора категория, което е в противоречие с т.66и от ПКТП (отм.).
По отношение на осигурителния стаж, положен през периода от 13.10.1980г. до 27.11.1985г. (с изключение на времето от 01.01.1984г. до 31.01.1985г., когато Г. е работила в цех “Машинно врати” на ДФ “Албена” Ген.Тошево и трудът й там е зачетен от втора категория от страна на пенсионния орган), както и през периода от 04.09.1989г. до 01.12.1991г. претенциите на жалбоподателката са били да се зачете от втора категория при условията на чл.30в от ПКТП (отм.). В случая няма спор между страните, че през тези два периода жалбоподателката е работила на длъжността “дърводелец” в цехове “Врати – ръчно”, “Преса” и “Шир – потреба” на ДФ “Албена” Ген.Тошево, с изключение на времето през м. септември 1982г. и времето от м.март 1983г. до м.декември 1983г. По отношение на този период административният орган е приел, че Г. е работила в Шир потреба – врати ръчно, съгласно изисканото удостоверение обр. УП -13 с изх.№ 18-03-1111/01.04.2010г. от Архивохранилище – Силистра, докато от заключението на вещото лице се установява, че е допусната грешка в попълването на удостоверението и почти през цялата 1983г., както и през м.септември 1983г. жалбоподателката е работила в цех “Машинно – врати”, съгласно изплащателните ведомости на предприятието. При все това спорът между страните се концентрира относно това дали изпълняваната от Г. работа на длъжността “дърводелец” в “Шир потреба”, “Врати ръчно” до 1985г. и на длъжността “монтажист производство дограма” за времето от 1989г. до 1991г. включително в ДФ “Албена” Ген.Тошево отговаря на изискванията за категоризирането й от втора категория по чл.30в от ПКТП (отм.). Съгласно тази разпоредба се категоризира от втора категория трудът на “гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно – призмиращи машини и работници на по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горсткото стопанство”. Според административният орган длъжностите “ръчно – врати” и “монтажист – дограма” не са идентични с “работник по машинна обработка в дървообработването” и не попадат в приложното поле на чл.30в от ПКТП (отм.). В обратната насока пък е приложеното по делото удостоверение с изх. № 1 от 24.01.2001г., издадено от работодателя на жалбоподателката “Албена ГТ” ЕАД в несъстоятелност Ген.Тошево, правоприемник на ДФ “Албена” Ген.Тошево, съгласно което от 01.09.1982г. до 30.09.1982г. и от 01.02.983г. до 01.02.1985г. тя е работила като дърводелец в машинна бригада и трудовият й стаж за тези периоди се зачита за втора категория, на основание чл.30в от цитирания правилник. Затова, с оглед изясняване на функциите и характера на полагания от жалбоподателката труд през тези периоди и мястото на упражняване на труда, е допусната до разпит св. С.Д., която е работила в завод “Албена” Ген.Тошево през периода от 1975г. до 1997г. От нейните показания става ясно, че в завода е имало три цеха – за прозорци, врати и шир потреба, като първите два от тях са били обособени на три по-малки – машинно, пресово (подготвително) и ръчно. Между различните отделения на цеха не е имало трайни прегради поради естеството на извършваната работа – между отделенията е имало ролгангов път, по който са се придвижвали детайлите за изделията. Във “Врати-ръчно” се е извършвал ръчно монтажът на отделните детайли/елементи, както и грундирането на готовите изделия. В пресовото отделение са се намирали пресите и шлайфа. В същото фазерните листи са минавали през два валяка, разположени във вана, пълна с формалдехидно лепило, ковяли са се в дървена рамка с кламери, слагал им се пълнеж и накрая от тях се правило крилото. Готовото крило се поставяло в пресата, която пък се нагрявала до определена температура, за да се изпече лепилото. По-нататък в показанията си свидетелката подробно посочва, че в цеха за шир потреба, който се намирал в отделна сграда, също имало машини, шлайфиране и лакиране на ръка, дори повече от останалите цехове, защото там детайлите са били маломерни и са изисквали по – фина обработка. Освен това на работниците от всички цехове се е раздавала храна заради вредните условия на труд – шум, запрашеност, токсични вещества, микроклимат (температура, топлинно облъчване) и др. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като тя е работила в същото предприятие, в което е работила и Г., и естеството на работата й е било свързано с тази на жалбоподателката. Освен това тя последователно е изпълнявала длъжността технолог, началник производство и началник ОТК в предприятието, което предполага, че има най-точната и пълна представа както за същността и спецификите на изпълняваните от жалбоподателката длъжности в отделните цехове, така и за целия производствен процес в предприятието. Показанията на свидетелката са изключително подробни и последователни и разкриват квалифицираните й познания на специалист, поради което съдът няма основание да се усъмни в тяхната обективност и компетентност. Те дават ясно, конкретно и изчерпателно описание на вида и характера на упражнявания от жалбоподателката труд, както и на условията, при които е полаган той. От тях може да се направи категоричния извод, че работата на Г. като дърводелец в “Шир потреба” и “Пресово”, както и като дърводелец – монтажист във “Врати – ръчно”, е била свързана с пресоване на преса, фурнироване с лепило, шлайфане на шлайф машина, сглобяване и грундиране на продукта. Така установените характеристики на осъществяваната дейност сочат на наличие на фактическия състав на чл.30в от ПКТП (отм.). Изброяването на видовете работа на машина в дървообработването и производството на дограма в началото на този текст не е изчерпателно, поради което законодателят е предвидил и общата хипотеза на “работници по машинна обработка”, в която безспорно се включват пресите и шлайф машините, с които е работила жалбоподателката. Отделно от това, сред визираните в чл.30в от ПКТП (отм.) дейности е и тази на грундировачите на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма, каквато работа всъщност е извършвала Г. във “Врати ръчно” след монтажа на дограмата. С оглед на изложеното се налага изводът, че полаганият от жалбоподателката труд в ДФ “Албена” – Ген.Тошево за спорните периоди следва да се зачете от втора категория при условията на чл.30в от ПКТП (отм.). Независимо от това, дори и да се приеме, че той не попада в хипотезата на чл.30в от правилника, то може да се направи изводът, че в случая е приложима общата разпоредба на чл.67, ал.2 от ПКТП (отм.) и трудът на жалбоподателката следва да се причисли към втора категория труд. Този извод се налага от данните, че длъжностите, за които административният орган има съмнение, че не са от втора категория, са извършвани ако не в един и същи дърводелски цех, то поне в едно и също дърводелско предприятие и при същите условия на труд, както дейностите, които е прието, че са от втора категория труд. В чл.67, ал.2 от правилника е установено, че работниците и инженерно-техническият персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели І и ІІ на Правилника за времето, през което работят на тях. Следователно, тъй като не се спори от ответника, че предприятието и цеховете, в които е работила Г., са в дървообработващия отрасъл и попадат в хипотезата на т.30в от ПКТП (отм.), положеният от нея труд в тези цехове трябва да се отнесе към втора категория труд, на основание чл.67, ал.2 от ПКТП (отм).
Ето защо, като е приел обратното и е отказал да причисли трудът на жалбоподателката за спорните периоди към втора категория, с изключение на трудът й като шивачка в завод “Орлов” гр.Толбухин, административният орган е действал в нарушение на закона, което е довело до необоснованост и неправилност на направените от него фактически и правни изводи. В случая пенсионният орган не е изпълнил основните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателката, както и да провери и прецени всички събрани по преписката доказателства. Преди всичко при наличие на доказателства с противоречиво съдържание той е бил длъжен да провери всяко едно от тях с оглед на всички факти и обстоятелства по случая, като посочи в мотивите към решението си на кое от тях дава вяра и на кое не и въз основа на какви аргументи и съображения. Вместо да преодолее противоречията в тях, като използва всички възможни и допустими доказателствени средства, пенсионният орган е изключил изцяло едната група доказателства, без да ги прецени съвместно с останалите доказателствата по делото. В мотивите към решението си той е обсъдил единствено уведомителните писма от Архивохранилището при ТП на НОИ – Силистра, като не е положил никакви усилия да провери тяхната достоверност и да ги съпостави с данните от останалите доказателствени източници. Не е зачел нито от един от документите, изготвени от осигурителите във връзка с категорията на труда, положен през спорните периоди, а същевременно се е позовал на документи, които са погрешно попълнени, видно от и заключението по експертизата. Несъхранената в цялост документация на ТКЗС с.Методиево и липсата на конкретни данни за изпълняваната длъжност е третирал изключително във вреда на жалбоподателката, като не се е опитал да издири повече данни за вида и характера на работата й в стопанството и да установи на какво се дължат разминаванията в документите. Отхвърлил е механично възраженията й за категоризирането на труда й като дърводелец в ДФ “Албена” Ген.Тошево от втора категория, без да провери и изясни с всички допустими доказателствени средства какви са били действителните й трудови функции и какво е било мястото на изпълнението им и дали наистина попадат в категорията на професиите по чл.30в от ПКТП (отм.). Едностранчивото и избирателно обсъждане на доказателствата, игнорирането на една част от тях за сметка на други, без да се излагат убедителни съображения за това, липсата на задълбочен и внимателен анализ на всички факти и обстоятелства по преписката, както и на проявена активност за служебно събиране на относимите към спора доказателства, са процесуални пропуски в доказването и оценъчната дейност на административния орган, обусловили издаването на един административен акт при неизяснена фактическа обстановка, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В случая неправилното категоризиране на труда на жалбоподателката за част от спорните периоди, в които е работила в ТКЗС с.Методиево и в ДФ “Албена” Ген.Тошево, е довело и до неправилния извод от страна на административния орган, че тя няма 15 години осигурителен стаж от втора категория към датата на заявлението – 15.01.2010г. Видно от обясненията на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, дадени в съдебно заседание, проведено на 30.03.2011г., в случай, че спорният стаж на Г., без този в завод “Орлов” гр.Толбухин, бъде квалифициран от втора категория труд, съгласно т.66и и т.30в от ПКТП (отм.), то общият й трудов стаж от втора категория ще възлиза на не по-малко от 18-19 години, а ако се вземат предвид и изчисленията му в сравнителната таблица по допълнителната СТЕ – и общият й сбор точки от възраст и стаж ще надхвърля 94 точки. Следователно, тези повече от 9 години, прибавени към установените и безспорни от пенсионния орган 11 години, 6 месеца и 29 дни трудов стаж от втора категория, дават резултат, който показва, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е отговаряла на изискванията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като има изискуемата по закон възраст от 52г., повече от 15 години стаж при условията на втора категория труд и общият й сбор от осигурителен стаж и възраст е повече от 94 т.
По изложените съображения, оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ в полза на Г., са незаконосъобразни като противоречащи на материалния закон и следва да бъдат отменени. След отмяната на актовете и понеже естеството им не позволява решаване на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по молбата на Г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ от 15.01.2010г. при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, Директорът на ТП на НОИ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 450 лева.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 22/04.09.2010г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред срещу разпореждане № **********/10.06.2010г. на ръководител РУ “СО”, началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ МП-668/15.01.2010г. на В. А. Г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Директорът на ТП на НОИ – Добрич да заплати на В.Я. Г. ЕГН ********** *** сумата от 450 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :