Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 07. 06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 821/ 2010 год.
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Община Каварна, представлявана от Кмета – Ц.З.Ц., Каварна, срещу Заповед № КД – 14 – 08 – 878 от 03. 11.2010 год. /л. 17 – 18/ на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич, с която на основание чл. 51 ал. 1 от ЗКИР, чл. 15 ал. 3 т. 6 от Устройствения правилник на АГКК, във връзка с чл. 11 ал. 1, чл. 13 и чл. 15 от ЗКИР, както и чл. 59 ал. 1 т. 4 от Наредба № 3/ 28. 04. 2005 г. на МРРБ, във връзка с чл. 21 ал. 1 от АПК и на основание решение № 459 от 02. 07. 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, постановено във връзка с гр. д. № 328/ 2006 г. по описа на РС Каварна и заявление вх. № 94 – 11271/ 07. 10. 2010 г.на К.Х. П. и приложените към него документи и материали, определени по чл. 58 ал. 3 и ал. 5 и чл. 59 ал. 1 от Наредба № 3/ 28. 04. 2005 г. е ОДОБРЕНО изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Каварна ЕКАТТЕ 35064, общ. Каварна, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/ 27. 02. 2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в:
Нанасяне на нови обекти в КККР:
Поземлен имот с идентификатор ******8 с площ 1000 кв. м., начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), собственост на К.Х. П., Е.Х.А. и Я.Х. П.а въз основа на документ: Други № 459 от 02. 07. 2010 г., издаден от ВКС
Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:
Поземлен имот с идентификатор ******2, собственост на Е.М.П. въз основа на документ: нотариален акт № **7 том ІІ рег. 1412 дело 778 от 14. 03. 2007 г.; нотариален акт № **2 том ІV дело 1553 от 26. 10. 1992 г. и други № 37 том V рег. 4094 от 20. 10. 2008 г. на СВ гр. Каварна
Поземлен имот с идентификатор ******0, собственост на Община Каварна
Поземлен имот с идентификатор ******3, собственост на Община Каварна
Заличени обекти от КККР:
Сграда с идентификатор ******3. 1, собственост на Община Каварна
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно -производствените правила и при несъответствие с целите на Закона.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В., АК София, поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Настоява, че при издаване на заповедта не е изпълнена процедурата, изискуема по ЗКИР, няма съставен акт за непълноти и грешки, освен това е отбелязано, че по искане и на Община Каварна е съставен протоколът за трасиране, означаване и координиране, станал основа за издаване на процесната заповед, което не отговаря на истината.
Ответникът – Началник СГКК Добрич в писмо при изпращане на жалбата и преписката по нея, изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена. По същество не взема становище. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Е.Х.А. не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни К.Х. П. и Я.Х. П.а, първият лично, а двамата и чрез процесуалния си представител адв. Ю. О., АК Добрич, оспорват жалбата. Адв. О. сочи, че жалбата е недопустима поради просрочие, а в случай че съдът приеме допустимост на жалбата, то тя е неоснователна изцяло, поради факта, че заповедта е издадена въз основа на влязло в сила решение на ВКС от 2. 07. 2010 г. по гр. д. № 754/ 09 г., постановено между страни – нейните доверители и Е.Х.,***, от друга страна. Процесното място е признато на първите като собствено и Общината е осъдена да отстъпи собствеността и владението върху същото.
Заинтересованите страни Е.М.П. и М.П.П. чрез процесуалния си представител адв. Д. П.,***, поддържат жалбата. Настояват, че същата е допустима и основателна и молят за отмяна на заповедта. Сочат, че те са собственици на имот, засегнат от изменението на КК и кадастралните регистри с обжалваната заповед. В случая е налице спор за материално право между тези заинтересовани страни и лицата, които са инициирали издаването на обжалваната заповед. Този спор според тях трябва да се реши предварително по съдебен ред и едва тогава може да се постави въпросът за изменение на КК и КР, тъй като решението по гражданското дело има сила на присъдено нещо само по отношение на Община Каварна. Сочат, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения. Липсва акт за непълноти и грешки, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта.
Заинтересованата страна ЕТ “Янк – 100”, с представляващ С.Н.К. не взема становище по жалбата.
Жалбата срещу Заповед № КД – 14 – 08 – 878/ 03. 11. 2010 год. е с вх. № 09 – 1332/ 22. 11. 2010 год. Административният орган е приложил към преписката обратна разписка, с която твърди, че на 5. 11. 2010 г. е получена оспорената заповед от Община Каварна. На обратната разписка няма изписани имена на лицето, получило от името на общината писмото. Има само подпис. /л. 16/ От представеното копие от кн. 242, в която е описана обратна разписка № ИД PS 9300 006UMKZ /л. 105 – 106/, се установява, че с дата 5. 11. 2010 г. срещу подпис е получено съответно писмо с този номер обратна разписка. В писмо на Община Каварна до съда /л. 116/ се сочи, че писмото е получено от Мария Пантелеева Василева – чистачка в общината. От приложените пълномощни от Община Каварна по делото не се установява такова в полза на лицето М.П.В. за 2010 год., което да го упълномощава да получава кореспонденцията за общината. /л. 116 – 119/ Дори да е имало такова пълномощно, то доказателства за това не бяха събрани. Съгласно Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от “Български пощи” ЕАД Раздел ХІІ т. 44.1 и сл. за получаване на пощенска пратка се изисква пълномощно, подписано от съответния ръководител и подпечатано. Получаването съгласно т. 37.1 б. “б” от Условията става срещу подпис в книгата за доставка, когато се касае до препоръчани пощенски пратки, като пратките се доставят на адреса на учреждението в деловодството или на друг упълномощен служител. В случая е налице подпис, но липсват доказателства за упълномощаване на лицето, получило пратката. Освен това липсват доказателства, че точно оспорената Заповед е получена с това писмо. Признанието от страна на жалбоподателя в писмото и представената справка от входящия дневник касае факта, че е писмото е предоставено за завеждане на 8. 11. 2010 г. и е налице входиране на постъпилата Заповед на дата 09. 11. 2010 г. /л. 99/ Защо едва на тази дата е заведена във входящия регистър оспорената заповед не става ясно, след като дата 08. 11. 2010 г. е първият работен ден. Независимо от това, поради липса на доказателства за упълномощаване на лицето, получило писмото, за което все пак не се спори, че е съдържало оспорената заповед, то съдът счита, че не е налице надлежно съобщаване, поради което срокът за обжалване тече от завеждане на заповедта в деловодството и в този смисъл подадената жалба не е просрочена, респ. се явява допустима. Дори да се приеме с оглед признанието за дата на узнаване на издадената заповед – 8. 11. 2010 год., както се сочи в писмото /л. 116/ на Община Каварна /там по техническа грешка е изписано 8. 04., а не 8. 11./, то срокът по чл. 149 ал. 1 АПК, считано и от тази дата, е спазен. Същевременно жалбата е подадена от лице, адресат на заповедта, поради което също се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения, като съдът, с оглед задълженията си по чл. 168 ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт:
Заповед № КД – 14 – 08 – 878/ 03. 11. 2010 год. е издадена от Началника на Службата по ГКК Добрич на основание чл. 51 ал. 1 ЗКИР. Независимо, че не е посочено в основанията на заповедта, доколкото се касае до изменение на КК и КР, то безспорно заповедта е и с основание чл. 54 ал. 1 ЗКИР. Видно от Заповед № 300 – 152/29. 10. 2003 год. на ИД на АК София /служебно известна на съда/ на началниците на службите по кадастъра са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 54 ал. 1 ЗКИР за одобряване на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри в териториите на съответните области, с оглед на което заповедта се явява издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмен аформа.
В самата заповед /л. 17/ е указано, че се издава на основание чл. 51 ал. 1 от ЗКИР: “Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезически измервания”. Независимо, че е посочен като основание текстът на чл. 51 ал. 1 от ЗКИР, то по делото липсват доказателства за данни по чл. 52 ал. 1 и следващите алинеи или чл. 86 ал. 1 ЗКИР. Може би административният орган е посочил този текст във връзка с чл. 52 ал. 4 от ЗКИР, тъй като самото производство е започнало по заявление на К.Х. П. с вх. № 94 – 11271/ 07. 10. 2010 г. /л. 19/, с което иска изменение на КККР, като прилага папка с проект и съдебно решение. Изрично указание обаче в тази насока липсва в заповедта.
Изменението се състои в нанасяне на новообразуван ПИ ******8, съответно изменение в резултат на това нанасяне границите на други имоти и заличаване на имоти. /л. 20/ В обяснителната записка към проекта е изписано, че изменението е възложено от собствениците на 1000 кв. м. дворно място с цел обособяване на самостоятелен имот в съответствие с приложено решение на ВКС. Съгласно последното – Решение № 459/ 10 от 02. 07. 2010 г. по гр. д. № 754/ 2009 г. на І г. о. на ВКС /л. 23 – 26/ – Община Каварна е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на К.Х. П., Е.Х.А. и Я.Х. П.а върху дворно място от 1000 кв. м., находящо се в гр. Каварна – Морска зона, представляващо част от парцел ІІ от кв. 336, очертана в зелено по скиците на вещо лице М.Х. към приетото заключение на 27. 09. 2007 г., по действащия план от 1988 г., която е неразделна част от решението. /л. 27/
Видно от обстоятелствената част на самата заповед, последната засяга следните имоти: Поземлен имот с идентификатор ******2, собственост на Е.М.П.; Поземлен имот с идентификатор ******0, собственост на Община Каварна; Поземлен имот с идентификатор ******3, собственост на Община Каварна и Сграда с идентификатор ******3. 1, собственост на Община Каварна.
Е.М.П. се легитимира като собственик по наследство, покупко – продажба и договор за продажба на недвижим имот – прекратяване на съсобственост от 16. 10. 2008 г., вписан в СВ на 20. 10. 2008 г. /л. 83/, а съпругът й в резултат на покупко – продажбата и договора за прекратяване на съсобственост с Община Каварна: нотариален акт № 122 том ІV дело № 1553/ 1992 год. и удостоверение за наследници на П.К.К. /л. 67 и 69/ и нотариален акт № 150 том ІІ дело 319/ 2007 г. на Нотариус Й.П./л. 66 и л. 68/ на застроено дворно място с площ от 106 кв. м. по нотариален акт и 118 кв. м. по скица, съставляващо поземлен имот № 2392 по плана град Каварна, заедно с построения в мястото масивен склад за зърнени храни /л. 70/, като след прекратяване на съсобствеността площта се увеличава на 165 кв. м. /л. 83/
Останалите засегнати по кадастралната карта имоти са собственост съгласно записванията на Община Каварна.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на общински недвижим имот от 07. 07. 1998 г. с приобретател ЕТ “Янк – 100” с управител С.Н.К., като имотът представлява: Дворно място с площ от 850 кв. м. , парцел І в кв. 188 /сега кв. 336/ по ЗРП на гр. Каварна. /л. 57 – 58/ Видно от обяснителната записка на Община Каварна /л. 81/, неподписана и неясно от кога изготвена, имотът на едноличния търговец се засяга с около 110 кв. м. от изменението, но относно същия няма искане от собственика за нанасяне в КК и КР.
По делото е назначена СТЕ, при която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото да даде отговор на въпроса в кои съседни имоти и с каква точно площ попада така очертаният имот по издадената заповед от Началника на СГКК Добрич и дали границите, съдържащи се в процесната заповед, съвпадат с имотните граници по скицата на вещото лице М.Х., като специално имотните граници се изследват по действащия план от 1988 г., както и дали имотът с идентификатор ******2 се засяга от процесната заповед. /л. 121 – 125/
От така изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства се налагат следните изводи:
С оспорената заповед е нанесен нов имот, създаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело със страни Община Каварна и К.Х. П., Е.Х.А. и Я.Х. П.а. С оглед разпоредбата на чл. 298 ал. 1 ГПК влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
В самата заповед е вписано, че се издава на основание чл. 51 ал. 1 ЗКИР. Може би началникът на СГКК Добрич е посочил този текст, доколкото искането е направено от собствениците и на база съдебно решение. Доказателства обаче за служебно уведомяване от съда за постановеното решение и съответно предприемане на действия от СГКК на това основание липсват.
Условията и редът за поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са уредени в Глава шеста на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 ЗКИР. Действително, Службата по кадастъра, съгласно чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗКИР и във вр. чл. 57, т. 8 от Наредба № 3, има задължение служебно да извърши вписването на нов нотариален акт, респ. съдебно решение, като това става по реда на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3. В случая обаче не се касае до служебно попълване, а до производство по искане на собствениците, ползващи се от съдебното решение. Доколкото се касае за нанасяне на новообразуван имот, то очевидно се попълва непълнота в кадастралната карта, като съгласно т. 6 на чл. 59 от Наредбата в случаите на непълноти и грешки се съставя акт; измененията в границите на поземлените имоти се въвеждат на ниво проект и се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР, която се съобщава на заинтересуваните лица; след влизането в сила на заповедта службата по кадастъра отразява измененията в кадастралната карта и архивира старото състояние на имота. Същевременно разпоредбата на чл. 62 ал. 5 от Наредбата сочи, че Акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници.
На първо място, съдът счита, че жалбоподателят като адресат на заповедта, независимо че е бил страна в производството по гражданското дело, решението по което е дало основание на една от заинтересованите страни да поиска издаването на заповедта, има правен интерес от обжалването, тъй като и като участник в административното производство има интерес от издаване на един законосъобразен административен акт, чиито последици ще следва да приеме след влизането му в сила.
На следващо място, легално определение на понятието “заинтересовани лица” се съдържа в нормата на § 1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която “заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1” са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Видно и от обстоятелствената част на заповедта, и от събраните по делото доказателства, вкл. заключението с приложените към него скици на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, както и от нотариалните актове и договори за ликвидиране на съсобственост, респ. на покупко – продажба на общински имот, имотите на заинтересованите страни Е.П., М.П. и ЕТ “Янк – 100” се засягат от оспорената заповед, поради което на основание §1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на закона. Дори по отношение на едноличния търговец СГКК да не е разполагала с данни за собствеността му поради неговата пасивност, поради което неуведомяването му и неучастието му в административното производство да не влече след себе си незаконосъобразност на заповедта, то липсата на уведомяване на Е.П. и М.П. за проведеното административно производство, респ. неучастието им в него безспорно влече след себе си порок на заповедта. Това е така, защото решението на ВКС, с което е възстановена собствеността на заявителите в административното производство, не може да се противопостави на Е.П. и съпруга й. Те не са били страна в гражданското производство, по което е постановено решението на ВКС и съгласно чл. 298 ал. 1 ГПК решението няма сила на присъдено нещо спрямо тях. В този смисъл е неприложима разпоредбата на чл. 62 ал. 5 от Наредба № 3, тъй като независимо че изменението е в изпълнение на съдебно решение, то Акт за непълноти и грешки следва да бъде съставен и съответно подписан от всички заинтересовани лица, чиито имоти са засегнати с изменението. След като е налице засягане на имоти, чиито собственици не са участвали в съдебното производство, то безспорно е изключено приложението на чл. 62 ал. 5 от Наредбата. Неподписването на Акт за непълноти и грешки, а в случая дори такъв не е бил и съставен, представлява особено съществено нарушение и налага отмяната на заповедта.
На последно място, следва да се отбележи изрично, че материалноправните предпоставки за изменението на действащ кадастрален план са разписани в чл. 53 ал. 1 от ЗКИР, а процедурата за това – в чл. 53 ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, а доразвита, както вече беше изписано по – горе в Наредба № 3. С оспорената заповед реално се извършва изменение чрез допълване и поправка на действащ кадастрален план, поради което законосъобразността й следва да се преценява с оглед съответствието й на материалните предпоставки по чл. 53 ЗКИР, съответно чл. 58 и сл. от Наредба № 3/ 2005 г. Оспорената заповед не съдържа цитиране на нито една от относимите към случая хипотези на чл. 53 от ЗКИР, поради което се явява немотивирана и създава трудности за упражняване на съдебен контрол върху нея.
Съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта, тъй като визираните пороци не са толкова съществени, че да налагат прогласяването й за нищожна. Дали протоколът за трасиране /л. 33/ е изготвен или не и по искане на жалбоподателя не е толкова от съществено значение, след като в него има изрично отразяване становището на жалбоподателя, което сочи на участие на представител на същия при изготвянето му, поради което този факт не може да влече нищожност за оспорения акт.
С оглед изложеното Заповедта, предмет на настоящото производство, се явява незаконосъобразна – в противоречие с материалния и процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде отменена, а жалбата като основателна и доказана – уважена.
С оглед изхода на спора и направените в тази насока искания от процесуалния представител на жалбоподателя и на заинтересованата страна Е.П. съдът следва на основание чл. 143 АПК да им присъди сторените по делото разноски, а именно в полза на Община Каварна в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат и 200 лв. депозит за СТЕ и в полза на Е.М.П. в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. депозит за СТЕ.
Предвид горното, на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № КД – 14 – 08 – 878 от 03. 11. 2010 год. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич.
ОСЪЖДА Агенция по кадастъра да заплати на Община Каварна сумата от 600 лв. съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Агенция по кадастъра да заплати на Е.М.П. *** сумата от 850 лв. съдебно – деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на заинтересованите лица Е.Х.А., К.Х. П., Я.Х. П.а, Е.М.П., М.П.П. и ЕТ “Янк – 100”, с представляващ С.Н.К..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването пред ВАС.
СЪДИЯ: